• КРАЧКА НАПРЕД, ДВЕ НАЗАД
След като на 24 април Народното събрание, без ПГ на ДПС, направи нещо достойно за „цивилизационния ни избор”, като призна „масовото изтребление” на арменците в Османската империя, решихме прибързано, че у политиците ни е останал някакъв морал и усет за историческа правда. Вярно е, че депутатите дълго се колебаеха, изчаквайки да видят какво ще направят лидерите на САЩ, страните от ЕС и Русия. Накрая, осведомени за изявлението на Барак Обама, който не спази обещанието си от кандидатпрезидентската кампания – да признае арменския геноцид в Османска Турция, но все пак каза, че през периода 1915-1916 г. там са били извършени ужасяващи масови убийства над арменците, герберите пристъпиха към редактиране на предложения от ПП „Атака” текст на декларация. И както е известно, „опасният” израз геноцид беше заменен с масово изтребление. По-късно, в кулоарите на парламента „езиковедът” Б. Борисов обясни на журналистите, че това било „българският израз” и „българският речник”. Не „геноцид”, за какъвто говорят президентите и парламентите на Русия, Германия, Франция, Австрия и Европейският парламент (ЕП), а „масово изтребление”. Един вид реверанс към турците, които проявили разбиране към нас във връзка с износа на месо, когато Русия ни наложила санкции в отговор на санкциите на Брюксел към нея... Терминологията бе приведена в съответствие с политическата и икономическата целесъобразност!
Но както и да го усуква Борисов, „приятелят” му Реджеп Ердоган едва ли е бил очарован от решението на 43-ото НС. На всичко отгоре, сериозни турски медии като „Миллиет” се заблудиха и първо написаха, че и България се била наредила сред страните, квалифицирали „събитията от 1915 г. като „арменски геноцид”.
Впрочем властите в Анкара реагираха с отделни гневни послания както на споменаването на „геноцида” от страна на руския президент Владимир Путин, германския президент Йоахим Гаук и френския президент Франсоа Оланд, така и на употребения от Барак Обама израз „ужасяващи масови убийства”. Не знаем дали в Анкара са издърпали ушите на руския, френския, германския и американския посланик, но е известно, че турското МВнР привика за обяснения посланиците на Ватикана и България. Както и че отзова за консултации някои от посланиците си в чужбина.
Лично президентът Реджеп Ердоган размаха пръст на Великите сили: „Никой от вас не е по-невинен от Турция! Не ние, а те провеждаха геноцид”. А председателят на крайно дясната Партия на националистическото действие (ПНД) Девлет Бахчели, в реч, произнесена в град Оберхаузен, припомни: „В историята ни не от нас излязоха Хитлер и Иван Грозни. В нашито минало няма нацистко управление, СС бригади или фюрерска болест”.
Разбира се, редица видни турски интелектуалци, като Нобеловия лауреат Орхан Памук, призовават от години Анкара да признае арменския геноцид, да се извини за арменските кланета и да се нормализират отношенията на Турция с Армения. На 24 април т.г., за пръв път от своето създаване, вестниците „Джумхуриет” („Република”, „Гюндем” („Дневен ред”) и „Азадия Велят” („Чеда на свободата”) излязоха с едри заглавия на турски и арменски на първа страница: „Никога повече това!”. „Време е да се изправим с лице пред тази рана” - написа още в. „Джумхуриет”. А Кадри Гюрсел разкритикува във в. „Миллиет” използвания от премиера Ахмет Давутоглу израз „справедлива памет”. „Не може да има справедлива памет без съвест!” - написа Гюрсел (27.04.2015). И окачестви отричането на кланетата над арменците от 1915 г . като „продължаващ геноцид”.
Турците, разбира се, се опасяват, че признаването на арменския геноцид ще бъде последвано от искания за обезщетяване на внуците на този геноцид. Фактът, че от близо 2 милиона арменци в Османската империя до 1915 г., днес броят им е около 30 000, е признание ако не за друго, то поне за етническото прочистване, на което са били подложени от младотурците.
Общественото мнение в Турция все още не е готово да приеме за истина кланетата над арменците, защото противното се втълпява от училището, до казармата и джамията. Затова 80 % от турците, според една анкета, не смятат, че е имало арменски геноцид.
Тези нагласи трудно ще бъдат преобърнати с научни аргументи. Още повече, че и у нас 60 % от младежите не са чували и чели нищо за арменския геноцид. При толкова „реформи” в образованието, нищо чудно, че и за Баташкото клане и разорението на тракийските българи през 1913 г. не знаят почти нищо.
За сметка на това в България свободно се печатат „научни” произведения и романи, разобличаващи „мита за Батак”, нетолерантността на българите и поведението на Апостола на свободата.
Арменската Патриаршия канонизира за светци 1,5 милиона избити арменци в Турция, а БПЦ отказва да канонизира за светец Васил Левски, понеже бил убил един слуга в Ловеч. Сякаш апостол Павел преди да тръгне с Исус Христос, не е преследвал християните!? Да се надяваме, че поне решението на НС за признаване на „масовото изтребление” на арменците в Османска Турция и за ежегодното отдаване на почит на арменските жертви, няма да бъде ревизирано някой ден по настояване на Анкара, на турския посланик в София или на Одринския валия, както стана с декларациите на Общинските съвети в Ямбол и Хасково...
