• 137 години навърши Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”
На 137 години, колкото изпълни и свободна България, е Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” – най-голямата в страната и най-отдавнашният наш културен институт. Идеята за създаването й изказва Михаил Боботинов, софийски учител и главен секретар на новоизбрания Градски съвет, в реч на 4 април 1878 г. „За да цъфти и се развива София, изтъкнал той, нужна е библиотека. Такава градът има – Денкоглуската, но тя е недостатъчна и може да служи само като основа”.
Губернаторът Пьотр Вл. Алабин и помощникът му Марин Дринов, възприели възторжено казаното, повикали при себе си оратора, стиснали му горещо ръката, а Алабин обявил, че пристъпва немедлено към действие. Тогавашният полицмейстер в София Ал. К. Паул се отзовал на призива за дарения и предоставил 228 тома в 6 раздела. Московското Славянско благотворително общество дарило на бъдещата библиотека икона с образа на Иверската св. Богородица и портретите на императорската фамилия. Къде с парични пожертвувания, къде за сметка на суми от славянски дружества, работата потръгнала. Избрана била временна Библиотечна комисия, изготвен бил устав и на 10 декември 1878 г. библиотеката отворила врати.
Тази е и рождената дата на днешната, с фондове от милиони томове, Национална библиотека. Година по-късно Софийската публична библиотека става държавно учреждение. Следващите няколко десетилетия съпътстват благородното дело с недоимък от средства, но и с ентусиазма и всеотдайността на нейните служители и директори. До влизане в собствено здание (1900 г.) в откупения „Градски клуб” на ул. „Раковски” 131, библиотеката се помещава все в неподходящи помещения, включително в джамията „Билюк джами” (2.03.1880-1.05.1885).
В писмо до Министерството на народното просвещение тогавашният директор пише: „Помещението има силна влага, задуха, тъмнина, теснотия и мястото е ниско в земята, та е с много вредителна миризма, резултат от речната влага и вплесновелите вещества по стаите. При такова помещение, колкото и да се варди и чисти, не може да има оная чистота, която се изисква. Зиме помещението не може инак да се отопля, освен чрез железни пещи, тръбите на които вън от зданието трябва да се издигат много нависоко, досами покрива; и от това димът не смогва да излязва лесно и скоро, а често се повръща назад из пещите, та се попълват стаите с дим.”
После „Гражданският клуб” става тесен и в 1939 г. започва строителството на нова сграда. За съжаление, и новостроящата се, и старата биват разрушени при бомбардировките през 1944 г.
Най-после, на 16 декември 1953 г., се организира тържественото откриване на новия дом на Народната (така я нарекли) библиотека, проектиран от българските архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов.
С неокласическия си архитектурен стил и неразделния паметник на Светите братя Кирил и Методий, библиотеката се превръща в една от емблемите на българската писменост и култура
От създаването й досега постовете директор (отначало „Главен библиотекар”) са били заемани от изтъкнати учени, писатели, общественици: Георги Я. Кирков /1879-1880/, д-р Константин Иречек /1880-1884/, П. Р. Славейков, Васил Стоянов, д-р Ал. Козарев, Вл. Шишманов, Стоян Заимов, Пенчо Славейков, Стилиян Чилингиров, Велко Йорданов, Константинка Калайджиева (над 20 години), Вяра Ганчева и много други
Освен общата читалня, някогашната читалня № 5 за аспиранти, най-посещаваните, заедно с читалните за периодика, НБКМ съхранява частни фондове на многобройни дарители, както и специализирани колекции. Те са именно нейните най-ценни съкровища, паметта за миналото.
Такава е колекцията от славяноезични и чуждоезични средновековни ръкописи - общо 1700. Този най-стар фонд, още от учредяването в 1878 г., е дообогатяван непрекъснато чрез издирване, събиране или откупуване на ценни съкописи, старопечатни издания, възрожденски вестници и списания.
Сред първите постъпления са подарените сбирки от ръкописи на софийския митрополит Милетий Зографски, богатите библиотеки на проф. Марин Дринов, Петко Р. Славейков, Найден Геров, голям брой старинни ръкописи, откривани в църкви и манастири. Многобройни – 1 500 единици, са славянските, в т.ч. български ръкописи на кирилица (ХI в.)
Най-стар е Енинският апостол (ХI в.). От XIII в. са Аргировият Триод, Добрейшовото евангелие (по името на отец Добрейшо). Датирани от XIV в., ръкотворните писания разкриват огромната дейност на Атонските и Търновски манастири. В този раздел влиза едно Четириевангелие, Патриарх-Евтимиевият служебник.
Краят на ръкописната традиция бележи (XVIII в.) първият Софрониев (Котленски) препис на „История Славянобългарска”.
Изумителна е не само продукцията на големите книжовни школи, в т.ч. и тази на Рилския манастир, но и от сътвореното на ръка и на свещ в софийските манастири, в тези около Ловеч, Пловдив, в Кукленския манастир. Имената на подписалите се свещеници и монаси извикват единствено преклонение. Десницата и будният ум на пишещите са оставили сведения далеч не само за църковния живот, а и за бита на българите по нашите земи.
Друг фонд, който представлява национална гордост за българската култура, е Българският исторически архив със сбирката „Портрети и снимки”. Той съдържа 1 500 000 документа. Тук е и една светиня - джобното тефтерче на В. Левски. От кореспонденцията на големите търговски къщи – на Евлоги и Христо Георгиеви, Хаджигюрови, Тъпчилещови – научаваме подробности и за икономическия живот през Възраждането.
Повечето фотографии от този и малко по-късен период са правени в чужбина – най-старата фотография е от 1860 г. Сетне откриваме творенията и на пионерите на нашата дагеротипия.
През 1948 г. в Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” се обособява отделът „Карти и графики”. Колекцията има международна стойност със старинните географски карти на Апиан, Ортелиус, Меркатор. Тук е и карта на България от Феликс Каниц, послужила при определяне границите на държавата от Берлинския конгрес (1878 г.).
Особено любопитен е „Ориенталският отдел”, събирал книги от османските обществени (вакъфски) библиотеки преди Освобождението: тази на Осман Пазвантоглу (Видин), на Мехмед Хюсрев паша (Самоков), старопечатни книги от библиотеката в „Томбул джамия” (Шумен). В Ориенталския отдел се съхраняват 120 преписа на Корана (някои с илюстрации), препис от труда на голям арабски пътешественик... Удивителна е Таблицата за небесните тела на великия звездоброец от Самарканд – Улуг бег. Но за да чете тези книги, човек трябва да владее старотурски или фарси (староперсийски).
От десетина години НБКМ разви и допълва системно излизащата от ЕС и от други институции документация, касаеща пряко днешна България.
***
В ритъма на днешния ден, пред мониторите са вглъбени млади хора. С вълнение и тъга се вглеждам из фоайето и читалните в лицата на моя възраст – някога поривисти младежи, сега вече те оредяват... Но има кой да заеме мястото им. Голяма част от някогашния труд по намиране на книги е облекчен от новите технологии... Но пък и не мирише така завладяващо на книга и мастило. Какво да се прави, времето понякога налага своето въпреки нашите усещания.
Запазили са се – както някога – и групичките от младежи в кафененцето на приземния етаж, и пак се чува шушукане, и пак от време на време избухва смях...
