Забързани в ежедневието, сме свикнали да използваме термини, често без да разбираме докрай смисъла им. С необичайна лекота жонглираме с тях, без да забелязваме, че те губят своето значение и понякога се превръщат в своята противоположност.
Точно затова интуитивното предусещане на суровите времена предизвика в днешното общество потребност да се определи с ясни и разбираеми образи онова, което се разиграва върху световната шахматна дъска пред очите на всички ни – на извършващата се в онлайн режим Голяма история.
Дори хората, които са много далеч от политиката изпитват нужда да разберат и да си обяснят причините за онова, с което се сблъскват в протичащия си по инерция делник. Защо цените в магазините започнаха да растат? Каква е причината тихомълком и незабележимо да се подронва сигурността в утрешния ден? От кой момент нататък и във връзка с какво разговорите за една предполагаема война престанаха да бъдат умозрителни и далечни? Тези и десетки други въпроси карат милиони, до вчера аполитични граждани, да търсят отговори. Те изпитват потребност да намерят отговорите и да си моделират нова картина на света, в която утрешният ден да не е
случайно изтеглен лотариен билет
а едно предвидимо и логично продължение на днешния. Да е предсказуем и по възможност – да не е апокалиптичен.
За съжаление, цялата тази атмосфера е извънредно благоприятна хранителна среда за опитите да се промият мозъците на нашите сънародници и в тях да бъдат „набити“ идеите, пагубни за тях самите. Но тази пагубност по навик ще бъде прикривана с настоятелните и натрапчиви, уж добронамерени пожелания.
Хайде, сега да се опитаме да вникнем в методите и похватите за манипулация на народното съзнание, с каквито вече започваме да се сблъскваме. И които ще растат право пропорционално на проблемите, възникващи пред геополитическите ни противници.
Корените и изворите на днешната икономическа и геополитическа криза
Днешната ситуация в света отново може да бъде оприличена на задънена улица, в която сама се е натикала либералната финансово ориентирана световна икономика, превърнала се в доминираща икономическа система след разпадането на СССР. Без да се спирам подробно върху тази тема, тъй като тя изисква отделен и обстоен разговор, мога да твърдя само, позовавайки се на историческия опит и логичното разгръщане на събитията, че тази икономическа система вече не работи без грабеж. Тя не е в състояние да се самовъзпроизвежда без „вливания“ отвън, затова за страните, намиращи се на върха на либералната „хранителна верига“, продължителният период, през който никой не е воювал или никого не са обрали, винаги означава криза на самата икономическа система.
За повечето (ако не и за всички) западни страни необходимостта от война е въпрос на съществуването им. Опасността на днешния момент за Запада е в това, че на хоризонта не се забелязва „лесна плячка“.
В съвременния свят приблизителният паритет на силите е същият като преди двете световни войни, което само по себе си многократно увеличава риска от начало на нов световен конфликт. Класически, като по време на двете световни войни, или хибриден, маскиран под формата на по-голям брой локални конфликти (главната цел на които е да не се даде възможност за употреба на ядреното оръжие за сдържане!), наред с икономическа и информационна агресия.
Какво целят организаторите на войни?
Преди всичко - прекъсване на стабилните икономически връзки, повсеместно задълбочаване на икономическия спад, освен в съгласуваните „точки на икономически растеж“. През Първата и Втората световни войни такава зона са били САЩ, и сега те отново се опитват да повторят същия сценарий. Друга цел на разпалваните войни е зануляването или обезценяването на „довоенните“ дългове и „презареждане“ на световната икономика. Анализът на предполагаемите зони в един бъдещ конфликт, чието разрушаване и (или) ограбване ще позволи да се презареди световната икономика при запазване на съществуващия икономически модел и обичайната градация на „йерархията на хранителната верига“ на днешния финансов елит, показва, че равнището на натрупаните противоречия може да бъде решено само за сметка на Русия и върху нейните руини.
Ситуацията на разединени и намиращи се в упадък икономически анклави в Европа и Азия, заобиколени от бушуващ хаос, предизвикан от унищожаването на страната ни, би позволила на Съединените щати да си запазят ролята на регулатор на световната икономика, остров на стабилност и точка за отброяване на нов растеж. Растеж за тях самите, за Европа и за Азия срещу гаранции за сигурност от страна на САЩ – за сметка на ограбването на нашата страна и нашия народ.
Какво е все пак
съотношението на интересите в този четириъгълник:
САЩ, Европа, Русия и Китай? В него САЩ и Русия са антагонисти. Защо? Защото запазването на статуквото на САЩ е възможно единствено за сметка на Русия при по-слаби Китай и Европа. Щом е така, подобни стремежи правят твърде малка вероятността за „драговолен“ консенсус между Русия и САЩ без промяна (или потвърждаване посредством поражението на Русия) на утвърдилия се ред на нещата.
