• ЛЯВАТА АЛТЕРНАТИВА
На 25 април т. г. в столичния хотел „Родина” се състоя кръгла маса, организирана от клуб „София” (общоевропейска инициатива). Да си призная, до този момент не знаех за съществуването на такъв Международен клуб със седалище България. Не знаех и че развива някаква дейност. Доколкото разбрах, клубът е иницииран от Партията на Зелените в Европарламента, и по-конкретно, при поддръжка на общественичката Татяна Жданок. Останах с впечатление, че основна роля в дейността на клуба играят италианецът Джулието Киеза и латвийката Татяна Жданок, че Захари Захариев, в качеството му на президент на фондация „Славяни”, се явява председател на клуба. Заседанието, на което присъствах, се оказа второ поред след основаването на клуба.
В кръглата маса взеха участие политици, общественици, евродепутати и депутати в национални парламенти,
представители на лява Европа
От Латвия - Татяна Жданок, евродепутат от групата на Зелените в Европейския свободен алианс; от Италия - Джулието Киеза, президент на асоциация „Алтернатива”, сенаторите Бартоломео Пепе и Паола Де Пин от движението „Пет звезди; от Русия – Сергей Кургинян, президент на политическото движение „Същност на времето”, и Мария Мамиконян - от същото политическо движение; от Испания (Галиция) – Анна Миранда, евродепутат от групата на Зелените в Европейския свободен алианс, и Иняки Иразабалбейтия, депутат в Европарламента; от Молдова – Богдан Цирдя, депутат от фракцията на социалистите в молдовския парламент, и Зураб Тодуа, депутат от фракцията на комунистите в молдовския парламент; от Гърция - Димитрис Константакопулос от „Сириза”, редактор на списание „Epikaira Magazine”; от Полша – Янош Нидзвецки, член на ръководството на партия „Смяна”; от Приднестровието - Андрей Сафонов, кандидат за президент в изборите от 2011 г.
От българска страна се изказаха Красимир Премянов, Кръстьо Петков и и Васил Проданов. Премянов направи няколко ценни предложения за подобряване на декларацията, Проданов отново разкри ерудираността си като реномиран политолог, а Петков наблегна върху икономическите аспекти на сегашния период, изтъквайки, че украинският народ се надигна на майдан срещу олигархичния управленски модел. Молдованецът Б. Цирдя, без да влиза в пряка дискусия, възрази, че случилото се в Украйна е последица главно от глобалистката политика на САЩ. Иначе Западът и в Украйна, и в Молдова през последната година извърши смяна на управленци-милионери с управленци-милиардери (олигарси).
Няма да преразказвам отделните изказвания на чуждестранните делегати, в които бяха очертани възлови проблеми от развитието на съвременния свят; съотношенията между геополитическа и социална ориентация в политиката на съвременните партии; ситуацията в ЕС; гражданската война в Украйна; релацията САЩ – ЕС – Русия; кризата в съвременното ляво движение и пътищата за изход от нея; ролята на националната и социалната държава, на суверенитета; настъплението на американския глобализъм с помощта на Брюксел и НАТО; двойните стандарти, използвани от лидерите на европейски леви партии и пр., и пр.
Чуждестранните гости говориха ясно, точно и коректно, с искрено вълнение за тревожната ситуация в днешния свят, за промените в него, които конюнктурното мислене (и в левите среди) се прави, че не вижда.
Джулието Киеза защити мнението, че понастоящем геополитиката превалира с основание над категориите „дясно” и „ляво”, говори и за открояващата се роля на „левия национализъм”. Предишния ден участвал във форума на „Северната лига”, крайно дясна формация, която се противопоставя на американския глобализъм и неговата агресия в Украйна. Италианската левица, според Киеза, правилно търси договорености и с тази партия, щом в геополитиката становищата им съвпадат.
Тази гледна точка беше доразвита в изказванието на Татяна Жданок, която набеляза в детайли опорните точки на една системна съпротива срещу американския хегемонизъм. А Ана Миранда разказа за процесите на национално самоопределяне в своята родина, за това, че в „страната на баските”, в Шотландия, в други страни на ЕС се материализира идеологията на „левия национализъм”. В България каузата на
„левия национализъм”
се представлява от партия „Нова Зора”, която кой знае защо не получи покана за участие във форума.
