Дни преди настъпването на Новата година, която според китайския календар е Година на козата, премиерът Бойко Борисов се ожалва, че старата 2014-та била „ужасна”. Той лично съжалявал, че държавата трябвало да плати над 3 милиарда лева за гарантираните влогове в източената КТБ на Цветан Василев.
Както изглежда, тези харчове ще са основното алиби на четворната управляваща коалиция за неизпълнените предизборни обещания и поредното замразяване на социалните разходи. Така ще е до края на експеримента, наречен „проевропейско” и „реформаторско” правителство. Реформи няма, но реформаторско правителство има...
Ако вярваме на Лютви Местан, второто правителство на Бойко Борисов може да си отиде още през 2015 г., ако не се освободи от „воденичния камък”, наречен „Патриотичен фронт” (ПФ). Плашилото “предсрочни избори” бе размахано на фона на една далеч не оптимистична ситуация в света и в частност в Украйна и Средния изток.
В Египет, Сирия, Ирак и Либия берат плодовете на инспирираната от Запада „Арабска пролет”. Пролет, която вместо демократизиране доведе до възникването на най-мощната и богата ислямистка терористична организация „Ислямска държава в Ирак и Дамаск” (ИД). Толкова богата, че привлича като мухоловка и граждани на страни със стара демокрация като САЩ, Великобритания, Франция, Белгия и Холандия, редом с наемници от „освободени” от диктатурите страни като Ирак и Либия или такива, които номинално водят борба с тероризма като Турция, Катар, Йордания и Саудитска Арабия.
Сякаш войната в Средния изток (Ирак и Сирия) не беше достатъчна, та бе подпален фитилът и на гражданската война в Украйна. Естествено, с американско финансиране на демокрацията и трансфер на американски „учители” по унищожаване на цивилно население, прикрити в паравоенни структури като „Блек уотър” и „Грийн стоун”.
След като руснаците от Крим, Донецка и Луганска области отказаха да се подчинят на киевските превратаджии, бяха обявени за проруски сепаратисти, а Русия за агресор, който ги въоръжава и поддържа. Последваха заплахи и санкции срещу Руската федерация, простиращи се и до непокорните региони на Крим и Донбас.
Междувременно, украински самолет Су-24 „успешно” свали малайзийския пътнически самолет “Боинг-777” от полет МН17, за да бъде приписано на „агресора” Русия и това престъпление на киевската хунта. Но тъй като прехваленото космическо наблюдение на САЩ не успя да изфабрикува доказателства за вината на Русия и опълченците, случаят бе заметен под килима.
Кравата на бедния
В края на декември 2014 г., във водите на Яванско море, изчезна трети самолет на малайзийските авиолинии (първият такъв се изгуби през март 2014 г.). Този път самолетът беше „Еърбъс” и останки от него бяха намерени, както и телата на десетки загинали пътници. Нямаше как и тази катастрофа да се припише на Русия и опълченците в Източна Украйна, поради което причината за авиокатастрофата може да се потърси и в компанията „Ейша Еър” . Известно е, че пилотът е поискал разрешение да промени маршрута и да се вдигне на 11 000 метра височина заради опасни облаци, но му е било отказано. Благодарение на застраховката нискотарифната авиокомпания вероятно ще пооправи финансовото си състояние, а пътниците - кучета ги яли. Загиналите в боинга над Източна Украйна послужиха за антируската истерия и също бяха забравени.
На фона на разюзданата антируска информационна, икономическа и политическа кампания на САЩ, Канада и отчасти ЕС, няма нищо странно в това, че руският президент Владимир Путин подписа новата военна доктрина на Руската федерация, която посочва разширяването на НАТО на Изток като основна заплаха за Русия. Заплаха, на която тя трябва да е готова да отговори с всички средства.
Прекалено дълго Кремъл бе приспиван с уверения за „партньорство” с НАТО и успокоителни тиради относно антитерористичното предназначение на американската система за противоракетна отбрана (ПРО).
Кризата с Украйна показа категорично, че зад „евроатлантическите ценности” се крие стремежът на САЩ да бъдат единствен световен лидер. При новия „Дранг нах Остен” бяха пожертвани не само интересите на държави джуджета като България, но и тези на Европа. Наложените под американски натиск санкции срещу РФ, които президентът на Австрия Фишер нарече „глупост”, накараха Путин да пренасочи енергийните ресурси на страната към Китай, Индия и Турция. На последната той обеща увеличаване с 3 милиарда кубометра на газовите доставки по „Син поток” и прокарването на втори газопровод, успореден на него, който Ердоган побърза да нарече „Турски поток”. Това не изчерпва енергийното и икономическо сътрудничество между Русия и Турция. В изявление, публикувано в турското списание „Янкъ” (29.12.2014) шефът на “Росатом” Сергей Кириенко казва, че АЕЦ „Аккую”, която ще бъде построена недалеч от Мерсин, ще обвърже Русия и Турция поне за 100 години.
