В една карикатура, публикувана във в. „Сега” преди седмица, Христо Комарницки представи главния прокурор Цацаров и българската Темида, излегнали се върху „Матрак Доклад”, образуван от поредицата писания на брюкселските бюрократи. В друга карикатура Комарницки осмя тревогите на Ангела Меркел и Жан-Клод Юнкер от възхода на гръцката „радикална и популистка” партия “Сириза” и германската антиислямистка формация ПЕГИДА, която разтърси целия континент. Председателят на ЕК Юнкер и канцлерът на Германия Меркел си представят двете „смутителки” като едно лице, заголило задник над знамето на ЕС...
Да видим обаче как карикатуристът ще представи нашите политици и магистрати след публикуването на въпросния евродоклад за напредъка. Защото един ден по-късно прокуратурата и СГС буквално си послужиха с доклада като с тоалетна хартия. Тоест, изтриха с него както собствените задници, така и дирника на подсъдимия за неупражнен контрол върху използването на СРС бивш вицепремиер и министър на вътрешните работи (сега само член на парламентарната Комисия за контрол на СРС) Цветан Цветанов. Прокуратурата оттегли своите обвинения срещу Цв. Цв., а СГС, оглавяван от семейната приятелка на Цветанов, г-жа Янева, го обяви за невинен. И съдът, и държавният обвинител се позоваха на една промяна в НК, според която подобни закононарушения се наказват само ако са извършени във военно време.
Вярно е, че служебният министър на отбраната Велизар Шаламанов се опита да пробута във „Визия 2020” тезата, че Русия води срещу нас „хибридна война”, но служебният премиер Георги Близнашки нареди да се премахне очебийната фалшификация. Оставаше заради осъждането на Цветанов или ние да обявим война някому, или на нас да обявят такава... Очевидно съдът и прокуратурата също не приемат Велизар-Шаламановата измислица, поради което Цветанов за пореден път се измъкна сух от водата. След съдебното си опрощение и той може да каже като Стефан Софиянски, че е единственият доказано невинен политик: засега само по това дело.
Що се отнася до текста на европейския доклад за България, той е толкова обтекаем, че беше посрещнат с въздишка на облекчение както от бившите, така и от настоящите управляващи и обслужващите ги магистрати. Един вид, можеше да е много по-неблагоприятен и критичен! А щом не е, значи ни се позволява и занапред да я караме все така „успешно”.
Ведин виц обяснявали на циганина колко хубаво ще се живее при комунизма, а той възкликнал: „Давайте тогава да го построим по-бързо, че да заживеем както по-рано!”...
Странно е все пак, че опозицията не забеляза един израз, който разбива на пух и прах обвиненията на ГЕРБ за „разрухата” в МВР, причинена от преместването на ГДБОП в ДАНС. Докладът оценява като постижение сливането на ГДБОП с ДАНС. В него е записано, че новият интегриран подход за разузнаване и разследване на случаи на високо ниво в ДАНС може да позволи по-висока степен на поверителност. А също така, да даде възможност на ДАНС да играе по-централна и независима роля по отношение на чувствителните случаи.
„Въпреки това, изтъква докладът, някои рискове трябва да се вземат предвид - например заличаването на границата между разузнавателни операции под прикритие и криминално разследване. Това ще е особено важно при разследване на корупционни случаи, които имат голямо обществено значение. От друга страна, правителството, което пое управлението през ноември 2014, изрази намерение да върне борбата с организирана престъпност отново в МВР, което може да доведе до ненужна нестабилност в сферата на ДАНС”.
