• НА ОБЩИНСКИТЕ ИЗБОРИ, КАТО НА ПАРЛАМЕНТАРНИ!
Казват, че в БСП всичко е спокойно! Спокойно ли е, наистина? Очаквате да кажа „Не”. Но аз ще отговоря с „Да”. Защо ли? Защото животът край соцпартията тече, кога по-бурно, кога по-тихо, но нейното ръководство и днес си стои на брега, успокоява своите нерви, нещо каже, после замлъкне като пауза в Чехова пиеса, на моменти даде път на бодри ноти, за да дойде след тях часът за дрямка, придружена с прозявки и нищонепра вене.
Или най-много да крои козни срещу колегите си пред лицето или зад гърба на председателя. След парламентарните избори, преди шест-седем месеца, когато БСП стана треторазрядна партия, имаше по върховете й подобие на неудобство и конфуз, което обикновено финализира с въпроса:
„Какво да се прави?”
Само че това щракане на ума и чувствата бързо приключи. И всичко потече в стария коловоз. А и какво по-хубаво от това в днешно време да си в опозиция – не носиш отговорности (и в парламента); правиш предложения в Народното събрание, които мнозинството отхвърля; гласуваш срещу антинародни и авантюристични законоположения, които същото мнозинство приема. И си доволен, защото сам си пишеш шестицата. Само че хората, които стоят извън парламентарната зала разбират отлично, че вече от теб, от съответната ти партия нищо, или почти нищо не зависи в обществените дела.
А и коварна твар е човешката памет. Ти казваш например, че в сегашния парламент си защитил правата на бедните, че си гласувал срещу 16-милиарния дълг, че за младите даваш мило и драго, а паметта като заклет провокатор те предизвиква: напомня ти за историята на грешките, които искаш да забравиш.
Защото тя, паметта, не забравя. Как ти, твоята партия и твоите леви депутати сте предложили, разработили и гласували Закон за досиетата, на всичко отгоре за началник сте назначили член на Вашето висше ръководство. Как ти, твоята партия и твоите леви депутати сте легитимирали държавния преврат в Украйна чрез Вашия външен министър, секретар на Вашето Изпълнително бюро. Как ти, твоята партия и твоите леви депутати сте съучастници в подписването на споразумението за разполагане на американски бази в България. Как ти, твоята партия и твоите леви депутати сте дали картбланш за плоския данък. Как ти, твоята партия и твоите леви депутати - в коалиция с ДПС, сте се направили на разсеяни за строежа на АЕЦ „Белене” /макар да сте организирали всенароден референдум/. Как ти, твоята партия и твоите леви депутати също носите вина за спирането на строежа на „Южен поток”. Как ти, твоята партия и твоите леви депутати, допуснахте, Вашият министър на промишлеността и енергетиката да договаря по незаконен път строежа на 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй” с енергийня гигант на САЩ „Уестингхаус”...
Вместо взаимно да мълчим
Безсмислено е да изправям паметта на нови изпитания, година преди година, та чак до демократичната 1989 г. Но ако днешното ръководство на БСП иска да е в крак с времето, то е задължено да даде най-после отговор на стореното от него поне през последните години. Всъщност, отказът от даване на отговори е не само малодушие и хитрина, а и бягство от идейна дискусия, както даването на отговори е отворена врата за нужните схващания и идеи. Вместо да се призоваваме взаимно да мълчим и ”обединяваме” силите си през месеците преди изборите, за предпочитане е да оценим и направим редица неща! Ето някои от тях.
Първо, да осъзнаем, че като партия тъпчем на едно място; политиката на „малките стъпки”, обещана от Миков, претърпя провал. Да си дадем сметка, че вървим по стъпките на Брежневия застой. Че радикалните промени в БСП са спасение не само за ръководните ни органи, а и за самата партия.
