• ОТ БРЪТВЕЖИТЕ НА “СЕЛЯНЧЕТО ОТ БАНКЯ” ДО ИСТИНАТА ЗА ГРЪЦКИЯ И БЪЛГАРСКИЯ ЗАЕМ
На 23 февруари Гърция получи от Брюксел одобрение за своя план за реформи и вече има сключено споразумение с представителите от Еврогрупата - бившата „Тройка” (МВФ, ЕЦБ и ЕС), за получаване на така необходимия заем. Несъмнено това е глътка въздух на новото правителство на „Сириза”.
Борбата с кредиторите беше жестока, защото от т. нар. тройка желаеха да наложат на новото гръцко правителство старата политика на „Меморандумите”. А тя се изразява в простата, но убийствена за гръцката икономика формула: даваме заем на големите длъжници при едно -единствено условие – да погасяват старите, отпуснати от нас, заеми. Прилагането на тази формула от страна на кредиторите бе задължително съпроводено с налагане на бюджетни ограничения и строги мерки на икономии в социалната сфера в страните длъжници.
Бедите на Ципрас и трудностите в преговорите дойдоха поради факта, че той въстана срещу тази формула. Ципрас, за разлика от своите предшественици, има дързостта да поиска част от отпуснатите заеми да се използват за развитие и съживяване на изпадналата в тежка криза гръцка икономика. В защита на националния интерес на Гърция по време на преговорите той изтъкваше сериозен аргумент: да, ние сме длъжници, но съгласно официалните статистически данни големите европейски държави, които са и наши кредитори, дължат повече, отколкото самата Гърция!
Дълговете на Германия са 258 % от БВП, на Франция 374 %, на Англия 362 %, на Холандия 687 %, на Испания 402 %, на Италия 335 % от БВП. Защо те, въпреки своята задлъжнялост, влагат пари за икономическо развитие, а на Гърция това е забранено?
Без съмнение този аргумент даде отражение върху хода на трудните преговори по гръцкия заем и предложените от гръцкото правителство реформи. Министър-председателят Алексис Ципрас определи преговорите от последните няколко дни като „борба за оцеляване”. „Беше трудно, признава той, но в крайна сметка постигнахме едно успешно споразумение, което би могло да се нарече „почтен компромис”. Искахме шест месеца получихме ,четири - и сега изваждаме глава от водата. Ние вече можем да управляваме”.
Преговорите на Ципрас и неговия финансов министър Варуфакис с представителите на Еврогрупата се следяха със засилен интерес и тревожни очаквания в целия ЕС.
В България, както можеше и да се очаква, „правилните медии” и регионалните ни политици злорадо и папагалски повтаряха клишетата и мрачните прогнози на финансовите хиени от ЕС, ЕЦБ и МВФ. Няма медийна изява на „селянчето от Банкя” (така нарече сам себе си премиерът ни) от последните две седмици, в която той да не тълкува злорадо ставащото в Гърция. “Наблюденията” на Борисов по темата гръцки дълг освен всичко обаче се оказаха елементарна и зле изпълнена маневра за отвличане вниманието на българския народ от планирания и осъществен нов пладнешки грабеж под формата на многомилиарден дълг, който ще изплащат поне три поколения българи.
Истинските цели на тази маневра лъснаха на сбирката на Татяниното „Движение 21” и на младежкото сборище на ГЕРБ в Сандански, преди десетина дни. Там Човекът от Банкя безумно повтаряше, че ГЕРБ дошла на власт, така както „Сириза” в Гърция. „Регионът е тежък, вижте какво става с Гърция, аз не съм оптимист, външният й дълг е 60 процента (?!), но има и такива със 100%”.
Да се чудиш дали не е станал вентрилок, тоест някой друг да говори вместо него отвътре... Според Борисов при предишното им управление (на ГЕРБ) България спазвала финансовата дисциплина, но дошъл метежът и го свалил от власт. „Вземаме заем от 16 милиарда, но 12 са старите задължения. Ако не ги платим, България се срива”, пророчески нарежда Борисов и препраща невярващите към врачката Алена.
Това изявление ясно показва разликата между премиера-държавник, какъвто без съмнение е Ципрас, и премиера-марионетка и силовак, какъвто е нашият Борисов.
Държавникът Ципрас иска заеми, за да съживи икономиката на изпадналата в криза Гърция и да подобри социалното положение на своя народ. Бате Бойко, който хал хабер си няма от управлението на държава, тегли заеми, за да връщал стари, да закупувал остарелите оръжия от натовските ни съюзници за война с Русия и да харчи готови пари за осигуряване комфорт на управляващата герберска върхушка и за да гарантира оставането й на власт.
Обаче тези заемчета ще ги плаща народът ни. „След него (има предвид Пламен Орешарски) държавата се срина, хайде сега, пак да дойде селянчето от Банкя и изтегли каруцата...”, заявява героично Борисов, но не обяснява на ошашавената публика накъде тегли каруцата.
В действителност, след като той и мишоците му в парламента решиха да изтеглят 18-милиардния дълг, вече дори и на слепците от АБВ е ясно, че обезумелият ни премиер и купените му с парите от дълга депутати, теглят разбитата каруца на България към пропаст, докато те се успокояват, че поне 2 милиарда щели да останат непипнати. Какви оптимисти!
Ние бързо се свличаме в същата тази пропаст, от която новото правителство на „Сириза” със зъби и нокти и по сизифовски се мъчи да извади Гърция. Много образно, тези усилия са представени в една сполучлива карикатура на известния ирландски карикатурист Мартин Търнър. На страниците на „Irish Times”, той доста саркастично коментира днешното състояние в Евросъюза.
