Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 27 (2015) БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД НЕ СМЯТА, ЧЕ РУСИЯ Е ВОЕННА ЗАПЛАХА ЗА НЕГО

БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД НЕ СМЯТА, ЧЕ РУСИЯ Е ВОЕННА ЗАПЛАХА ЗА НЕГО

Е-поща Печат PDF

На 12 юни тази година изтече едногодишният срок, в който българското правителство можеше да поиска предоговаряне на част от условията по Споразумението между правителството на Република Българи и Съединените американски  щати за сътрудничество във военната област. По този повод НС на БСП прие Декларация (на 30 юни) срещу разполагането на тежко въоръжение и войски на територията на България. Тъй като въпросът е от изключително значение за националните интереси на българската държава и народ, редакцията на в. “Нова Зора” публикува изказването на Янаки Стоилов, зам.-председател на БСП и народен представител от коалиция “БСП лява България” по време на блиц контрола в парламента, на 1 юли т.г., и отговорите, които дава министър-председателят Бойко Борисов.

Зора

Янаки СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, господин Министър-председател, господа министри! След много важната социална тема за държавните отговорности в здравеопазването, нашият следващ въпрос е по чувствителен национален проблем. Знаете, че в неделя НС на БСП прие Декларация срещу разполагането на тежко въоръжение и войски на територията на България. Имахме възможност да разискваме тази тема неотдавна и в парламента, защото първите сигнали за тези планове дойдоха от  главнокомандващия на силите на НАТО в Европа, след това те официално се потвърдиха от министъра на отбраната на Съединените щати, след това започнаха някакви неясни обяснения от страна на министрите на отбраната и на външните работи. Разбира се, президентът винаги отзивчиво се съгласява на подобни инициативи.

Смятаме, че допълнителното трайно разполагане на такива тежки въоръжения на територията на България не съдейства за повишаване на нашата национална сигурност. Ние просто ставаме част от линията на двустранно противопоставяне между източния фланг на НАТО и Русия, а още по повод войната на територията на Източна Украйна казахме, че България по никакъв начин не трябва да увеличава този конфликт и да се въвлича в него. Тук също трябва да припомня, че на 12 юни тази година изтече едногодишният срок, в който българското правителство можеше да поиска предоговаряне на част от условията по Споразумението между правителството на Република Българи и Съединените американски щати за сътрудничество във военната област. Не знам дали сте предприели нещо, както обещахте тук, пред Народното събрание, но в контекста на всичко, което стана, искам ясно да заявите своята позиция – Вие поддържате ли, подкрепяте ли тези действия, които изразяват министрите от правителството и българският президент, или смятате да отстоите позиция, според която България и българският народ не смятат Русия за военна заплаха и смятат да отчетат спецификата на нашата страна, така че тя да има стабилност и сигурност? Благодаря.

Цецка ЦАЧЕВА: Колеги, моля без реплики от място. За отговор – министър-председателят господин Борисов.

Министър-председател Бойко БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, безспорно международната обстановка е изключително кризисна. Дори мисля, че по време на “студената война” не е била такава. Тогава имаше ясно регламентирани граници и в общи линии двата пакта си знаеха местата. Сега се намираме, първо, в условията на финансови и икономически санкции от страна на ЕС и Щатите, а от друга страна – на контрасанкции от страна на Русия към останалите държави. Сиреч към днешна дата се носят огромни пасиви от всички с това дрънкане на оръжие. Това за мен е точната формулировка, защото нито тези 14 танка - това, което ми докладва военният министър, имат някакъв съществен принос и могат да уплашат някого, или биха представлявали заплаха по смисъла на истинската заплаха, но това са рутинни учения, които се провеждат не за първи път от 2006 г. В момента правят повече впечатление, защото ситуацията е изострена. Иначе щяха да дойдат, да си проведат ученията. Това е нормално.

В този аспект стоя зад това, което са казали моите министри, защото е нормално нашите войски и нашите военни да тренират, да се учат, за да познават и западната техника. Не е тайна, че ние още летим на руски самолети, още караме руски танкове в голямата си част. Така че що се касае до учения, те са такива. Освен това след като завършат учението, те ще отидат, доколкото знам, на друго учение в Румъния. За това не съм много сигурен и не го приемайте като изцяло потвърдено. Иначе, вижте, ситуацията е деликатна, както и санкциите. Ние не можем да не подкрепяме санкциите. Не случайно 28 премиери, канцлери, президенти в ЕС подкрепиха санкциите, знаейки прекрасно, че те на нас ни носят загуби. Такава е лоялността и необходимостта в съюзите, в които сме избрали да членуваме.

Виждате какъв огромен натиск се оказва върху правителството за подмяната на въоръженията, ако щете. Съжалявам, че го няма господин Найденов, или поне не го виждам, ще каже, защото съм сигурен, че и на него многократно му е казвано, че трябва да подменим самолетите, трябва да подменим радарите, трябва да подменим куп от техниката, която имаме, която е на стойност от милиарди. В сегашната ситуация ние като икономика и като държава на база на социалните неравенства – всички искаме заплащането да стане по-добро, по-високи пенсиите, да се дадат повече пари за дотации в селското стопанство и на други места – изпитваме затруднения в бюджета.

