• 70 ГОДИНИ ОТ ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА НА СССР И РАЗГРОМА НА ФАШИЗМА
Пред прага сме на честване на 70-ата годишнина от завършването на Втората световна война в Европа. Колкото повече се отдалечават от нас събитията от онова време, толкова повече те избледняват и се губи техният смисъл.
Беше време, и за всички беше ясно, че на тази дата завърши пълното съкрушаване на нацизма и хитлеризма в Европа, беше сложен край на геноцида и на създаването на „великата тевтонска раса от свръхчовеци”. Но постепено и почти неусетно започна пренаписване на историята на войната, изместване на акцентите, манипулация с фактите. Откровенните лъжи заместваха неопровержимата истина, червените знамена върху Райстага избледняваха, дори несъмнени противници заприличаха на подозрителни победители. И колкото повече време минаваше, толкова повече страни неща се случваха.
Всичко започна още в Деня на победата, когато към несъмнената тройка победители – СССР,САЩ и Великобритания, – се притъкми и Франция, страна без особени военни заслуги и по-известна с позорната си капитулация през 1940 г. и масовото предлагане на специални „курортни” услуги на окупационните германски войски. Беше изключена от възмездие Испания - верна следовница на нацизма, която с изключителната помощ на Германия подчини задълго свободолюбивия испански народ и официално изпрати доброволчески корпус срещу Съветския съюз, т. нар. Синя дивизия. По-нататък – все по-лошо. Оказа се, че главната военна заслуга за Победата е на доблестните американски войски, на английските военоморски и военновъздушни сили, т.е. че основните театри на военните действия са били небето над Лондон и пустините на Северна Африка.
Ето как се представя това в американски учебник за 7-и клас: “След кампаниите в Северна Африка и Италия Съюзниците откриват фронт срещу изтощените немци. На 6 юни 1944 г. корабите нъ съюзниците стоварват 156 000 войници в Нормандия, на северното крайбрежие на Франция. Това става начало на масирания поход на изток. След шест месеца съюзните армии достигат Германия. След последния опит на Вермахта да постигне победа в Битката в Ардените през декември 1944, немската армия е победена и съюзниците провъзгласяват победата в Европа на 8 май 1945 г.”.
И нито дума за това, че разстоянието от Германия до Атлантическия океан германците изминаха през 1940 г. за две седмици!
Истината изглежда по съвсем друг начин
Поради нацистката агресия във Втората световна война загинаха повече от 60 милиона души.
Европейските страни се предадоха след краткотрайна съпротива и активно участваха във войната срещу Съветския съюз. В периода 1941-1944 г. на Източния фронт се сражаваха три четвърти от войските на нацистка Германия. След откриването на Втория фронт срещу СССР се сражаваха 182 германски дивизии, докато на Западния фронт – 82 дивизии. Активните бойни действия се водеха: на изток - 1320 дни от общо 1418 дни война; в Северна Африка – 309 дни от общо 1 068; в Италия – 49 дни от общо 663.
Пространственият размах на изток беше до 6 000 км по фронта, което е 4 пъти по-голямо от северноафриканския, италианския и западноевропейския фронт, взети заедно.
Червената армия разгроми 507 немски дивизии и 100 дивизии на съюзните им държави – 3,5 пъти повече от съюзниците по всички фронтове на Втората световна война. От всички военни загуби на Германия 73 % са на Източния фронт.
Непрекъснатото стратегическо настъпление на Червената армия с високо темпо съкрати продължителността на войната и създаде изключително благоприятни условия за воюване на западните съюзници в тяхното бързане да не „закъснеят” с освобождаването на Европа...
През всичкото време след края на войната Западът се стреми към пълно игнориране на мястото и ролята на Съветския съюз. И докато в началото този стремеж се ограничаваше със замълчаване на истината, то след разпадането на Съветския съюз и на европейския социалистически лагер, замълчаването премина в неприкрита интелектуална агресия, непризнаваща никакви граници. Целта беше ясна и проста: ликвидиране на огромния морален авторитет, който получи СССР заради борбата и победата срещу нацизма и хитлеристка Германия.
Този авторитет беше сериозна пречка пред съвременния империализъм и неговия „Планетарен проект” за световна доминация на базата на „края на историята”. Влезе в употреба информанционно-психологическата война. Този метод е ефикасен в перспектива, когато е нужно да се формира нов поглед върху света.
