Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2016 Брой 13 (2016) В ПРЕКРАСНИЯ И ГНЕВЕН СВЯТ

В ПРЕКРАСНИЯ И ГНЕВЕН СВЯТ

Е-поща Печат PDF

• Огнената огърлица на „новия световен ред” и досегашното „глобално село”

...за което толкова страстно мечтаеха нашите ултралиберали и желеподобни демократи от Огиминчевского и Дайновского толка и две-три дузини от сорта... учени от най-ново време... Е, някак си е неудобно да го кажем, но техните мечти останаха напразни. Не се получи. Нито глобалното им село, нито новия им световен ред, защото по света обстановката нарасна дотолкова, че сега дори на Хънтингтън, Бжежински и Чърчил взе да се гледа с голяма доза... недоверие.

А голямата доза недоверие, разбира се, е следствие от „огнената огърлица”, опасала повече от половината свят след повдигането на „желязната завеса”. И какво се оказа? Че днес от двете й страни е все едно и също – пазарна икономика, робство, сегрегация по най-различни теми, комерсиалност на Ен-та степен и банково одиране на кожи – от гърба на отделния индивид и от гърба на цели държави. С две думи – един наистина прекрасен нов свят. Но гневен! За благодарностите – по-късно!

На полето на правото няма нищо, освен правото на силата, и още нещо дребно – 13-ата поправка на Конституцията на северноамериканските щати, която гласи: „Нито в Съединените щати, нито в което и да било друго място, където се разпростира тяхната власт, не трябва да съществуват нито робство, нито принудителна работа освен случаите, когато това е наказание за престъпления, за чието извършване виновният е бил осъден по съответния начин”. В действителност, затворите в САЩ са пълни с бедни, с негри – или афро-американци за по-толерантно (но не е ясно какво обидно има в думата), с представители на национални малцинства, с хора, които не са получили образование, с безработни...

Както се вижда, „случаят Гуантанамо” е просто готов казус и продължение на една по-стара практика, незабравена и до днес.

Но все пак, да не сме крайни песимисти. Има множество други случаи, в които не е трудно да избереш дали да завършиш в „Гуантанамо”, или да станеш „съпътстваща щета” в някоя от обречените операции срещу „световния тероризъм”.

Операциите срещу това зло са обречени – в номиналния смисъл на думата. Обречени са, защото поначало следват принципа „Аз те родих, аз ще те убия...”, който не е съвсем по Библията, но затова пък върши добра работа.

Добрата работа в света на монополите, корпорациите и банките се измерва в едно-единствено нещо – доларът да си остане там, където са го предвидили бащите основатели и изпълнителите на поръчките на „новия световен ред”. И на въпроса „ама защо”, който би задал един наивен романтик днес, отговорът е прозрачен като спрей за нос – защото господството на суперсилата трябва да остане ненакърнено вовеки.

Жалко, но номерът не мина гладко. Оказа се, че бомбата със закъснител е именно неистовото желание за не-промяна. От десетилетия в големите западни мегаполиси работят и мрат милиони чернокожи, по-светлокожи, и всъщност най-различни по цвят на кожата хора, а от някакви си 25 години – и внушителна маса т. нар. „източноевропейци”, понятие, което благовидно замени едно друго название – хора, от страните на екс-Социалистическия блок, СИВ и Варшавския договор. Впрочем, дали тук не става дума за разновидност на един западноевропйски „възродителен процес”, понеже нещата съвсем не спряха до „Източна Европа”...

Нещата продължиха по на Изток – оттам, откъдето идва светлината. Днес думата терор и тероризъм знаят и бебетата, но онова, което те най-вероятно няма да знаят, е, че човекът не се ражда терорист или камикадзе. Човекът става такъв, притиснат от обстоятелствата. Обстоятелствата днес се оказват по-силни от желанието и вярата на отделния човек или суверенна държава и налагат робско преклонение и мундщровка пред златния телец, пред новия световен ред и пред Големия брат.

Така „огнената огърлица” увисна на шията на народите почти по цялото земно кълбо със страшна сила. Като стадо бяха натикани в ъгъла на страха цели култури и цивилизации като се почне с Персия и Африка и се свърши със съседна бивша Югославия и Близкия изток...

А днес пиесата избра за свой мизансцен Мител Европа. В Белгия, една от по-възрастните колониални държави на Европейския континент, не били очаквали терористичен акт. Оказва се, че който трябва, го е очаквал, и то не от вчера, но защо хората не са били предупредени, защо не е обезвредено острието на „джихадизма”, както тънко го назовават, не е ясно.

Не е ясно и друго – кому бе изгодно четворното бомбаджийство в Брюксел от 22-ри март?! Дали трагичните събития са реванш на предишни арабски жертви, дали са предупреждение, дали са провокация? Кой? Кой ще каже?!

Разбира се, трагично е да си отиват от белия свят невинни хора. Разбира се, трагично е да живееш години наред със страх. Трагично е, но е и логично. И по евангелски казано – който нож вади...

Ето така, съвсем внезапно, и абсолютно неотложно е да се заяви отчетливо – „новият световен ред” и „глобалното селоне са добро място за обитание. Не са и няма как да бъдат. Защото историята – същата, която никой не помни и не чете, - показва, че светът отвеки веков е диполен, многоцветен и разнообразен. И че няма как със силата на парите и с тоягата да назначиш всеземен генерал-губернатор, а народите да натъпчеш в котел, откъдето те да излязат еднакви и сиви – като в антиутопиите...

Не може да стане. Няма как да стане. И сигурно няма да го бъде. Нека отсега се знае. Всяка коза, за своя крак. А иначе планината е на всички. И не търпи компромиси и лакомия. Ама никак. Иначе – огнена огърлица! Дали ви се харесва?!