Затова като цяло подкрепям решенията и изказванията и на президента, разбира се. Ако сме малко по-умерени в изказа, далеч съм от мисълта да се правим на най-големите ястреби, ще е от полза, но в същото време съм твърдо убеден, че в такива моменти трябва да бъдем лоялни членове и на НАТО, и на Европейския съюз. Не е приятно, на никоя държава не й е хубаво танкове и гаубици да се разхождат на нейната територия, но по смисъла на НАТО ние сме в този ангажимент и го изпълняваме.

Това мога да кажа, че ми изтече времето. Благодаря.

Председател Цецка ЦАЧЕВА: Реплика – господин Стоилов.

Янаки СТОИЛОВ: Господин Министър-председател, днешният Ви отговор е важен, защото вече присъединява и Вашата собствена политическа отговорност към това решение. Не знам само дали президентът Ви информира своевременно за всички свои ангажименти. Имам предвид срещата на върха на НАТО в Уелс. Дали той е искал някой да ни защитава от заплахи? Защото за разлика от Прибалтийските страни и Полша, които сами поставят този въпрос пред съюзниците от НАТО, смятам, че ситуацията в България е много различна, за да не кажа противоположна. Ако смятаме да се подреждаме по този примитивен начин – в една обща редица, това няма да ни донесе нищо добро в бъдеще.

Разбираме, че армията има нужда от военна подготовка, включително и от учение. Опасявам се обаче да не преминем към режим на постоянни, непрекъснати учения... Мисля, че нашата отговорна позиция изисква България най-после да започне да формира своя външна политика. Не казвам тя да бъде извадена от контекста на ЕС и на НАТО, но ако ние сме просто резоньори на събитията и изпълнители на чужди команди, България няма да реши своите проблеми, защото те започват и от външната политика, преминават през енергетиката и стигат до чувствителните социални теми. Затова е нашият апел. Участието в една организация означава по-настойчиво да поставяш своята гледна точка, да отстояваш своите интереси и партньорите да се съобразяват с тях. Опасявам се, че останалото ще започне да поражда масови отрицателни настроения в българското общество срещу организациите, в които участваме и срещу част от партньорите ни. Това трябва да им бъде обяснено.

За да бъдем последователни и лоялни партньори, става дума за взаимност, става дума за отчитане на спецификата в рамките на общите цели и задачи. Много по-важно е да попитате НАТО, ако на България се наложи ефективна защита, дали тя ще бъде своевременно оказана, а не с пет, десет танка гаубици или нещо подобно. Благодаря.

Цецка ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Премиер.

Министър-председател Бойко БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, действително, радвам се и абсолютно подкрепям Вашата загриженост. Мога да Ви уверя, че съгласно и нашият договор, и нашето членство, и взаимоотношенията, които имаме с натовските страни, България влиза в задължителната зона за подкрепа и защита. Пази Боже, да ни се наложи, има кой да ни защити. Прав сте, че към този момент не приемаме да има пряка заплаха към нас, и с нищо не сме допринесли да се изсипе агресия срещу нас. Така че нека на този етап да се ограничим с ученията, които се провеждат.

Прав сте – партньорите трябва да се съобразяват с нас, но и ние трябва да се съобразяваме с договореностите, които сме приели. Казвам, че това е било в далечната 2006 г., когато сме поемали подобни ангажименти, които към днешна дата, считам, че са правилни и абсолютно ги поддържам. Външният ни министър полага големи усилия. Нека да не предизвикваме някаква сензация, но действително ги смъмрих с военния министър, защото тръгнаха след събитията. Когато вече се чу, че има подобни танкове, тогава тръгнахме да обясняваме какво, защо и как. В подобни случаи превенцията трябва да бъде да се дойде в парламента – изпратих ги и двамата да дойдат в парламента.

Говорих с президента, за да го попитам дали той не е поел някакъв ангажимент. Като държавен глава той, ако иска ще ме информира, ако иска няма да ме информира. Това е отделна институция и негово право. Министрите обаче са длъжни да ме информират и са длъжни да се съобразяват с политиката на правителството, а тя е, че нищо тайно не може да става от българското общество, от българския парламент. ... Те знаят детайлите по всяка една договореност, и са били на срещите на НАТО като физически лица. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) На последния Европейски съвет беше господин Столтенберг – и на Съвета след срещата на НАТО дойде. България е от много малкото страни, която не изпълнява задълженията си за 2 % от БВП за въоръжение. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) Не, не са много. С Горанов и с Ненчев водихме доста спорове на тази тема и се оказа, че военните са прави. И публично съм заявявал, казах го и на съвета: първо, имаме да свършим неща в социалната сфера – теми, които касаят всеки българин в момента. След две-три години, когато, дай Боже, имаме повече пари, тогава ще превъоръжим и авиацията, и това, което е необходимо. Благодаря.