От изявления на участници в свикания на 27 април тази година от президента Плевнелиев Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС) се разбра, че са говорили за заплахите от Русия и Средния изток, за плачевното състояние на армията и необходимостта от модернизация на Въоръжените сили, за постепенното увеличение на дела на военния бюджет от БВП, но през следващите девет години. През 2015 г. няма да има актуализация на бюджета за отбрана, нито нови самолети.
Пари нема, действайте! Очевидно не са били обсъдени и реакциите на Анкара по повод резолюцията на Народното събрание от 24 април т. г., с която се призна „масовото изтребление” на арменците в Османската империя в периода 1915-1922 година.
Що се отнася до „плавното нарастване” на военния бюджет, до достигането след девет години на 2% от БВП, трябва да напомним, че и 2 и 5 процента от БВП не означават нищо, ако последният остава все тъй мизерен, така че спокойно, приятели... Казано с други думи, “Икономиката, глупако!” Без нейното възраждане няма пари нито за отбрана, нито за здравеопазване, образование, култура и социално осигуряване.
Проблемът на Въоръжените сили не е само нежеланието на политиците да финансират отбраната, а това че и да искат, няма откъде да вземат пари за армията. Въоръжените сили на Република България не са пред разпад, както твърди лидерът на ВМРО и съпредседател на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов, а се намират в клинична смърт, което е равно на пълен разпад. И също така в момент, когато България е заплашена, физически, не от Изток, а от Юг. Първо, от прогнозираната нова бежанска вълна, която ще дойде от Средния изток, Афганистан и Африка, прекосявайки територията на Турция. Второ, от самата Турция, чиито управляващи са бесни на нашия парламент заради признатото масово изтребление на арменците в Османската империя. Така евфемизмът, пуснат в оборот от Барак Обама, замени класическия термин “геноцид”, приет в класическите демокрации на Стара Европа. Но това бе ролята и приносът на на ГЕРБ по време 43-ото НС. Естествено, турското МВнР привика за обяснение посланика ни в Анкара, а на 26 април представителството на ведомството в Одрин пусна във фейсбук „Изявление №134 на турското МВнР във връзка с приетата на 24 април 2015 г. от българския парламент резолюция за събитията от 1915 г.”. В този заплашителен документ се казва: “Приетата в резултат на инициативата на крайно националистическата, ксенофобска, расистка и противопоставяща се на евроатлантическите ценности партия „Атака”, резолюция на Българския парламент, изложи на показ едно неприятелско отношение към Турция. Турция отхвърля тази клевета срещу своята история. За съжаление, парламентът на нашата съседка България стана пленник на екстремистки елементи в неговата структура, които се правят, че не забелязват хуманните и конкретни подходи на Турция по този исторически въпрос. Ясно е, че решението ще остави негативни следи в турско-българските отношения. Тези наши разбирания бяха съобщени на посланика на България в Анкара, когото извикахме днес в Министерството”.
Президентът Обама обаче не само употреби израза „ужасяващи масови убийства” за престъпленията от 1915 г., но дори иронизира твърдението, че бил скрит мюсюлманин и заяви: “Не е лесна работа да си президент на САЩ. Да поправяш разстроената все още система за прием на имигранти. Да си изложен на заплахата с вето на Конгреса. Аз съм принуден да преговарям с Иран. И докато от една страна върша всички тези неща, от друга трябва да отделям време, за да правя намаз по пет пъти на ден.
Според изследване от 2012 г., близо 17 % от американците вярват, че Обама, чиито прадеди са мюсюлмани от Кения, е “скрит мюсюлманин”. Президентът обаче поясни, че е християнин и поради това се е отказал от използването на презимето Хюсеин в името си, което се изписва Барак Х. Обама.
Нямаме спомен да сме чули нещо подобно от български президент и премиер, и въпреки това Анкара ни плаши с негативни последици за турско-българските отношения. Един вид президентът Реджеп Ердоган, премиерът Ахмет Давутоглу и външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу „на умряло куче нож вадят”.
Къде са онези български ибрикчии, които бързаха да премахнат загражденията по турско-българската граница, да нарежат ракетите, самолетите и танковете ни, за да угодят на Чичо Сам? Нали те твърдяха, че пътят към Европа минавал през Босфора и че сме щели да бъдем “Швейцария на Балканите”! Не е ясно дали веднага да умрем от смях, а може би по-добре от мъка... Обаче депутатите на „най евроатлантическата партия”, ДПС, не почетоха дори с минута мълчание жертвите на „събитията от 1915 г.”, а се изнизаха от пленарната зала, съпроводени от съгледвачите на турското посолство, които сами бяха вкарали в НС. На 29 април депутатът от ДПС Четин Казак обяви, че “ДПС ще поддържа реформите, само ако се промени формулата на управлението. Изключително контрапродуктивно е за двустранните ни отношения с Турция, ако България се ангажира в историческия спор за арменския геноцид”. Толкоз. Подобни изявления сочат, че ДПС не само не е „проевропейска”, но не е и българска партия, а троянски кон на турските неоосманисти и ислямисти. Що се отнася до държавата Турция, въпреки че Ататюрк отхвърли Османската империя и Халифата, нито неговата Народно-републиканска партия (НРП), нито другите партии, изредили се да управляват Турция от 1960 г. до днес, са признали и осъдили престъпленията на младотурците по време на Първата световна война. Няма да направят това и Ердоган и Давутоглу. Но все пак за Енвер паша, един от авторите на българския (през 1913 г.) и на арменския (1915-1922 г.) геноцид, самите турци казвали: „Вместо Енвер да влезе в Одрин, по-добре да влезе българинът”.