Това означава, че при липса на „нова горбачовщина“ ние неизбежно ще сме принудени да противостоим на САЩ, просто ако искаме да оцелеем и да се запазим. Неизбежно е.
В това съотношение на силите Европа е единственият съюзник на Съединените щати. Сегашното „покорство на Европа“ спрямо волята на САЩ е резултат на по-дълбоки причини, отколкото обикновеното „купуване чрез компромат“ на отделни нейни ръководители.
Тъй като Европа няма собствени боеспособни въоръжени сили, нито собствена независима финансова система, която да е в състояние да й осигури достатъчен финансов суверенитет, тя е принудена да бъде
фарватер на Америка
която криво-ляво, но все пак й осигурява и едното, и другото.
Дали е окончателно и необратимо това положение? Струва ми се, че не е. Европа ще плаче дотогава, докогато САЩ ще могат да й гарантират сигурността и икономическата стабилност (макар и в по-малък обем). Заплахата да загуби всичко това, е способна да отклони Европа от САЩ в търсене на нови гаранти за нейното обособено и привилегировано положение. В случай, че Русия се срине, Европа ще се превърне в „прифронтова“ територия, на чиято граница ще се настани една агресивна нестабилност. Европа е къде по-заинтересована от един „вариант СССР“ с Русия, в който държавата „по горбачовски“ ще се самоотстрани и ще позволи да бъде ограбвана с ентусиазма на убеден мазохист. Докато вариантът, в който Русия се съпротивява и от процъфтяваща страна се превръща не в „зона за разграбване“, а в „зона за износ на агресивна нестабилност“ (както е днес в бивша Украйна) не я задоволява.
В крайна сметка, стигнахме до ситуация, когато Европа подкрепи САЩ в опита им за „блицкриг“ срещу Русия като най-приемлив вариант в развитието на събитията. Обаче продължаващата руска съпротива променя ситуацията, а в перспектива неизбежно ще доведе до това, че с куп уговорки и опити да бъдат изтъргувани преференции за нея самата, Европа ще е принудена да се дистанцира от американската политика, насочена към унищожаване на Русия.
В този четириъгълник (САЩ-Европа-Русия-Китай) Китай е наш естествен и ситуативен съюзник в собствената си съпротива срещу колективния Запад. Та нали той вече се превръща за Китай в конкурент не само в политическата, но и в икономическата сфера. Всяко укрепване на Русия автоматично води към обезсилване на Запада като конкурент на Китай. Затова докато Китай е сигурен, че повече няма да се сблъска с хрушчовско-горбачовско-елцински „изцепки“ на непредсказуема политика от страна на Москва, можем да разчитаме на неговата икономическа и политическа подкрепа.
Да обобщим
Налице е противопоставяне между САЩ и Русия, в което Европа и Китай са тактически (до определена степен) съюзници на противоборстващите страни, преследващи собствени цели в това противопоставяне. При което, за разлика от САЩ, нито Европа, нито Китай имат интерес от пълното унищожаване на Русия. Нали в такъв случай и Европа, и Китай ще се окажат омаломощени и ще останат очи в очи с придобилите мощ САЩ, при това заобиколени от територията на евразийския хаос. На САЩ им трябва бързата гибел на Русия. Европа беше готова за „блицкриг“ под ръководството на САЩ, но тя не е готова за продължителен и „скъпоструващ“ конфликт. Китай е готов за продължителна игра и е готов да подрони могъществото и на САЩ, и на Европа, подкрепяйки икономически и политически Русия, но не е готов да се хвърли „с главата напред“ в тази борба, тъй като още няма готовност за подобно противопоставяне, обременен е от редица вътрешни проблеми и се опасява от „ефекта Горбачов“.
При съществуващия дефицит на време за САЩ единственият начин за оцеляване е Русия да бъде взривена отвътре, и да рухне. Или пък кардинална смяна на властта в Русия, за да се смени рязко курса на политическия кораб на страната и да се предизвикат впоследствие хаос и война. Което, от своя страна, ще осигури на САЩ необходимите условия за прекъсване на финансовите и икономическите канали за взаимодействие в Евразия и западането и на Европа, и на Китай, но вече „по вина“ на новата руска власт.
Изправени сме пред ситуация, в която организирането на взривяване на Русия отвътре, с една или друга подмяна на законната власт, се превръща за САЩ във въпрос на оцеляване.