Твърде озадачаващ е и фактът, че президенти, премиери и председатели на парламенти на страни от Югозападните Балкани, като Албания, Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина, предпочетоха да отидат на честванията на 100-годишнината от битката при Чанаккале, вместо на възпоменателната церемония за жертвите на арменския геноцид, която се състоя в Ереван. „При тях отидоха само двама президенти, а при нас дойдоха 20!” - похвали се Ердоган. Сред тези „държавни глави” бяха: британският престолонаследник принц Чарлз и синът му Хари; румънският премиер Виктор Понта; президентът на Азербайджан Илхам Алиев; премиерът на Катар шейх Тамим бин Хамад Ал-Тани; представителят на Ирак Фуат Масум; представителят на Южен Судан Салва Киир Майардит; Майкъл Д. Хигинс от Ирландия, Филип Йованович от Черна гора, бившият президент на Севернокипърската турска република (СКТР) Дервиш Ероглу (той загуби на втория тур президентските избори); представителят на Джибути Исмаил Йомер Гюеллен; представителят на Чад Идрис Деби; представителят на Албания Буяр Нишани и представителят на БиХ Младен Иванович.
Президентът на Сърбия обаче отиде в Ереван, където България бе представена от лидера на ПП „Атака” Волен Сидеров и посланика на България в Ереван. Премиерът на България Бойко Борисов се намираше в НС, а президентът Росен Плевнелиев – в Прищина. Тук той прокламира новата ни балканска политика: „България води Косово по пътя на европейската интеграция. Страната ни тук е лидер!”. Македония или не иска да я водят хора като Плевнелиев, или нашият държавен глава е отписал Македония от „евроатлантическите ценности”...
Език мой, враг мой
У нас сериозното непременно се придружава от някакъв фарс.
Когато Върховният главнокомандващ гостуваше в Косово, в. „Сега” (24.04.2015) публикува фундаментално интервю на военния министър г-н Николай Ненчев, в което се хвалеше как е отказал да подпише договор за ремонта на “МиГ-29”, въпреки че от руската компания му предлагали процент от 80-те милиона лева, които България е щяла да плати. По-късно един вестник извести с едро заглавие на първата си страница: „Министър се насади на рушвет!”. Подобно на бившия шеф на „Булгаргаз” Васил Филипов, който твърдеше, че руснаците му предлагали подкуп от 50 млн. долара, за да подпише неизгоден за България газов договор, и г-н Ненчев не е уведомил никого за предлагания му подкуп, което показва, че май не е бил съгласен с процента, а не със самия подкуп. Още повече, че не може да посочи нито едно име на лице, което се е опитало да го подкупи. Представителят на компанията у нас, космонавтът Александър Александров, отхвърли категорично измислиците на министъра, а прокуратурата се самосезира и ще го разследва. Език мой, враг мой!
Бившият президент Георги Първанов поиска ремонт на кабинета и единият от министрите, които посочи за изпъждане, беше именно господин Ненчев. Че като настръхнаха остатъците от оглавявания от него БЗНС! Когато президентът Росен Плевнелиев свика на 27 април КСНС, за да обсъди плачевното състояние на въоръжените сили, пред президентството се строи една агитка с лозунги в защита на министъра и против „руската агресия”. Боже, БЗНС бил още жив! Но кой БЗНС? Този, дето беше в СДС, или този извън СДС? БЗНС „Никола Петков” или БЗНС „Николай Ненчев”?.. Вместо да спасяват въоръжените сили, тези пишман земеделци тръгнали да спасяват министъра на отбраната!
По същото време пред Министерството на културата имаше протест срещу културата на министър Вежди Рашидов. Участниците му изпратиха чрез полицията кашон с монети за 126 лв., за да освободи културата от себе си. Писменото му извинение заради обидата към певеца Георги Петров от хора „Йоан Кукузел” не хвана дикиш. Ако е чул съвета на премиера Борисов „Да прави като мене: по-малко приказки, повече работа!”, отдавна да си е стегнал багажа.
Сред целия този панаир, на 27 април по една от „националните” телевизии показаха картина на съвременен художник, нарисувал министър Рашидов като... рицар! И после някои ще претендират, че интелигенцията трябвало да води народа.
Перифразирайки думите на един руски философ, можем да кажем, че най-големият враг на българския народ е собствената му интелигенция. Доказва го дори фактът, че когато университетите у нас произвеждат по двама професори на ден, страната се управлява от бивш пожарникар. А в оглавяваното от него правителство министърът на образованието е професор по политология – дисциплина, която преди 10 ноември 1989 г. се наричаше научен комунизъм.
Ето защо след всяка крачка напред, България прави две крачки назад, докато цопне в блатото.
„Няма по-голям глупак от учения глупак” – гласи една латинска поговорка. Тя не е загубила своята актуалност и днес.
Напротив!