Преди време известният фотомодел от арменски произход Ким Кардашиян публикува статия в сп. „Тайм”, посветена на „събитията от 1915 г.” В нея тя отбеляза, че целта на напомнянето за един геноцид е той да не се повтаря. “Ако дедите ми през 1914 г., една година преди кланетата, не бяха емигрирали от Армения в Лос Анджелис, нямаше да ни има тук. Изклани бяха 1,5 милиона души, а една страна се държи така, сякаш това не се е преживяло. Не мисля, че това е справедливо. Дойде време Турция да признае геноцида. Това не е престъпление на хората, които сега са там, а нещо, което беше преживяно преди 100 години. Ако турците приемат това положение, вярвам, че всеки ще може да продължи живота си. Непристойно е да не се изправи с лице пред миналото”.
Наскоро в признатата единствено от Анкара Севернокипърска турска република (СКТР) се проведоха президентски избори. На балотажа победи не фаворитът на Ердоган Дервиш Ероглу, а Мустафа Акънджъ, който обеща да работи за обединението на острова. И какво мислите направи Ердоган? Напомни на Акънджъ, че не може сам да ръководи процеса на обединение, понеже Турция е страна гарант. Дори му препоръча „ухото му да слуша какво излиза от устата”. Акънджъ не смята, че отношенията между Турция и СКТР трябва да са като между чедо и майка, а като между две братски страни. Но според Ердоган, дори в отношенията между братя има и сметка..
Що се отнася до Средния изток, рецептата на Ердоган е такава: „Преди пожарът да се е разраснал, да го угасим заедно. В Сирия да си отиде Асад, в Йемен да се върне на поста избраният президент”.
В същото време репресираният от ислямистите в делото „Бальоз” бивш началник на турския ГЩ о. з. армейски генерал Илкер Башбуу публикува книга, озаглавена „Арменските обвинения и истините”. Според в. „Миллиет” бившият затворник събрал в книгата си много доказателства, разобличаващи арменската теза за „геноцида”. Светослав Терзиев (в. „Сега”), съобщава пък, че бивши турски дипломати се събрали пред паметника на Ататюрк в Анкара, за да протестират срещу арменския тероризъм, причинил смъртта на 40 техни колеги. Е, наистина е по-лесно да се изброят 40 имена, отколкото 1,5 милиона, нали?
И след всичко това, МВнР на Турция говори за „расистки, ксенофобски и крайно националистически елементи”, взели в плен 43-то Народно събрание! Ако в Анкара знаеха какво безгрижие, безхаберие и безгръбначие цари сред българския „политически елит”... При цялото затягане на обръча около България, нашите „евроатлантици” сънуват само зелени човечета откъм Русия и Украйна. Подстрекавани и платени от тях „протестъри” реват в защита на министри като Николай Ненчев и плашат с „Кремълска агресия”, докато от юг турците се канят да ни прехвърлят нови бежанци.
Нищо ново под слънцето. Дори и протестите срещу министъра на културата са обикновен плагиат.
Неотдавна Париж видя и гол протест срещу френския министър на културата, г-жа Фльор Пелерен, от южнокорейски произход. По време на церемония за връчване на театрални награди, сценаристът Себастиен Тиери излезе на сцената дибидюс гол, в знак на протест срещу дискриминацията на сценаристите при изплащането на обезщетения за безработица. На слисаната министърка той каза: „Театър може да има и без костюм, но не може да има театър без сценарий. Това справедливо ли е, уважаема госпожо министър? Нима причината за тази ни дискриминация е физическата ни грозота?”.
У нас след протестите „за” и „против” министрите Рашидов и Ненчев, започна протест и срещу нахлуването на рота полицаи, съпровождащи частен съдебен изпълнител при опит да се конфискува имуществото на “Тв-7”, ипотекирано срещу кредит от КТБ. И премиерът Б. Борисов, и вицепремиерът и шеф на МВР Румяна Бъчварова, бяха „изненадани” от действията на полицаите. Според Борисов „полицаите са действали извънредно тъпо, глупаво и брутално”, поради което той им наредил да се омитат, а изземването на оборудването на телевизията да се отложи с една седмица. Резултатът от всичко това беше оставката не на шефа или главния секретар на МВР, а на заместник-директора на СДВР и шефа на 6-о РПУ. А прословутата журналистическа гилдия се разчекна в оценките си за шоуто в “Тв-7”. Журналисти от телевизии със съвсем анонимни собственици като “Тв +” и “Тв Европа”, буквално злорадстваха. Дори обвиниха колегите си от “Тв 7” в извършване на „държавен преврат”, имайки предвид аферата с „надпечатаните” бюлетини в Костинброд. В предаването „Свободна зона” Георги Коритаров „опроверга” отново тезата за арменския геноцид, като обяви за глупаво решението на НС от 24 април, което щяло да влоши отношенията ни с Република Турция – единствената страна, която категорично подкрепила българското членство в НАТО. Благодарим за такава подкрепа! Оставаше да благодарим на Турция и за Баташкото клане през 1876 г. и разорението на тракийските българи през 1913 г. Как да не припомним написаното от Стефан Стамболов след смъртта на Любен Каравелов:
„О, брате Каравелов, що рано тъй умря?...
Кой днеска ще да брани народната ни чест?
От новите душмани, от българите с фес?”
Междувременно започнаха протести и бунтове и в бежанските центрове, като този при „Военна рампа” в София.
„Въздухът трепери!”, казва един от Вазовите „Чичовци”.
Докато умните се наумуват,
лудите ще се налудуват.
