„Вярата в това, че безсмъртието на народа е в някаква степен гарантирано, е наивна илюзия. Историята е арена, пълна с жестокости и много раси като незаависими цялости са слезли от нея. За историята да живееш, не означава да си позволяваш да живееш както си искаш, да живееш, означава много сериозно, осъзнато да се занимаваш с живота, като че ли това е твоя професия. Затова е необходимо нашето поколение с пълно съзнание, съгласувано да се грижи за бъдещето на нацията.”
Хосе Ортега-и-Гасет
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 21
Минаха повече от осем години, откакто България стана член на ЕС. И миналата, 2014 г., бе направено трагичното заключение, че живеем по-зле, отколкото преди влизането ни в ЕС. В сравнение с 2007 г. реалното обезценяване на доходите е с цели 33 % за Кърджали и с 24 % за Сливен. От 9150 лв. годишно през 2007-ма, в края на 2014 г. семейство в Кърджали взема около 120 лева по-малко. Към това следва да добавим и инфлация от 32 % за 7 години.
По данни на „Евростат“ за 2013 г., събрани във връзка с изследване на риска от бедност или социално изключване в ЕС-27, децата в България на възраст от 1 до 15 години се хранят най-зле сред европейските си връстници. 34,5 % от българските деца нямат възможност да консумират поне веднъж дневно пресни плодове и зеленчуци. Ситуацията е сходна в Румъния, но там само 23,8 % от децата нямат всекидневен достъп до пресни плодове и зеленчуци. В Унгария те са 17,2 %, а в Латвия - 15,4 %. По данни на КНСБ към средата на 2014 г. под линията на бедност живеят около 23 % от домакинствата в страната, или 1 милион и 670 хиляди души. Близо 60 % от домакинствата разполагат с до 340 лева на човек от семейството. Линията на бедността се увеличава с 35 лева през 2015-а година. Новият размер е вече 286 лева. (вж. в http:// www.bgonair.bg/bulgaria/2014-10-22/prez-2015-godina-liniyata-na-bednost-stava-286-leva).
Заради всичко това, както пишат някои изследователи, „в годините на постсоциализма се наблюдава възраждане на психиката и културата на оцеляване, характерни за България отпреди 100-120 години” (вж. пак Димова П., Л. Радева...).
Характерен щрих на бедността в България е категорията „работещи бедни“
Понятието работещи бедни е познато и в ЕС, но там няма пряка връзка между ниските заплати и бедността, тъй като голяма роля играят фактори като безработица, образование, а от мрежата на мизерията хората са спасени от различни социални плащания - за деца, за жилище и т.н.
Работещите бедни в България са пет пъти по-бедни от работещите бедни в Европа. Отраслите с най-ниско възнаграждение у нас са селско и горско стопанство, текстил и облекло, кожухарство, обработка на дървен материал, преработвателна промишленост, хотелиeрство и ресторантьорство. В тези отрасли като наемни работници сe трудят близо 660 000 души, или около 32 % от наетите в страната.
Важна тенденция сред „работещите бедни“ у нас е тенденцията на т.нар. новите работещи бедни. Това са хора с висока квалификация, придобита преди време в рамките на социализма, или днес, с труд и значителни средства. Но в обществото на реставрирания български капитализъм интелигентността, знанието като наука и технология не са търсена „стока”. В бедността на „новите работещи бедни” несъмнено има и елемента на липса на материални ресурси. Но най-вече тяхната бедност е в отсъствието на социални ресурси. Тя е следствие на разрухата. Разруха, която дойде от реформите на прословутия преход. Разруха на създадените от социализма социално-икономически условия. В резултат от което изчезнаха възможностите „новите работещи бедни” да реализират своя потенциал в полза на българското общество.
Бедността им е и в това, че те са принудени да се депрофесионализират, да се деквалифицират, къде частично, а къде напълно. Или ако все пак се надяват на някаква реализация, да я търсят в чужбина, но не и в България – периферия на европейския капитализъм и колония на глобалния капитал.