Други гости, между които тези от Молдова, говориха за опита на партиите, към които принадлежат, и показаха как едни от левите партии в Европа вече обслужват интересите на САЩ и НАТО, докато други леви партии заемат противоположна позиция. А това е симптом за тежко заболяване на европейската левица. Димитрис Константакопулос направи обширен анализ на кризата на съвремения капитализъм, на господството на финансовия корпоративен интерес, на дълбоките конфликти между основните леви партии ПАСОК и „Сириза” в съседната ни държава.
В сходен контекст гръцкият и молдовските гости, но и останалите чуждестранни участници, също дадоха израз на безпокойството си от прякото и не толкова пряко обвързване на много европейски леви партии с интересите на Вашингтон и НАТО. Според тях подобен „ляв конформизъм” води до маргинализиране на тези партии, до дълбока криза в техните редици.
Примерите в този аспект, не един или два, и аз самият бих могъл да ги разширя. Социалистите в Полша и техният лидер Квашневски първи сред левите сили в Европа се съгласиха да изпълняват послушно политиката на САЩ. В резултат, авторитетната партия на полските социалисти, доскоро управляваща, стана политическо джудже.
В Гърция ПАСОК, левият алианс, печелил неведнъж убедително парламентарни и общински избори, благодарение на компромиси от подобно естество, се свлече на дъното на политическия живот.
Унгарските социалисти през последните години решиха и те да следват сляпо политиката на „атлантиците” в Европа, което доведе партията им, на няколко пъти в управлението на страната след 1990 г., до положение да се бори за оцеляване. Влизайки в остро противоречие със своите гласоподаватели, унгарските социалисти изпълняват стриктно намерението на брюкселските бюрократи да
трансформират ЕС във федеративна държава
Показателно е, че унгарските социалисти подаряват сами на Брюкел дори и „остатъчния” суверенитет на Унгария. И като парадокс, редовно организират протестни акции в Будапеща срещу дясното правителство на Виктор Орбан, щом то прибегне до заздравяване на изгодните за Унгария икономически връзки с Русия.
В Молдова комунистическата партия е онзи политически фактор, който предопределя антируската политика на днешните молдонски управляващи.
Във Франция президентът Оланд, с провеждането на политика в полза на САЩ, за кратки срокове доведе френската социалистическата партия до невиждан упадък.
У нас БСП осигури националния консенсус за влизането на България в НАТО; при нейни премиер и президент на страната беше договорено разполагането на американски военни бази върху българска територия; управляващи кръгове от БСП са подготвили условията за удължаване на договора за американските бази; министри на БСП легитимираха антидържавния преврат в Киев, солидаризирайки се с разширяването на НАТО на Изток и пр. Тази политика, както би могло да се очаква, превърна БСП в партия с периферийно влияние.
Такава политика в изгода на САЩ, която поначало стопира осъществяването на истинските леви социални проекти, е типична и за Партията на европейските социалисти, която по-усърдно от Европейската народна партия, се ангажира с политиката на Вашингтон и Пентагона. Тази тенденция в ПЕС се засили с разрастването на гражданската война в Украйна.
На този фон все повече леви партии в Европа трупат несъгласия с политиката на ПЕС, насочвайки се към нова геополитическа ориентация, различна от подчинността на САЩ, придвижвайки се по-наляво от днешния социално-либерален курс на Партията на европейските социалисти.
Тепърва ще бъдат оценявани
пробивите към нова левица в Южна Европа
– Гърция, Италия и Испания, или към нова десница - Франция, Великобритания и Италия. По-всичко личи, че такива партии и движения ще увеличават публичното си влияние, формирайки кратковременни или по-дългосрочни споразумения и съюзи с други леви,центристки или десни партии и движения в името на световния мир, прогрес и благосъстояние, срещу глобализма на САЩ. Излиза, че от ПЕС най-вече зависи дали ще се конфронтира, или ще си взаимодейства с новите леви партии и движения в Южна Европа.
Най-общо, представителите на европейската левица, взели участие в Софийската кръгла маса, оценяват съвременната международна ситуация като преддверие към голям световен конфликт, към възможна война между САЩ и Русия, в която Европейският съюз ще бъде изпълнител на волята на задокеанските агресори. Според гостите сегашните международни отношения са съпоставими с тези в навечерието на Втората световна война, с
гибелния комформизъм
проявен тогава от участниците в Мюнхенската конференция.