Благодарение на страхливостта на своите политици, България бе „освободена” от енергийна зависимост от Русия, но скоро може да бъде освободена и от руски газ и транзитни такси, плащани й от „Газпром”. И вместо годишно в хазната да влизат 400 милиона евро транзитни такси за „Южен поток”, страната ни ще бъде изложена на капризите на управляващите в Киев и Анкара. Едните ще ни спират газта при всяка криза с Русия, другите ще ни продават същата руска газ по цени, които те ще определят.
Архитект Христо Генчев писа във в. „Преса” , че Путин може да се върне отново към „Южен поток”, но този път тръбите да минават от Крим по много по-късия и плитък маршрут до България. Може, но засега това е само една хипотеза, която претенциите на Брюксел могат да осуетят.
Реалността е, че „Южен поток” бе подарен на Турция с българско съдействие и под комбинирания натиск на САЩ и ЕС. С оглед на предстоящите през 2016 г. президентски избори в САЩ и отчаяните опити на Обама да спре падането на своя рейтинг, подобряване на американско-руските отношения през 2015 г. е малко вероятно. Дори помирението с Куба се натъква на острата обструкция на доминирания от републиканците Конгрес. Така че Годината на козата може да се окаже по-ужасна и от тази на Червения кон.
Казват, че козата била кравата на бедняка, но по отношение на енергийните доставки от Русия сиромашка България ще има полза от конфронтацията на Запада с Кремъл, колкото от пръч мляко.
От ДКЕВР вече предупредиха за възможно постъпване на тока от април или юли 2015 г., а „Булгаргаз” моли за отпускане на кредити заради неизплатените дългове на топлофикационните дружества. При очертаващия се фалит на БЕХ и НЕК, удължаването на срока за експлоатация на 5-и и 6-и блокове на АЕЦ „Козлодуй” придобива фатално значение. Ако Русия откаже, чака ни „токов удар”, след който никое правителство няма да може да управлява без насилие.
Ето защо българите посрещнаха 2015-а година
със свити сърца
Ситуацията вътре и около България е заредена с експлозиви, а начело на държавата стоят хора, които другаде не биха ги взели и за пазачи. Поне да можеха да казват „не”! Или аргументирано да отбиват опитите за намеса във вътрешните работи на поверената им от избирателите държава.
Вместо национално достойнство, те демонстрират само готовност да ни въвлекат в опасни авантюри срещу Русия, Сирия или някои непослушни членки или кандидати за членство в НАТО и ЕС.
Тези, които най-яростно ни обвиняват в етническа нетърпимост и ксенофобия спрямо циганите, сирийските бежанци и нелегалните имигранти от Африка и Азия, ни дават чудесни образци за едното и другото. Когато в България след поредното циганско нападение над лекари от „Спешна помощ”, министърът на здравеопазването Петър Москов заплаши да не пуска линейки в ромските квартали, срещу него скочиха не само НПО-тата, а и цели седем западни посланици. Все едно, че в САЩ не е имало убийства на чернокожи от полицаи и на полицаи от чернокожи. Антирасистки демонстрации след инцидента в град Фъргюсън, при който бял полицай застреля чернокож крадец на цигари, имаше в 170 градове на Щатите. А когато кметът на Ню Йорк Бил де Блейзио държеше реч на погребението на убит полицай, стотина полицаи обърнаха гърбовете си в знак на протест.
Страната, която е водила над 150 войни и според собствения й президент Барак Обама (носител на Нобелова награда за мир!!!), едва на 29.12.2014 г. приключи най-дългата (13-годишна) война в своята история - тази в Афганистан, няма право да обвинява другите държави в нетолерантност и агресивна политика. Нито пък да „сменя режими”, които не й се подчиняват, с аргумента, че са терористични, диктаторски, недемократични и агресивни. Ако става въпрос за тероризъм, да напомним, че една пета от 44-има американски президенти са станали жертви на атентати.
Що се отнася до Франция, ще припомним приетия там закон за забрана на бурките на публични места. И че бившият президент Саркози, когато беше още министър на вътрешните работи, смаза бунтовете в имигрантските квартали, а протестиращите нарече „измет”. А в „демократична” Великобритания премиерът Дейвид Камерън наложи лишаване на новите имигранти от социални помощи.
В Германия, чийто канцлер г-жа Ангела Меркел бе обявена от британско издание за „най-влиятелния политик на годината”, се редуват антиислямски и антинацистки протести в градове като Дрезден. И там, както и в други западни страни, властите вземат мерки срещу бъдещи и бивши бойци на „Ислямска държава” и срещу ислямската експанзия. Например в Швейцария забраниха строителството на минарета, в Дания публикуваха карикатури на пророка Мохамед, а във Виена мюсюлманите, запътили се към джамията „Коджа тепе”, бяха посрещнати от окачени на вратите свинска зурла и шкембе („Миллиет”, 26.12.2014).