За да се „промият мозъците” на цяло общество, да се прилага върху него голяма програма за манипулация и да се изключва здравия смисъл на няколко поколения, трябва първо да се разруши и изтрие историческата памет, знанията, добити от реален исторически опит, и всичко това да се замени с виртуална, изкуствено създадена реалност. Това сега се прави с Втората световна война като цяло.
В навечерието на Деня на победата
незаконната украинска власт „отмени” Великата отечествена война, забрани съветската символика, в това число и Червеното знаме на победата, приравни комунистическата идеология и националсоциализма. За приемането на закона „За осъждане на комунистическия и националсоциалистическия режими в Украйна и за забраната на тяхната символика” гласуваха всички 254 украински „парламентаристи”. Нито един представител на т. нар. опозиционен блок не гъкна срещу издевателскоя закон!!? („sovross.ru”, 11.04.2015 г.)
Паметта за Втората световна война и за Великата победа на Съветския съюз отдавна тежи върху Западния свят. Налага се да се припомня ролята на Запада за „възмъжаването” на нацизма, за капитулацията на западните страни пред нацистка Германия, за тяхната колаборация с нацизма, за изгодата от нацизма за англосаксонската цивилизация.
Забележителна, според Чърчил, е причината, поради която Западният свят воюва срещу Германия: „Великобритания воюва не с Хитлер и даже не с национал-социализма, а с немския дух, с духа на Шилер, за да не може този дух никога да се възроди”.
Ако тръгнем в тази посока, може да стигнем до много интересни и фрапиращи изводи: „Американците дойдоха и умираха в Европа не за да освободят Франция и други европейски народи - казваше Шарл де Гол. - Американците дойдоха в Европа и умираха за САЩ, защото в Европа бе възникнала могъща икономическа и военна сила, която беше станала реална опасност за тяхната държава”.
За войната срещу СССР Германия мобилизира човешките и материални ресурси на цяла Европа. Заедно с Германия война срещу СССР започнаха девет европейски страни: Италия, Финландия, Унгария, Румъния, Норвегия, Словакия, Хърватия, Дания, Испания. След края на войната в съветски плен се оказаха половин милион войници и офицери от държави, формално смятани за жертви на Третия Райх – французи, белгийци, чехи, евреи... Другите европейски страни, така или иначе, работеха за Хитлер - общо 10 милиона квалифицирани европейски специалисти. Чешките заводи „Шкода” през 1941 г. произведоха толкова военна продукция за Вермахта, колкото цялата военна промишленост на Великобритания. Във френските нефтохранилища немците заловиха запаси, достатъчни за задоволяване нуждите на Вермахта до 1943 г., и т.н., и т.н.
Единственият изход от неприятните спомени е да се пренапише историята.
И тъй като нацизмът се смята за абсолютно зло, е нужно да се докаже, че има „по абсолютно зло” от него. За тази цел са хвърлени в „боя” мощни теоретични разработки. Известната Хана Арендт (немско-американска еврейка, политически теоретик и философ, преди войната близка до комунистическата френска интелигенция) смята, че съвременният тоталитаризъм няма исторически корени и като ново явление нацизмът бил отговор на „сталинския тоталитаризъм”. Следователно нацизмът е по-малкото зло от болшевизма и комунизма, а сталинската система и руснаците са „Голямото зло”, което непрекъснато избира неправилния и лош исторически път.
Митът Немерсдорф
От 2014 г. Западният свят в лицето на „Златния милиард” е в ново активно настъпление срещу историческата памет, използвайки като претекст украинските събития. Отново са извадени от миналото стари Гьобелсови митове и лъжи, излъскани и „сресани” за случая.
В ход са не само най-гнусните, но и емоционално с най-висок градус измишльотини, способни да разплачат западния еснаф и силно да разпалят антируската омраза. Сред тях на първо място е баснята за сексуалния вандализъм на Съветската армия на германска земя (Би Би Си направи антируски филм по този повод. Виж интервюто на Владимир Познер в „rusplt.ru”, 18.03.2015 г.).
И така, става дума за 2 милиона немкини на възраст от 8 до 80 години, плюс стотици хиляди изнасилени полякини и румънки. Тези цифри са написани в книгата на две феминистки – Хелке Зандер и Барбара Йор – „Освободители и освободени”.