Днес най-важно е да бъде запазен мирът! Това предполага над изострящите се социални борби, над дележа „дясно” и „ляво” да се постави запазването на мира на планетата, на екологичното равновесие и културните наследства. И то в исторически момент, когато се руши „държавата на благоденствието”, когато повсеместното обедняване и мизерия на милиарди хора няма как да не се отразят върху съдбата и характера на левите движения в съвременна Европа и света.
В края на заседанието участниците приеха Декларация, подготвена от италианеца Джулието Киеза, при тясно взаимодейстие с евродепутата Татяна Жданок от Латвия. Ще наблегна върху основните идеи, намерили място в декларацията, поради няколко причини.
На първо място, защото в декларацията се прави верен анализ на международната обстановка. На второ място, защото се дава реалистична оценка на ролята на САЩ за влошаване на международната обстановка. На трето място, защото се стига до важни изводи за съотношенията между геополитика и лява политка в съвременния свят. На четвърто място, защото се набелязват възможни изходи от тоталната политическа, икономическа и културна криза. На пето място, защото анализът и изводите от декларацията биха могли да бъдат възприети и от ръководството на БСП, ако то се реши най-после да провежда нов външнополитически курс.
В началото на декларацията се сочи тежкото състояние на Европейския съюз, който „вече не е в състояние да формулира и реши собствените си вътрешни проблеми” (примерът с Гърция не е единствен): „отсъствието на демокрация и участие, което отчуждава хората от европейските учреждения”; рязкото намаляване на гласувалите за Европейски парламент; липсата на общо виждане за съдбата на Европа, което не й позволява „да играе автономна и суверенна роля на международната арена”. Свидетели сме на „отказ от европейска солидарност”, на „триумф на егоизма и разединеността” , на подмяна на фундаменталните европейски принципи с техни „сенки”, на пренаписване на историята в някои европейски страни с оттенъци на нацизъм, на възраждане на „реваншизма и национализма”.
Гражданската война в Украйна е отровен плод от три допуснати в Европа деформации:
Първо, „Източното партньорство прие характер на истинско имперско разширяване на Евросъюза на Изток”.
Второ, разширяването на Евросъюза обхвана и страни, в които никога не е протичал радикален процес на денацификация, и които са приети в НАТО много преди да бъдат членове на ЕС. Това са същите страни, които подкрепиха преврата в Киев: „преврат, извършен по инициатива на Съединените щати, при очевидно вмешателство на реваншистки, ултранационалистически, расистки и нацистки сили”. Този преврат, подкрепен от ЕС, доведе света до безизходица.
Трето, „в течение на година и половина Европа се придържаше строго към линията на Съединените щати, които иницираха и поддържаха преврата в Киев, но и способстваха за създаването на непоправима пропаст между Русия и Евросъюза. Тази пропаст нанася вреда върху цялостния развой на Европа. Последните посещения на Меркел, Оланд и Ренци в Москва раждат известна надежда, че лидерите на „Стара Европа” започват да осъзнават опасността, пред която са изправени.
Декларацията сигнализира, че понастоящем се открояват опасни процеси. Разделението на континента придобива ”драматичен характер”. Голяма част от страните-членки на ЕС, започвайки от Полша и трите прибалтийски репубики, следват конфронтационната политика на САЩ (дали този списък от държави не трябва да бъде продължен с останалите „прифронтови държави” - Румъния и България?!). „Моделът на конкуренцията и доминирането”, двигател в развитието на Запада в продължение на три столетия, „се превръща в машина, която може да доведе до трета световна война”. Продължава все още да е актуална предишната оценка от 2013 г.: „Днес войната се придвижи към центъра на Европа. Налице е сериозна военна и политическа криза, сравнима с кубинската ракетна криза от 1962 г., между две държави - САЩ и Русия (като наследник на вече несъществуващия Съветски съюз).
В декларацията се установява още, че
светът през изминалите десетилетия се е променил силно
Виждането за двайсет и първи век като век на „американския път” се разминава със съвременните реалности. Ето защо глобалистите налагат такава западна политика, такъв съюз между САЩ и ЕС, който да „диктува на останалите части на света нови правила за доминиране”. Тази хипотеза - продължават авторите на декларацията – е нереалистична, тя не може да бъде осъществена без избухване на „голяма война”. Тоест, сега се работи за въоръжен сблъсък между американската военна сила и останалия свят, за война на „златния милиард против другите шест милиарда души, населяващи планетата”.
