• 2015-А - ГОДИНА НА КОРЕНЕН ПРЕЛОМ
Светът влезе в Новата 2015-а година. Хората се надяват да дойде нещо по-добро, но се готвят и за най-лошото. И все пак е неразбираемо как може да си оптимист, щом годината започна със залповете на несвършващата гражданска война в Украйна, със заплахата на Киев да реши проблемите в Донбас и Крим чрез военни методи, и то до края на 2015 г., когато САЩ откровено заявяват намерението си да разсипят Русия и като начало - да сменят властта чрез технологията на майдана!
И това всичкото - гарнирано с войната на санкциите срещу Русия и Крим и с атаки срещу рублата!
Русия издържа. Освен това Русия вътрешно се консолидира и успя да обедини голяма част от държавите на планетата на база неприемане на американската концепция за еднополюсен свят.
Битката на ресурсите
За първи път от началото на 20 век ресурсът, който е под контрола на САЩ, отстъпва на ресурса на техните опоненти, обявени от самите американци за врагове, и които нямаха друг избор освен да се превърнат в точно това.
За първи път в историята на САЩ страната е в ситуация, аналогична на германската от времената на двете световни войни. Повече или по-малко, но продължителната война се оказа смъртоносна и за Втория, и за Третия германски райх. Несъпоставимостта в ресурсите доведе до това, че две-три години след започването на бойните действия Германия започна да отстъпва пред противника - и като численост на армията и въоръжението, и като численост на бойната техника, а после този разрив се задълбочи. Каквито и победи да печелеха германските генерали, срещу тях излизаха все нови и нови полкове, по-многобройни и по-добре въоръжени от предишните, а германските ресурси (включително човешкият) рано или късно се изчерпваха, Окончателното катастрофално поражение се оказа подвластно на времето, а не на принципа.
Затова и в двете световни войни Германия влезе с концепцията за блицкриг - мълниеносна война, водеща до победа в течение на един-два месеца (в някои случаи седмици и дори дни). Блицкригът бе нужен с оглед на това врагът да не успее да се организира и да задейства ресурсното си преимущество.
И в двата случая светът не намери какво да противопостави на германския блицкриг освен едната руска армия.
През Първата световна война Русия се хвърли да изпълнява своя съюзнически дълг. През Втората световна Хитлер постъпи необмислено. Той си въобрази, че разгромът на СССР ще е бърз и няма да му излезе много по-скъпо от ликвидирането на Британия. И сбърка. Но СССР трябваше да влезе във война една година по-рано от планираното (според съветското ръководство войната на Изток не можеше да започне, преди Хитлер да е разгромил Англия, затова нападението му се очаквало през пролетта-лятото на 1942 г.), и с цената на десетки милиони човешки живота (три пети от тях - мирно население).
В нов коловоз
Сега, за пръв път в историята на световните войни, Русия и англо-саксите си смениха ролята. Русия спокойно изчаква, понеже с всеки ден, седмица, месец и година изчакване нейните ресурси (включително във формат съюзници) стават все по-силни, а позицията на САЩ - все по-безнадеждна.
САЩ бързат. Необходим им е блицкриг. Още малко и разликата в ресурсите ще стигне такива нива, че борбата на Вашингтон срещу Москва и оглавяваният от нея лагер на неприемащите еднополюсния свят ще изглежда жалка и нелепа, все едно Лесото или Непал да се изправят срещу Вашингтон сега.
Точно затова 2014 г. беше толкова трудна. САЩ мобилизираха всички налични ресурси, всички възможни съюзници и ги хвърлиха срещу Русия. Същевременно руската икономика едва започваше да преминава в нов коловоз. В по-нормални условия (невоенни), в по-добър режим, на нея й трябваха още 10-15 години спокойствие, за да може без травми да се отвърже от долара, да се освободи от едностранната зависимост от Запада, да създаде и да накара да заработят международните структури. Но както през 1941 г., наложи се всичко да се върши в ход.
2015 г. няма да е лека. САЩ не са се предали още. Те не победиха, но и не загубиха. Ще се борят отчаяно, като използват всяка възможност, тъй като става дума за унищожителна война. Но пък 2015 г. трябва се превърне в година на коренния прелом. И това не е 1942 г., когато преломът не успя, а 1943 г., когато след Курската битка съмненията за това как ще завърши войната се разсеяха напълно.
Краят на 2014 г. бе ознаменуван с битката между Москва и Вашингтон чия да е инициативата. Явно и началото на 2015 г. ще премине под същия знак. Но към лятото и есента на 2015 г, ако не не стане нещо непредвидено, инициативата в глобален мащаб трябва да премине към Русия.
Последната надежда на САЩ
Русия има две слаби места - съюзниците по Евразес и вътрешната опозиция.
Днес опозицията е маргинална, некреативна, малобройна, няма подкрепата на обществото и изглежда безопасна. Но това е заблуда. Тези хора (повечето от тях са заблудени, макар и с редки изключения) ненавиждат Русия, ненавиждат и президента й, защото той успя да възвърне силата и авторитета на Русия. Тези хора се бият не за победа, а за унищожаване на страната и на режима. Затова си позволяват методи, каквито не прилага нито един цивилизован политик.
Те са готови да подкрепят дори политическите си опоненти, дори и врага (например радикалното православие, радикалните монархисти, радикалните комунисти и други радикални леви, стигайки дори до троцкисти и маоисти). Те са готови да подкрепят и откровени бандити (както стана в Украйна), само и само бандитите да участват в разгрома на Русия. И колкото повече минава времето, толкова повече те се превръщат в последната надежда на САЩ за спасение, това е американското вундервафе (оръжието чудо), което трябва да промени хода на войната в последния час. Следователно на тях няма да им липсва нито финансова, нито информационна, нито дипломатическа и всякакъв друг вид подкрепа.