Гьобелсовият мит тръгва от немското село Немерсдорф, което отначало е било превзето от Червената армия и после за известно време е било върнато от нацистите. Гьобелсовите пропагандисти веднага написали, че „червените варвари” са изнасилили и убили 62 жени от всички възрасти. Но според официална германска информация от онова време, при боевете за селото са загинали общо 62 души, от които 26 в самото село: 13 жени, 8 мъже и 5 деца
А двата милиона са рожба на проста статистическа магия. Тя е обяснена от проф. Елена Синявская. „Вземат се данните за ражданията в периода 1845-1946 г. от произволна берлинска болница. Според тях, годишно са се раждали по 500 деца. От тях в графата „националност на бащата”, на 15-20 деца е записано „руснак”, а в два-три случая и „изнасилване”. Какво правят западните независими изследователи? Приемат, че всички родени деца са от руснаци, и то правени чрез изнасилване. След това се взема формата от „8 до 80”и чрез просто умножение получаваме колкото си искаме милиони” (cont.ws.ru”, 30.01.2015 г., Святослав Князев).
Ако вземем съветската военна статистика от онова време, за периода от 22 април до 5 май 1945 г., от 908 000 съветски войници са регистрирани 124 престъпления срещу мирни граждани, от които 72 изнасилвания. Много човечни се оказаха бойците на Работническо-селската Червена армия – трябваше да бъдат далече „по-справедливи” към германската нация и тя щеше да ги уважава и досега. Както е казано в Библията: „Мне отмщение и аз ще го въздам !”
В същото време „обективните и безпристрастни” западни изследователи не обелват и дума за това как са се отнасяли към местното население западните съюзници.
Съюзното командване даже не е обръщало внимание на фактите за многочислените изнасилвания на германки и на „освободените” французойки. Насилниците са наказвани само когато са били негри!? В Американския сенат след войната е имало изслушвания за поведението на френски части от сенегалци в Щутгарт. Изнасилванията само за два дена са били 3 000 в щутгартското метро. В Италия мароканските войници са изнасилвали не само жени, но и мъже. Масови са били и разстрелите без съд и присъда на предали се германски войници. Според показания на германски католически свещеници американските войници са виновни за 190 000 изнасилвания на немкини в подконтролните територии, французите и британците - за по 45 000 (виж книгата на германския историк Мириам Гебхардт „Когато дойдоха войниците”, „topwar.ru”, 2015 г.).
Изглежда, че и до днес американските „освободители” не са забравили своите окупационни навици. Беше съобщено, че на 17 април т. г. в Киев четерима американци са изнасилии две момиченца - едното е било на 13 години, другото – на 12. Двама от изнасилвачите са от американска частна военна компания, другите двама – от американската армия. При опит да бъдат арестувани, престъпниците са се позовали на дипломатически имунитет и на защита от криминално преследване. С помощта на пристигналите сътрудници на украинската служба за национална сигурност бандитите са били освободени („politobzor.net”, 18.04.2015 г.).
Мнозинството германци и днес възприемат нацисткото минало като глупост, грешка, крива пътека в германската история, с което те нямат нищо общо. Те са напълно съгласни с поражението на Третия райх и са благодарни на западните съюзници за своето освобождение.
Според Чърчил обаче, „Народите трябва да се съдят според ролята, която играят в историята”.
С други думи, въпросът не е за съдебен акт, а за
присъдата на Историята
От такава гледна точка, другояче изглеждат фактите за Русия и руснаците.
Победата във Втората световна война остана единственото свързващо звено между героичното съветско минало и грозното и недостойно капиталистическо настояще. За руснаците е трагично осъзнаването, че главното престъпление на капитализма не е в социалната несправедливост, в нечовешката експлоатация и в ужасяващата бедност. То е много, много по-страшно и жестоко: капитализмът отне човешкото в човека - тази светая светих за руския манталитет.
Не мога да не отбележа, че предвид днешното вътрешно състояние на Русия не е лишен от смисъл постановъчния въпрос: е, какво чества днешна Русия на 9 май? Мисля, че всеки трябва да го решава сам за себе си, поне засега.
Аз например, чествам Великата победа на Съюза на съветските социалистически републики над нацизма и фашизма, над вековния западен лозунг „Дранг нах остен”, прекланям се пред великата саможертва на съветските хора в защита на своята съветска Родина, на своя съветски проект от посегателствата на западния „нов световен ред”, като предупреждение към всички, които се надяват да повторят опита на Адолф Хитлер в нов аранжимент.
В преддверието на Великия ден ме безпокоят и други въпроси: поканен ли е на площада Върховният главнокомандващ на победоносната работническо-селска Червена армия? Ще видим ли истинския Мавзолей, в чието подножие бяха хвърлени знамената на победена Германия? Или ще се тюхкаме защо ги няма Обама и Камерън барабар с Плевнелиев?!
Ако сам не се уважаваш, няма да те уважават и другите!