Социо-демографската катастрофа на България
Многобройни и многообразни са лицата на социо-демографската катастрофа на България. У нас официално се отрича наличието на катастрофа. По своята същност катастрофата е вече осъществил се провал, създаващ дисфункционалност на системата. Именно това наблюдаваме у нас – страната ни вече не може да функционира по начин, по който тя е могла да го върши, именно поради социо-демографската катастрофа. И ако тенденцията на тази катастрофа продължи, трябва да кажем, че за съжаление, ще се влезе в един следващ етап - на колапса и разпада на социо-демографската система на Родината ни. Т.е. нашето Отечество не ще може да бъде спасено, каквито и усилия да се упражнят след време.
По данни на Централното разузнавателно управление (вж. https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bu.html) у нас в момента живеят едва 6 924 716 души, т.е. 103-то място по население от общо 240 държави. Но Националният статистически институт (НСИ) дава други цифри. Според последното преброяване на населението, проведено през 2011 г., в България живеят 7 364 570 души (вж. http://www.nsi.bg/census2011/). А съгласно официална справка на Националния статистически институт към 31.12. 2013 г. българите са 7 245 677 души. Остава все пак неясно къде изчезват над четвърт милион души, ако се съди по данните на ЦРУ?
Изключително плашещи са данните за раждаемостта в България – 8.92 на 1000 души, с което страната ни е на едно от последните места в света – 210-о от 224 страни. Затова пък по обратния показател - „смъртност“, с 14.30 на 1000 души, заемаме 6-о място след Република Южна Африка, Украйна, Лесото, Чад, Гвинея-Бисау. Дори сме преди Афганистан, където се води гражданска война. Затова съвсем естествено, по „прираст на населението“ Татковината ни е с отрицателен прираст от - 0,83% на 1000. Това нарежда страната ни на 229-о място в света от 233 държави. Непосредствено преди нас е Естония, а на 230 и 232-ро място са две островни държави – Сейнт Пиер и Микелон и островите Кук, а на 231-во място е Молдова. На последно, 233-то място, е Сирия, където се води жестока геноцидна война.
България е сред държавите с най-застаряващо население. Средната възраст на българите е 42.6 г. – 40.3 г. при мъжете, и 44.8 г. при жените. Общо 42.4 % (малко под 3 млн. души) от българите са на възраст между 25 и 54 г., 19.3 % (над 1.3 млн. души) са на възраст над 65 г. Едва 14,2 % българчета (почти 1 млн. души) са между 0 и 14 години. Общо 14 % от населението (под 1 млн. души) са между 55 и 64 г. Само 10.1 % (около 700 000 души) е младежкото население на България, т.е. между 15 и 24 години.
Отчайващи са и данните за детската смъртност – 15.08 на 1000 души, с което се нареждаме на 106-о място в света, а също така и на смъртност на жените при раждане – 5 на 1000, с което сме на 152-ро място в света. За съжаление не може да не споменем и етническата компонента на раждаемостта. От 100 новородени български граждани само 47 са родени от майка българка като етнически произход.
Най-важна роля във възпроизводството на човешкия потенциал на една страна играе броят на жените във фертилна възраст. И в тази област ситуацията е повече от трагична – за периода 2001-2012 г. числото на такива жени у нас е намаляло с повече от 280 хиляди, като само през 2012 г., спадът е с 26 хиляди.
Следва да се отбележи и още един печален рекорд – м. март 2015 г. са родени 15 % по-малко бебета, отколкото м. март 2014 г. Казано по друг начин, нацията ни се топи като сняг през горещ летен ден.
Важен аспект на качествените характеристики на социо-демографската катастрофа е
здравното състояние на хората в България
В рамките на текущата здравна система здравето е стока, а болниците и здравните организации са търговски дружества, ориентирани към максимизация на печалбата. Казано по друг начин, те са заинтересувани да има болни, а не да провеждат профилактични дейности. Какъв е резултататът - България е на четвърто място сред 30 европейски държави по общата ранна смъртност за мъжете и жените на възраст от 45 до 74 години, съответно с 1617 мъже и 1096 жени на 100 000 души.