Второ, да върнем позициите си като масова партия, загърбени през последните двайсетина години. БСП, за разлика от партиите създадени след 1989 г., не може да съществува главно като парламентарна. Нейните корени са в конкретни градове и села, в защитата на конкретни социални права, в съпротивата срещу факторите, които докараха националната ни разруха. Не помня поне един случай през годините на прехода соцпартията да е ставала организатор на стачки в промишлеността, транспорта, съобщенията, на протести в земеделието или образователната сфера. Дава ни се за пример западната социалдемокрация - но там традициите са други, социалният хал на населението е приличен, голяма част от социалдемократите са медиатори на едрия капитал пред по-сиромашките обществени кръгове. А и синдикатите им са леви, а не десни като у нас.
БСП трябва да реализира час по-скоро своята организационна реформа. Въздухът, който диша сега БСП, няма й да стига, докато не се върне в нея доминацията на онези партийни низови организации, които решават проблемите на даден завод, лаборатория, болница, университет, административна структура, на хората, които си вадят хляба в тях. Докато БСП остава встрани от подготовката и възпитанието на младежта, в училищата и във висшите учебни заведения, обновяване на партийните редици ще е празнично мероприятие, а не всекидневие.
Трето, след няколко месеца по всяка вероятност ще загубим местните избори. Но не това е голямата беда. Лошото е, че не сме в кондиция, обзели са ни апатия и примирение!
Не се разбира основното: на тези местни избори БСП трябва да се готви като за парламентарни! Понеже резервите на хората не са толкова срещу нашите кметове и общински съветници, а са свързани с неприемането на политиката, която провежда централното ни ръководство. Иначе Бюрото и Националният съвет поставиха върху правилна основа своята политика във връзка с по-тесния контекст на местните избори.
Не се приема политиката на БСП към Русия. Само с широко оповестени посещения в Москва, или с отделни инициативи в Европейския парламент, др. Миков няма как да преодолее масовите настроения сред левите българи. Нужно е да направи няколко стъпки преди изборите, със завой в геополитиката, за да му се доверят избирателите! Да излезе с официално изявление, че БСП е против разширяването на НАТО на Изток; че Крим не е анексиран, което е истина; че сме сгрешили, когато Орешарски и Вигенин са гласували санкциите срещу Руската федерация. Останалото, че проамериканска хунта управлява в Украйна, би могъл и да го замълчи сега-засега. И за най-големите наивници е ясно, че съществува пропаст между действията на БСП в опозиция и когато е на власт. Но поне в опозиция нека заслужим и укорни думи от посланика на САЩ в София.
Бойко Борисов в момента стоварва всички криви дървета на прехода върху десетмесечното управление на Пламен Орешарски. А с помощта на медиите, но благодарение и на колебанията в позицията на ръководството ни, това невярно твърдение се възприема от мнозина за чиста монета.Според мен до месец или два е наложително да бъде проведен пленум на Националния съвет, който да даде оценка на правителството на Орешарски, както и на участието на БСП в него! Така ще узнаем какво добро и какво лошо е сторил кабинетът Орешарски, в какво нашите представители в правителството са праведници или виновни, и дали ще понесат отговорност за допуснатите вини? Ще се наложи на този пленум да си посипем главата с пепел и заради други неща, някои от които посочих.
Четвърто, през последните години Партията на европейските социалисти все по-определено завива на дясно. Провежда по-последователна проамериканска политика в Европа, отколкото Европейската народна партия, а това се отразява гибелно върху публичния авторитет на отделните социалистически и социалдемократически партии в Европа. Преди седмица-две председателят на европарламента Мартин Шулц, най-влиятелната фигура в западноевропейската демокрация, стана автор на едно от най-русофобските действия в общоевропейската политика. Освен това беше допуснато ПЕС да се заеме с организиране на цветна революция в Скопие, което е груба намеса във вътрешните работи на съседна нам държава. Досега тази „мисия” американците я възлагаха на десни политици-реваншисти, но ето, че ПЕС ги надмина с раболепието си.