Да сте чули ДПС да протестират?
Мълчат гузно, както мълчат и срещу авторитаризма на Ердоган, неоосманизма и галопиращата ислямизация в Турция. Дори се конкурират за подкрепата на Ердоган със своя клонинг НПСД на Корман Исмаилов и Касим Дал.
Но въпреки думите на вицепремиера Бюлент Арънч, произнесени пред изселниците в Бурса, че с Местан може да се работи, за разлика от Ахмед Доган, внушенията, че ръководството на ДПС е напълно реабилитирано от Анкара, са преувеличени. В МИТ отдавна знаят кой кой е в ДПС. При това одобрението от Анкара не е атестат за „евроатлантизъм” на ДПС, а тъкмо напротив. Защото управляващите в Турция са наясно, че и до 2050 г. страната няма да бъде приета в ЕС. Чрез своята пета колона в България, на Балканите и в Европа, те по-скоро ще изнесат неоосманизъм, отколкото да внесат „евроатлантически ценности”. Докато Лютви Местан и Корман Исмаилов плачат за възродителния процес, новините на турски по БНТ и БНР и задължителното изучаване в училище на „майчин”, тоест турски език, в Турция Ердоган налага изучаването на османско турски. Уж за да можели учащите се да разчитат надгробните надписи от времето на Османската империя. „Искат - не искат, ще се изучава!”- заяви той. Но ако някой смята това за вътрешен проблем на Турция, лъже се. Неоосманските претенции засягат цяла Европа. Дотам, че терористът Мехмед Али Агджа успя да проникне през Австрия и Португалия в базиликата „Свети Петър” в Рим, където положи цветя на гроба на папа Йоан Павел II, когото простреля на 13 май 1981 г. Преди това заяви, че атентатът срещу Папата му бил разпореден от аятолах Хомейни. Какво стана с „българската следа”?!
Изгубим ли България, изгубили сме всичко
Неотдавна лидерът на опозиционната Народно-Републиканска партия Кемал Кълъчдароглу заяви, че „Когато дойдем на власт, ще живеем в мир с всичките си съседи”. Но понеже преди да дойде на власт Реджеп Ердоган, Турция се управляваше от коалиция на НРП и крайно дясната Партия на националистическото действие (ПНД) на Девлет Бахчели, ще припомним, че на конференцията на ДПС, когато Октай Енимехмедов изплаши Доган с газов пистолет, в залата присъстваха представители само на тези две партии. И че в края на 2014 г. в Ризе, родният град на Ердоган, председателят на областната партийна организация на ПНД Джем Къзмаз обяви турците за създатели на... латиницата. Римляните били взели латинската азбука от етруските, а те били... турци!
Ето какъв „мир с всички съседи” ни чака от днешната дясна опозиция в Турция. Ердоган пък беше открил, че Америка е била открита от мюсюлманите 300 години преди Колумб.
В тази „демократизираща се” Турция отново надяват забрадки на жените и се канят да глобяват целуващите се на публични места. Там връщат в училищата османо-турския, закриват социални медии и арестуват журналисти с мотива, че били предатели и част от „паралелната структура” на Фетхуллах Гюлен. А премиерът Давутоглу обещава да потърси сметка не от служителите на МИТ, пренасящи контрабандно оръжие за сирийските опозиционери, а от онези, които осуетиха тази операция. Само в такава страна могат да обявят за „революционна” промяната в Устава за вътрешната служба на Турските въоръжени сили, която разрешава на жените офицери и подофицери да се гримират.
Извън това властите поддържат атмосфера като в обсадена крепост. „Не се знае откъде ще дойде измяната” – предупреди Ердоган („Миллиет”, 27.12.2014). След това обвини медиите, че му нанасяли удар с кинжал в гръб, бидейки най-свободните на света.
За съжаление, американските санкции срещу Русия превърнаха Путин в партньор по принуда на Ердоган. А той, за разлика от нашите политически марионетки, наистина е „крепкий мужик”.
Растящата турска икономика е главният вътрешен съюзник на Ердоган, редом с избирателите от дълбоката провинция на Анадола. За тях няма значение как се постига този икономически растеж в условията на световна криза.
Растящата икономика обаче изисква простор. Може оградата по югоизточната граница на България да задържа бежанския поток, но не може да спре икономическото, идеологическо и политическо проникване на Турция, след като имаме цели две турски партии.
Ще поживеем, ще видим.
Ако ДПС успее да предизвика предсрочни парламентарни избори през 2015 г. и се утвърди като втора политическа сила, значи вече сме изгубили България. А изгубим ли България, както казваше Николай Хайтов, изгубили сме всичко.