Информационната война в Русия - въпрос на оцеляване за САЩ
В началото на статията си отбелязах, че сегашната ситуация принуждава гражданите на Русия настоятелно да търсят отговори на много въпроси. Това търсене, борбата на различни гледни точки, мнения и варианти отваря „прозореца на възможностите“ пред онези, които се мъчат да повлияят върху външнополитическите стъпки на страната, влияейки на вътрешнополитическата ситуация. Хаосът и войната отново се превръщат в главно и единствено оръжие на долара. Русия, подложена на икономическа и информационна агресия от страна на Запада, но при това:
• продължаваща да укрепва икономиката си;
• правеща завой на Изток;
• запазваща ролята си на икономически мост между Европа и Китай;
• запазваща своята върховна военна и политическа роля на континента;
• притежаваща контролен енергиен, научен и производствен потенциал;
• свикваща да живее в условията на недружелюбно икономическо и политическо взаимодействие с част от света - такава Русия не е нужна на САЩ. Тъй като сама тя набира сила, в същото време засилва и стабилизиращата си роля в света. И не стига, че няма как да служи за източник на евразийския хаос и евразийската война, ами отгоре на всичко има и висок потенциал за откъсване на Европа от „ръководната и направляваща“ роля на САЩ, което за Америка вече е крайно недопустимо.
Възниква въпросът – какво да правят Щатите в такава ситуация?
На САЩ им е нужно отначало да засеят хаоса и войната в главите на руснаците, да достигнат такава „критическа маса“ на този хаос, че да имат възможност или да повлияят върху действията на властта на външнополитическата арена, или, което е още „по-добре“, да пометат съпротивяващата се на хаоса власт, както това беше направено през февруари 1917 или през август 1991 г.
За късмет, тъкмо в този момент гражданите на Русия имат и някакви въпроси... Значи, отговорите на тези въпроси трябва да са такива, че ръководейки се от „отговорите“, руснаците да предприемат нужните на САЩ стъпки.
И ето че с готови „отговори“ при нас дойдоха какви ли не многознайковци...
Внимание: манипулация!
И така, да повторим още веднъж, това е много важно. На САЩ в името на собственото им оцеляване и запазване на сегашното статукво и тежест на международната арена, им е жизнено необходима хаотизацията на Евразия, прекъсването на икономическите връзки между Европа и АТР (азиатско-тихоокеанския регион).
На Щатите им е нужно територията, намираща се между тях (Русия, Средна Азия, Близкия изток), да се превърне в зона на локални войни, падане на производството, дефицит на държавността, на обща нестабилност. Близкият изток като цяло вече е хаотизиран, останалата работа ще я довърши създадената от американците ИДИЛ. Средна Азия е потенциално нестабилна и е дадена на откупка на възраждащия се Талибан, но засега запазва привидна стабилност. Докато Русия е единствената територия в потенциалната зона на нестабилност, която притежава способност за съпротива. Тя е единствената държава, готова да противодейства на американците. Подронването на политическата й воля за съпротива, преориентацията на външнополитическия й курс е насъщна задача на Америка.
Как да се постигне това, при положение, че волята на президента на Русия е формулирана открито антиамерикански, а способността за реализация на тази воля благодарение устойчивостта на властта е висока като никога? Това може да се постигне само ако ръководството на страната бъде въвлечено в продължително и изнурително противоборство със собствения си народ.
Либерален (нискоефективен) сценарий
В точка за разпадане на единството на властта и руския народ в по-дългосрочна перспектива могат да се превърнат либералните отговори на въпросите на аполитичното мнозинство. За да стигнат те до обществото, от небитието са върнати „старите бойци“ на идеологическата война, неопетнени с участие в събитията от 2011-2012 г. (Станкевич, Надежин и др.) Същността на гледната точка, която те се мъчат да прокарат сред руското общество, е, че днешна Русия постъпва според простонародния израз: „Не й е работа“. Тоест, Русия, отстоявайки собствените геополитически интереси и нарушавайки всички мислими утвърдени международни правила, се държи така, както не може да си позволи една „страна-бензиностанция“. Затова, след като няма съответния икономически потенциал и не притежава достатъчен международен авторитет, Русия неизбежно изпада в международна икономическа и политическа изолация. И това ще се отрази върху живота на обикновените й граждани чрез съществено спадане на жизненото им равнище, загубване на държавната управляемост и прогнозирано разпадане на страната. Рецептата срещу всички тези напасти е една: „да се подложим на САЩ“, да признаем тяхната водеща роля в света, да влезем във фарватера на американската политика. Това значи Русия да се откаже от собствените си геополитически интереси, да върне Крим, да се нагърби с издържането на Украйна и нататък, както през 90-те, да следва указанията на западните си съветници, определящи посоката на политическото и икономическото й развитие.