БСП допуска груба грешка, като приема да е сателит на ПЕС, че не опазва достойнството и сувренните права на нашата партия. В дълголетното си битие БСП неведнъж е заявявала самостоятелното си мнение, дори и с риск да се конфронтира с организаторите на крупни международни форуми, на конгреси на социалдемократически и комунистически интернационали. Но тогава е бил различен интелектуалният потенциал на елита на БСП, ръководен от друг вид активна непримиримост към социалните и международните неправедливости.
Пето, очакванията са БСП преди изборите да направи преглед на обстановката в страната, а също на досегашните си политически практики. Да подложи на анализ коалиционната си политика – кои са възможните коалиционни съюзници в близко време? Какво е отношението й към ГЕРБ, ДПС и Реформаторския блок, както и към по-малките парламентарно представени партии? Време е също да определим отношението си към АБВ на Георги Първанов като към социал-демократическа формация, която е част от лявото политическо пространство у нас, с типичните за такава партия лавирания, конформизъм и безпринципни съюзявания. Нормално е обаче ние, от БСП, да си сътрудничим и на местните избори с АБВ. Нормално е още част от сегашния елит на соцпартията да гравитира и се присъедини към АБВ. От такива явления, колкото и да създават впечатление за вътрешнопартийни раздели, БСП не би трябвало да прави трагедия.
За новото вино и старите мехове
В същото време, според мен, основен опонент на БСП в политическия ни живот е Реформаторският блок като практики, идеи, програмни цели, наследства, обвързаности с неправителствения сектор, финансиран от частни и държавни западни органи и фондации. ГЕРБ, който по същество е безидейна партия, създадена в името на властовите си позиции и придобивки, с конюнктурно предназначение да доутвърди гоподството на САЩ в България, едва ли може да е основният противник на БСП. Не количеството, а качеството на партиите определя близостта или взаимната им отчужденост и противопоставяне. В този смисъл неучастието на БСП в коалиционния кабинет на Бойко Борисов (което е верен политически ход!) си го обяснявам не толкова с диаметрално противоположните стратегии между двете партии, колкото с тактически разминавания. Просто БСП със скромните си 40 депутата нямаше как да е равностоен и равноправен партньор. Отказвайки да се съюзи с ГЕРБ, тя предпази себе си от реалната опасност да я задушат прегръдките на несъразмерно „по-големия брат” в евентуалната коалиция.
Какво се случи в БСП през новия 21 век? Част от лидерите й по-охотно и по-доверено общуваха, показваха по-високи степени на поносимост към представителите на крайния неолиберализъм от Реформаторския блок, отколкото към други политически субекти в страната. Този стил го въведе Георги Първанов и той бе доразвит от Сергей Станишев, който в качеството си на бъдещ европейски политик още тогава е търсил пропорционално равновесие между социализма и либерализма.
Нямам намерение да съм изчерпателен. Ще повторя обаче, че свръхзадача на БСП на предстоящите местни избори е да ги подготви като парламентарни. И да спре нейния ръководител да се движи след събитията!.. И след идеите! Колкото и да се старае да недовижда разпадните тенденции, те не искат да го подминат. Рано или късно ще трябва да избере посоката, в която да се движат той и партията и да престане да бъде охранител на статуквото във високите етажи на соцпартията.
Ако ли не...
И да признае, че новото вино в стари мехове не бива да се налива. Кой го беше казал, че кадрите решават всичко! Де да беше му стигнал ума на последните парламентарни избори да се раздели поне с онази част от обкръжението си, която пожертва БСП в името на собствената си антлантическа лоялност и кариера?! Толкова ли не се досети, че след като оплетат кошницата си, и него ще предадат, както безсърдечно предават Отечеството си.
И да покаже воля, която е необходима както в случаите с Кадиев и провокациите му на тема „майчин език”, с клюките във връзка с „подкупа”, така и когато, заедно със своите другари, взема решения със съдбовно значение за България и партията, която оглавява.