Карикатурата показва как всички страни от Европейския съюз, изобразени като прасета, са се насочили и скачат в пропастта, обозначена с табелата “строги икономии”. Единственото изключение прави Гърция, която тича в обратна посока, а от скачащите в пропастта се изтръгва безумният коментар „винаги има един идиот”. Доколко този „идиот” успява в своята сизифовска мисия, можем да съдим и по това, че основните ангажименти, поети от гръцкото правителство в четиримесечното съглашение, бяха приети, макар и с неохота, от представителите на Еврогрупата. В основни линии те съдържат мерки, които никой от управляващата ни политическа класа през двадесет и шест годишния български грабителски преход не посмя да предприеме и които са немислими за решаване в днешната българска политическа действителност, а именно:
- съживяване на икономиката
- удар върху данъчните измами и корупцията
- съдебно преследване на политиците и олигарсите, участвали в голямото разграбване на националното богатство на Гърция и връщане на незаконно изнесените от тях пари в чужди банки
- осигуряване на гарантирани доходи в отговор на хуманитарната криза
- обединение на осигурителните фондове без по-нататъшни съкращения на пенсиите
- постепенно увеличаване на минималната работна заплата
- защита на основното жилище. Уреждане на т. нар. червени кредити за закупуване на жилище
- необлагаем данъчен минимум върху доходите от 12 000 евро.
С много усилия и лобиране от страна на президентите на Франция и Австрия, както и от председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, Ципрас успя да убеди своите опоненти и преди всичко управляващите в Германия да приемат предложения от него план за реформи.
Финансовите министри от еврозоната констатираха, че предложенията за реформи, изпратени от Гърция, са “достатъчно изчерпателни, за да бъдат валидна отправна точка”. Според тях предложените реформи включват приемливи мерки срещу укриването на данъци и корупцията и опити за търсене на отговорност от износителите на „спестявания” извън граница.
Германската канцлерка Ангела Меркел и нейният финансов министър Волфганг Шойбле, които първоначално определяха гръцките искания като недопустими, въпреки това бяха принудени да поискат от своята консервативна партия да подкрепи предложеното удължаване на гръцкия спасителен план. В същото време Меркел заяви, че диалогът с Атина ще продължи, и че „задачата съвсем не е изпълнена”.
Тези, които определиха последната сделка в Брюксел като победа за Берлин над Атина, след като десните финансови министри, включително на Португалия, Испания и Франция, застанаха зад Берлин в отказа си да позволят на Гърция да защити своя национален интерес чрез предоговаряне на дълга, може би бъркат. Те не познават, нито гръцката действителност, нито с кой си имат работа.
Много знакова в това отношение е реакцията на новия гръцки министър-председател Алексис Ципрас на поканата на великия гръцки композитор Микис Теодоракис, отправена в личния уебсайт на композитора към лидерите на „Сириза” да намерят сили да кажат „още сега „Не” (nein) на Шойбле и Меркел”. Вместо да му отговори по електронната поща, Ципрас - в знак на уважение към композитора - отиде на крака в дома му и заяви: „Вие сте стар и уважаван воин и много добре знаете, че на война е нужна стратегия и ум. Ние не трябва да попадаме в капана на противника, трябва да се правят маневри в средата, в която живеем. Най-важното оръжие, което имаме, е широкото национално единство. Това, което създадохме, надмина моите очаквания и аз нямам намерения да предам надеждите на народа”.
Коментар тук едва ли е необходим.
В тази война Ципрас е наясно с две обективни истини. Първата е, че ако не изпълни поне част от предизборните си ангажименти в социалната сфера и не потърси отговорност от виновниците за кризата, неговото правителство е обречено. Втората явна истина, която впрочем е ясна и на самите кредитори, е, че Гърция не е в състояние да изплати огромния си дълг.
В доклад, публикуван на 23 февруари на сайта на US CNBC и базиращ се на финансовия анализ на Кингсли Джонс, черно на бяло е записано: „Европейските чиновници ще трябва да приемат, че Гърция не е в състояние да изплати дълг от 366 милиарда долара, дори ако болната й икономика е на защитен и удължен спасителен пакет. Ние трябва да бъдем реалисти по отношение на дълга на Гърция, който в момента е 175 % от БВП. Това е най-високото ниво от началото на цялата тази история. Погледнете Япония. Публичният й дълг наближава 300 % от БВП. Един ден тя просто ще се срине. Никога няма да бъдат изплатени, нито японския, нито гръцкия дълг”.
Страните кредитори, както стана ясно и по-горе, са в същите позиции както и Япония. Просто агонията засега се удължава и Ципрас, като далновиден политик, е наясно. Вероятно той ще продължава да търси своя път за спасение, включително и извън ЕС.
Победа все още няма, а новото радикално ляво правителство на Гърция просто си купува време от четири месеца, набира сили и търси съюзници, за да постигне предоговаряне на гръцкия дълг и да реализира поне минимума от програмните си намерения и обещания в социалната сфера, което ще гарантира оставането му във властта.
Ако не се получи, има още един вариант, който е по-добър от Брюкселската сделка - да търси помощ и извън Евросъюза.
Русия, Китай и страните от БРИКС вече дават сигнали, че са готови да откликнат на евентуални гръцки искания за финансова помощ.
Та затова нека попитаме - къде сме ние?...
