„Великите нации винаги са действали като бандити, а малките – като проститутки”
Стенли Кубрик
Знаем кой е Стенли Кубрик, а тези, дето не са го чували, само може да съжаляват. Този афоризъм на световния режисьор е от статията „Причини за западната русофобия”. В нея талантливият творец Стенли Кубрик, говори за бандитското поведение на великите нации, и със сигурност е имал предвид на първо място собствената си страна, самопровъзгласила се за единствен и незаобиколим световен лидер.
Що се отнася до проституиращите малки нации и държави, не е нужно да ги търсим чак в „третия свят”. Достатъчно е да проследим „демократичната” история на България през последните 25 години. Сравнявайки поведението на нейния управляващ и опозиционен „политически елит” с поведението на ръководителите на също толкова „малки” държави като Унгария, Австрия, Чешката република, Словакия, Гърция, Сърбия и дори Македония, ще стигнем до извода, че „проституирането” не е функция нито от размера на страните, нито на тяхната бедност и безпомощност. То, както и бедността, е следствие на „кофти матреяла”, който представлява т. нар. елит, и по-точно на страхливостта и некадърността, на слугинския, корупционен и шавръклив манталитет на всички „избрани” да управляват.
Както се казва в Светото писание, „Всички съгрешиха”, и всички непотребни станаха... (Послание на Св. апостол Павел до римляни).
Я се опитайте обаче да поискате оставката на която и да е управляваща гарнитура, и ще ви засипят с аргументи как страната ще грохне, ако има нови предсрочни избори, как ще бъдат спрени еврофондовете, как ще заборчлеем още повече, понеже нямало да има никакви реформи.
Последният пример е от заседанието за дълга в парламента. Тогава, във връзка с престъпното според мнозина наблюдатели намерение на министъра на финансите Владислав Горанов да му бъде подписан празен чек за заем от 16 млрд. лв., в залата се разнесоха викове „Оставка!”, а председателстващата заседанието Цецка Цачева прикани скандиращите да си подадат молбите за напускане по надлежния ред.
“Ние ли се, Боже, грешно молихме, или ти ни грешно разбра!”...
Недоволни от размера на искания заем имаше и сред коалиционните партньори на ГЕРБ, но постигането на консенсус помежду им е неизбежно - всичко е театър. Впрочем, ПФ бяха съгласни да подкрепят един заем от „само” 14 млрд. лева, при още едно условие - да им бъде обяснено как ще се харчат тези пари.
Интересното е, че само преди една година герберите и лично Б. Борисов ореваха света, че заемът от 1,2 млрд. евро, който Пламен Орешарски искаше да получи, за да попълни фискалния резерв, щял да натовари с дългове децата и внуците ни! Затова сега няма съмнение, че исканите от министъра на финансите 16 млрд. лева външен заем, ще бъдат преглътнати от коалиционните партньори, както бе преглътната постната пица на Симеон Дянков. „Протестърите”, „ранобудните студенти” и останалите „безплатно мразещи” също се покриха. Няма ги парапетите пред Народното събрание, няма и протестиращи, които да потрошат „оня” бял автобус, докато „мирно” изразяват своето несъгласие с управляващите заради модела „Кой?”. Само че моделът не само оцеля, но се и разви и влезе в употреба и на новите управници. Дори ще бъде награден с 16 млрд. лева, взети на заем.
На 25 февруари едно чудничко парламентарно мнозинство (ГЕРБ, РБ, ПФ, АБВ, БДЦ и ДПС) гласува „национално отговорно” за заробващия заем. ПФ гласува „въздържал се”, но когато от едната ти страна някой пали огън, а от другата някой се опитва да предотврати пожара, „въздържането” е равносилно на съучастие с пироманите. Някога, като премиер на Турция, покойният Тургут Йозал казваше: „Борчът е камшикът на юнака!”. А Сюлейман Демирел му отговаряше: „Юнак, който прави само борчове, заслужава камшик!”.