За нещастие на българските русофоби и лично на президента Плевнелиев, България ще присъства незримо на Червеният площад в сакралния ден. Маршът „Прощаването на славянката” (музика Василий Агапкин) е написан по случай започването на Балканската война. На незабравимия парад на Червения площад на 7.11.1941 г. сборният военен оркестър на РККА изсвирва марша под диригентството на автора Агапкин. С българската идея, родена от гръмките победи на българското оръжие, съветският воин тръгваше да брани столицата на Съветския съюз.
„Демократична” Европа реши да чества 9 май - „Деня ня Европа”. Но престъпният езиков бич на политкоректността повдига друг интересен въпрос: “за коя Европа става дума?” Може би за Европа на недобитите фашисти и нацисти?! Отговорът даде руският ветеран Константин Ерофеев от Санкт Петербург: „Упорито ми предлагат за нещо да се извиня, на някого да простя, пред друг да се разкая. Но в името на загиналите и живите войници на Победата, няма да се разкайвам, нищо няма да забравя и на никого няма да простя” (в. „Советская Россия”, 3.05.2010 г.).
Цивилизованият Запад е точно толкова цивилизован, колкото го принудиха да бъде цивилизован съветските войни и съветският народ!
През Великата отечествена война съветският народ показа чудеса от масов героизъм - и на фронта, и в тила. Нито един друг народ по света не се изяви именно като
народ от герои
Многогодишната борба за създаването на нова съветска нация се превърна в основното съдържание на масовото обществено съзнание – „общото дело” стана „мое лично дело”! Дисциплината и самодисциплината на съветския народ изразяваха осъзнаването му на своята историческа отговорност.
Само преките материални загуби на СССР от войната се оценяват ва фантастичното число от 3 трилиона и 325 милиарда щ.д.! (общото национално богатство на съвременна Русия се оценява на 1,2 трилиона щ.д.)
Съществува невярното мнение, че първа се притича на помощ на СССР Великобритания, което е изразено в известната реч на Унстън Чърчил по английското радио на 22 юни 1941 г.
Това не е вярно.
Тувинската народна република обявява война на Германия на 22 юни 1941 г. - 11 часа преди историческата реч на Чърчил. В Тува веднага е обявена мобилизация, 38 000 тувински арати (тувински будисти) в писмо до Сталин заявяват: „Ние сме заедно. Това е и наша война”. Тувинската народна република (разположена в Алтай, близо до границата с Монголия) е конституирана на 14 август 1921 г., след победата на Червената армия, от 80-хилядното население на Тува, участие във войната вземат 8 000 тувинци. Тувинските воини са се отличавали с несравнимо мъжество и героизъм. Германците ги наричали „Черната смърт” и при среща с тях изпадали в ужас. Тувинците не отстъпвали дори при огромно превъзходство на противника, биели се до последния куршум и пленници не вземали.
Така Великата война завърши формирането на съветската нация и закрепи нравствените принципи на новия цивилизационен проект - братското отношение един към друг, съветската солидарност и хуманизъм, взаимопомощта чак до „сам умри, но другаря си спаси!”
На 28 февруари т. г. беше убит почти неизвестния и маловажен руски опозиционен политик Борис Немцов (личен рейтинг към датата на убийството - 0,01 %). Тази новост стана център на внимание на всички новинарски телевизионни канали в Русия и по света. Убийство, следствие, погребение, траурни маршове, масови сълзи и вайкания. Развихри се либералната “новост” - „принуждаване към скръб”. Отговорът на Герман Садулаев е изключително точен: ”Никой не може да ме накара да скърбя за неговата мъка. Аз имам свои загинали герои и скърбя за тях” (sovross.ru”, 7.03.2015 г.).
Никой не си спомни, че на датата на убийството на Б. Немцов преди 15 години 6-а рота от 2-ри батальон на 104-ти парашутно-десантен полк от 76-та Гвардейска Псковска дивизия на Въздушно-десантните войски прие своя последен бой в Аргунското дефиле – Чечня. 90 млади момчета с нечовешко мъжество три дни удържаха натиска на терористичната джихадистка групировка от 3 000 бойци, убивайки 700 от тях. 84 парашутисти-гвардейци загинаха, само 6 оцеляха.
Тази саможертва показва, че моралните наследници на героите от съветското сталинско поколение в Русия, не са се свършли.
Това е надеждата, която трябва да крепи света.
Встанем, товарищи!
Выпьем за гвардию!
Равной ей в мужестве нет!
Тост наш за Сталина!
Тост наш за Партию!
Тост наш за знамя побед!