Те ще се опитат да настроят общественото мнение срещу властта, дори и за кратко, и да го използват за организиране на улични безредици, хаос в столицата и сваляне на властта на фона на фрагментирането на страната. За тях, както и за САЩ, това е единственият шанс да оцелеят (разбира се, в политически смисъл).
Съюзниците по Евразес (освен Нурсултан Назърбаев, а не Казахстан, чийто елит е доста разноличен в избора си, тоест, с изключение на най-стария и опитен политик от постсъветското пространство, който оглавява Република Казахстан), вероятно оценяват не съвсем адекватно дадената геополитическа ситуация. За тях това е поредното изостряне на отношенията между Руската федерация и САЩ, при което не е лошо да си осигуриш повечко промоции и от двете свръхсили, без да се охарчиш много. Оттук и обидата, защото в Митническия съюз и в Евразес трябва не само да получаваш, но и да даваш. Оттук и възмущението от временните трудности. Оттук и исканията към Русия, която сама си носи цялата тежест по защитата на геополитическите интереси на Евразийския икономически съюз, както и новите кредити, отстъпки и намаления. Оттук и неразбирането на внезапно категоричната позиция на Москва по линия на партньорите.
В лагера на Евразес, въпреки недоразуменията, поне засега няма разнонобой и колебания. Дай Боже, и да не започват. Но това не е заради разбирането колко е сложен моментът и че трябва заедно да устоим, както устояха дедите ни преди 70 години, а само заради осъзнаването на факта, че Русия, макар и с огромно напрежение на силите, е способна да устои и да победи дори без постсъветските държави. Обаче режимите в тях ще паднат след година-две, ако я няма Русия (САЩ ще се погрижат за това), а ръководителите им ги чака не съдбата на Милошевич, а съдбата на Саддам.
Очевидно е също, че активността на вътрешната опозиция и опонентите от Евразес ще зависи от
ситуацията в Украйна
Киевският режим и американските му съюзници се подготвят за ново настъпление срещу Новорусия. И традиционно разчитат на два варианта:
1. Русия няма да се намесва, и тогава може да бъде разгромена Новорусия, иначе войната ще се проточи, а наличните ресурси на опълчението ще намалеят в сравнение с киевския режим и оттук следва окончателното поражение на ДНР / ЛНР. То ще е неизбежно след дългите кръвопролитни боеве и героичната съпротива.
2. Русия се намесва, и тогава, най-накрая, може да бъде обвинена в агресия срещу "младата демокрация" с всички последващи санкции, които обаче са по-вредни за Европа и я тикат завинаги в лагера на САЩ (разбира се, завинаги, но в обозрима перспектива).
Ако се съди по спокойствието и дори донякъде ироничното очакване на Кремъл, явно пак са измислили трети (неочакван за Вашингтон) вариант за асиметричен отговор. Впрочем такъв вариант може да е споразумението с ЕС да реагира неочаквано за САЩ (но едва ли е така).
Във всеки случай горещата фаза на конфликта в Украйна и без това много се задълбочи. Затова трябва да бъде приключена спешно. По резултатите след приключването й (именно по външните, видимите резултати, независимо от стратегическите успехи в перспектива) ще се съди за стабилността на руската власт и за перспективите Русия да излезе победител в противостоянието със САЩ. Тези резултати ще имат предвид и постсъветските съюзници, и вътрешноруската опозиция, и дори радикалното крило на патриотите.
Всъщност победата на фронта е гарантирана и 2015 г. трябва да завърши в полза на Русия. Само трябва мъничко да се пипне в тила и може би да се пожертва красотата и донякъде ефективността на външнополитическите операции в името на сигурността и гарантирането на победата.
А сега чакаме 2015
Така и Сталин, през декември 1942 г., за да намали риска, замени стратегически ефикасната и безусловно красива от гледна точка на военната теория "Голям Сатурн" с "Малък Сатурн". А през лятото на 1943 г. отхвърли предложението на Ватутин да нанесе изпреварващ удар срещу немците на Курската дъга.
Всяка операция предвижда и известен риск (понякога дори голям). Но без риск, няма победа, който не рискува, не пие шампанско. Обаче риск и авантюра са различни работи, авантюрата е подходяща за силен противник, много силен, и когато всички други сценарии водят към загуба. Ако врагът е слаб, ако победата е въпрос на време, а не по принцип, предоставяш авантюрите на врага.
Постигането на коренен прелом през 2015 г. съвсем не означава, че окончателната победа ни чака в рамките на годината. Ако се съди по корабостроителната програма на руския флот, той ще има по-голямо присъствие в 2-3 точки на световния океан не по-рано от 2020-2021 г., когато ще може да поддържа постоянно ударни групи. Значи окончателното поражение на САЩ не може да се планира по-рано от 2017-2018 г.
Световният океан не е като врата в полето. Морските пътища трябва да се контролират и охраняват. В периода 2018-2020 г. Русия, Индия и Китай ще могат да поемат консолидираната отговорност за световната сигурност и световното корабоплаване. Но това е в прекрасното бъдеще. А сега ни чака 2015 г. Тежка, но успешна.
Ростислав ИШЧЕНКО
президент на Центъра зе системен анализ и прогнозиране на Руската федерация