Да видим как ще реагират коалиционните партньори на ГЕРБ, ако въпреки доклада в МВР започне поредната реформаторска вълна. Що се отнася до реформата в правосъдието, изборът на Лозан Попов за председател на ВКС с електронно гласуване, а не с бюлетини (при 17 гласа за него и само 6 от гласовете във ВСС за неговия конкурент г-жа Попова), показа, че и ръководните магистрати не гледат сериозно на препоръките на ЕК. Месеци преди вота министърът на правосъдието Христо Иванов беше казал, че изборът е предрешен. Но вместо него след гласуването „изока” Атанас Атанасов от РБ, като прикани държавния глава да не подписва указа за назначаването на съдия Лозан Попов. Но дори Росен Плевнелиев да го послуша, номерът с неподписването на указа не може да продължава до безкрайност. Ще се намеси премиерът Бойко Борисов и дистанционно управляваният от него държавен глава ще си подложи ушите за издърпване. И така, до следващия доклад на ЕК, изготвен въз основа на публикации в българските медии и доноси на български евродепутати или партийни функционери. Българският „политически елит” е способен на всякакви подлости, включително да „приватизира” победата на “Сириза” в Гърция или антитерористичната и антиислямистка вълна на Стария континент. Остава само някоя файтонна формацийка да се обяви за „Българската Сириза”. И в Турция опозицията се опитва да извлече предизборни дивиденти от успеха на “Сириза”, внушавайки, че нейната победа ще бъде повторена на турските парламентарни избори през юни 2015 г. Управляващите в Брюксел, Берлин, Париж и Лондон са сериозно разтревожени от риска “Сириза” да зарази с радикализъм и популизъм европейското политическо пространство. Но особено се плашат от възможността собствените им народи да отхвърлят „безалтернативния” неолиберален модел и американския диктат, базиран на него и глобализацията.
Политиката на „бюджетна строгост”, която младият гръцки премиер Алексис Ципрас отхвърля, беше разкритикувана дори от Барак Обама, който посъветва ЕС да се ориентира към растеж, а не към икономии. Дали Обама не е направил това под впечатленията от парада на руски танкове, който индийците му показаха при посещението му в Делхи? Или не може да преживее оскърблението, което му нанесе новият крал на Саудитска Арабия, зарязвайки ги с първата дама на церемонията по посрещането им в Рияд, за да направи своя намаз? Може би зад тази демонстрация се крие недоволството на саудитската династия от ниските цени на въглеводородите, наложени от Вашингтон заради Русия. Май шейховете от Залива не искат повече да финансират безумията на своя „стратегически съюзник”.
Икономиката и интересите, глупако!..
Това обяснява и „бунта” на Атина срещу установения порядък в света и ЕС в частност. Гърция може да не излезе от еврозоната, може да разсрочи, а не да анулира огромния държавен дълг, но със сигурност “Сириза” ще окуражи привържениците на Европа на Отечествата и националния суверенитет. Ако във Франция на власт дойде НФ на Марин льо Пен, в Испания вземе връх ПОДЕМОС, а във Великобритания победи Партията на независимостта на Обединеното кралство, начело с Найджъл Фарадж, ЕС ще се еманципира силно от САЩ. Може дори да се разпадне заради разногласията между страните от Стара и Нова Европа. Факт е, че миналата седмица ЕС „само удължи” с шест месеца срока на санкциите срещу Русия заради боевете в Източна Украйна, а не ги разшири заради заканата на Ципрас да наложи вето. Разбира се, “Сириза” трудно ще осъществи всичките си предизборни обещания, с които спечели властта. Пък и както гласи една поговорка, „Глава, която се е увенчала с корона, поумнява”.
Макар България да е изключение от това правило, естественият ход на кризата в Украйна ще наложи въпросното „поумняване”. Защото четвъртата мобилизация на Киев бе провалена не само на Изток, а и на Запад. Украинските призивници просто бягат от военно-медицинските комисии, отказват да получат призовките и масово се спасяват в съседните страни. За наша чест, българите в Украйна отказват да воюват с Русия. Нещо, което софийските политици не смеят да изрекат, украинските българи го заявяват публично: войната в Украйна не е българска, а бандеровска и американска!
Трябва ли ние, които живеем в уж свободна и суверенна България, да изгубим държавата си, за да се молим отново на Дядо Иван да ни освободи? Дали след всички низости на управляващите в София „йесмени”, Кремъл няма да каже: „Оправяйте се сами”? Тогава и най-ласкавите доклади за „напредъка” на България няма да ни стоплят. На всичко отгоре, може да ги пишат не в Брюксел, а в Анкара. В най-лошия случай няма да има потребност от такива доклади, понеже няма да има кой да ги чете или използва вместо тоалетна хартия: ибрикът ще я замести.