С днешна дата „нивото на имунитет“ на руското общество спрямо реализирането на подобен сценарий за развитието на Русия е доста висок. Деветдесетте години и опитът за „либерално пренасочване“, предприет в периода 2011-2012 г., изработиха устойчив антилиберален модел в руското общество. Затова либералният сценарий е невъзможен в краткосрочна перспектива, но нашите англосаксонски противници винаги залагат на по-далечната перспектива. Споменатата гледна точка ще се запазва и култивира в определени среди на градската интелигенция с възгледи, традиционно ориентирани към Запад, така че когато обществото се умори от патриотизъм, именно те да могат да предложат на руското общество дневен ред, изгоден за западните страни.
Патриотичен сценарий (основен)
За Щатите не е от принципно значение по какъв начин хаосът ще бъде посят на територията на Евразия (Русия – Митническият съюз), по какъв начин ще бъдат прекъснати устойчивите икономически връзки по линията ЕС - Русия - МС - Китай. Ако следвайки либералния сценарий, Русия се саморазпусне по примера на СССР, или доброволно се въвлече в хаос и локални въоръжени конфликти, - ефектът за Щатите ще е същият. Те напълно ще постигнат набелязаните цели, ако Русия „се впрегне“ и започне по силов начин да налага върху пространството на Евразия собственото разбиране и трактовка на международните правила за съжителство.
Ключов израз в случая е „по силов начин“. Като резултат хаосът и войната в Евразия ще са еднакво сигурни.
Именно защото руското общество не е преболедувало либерализма и засега не е готово да се разболее отново от него, вместо „либералния сценарий за саморазпускане“ ни се предлага „патриотичния ураджийски сценарий“. На практика той се изразява в това, че част от обществениците с устойчив имидж на патриоти настоятелно предлагат... същия онзи силов сценарий за по-нататъшно развитие на събитията в евразийското пространство. Те дават същите онези „силови трактовки“ на вече станали събития, които са единствено желателни за САЩ. До такава степен желателни, че държавните и обществени фигури на Запад да забелязват само тази част от руския обществен живот, да я пропагандират и да се опират на нея в своята дипломатическа и информационна дейност срещу сегашната власт на президента на Руската федерация. Може да се твърди, че част от наричащите себе си патриоти на Русия волно или неволно наливат вода в мелницата на западните агресори. Възприемайки събитията от 2014 г. като силов натиск на Русия върху Украйна, призовавайки към разширяване и задълбочаване на това силово направление, обвинявайки властта в недостатъчна военно-техническа подкрепа на донбаското опълчение, те дават възможност на западните дипломати да оценяват тези изказвания като „доказателство за агресията на Русия“. Това доказателство става още по-ценно, след като в съответствие със западното светоусещане и правовата прецедентна практика свидетелствата за силовата роля на Русия в събитията в Украйна от страна на непосредствените участници в събитията (Стрелков-Гиркин) са неоспоримо и необходимо доказателство, че действията на САЩ и съвкупния Запад по отношение на „агресора Русия“ са правилни.
Тук се сблъскваме със случая, когато лекарството е по-опасно от болестта. Та нали „доказателствата за агресия“ на Русия помагат на Вашингтон да оправдае санкциите и скъсването на отношенията с Москва. Т.е., логиката на противопоставянето с Русия включва механизмите за скъсване на икономическите евразийски връзки, което неизбежно води до хаотизация на целия Евразийски континент, а тъкмо това е нужно на САЩ.
Руските „патриоти“, обективно отстояващи интересите на САЩ (каквото и да мислят те самите за себе си), в действителност... тестват руското общество доколко е възможно организирането на вътрешни безредици, които са проблематични при сегашната силна руска власт, насочена към пълен държавен суверенитет. Ако тяхната гледна точка започне да влияе върху умонастроенията на мнозинството граждани на Русия, това ще позволи Русия да бъде подтикната към силов сценарий за действие с помощта на „уличната демокрация“, което в крайна сметка ще е 100-процентова американска победа над Европа и Китай. Съответно можем да си направим извода, че „уличната демокрация“ под перспективни „патриотични“ лозунги, заместили безперспективните либерални, днес са най-желателното за САЩ развитие на събитията вътре в самата Русия. Дотолкова желателно, че Щатите ще отглеждат, подкрепят и напомпват (информационно и финансово) онези „патриотични“ руски общественици, които волно или неволно действат в посока на американските интереси. Безпристрастният анализ на информационното поле в Русия ни показва, че точно така се развиват събитията в страната ни.
Как да се борим с това и как да пресечем тласкането на масовото съзнание по гибелния път на „ураджийския патриотизъм“, образец 1914 година?
Победата за умовете и сърцата на руските граждани може да бъде постигната само чрез истината и чрез разкриването на начините за манипулация, към които прибягват руските „патриоти“, пригласящи сега в информационната война на отдавнашните врагове на Русия.
Превод Надя Попова
СЛЕДВА