Несъмнено днешните „спасители” на финансовата и политическата стабилност ще си получат камшика, но дългът ще виси като дамоклев меч над главите на цели поколения българи. Естествено, от него не бива да се чака да настъпи икономически растеж и разцвет в многострадалното ни Отечество. Управленската програма на кабинета „Борисов-2” съдържа 180 приоритета и нито един свързан с развитие на националната икономика. А без собствено производство България не се нуждае нито от БДЖ „Товарни превози”, нито от АЕЦ или други „излишъци”. И тъй като няма да има пари за образование, наука, здравеопазване, сигурност и отбрана, България с ускорени стъпки ще върви към закриване...
Политиката, според марксизма-ленинизма, е концентриран израз на икономиката, а войната е продължение на политиката с други средства. Докато нашите политици се опитват да изпълняват всички капризи на Чичо Сам, представяйки ги за „евроатлантически ценности”, край нас се вихрят военни конфликти, в резултат на което към Европа потеглят истински вълни цунами от бежанци и нелегални имигранти.
Кризата в Украйна, която временно премина към невоенна фаза, както и войните в Средния изток и Африка (Ирак, Сирия, Йемен, Либия, Судан, Нигерия и др.) показаха нагледно до какво води намесата (и бандитизмът) на световния жандарм САЩ и неговите послушници от НАТО и ЕС. Ако управляващите у нас не се опияняваха от властта и шума на парите, отдавна щяха да признаят, че членството на България в НАТО и ЕС не й гарантира нито безопасност, нито просперитет и стабилност. Политически травестити, които така и не посмяха да попитат народа си дали иска натовско членство и натовски и американски командни центрове и бази, подхранваха илюзията за обратното. Те не попитаха народа ни дали си струва да стоим в един ЕС, където освен гласа на САЩ, се слуша волята на Германия, Франция и Великобритания, а останалите страни членки, с дребни изключения, са просто пълнеж, миманс. И в дъното е най-бедната европейска държава – България.
Последиците от злощастния, дори престъпен експеримент, наречен „евроатлантическа интеграция” са налице: милиони българи напуснаха нашия титаник, търсейки препитание в чужбина; цели региони в България се обезбългариха, циганизираха, турцизираха, обезлюдиха; старци мъждукат в опразнени села, оставени без път, без електричество, без водоснабдяване и медицинска помощ; мургави съграждани обезкостяват изоставените държавни сгради и освен старци, пребиват и екипите на „Спешна помощ”. Политиците в София, разбира се, не чуват нищо, освен нарежданията на Големия бял брат. Турция и Унгария могат да не подкрепят санкциите на Обама срещу Русия, да строят руски АЕЦ, да прокарват „руски” газопроводи, но на България това не е позволено. Тя може да се моли само да й построят поне едно „хъбче”.
Какво да кажем за отбраната, след като прословутият член 5 на Договора от Вашингтон не гарантира незабавна подкрепа на нападнатата от някого страна членка на НАТО. И вместо на бедна България да подарят самолети, кораби, танкове и други, натискат я да си купи, и тя ще си купи, все едно дали трета или втора употреба, и разполагат в столицата й натовски „команден” център, но с повече шпионски, отколкото командни функции. Важното е, че той ще отклонява към България руските ракети. А натовска модерна бойна техника ще идва тук само за учения, след което ще си отива.
С други думи, спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се!
В натовска Турция са решили да закупят китайски противоракетни системи, без да ги интегрират в натовската ПРО. Служители на Белия дом отговорили на въпрос по темата така: „Питайте Китай, Турция или компетентните представители на НАТО!”...