Това определя и изключително ниската средна продължителност на живота за мъжете в нашата страна, както и невисоката такава за жените. Ключови причини за тази ранна смъртност са два вида заболявания – на кръвоносната система – хипертония, и като следствие – инсулти и инфаркти, а другата са раковите заболявания.
Най-сигурният индикатор за лош контрол на хипертонията в България е високото равнище на ранна смъртност от мозъчен инсулт. Според официалната статистика и редица проучвания в България има около 2 милиона хипертоници... Около 12 % от инсултите у нас са при по-млади от 35-годишна възраст мъже. И по този показател сме на едно от първите места в Европа. Причината е, че рисковите фактори не се атакуват навреме... (в http://zdrave.log.bg/article.php?article_id=14521 - интервю с проф. д-р Димитър Хаджиев, консултант по неврология в болница “Св. Наум”, председател на Българското дружество по главоболие).
България също така е сред страните с най-малък брой излекувани болни от злокачествени заболявания, които пък заемат второ място като причина за ранната смъртност (вж. в /http://www.ohboli.bg/). Причината е, че у нас ракът се открива в късен стадий.
Общата социална атмосфера на разпад на системата от социални ценности, в която семейството и децата играят важна роля, определя и следващия параметър на катастрофата – решението на отделния българин или българка да имат семейство и деца. Младите българи предпочитат да живеят заедно, без да сключват брак. Съвместното съжителство, без обвързване, се предпочита от хората на възраст под 40 години. От тази възрастова група са 70 % от всички безбрачни двойки в България. Семейната институция се разпада - през 2010 г. са сключени 24 000 брака и са регистрирани 11 000 развода. А семействата без деца са 35 на сто (вж. в http://bulgarian.ruvr.ru/2012_11_12/94299216/). Според прогнози на Центъра за демографска политика, базирани на официалните преброявания на населението досега, през 2050 г. циганите у нас ще бъдат 3,5 млн., хората с турско самосъзнание – 1,2 млн, а българите – едва 800 хил. души (http://news.ibox.bg/news/id_1603710177).
Има ли геноцид спрямо българския народ?
След всички тези данни е нужно да се запитаме дали става дума за естествени процеси – социо-икономически, социо-културни и социо-демографски, или за нещо, за което, нашият т. нар. политически елит мълчи, както са замълчали и средствата за масова манипулация, и за което, трябва да признаем, нехае българската интелигенция, а и голяма част от българите - т.е. става дума за геноцид и един ясно изразен еничарски синдром на политическата класа, чиито ракови метастази са се разпълзели по целия български обществен организъм.
Ако изхождаме от точните критерии за геноцид - действия, извършени с намерение да бъде унищожена изцяло или отчасти една национална група като такава, следва да бъдат определени: умишлено налагане на условия на живот, целящи нейното пълно или частично физическо унищожение, както и налагане на мерки за предотвратяване на ражданията в групата. И макар че липсва в „Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид”, може да се говори и за „културен геноцид“, т.е. разрушаване на културния „код“ - социо-културния дух на българите, т.е. целенасочена насилствена промяна на системата от общопризнати традиционни вярвания, ценности и символи, така че да се предизвика загуба или трансформация на национално съзнание.
Казано по друг начин, спрямо България се упражнява геноцид, като крайна фаза на една престъпна колониална администрация, упражнявана чрез инструментариума на модерния еничарски корпус.
Такова заключение предизвиква обаче неотложната необходимост от възмездие за упражняване на геноцид, за заговор за геноцид, за подстрекателство за геноцид и съучастие в геноцид.
Аз не съм юрист, навярно нещо сигурно греша в чисто юридически план, но въпреки това се обръщам с три призива.
Първият е към патриотични български депутати да инициират процедура в Народното събрание за създаване на специална комисия за разследване на осъществяващ се геноцид спрямо българите. А другият е към специалисти-юристи за формиране на Инициативен комитет, който да се обърне към Главния прокурор за започване на дело за геноцид спрямо българите.
Съответно се обръщам към всички български граждани с призив да се започне Гражданско движение за прекратяване на геноцида спрямо българския народ.
