ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 8
Според меморандума „За психологическа война” (Франк Визиър), „за да се победи болшевизма и комунистическите идеологически системи, водещите тази борба сили трябва да съставят:
1. Програма за политическата (психологическата) война, която ще се води до започване на военните действия.
2. Програма за последваща поддръжка на въоръжената борба и действащите армии в интерес на постигане на нашите военни и стратегически интереси и цели.
3. Програма за характера на мира, подчинена на горнните програми, съдържаща нашите дългосрочни цели. Тя трябва да съдържа постигане на мир по американски (Рax Americana) със социалното съдържание на мир по християнски (Рax Christiana) за овладяване на държавните структури на управлението на противостоящите ни страни и въвеждане на нов световен управленски ред”.
Резултатите от прякото и косвеното действие на постулатите на психологическата война в рамките на политиката на “студената война” първоначално, а на сегашния етап - като геополитическа и геостратегическа подготовка за овладяване и твърдо управление на световния управленски елит са следните.
1. Планове за гореща заплаха - 1946-1950 г. - план ”Дропшот” - за ядрена атака срещу СССР.
2. „План за поражение и окупация на Източна Европа и разгром на Русия (СССР) - 1952-1960 г.”- Сп. „Колиер”, 27 октомври, 1951 г. СССР окупиран, Украйна – окупирана от Военната полиция на САЩ.
3. Събитията в Унгария - 1956 г.
4. Берлинската стена 1963 г. и Карибската атомна криза - светът изправен на прага на ядрена война.
5. Чехословакия и „чешката пролет” 1968 г. и неуспешният опит за капиталова социализация на комунистическата теория и практика (Ота Шик, Александър Дубчек, Лудвиг Свобода и др.).
6. Роналд Рейгън – 1968 г., 4 април, издава указ за честване деня на независимостта на Хърватска, ”независима Хърватия”- тогава член на Федеративна република Югославия, сега несъществуваща, но съществуват Хърватия, Словения, Босна и Херцоговина, Черна гора, Македония, дори Косово и Сърбия!
7. „Българският чадър” и приписваното убийство на писателя Георги Марков, опитът за убийство на папа Йоан-Павел II от „сивите вълци” – Али Агджа, клерикални и западни разузнавателни общности, приписвано на българската Държавна сигурност.
8. Вкарване на СССР в безсмислената война в Афганистан, струваща по 20 милиарда долара годишно, множество човешки и материални жертви, едно отмъщение за виетнамския провал на САЩ (днес САЩ и техните съюзници са в подобно положение).
9. Тотална блокада от санкции срещу придобиване на нови технологии с висок научно-технически потенциал и двойно назначение в промишлен, битов и военен план по забранителния списък на КОКОМ.
10. Непрекъснато противопоставяне в глобален мащаб по всички паралели и меридиани на горещите конфликтни точки по света в Африка, Азия, Латинска Америка (Конго, Ангола, Алжир, Египет, Либия, Сирия, Ирак, Афганистан, Иран, Йемен, Сомалия, Куба, Никарагуа, Чили, Венецуела, Боливия и др.).
11. Разлагане на социалистическата стопанско-икономическа и военна общност и главно на СССР – 1979 –1989/1991 г., с използване на методите на психологическа, икономическа война и деструктивно идеологическо проникване в структурите на управление на висше ниво.
12. Икономическо и военно разрушаване на бившите социалистически страни, пренасочили се по пътя на либералната икономика, поставени в дългова зависимост и изсмукване на техния интелектуален и научен елит, на младото работоспособно и грамотно население с реално обезлюдяване на цели държави.
13. Провокиране на национални конфликти в страните от бившето постсъветско пространство, на страните от СССР, разделили се при запазване на направените през годините политико-географски грешки, което довежда сега до хиляди граждански жертви в Украйна, резултат от националистическо-неофашисткото зомбиране с методите и средствата на психологическата война.
Ето това постигнаха токсините на психологичната война, действайки по плана Дълес, продължително, систематично и с обилно финансово обезпечение, с масирано използване на медиите, интернет, социалните мрежи, телевизия, кино и с подкрепата на удобни политически и религиозни групи и обществени структури.
Днес, 25 години след осъществяването на тези дългосрочни планове, се вижда, че това е планомерна геостратегическа политика за налагане на нов световен ред под ръководството и в изгода на една държава, хегемона САЩ, в един по същество имперски свят заразен от опасното еднополюсно изкривяване.
Няма обаче защитени държави, има воля на господарите и способност на управляваните да реагират и се съпротивляват!
***
Забележка: Някои от цитатите в статията са взети от книгата на Лев Безименски, Военнопрестъпник № 239, С., 1985 г.