Докъде води сляпото послушание на Вашингтон, го показа режимът в Киев, който бе принуден позорно да оттегли останките от армията, заклещени в Дебалцево и Мариупол. Порошенко обяви „достойно” оттегляне, забравяйки за побегналите в чужбина наборници, за предалите се на опълченците и за загиналите към 3 000 украински войници в котела на Дебалцево. На всичко отгоре командирът на 128-ма планинска бригада получи медал „за мъжество”, зарязал подчинените си войници в обкръжението, за да си спаси кожата! И когато колата на така наречената антитерористична операция (АТО) окончателно се преобърна, президентът на Украйна поиска разполагане на миротворчески контингент в Донбас и по руско-украинската граница. Не беше ли логично това да стане, преди да се пролее братска кръв? Опълченците казаха, че нямат нищо против разполагането на миротворци в Източна Украйна, въпреки че те победиха бандеровските „доброволци”.
Очевидно и не толкова малки страни могат да се държат като проститутки и бандити едновременно. Дори мъничката Република Македония проявява повече самоуважение, отказвайки да замени името си срещу членство в НАТО. А премиерът на Унгария Виктор Орбан, който преди седмица посрещна Владимир Путин в Будапеща, заяви, че разглежда дори енергийния съюз на ЕС като заплаха за суверенитета на своята страна. Докато премиерът на Гърция Алексис Ципрас продължава да се бори като лъв срещу „тройката” (МВФ, ЕЦБ, ЕК): „Никой не може да колонизира Гърция!”
Възможно ли е нещо подобно да се чуе от устата на днешните управляващи в София?
Не! Те могат само да симулират „загриженост”, но дори към скандалните ЕРП-та пристъпват със страх. Защото на тях, срещу съответни комисиони, бе подарено електроразпределението в България и някой може да разкрие мръсната тайна. Тази тайна, както и другите „фирмени потайности” около приватизацията, ще остане погребана, както информацията за милионите долари на някои „спестовници” в швейцарския клон на скандалната банка HSBC. Именно на нея първото правителство на Бойко Борисов бе възложило да изготви експертна оценка на проекта АЕЦ „Белене” – ако си спомня някой все още... При това хонорарът за експертизата бе обвързан с положителната оценка на обосновката на този проект... А сега банка HSBC, заедно с „Уникредит” и още две други финансови структури, ще осигурява искания от правителството заем от 16 млрд. лв.
Боже, пази България!
Още веднъж за манипулацията
• България, каквато е във филма на “Евронюс”
На 24 февруари по европейските тв-канали бе излючено видео, което показва в най-ужасен вид държавата ни. Във филма се разказва за невижданата мизерия в страната и за хората, които живеят като че ли са в първобитния строй. Майка на пет деца от Елин Пелин си топли вода на огън в двора, в друга история младо момче, което не може да събере пари за погребението на баща си. Върхът на всичко е онова, което се случва в Благоевград, където една жена разпродава покъщнината си, за да си плати тока.
На фона на тази потресаваща картина, във видеото се вижда и чува коментар на бунтарката Люси Манова, като лидер на протестите срещу ЧЕЗ в България. Имайте търпение и изгледайте филма.
“И това е страна, която е част от Европа?“ - гласи един от коментарите.
В сайта actualno.com се задава въпроса - да се сърдим ли, или да приемем, че филмът просто показва действителността в България. Да се сърдим на тези, които са го направили, или на тези, които са допуснали мизерията, в която живеем?
Дори и да се знае отговорът на въпроса, ясно е, че и двете позиции отразяват една нагласа - излишната, малка, корумпирана и мизерна балканска държава няма място на терена на силните мира сего. Ерго, каквото и да става у нас, никой няма да си мръдне пръста, защото единствените, които можеха да се загрижат и да помогнат, днес са наши “геополитически противници” - да, става дума за Русия и за днешната официална политика към Освободителката ни. Така че да припомним думите на режисьора Станли Кубрик, че Великите нации винаги са действали като бандити, а малките – като проститутки”. А това наистина ли ни се харесва на нас, българите? Едва ли. Дали можем да го променим? Ами поне да опитаме.
Зора