Това е
драматична перспектива
която представлява заплаха за целия свят. Неслучайно всички идеи за европейска безопасност сега се зачеркват в името на унищожаване на противника – „в началото икономическо, после политическо”. Това планиране е „илюзорно”, защото се строи върху предположение, че Русия няма да издържи на натиска и сама ще се предаде, което е невъзможно.
Докато се изказваше, Джулието Киеза си зададе въпроса: А какво може да направи Русия срещу подобен натиск? С известна ирония си отговори: Да ги плаши и тя! Да всели страх у тях, че няма да се поколебае да използва равностойна по мощност военна сила!
Изводът, направен в декларацията, че днес живеем в по-опасен свят, би трябвало да ни накара да се върнем към
„политиката на сигурността в Европа
общоприета от всички”, към идеите за многополярност на днешния свят, към борбата за постигане на реални резултати по този път.
В края на краищата „Европа и Русия не са врагове. Европа няма врагове. Европа и САЩ са приятели, които трябва да останат такива и в бъдеще, но въз основа на равни права”. От това следва, че е време НАТО да е саморазтури, а Европа и Русия заедно да съдействат за изграждане на „бъдещата глобална архитектура, която ще избегне новата, фатална за всички - и за Запада, и за Изтока - конфронтация”.
Европа, подчертава се в декларацията, ще бъде в състояние да играе такава положителна роля „само в случай, ако не се разпадне на части, което е напълно вероятно”.
Освен това сегашната криза е знак за разминаване между народа и неговите представители, за скъсване на договора „между елита и народа”, за упадък на традиционните партии, напуснати от значителна част от своя електорат.
Протичането на такъв процес е равнозначно на осъществяването на „реална политическа революция, която променя политическия облик на Европа” (в Англия, Франция, Иалия, Гърция, Испания, Холандия). Досега народните маси са оказвали поддръжка на политическия елит срещу осигурено благосъстояние. Сега обаче, когато държавата на всеобщото багосъстояние вече е разрушена, избирателите търсят ново политическо представителство, нови партии, а такива партии още няма.
„Новото лидерство се формира, но все още липсват определени проекти. Преобладава протестът. Електоратът се движи по крайности: или надясно (във Франция), или наляво (в Гърция, Испания), а също към политически обединения със смесена и трансверсална идеологическа окраска (Италия, Англия).” Малко вероятно е сегашният европейски елит да се справи с положението, в което е изпаднал, по-скоро той „ще бъде или заменен, или съборен”.
Сума сумаром: „Нужна е много дълбока конституционна реформа на европейското законодателство. Тя трябва да включва диалог между хората и техните представители. Да осигури освобождаване на Европа от НАТО и от подчинеността й на Съединените щати.”
Публикувам този текст за заседанието на Клуба “София” (европейска инициатива), за съдържанието и смисъла на заключителната декларация с мотива, че тук се подлагат на анализ и диспут
фундаментални проблеми на световното развитие, но и на лявото движение в Европа
обсъждат се договореностите между европейския елит и народните маси.
Би ми се искало ръководството на БСП, а и националната ни левица, да извлекат поуки от мъдрия, реалистичен и продуктивен анализ, направен от участниците в заседанието, да вникнат в изводите на тяхната декларация, за да могат Партията на българските социалисти, а и левицата като цяло, ефикасно и навреме да обновят себе си, ефикасно и навреме да подготвят новия договор със своите избиратели, със своя народ.
Както проличава, става дума за радикални промени в БСП като водеща лява формация в България. Промени, които да започнат с рязък прелом във външнополитическата й ориентация, с отказ от двойните стандарти, от лавирането между глобализма на САЩ и каузата на антиглобализма. БСП в момента, с всяко свое действие, очертава парадигмата на новия си договор с българския народ. Едно от съдбовните изпитания пред нея ще бъде позицията й във връзка с предложението за удължаване срока за американските бази у нас. Ако депутатите на БСП и „лява България” гласуват в края на май т.г. за „удължаване на срока...”, те предварително ще компрометират способността на българските социалисти да отстояват новата алтернатива, новото си отношение към геополитическите реалности, към мира и войната.
