С влизането в сила на примирието в Сирия, сключено сред преговори между държавния секретар на САЩ Джон Кери и руския външен министър Сергей Лавров, настъпиха някои промени в тактиката на Запада по отношение на сирийската война.
Какво беше положението преди примирието?
В продължение на години Западът официално подкрепяше т.нар. умерени бунтовници от „Свободната сирийска армия”, но всъщност на бойното поле главната сила, сражаваща се против сирийското правителство, бяха ислямистките джихадистки бойци от „Ислямска държава” и „Фронта ал Нусра”, клон на „Ал Каида”. Знамето в зелено, бяло и черно на „Свободната сирийска армия” напълно изчезна в морето от черни знамена на джихадистите.
Целта на Запада беше чрез ислямистките сили да постигне смяна на режима в Дамаск и налагането на свое марионетно послушно правителство като стъпка към установяване на контрол над Близкия изток и неговите ресурси.
Всъщност в Сирия отвън навлизаха въоръжени отреди, както това става при една инвазия, а не при „гражданска война”, за каквато Западът представяше конфликта. В един момент САЩ и тяхната „коалиция” заявиха, че повеждат война против терористичната ислямистка групировка „Ислямска държава”, но това твърдение не отговаряше на истината. Ако „коалицията” наистина воюваше против ислямистите, тя щеше да прекъсне снабдителните пътища, по които тези ислямисти се снабдяваха с оръжие, продоволствия и свежи бойни попълнения. А снабдяването им протичаше безпрепятствено главно от територията на страната-членка на НАТО Турция. Всъщност никаква военна кампания не може да се води успешно на фронтовата линия, ако бъдат оставени да функционират логистичните артерии на противника. Едва когато Русия се намеси в конфликта на страната на сирийското правителство, тези снабдителни пътища бяха атакувани и в голяма степен прекъснати, което напълно показа измамата с „войната” на Запада против „Ислямска държава”, защото дотогава нейният боен капацитет си оставаше непокътнат въпреки водената против нея „война”.
Подкрепяните от Русия сирийски правителствени войски започнаха да блокират сирийските граници, да завземат отново териториите, завладени преди това от терористите, които изпаднаха в изолация, а силите им започнаха да атрофират и да се разпадат. Изглеждаше сякаш цялата конспирация на Запада, насочена към смяна на режима в Дамаск, е пред провал. Тогава беше сключено споразумението за примирие.
След сключването на примирието Западът се опитва да спаси хилядите блокирани терористи наемници, заплашени да бъдат обкръжени и унищожени от сирийските правителствени войски и техните съюзници. Голяма част от черните знамена на джихадистите изчезнаха, заменени отново със зелено-бяло-черните знамена на „умерените бунтовници” като част от усилията да се постигне възможно най-благоприятната за тях, а това означава и за Запада, ситуация.
Миналата седмица подкрепяната от Запада „Нова сирийска армия”, друго наименование на дискредитираната „Свободна сирийска армия”, внезапно се появи на сирийско-иракската граница с претенцията, че била прекъснала снабдителните линии на „Ислямска държава” между двете страни. Сирийските „бунтовници” били завзели граничния пункт Ат Танф според агенция Ройтерс, позоваваща се на опозиционната организация „Сирийска обсерватория за човешки права”. Въпросната „организация”, единствен източник на изнесената „информация”, в действителност се състои само от един човек, който живее в Англия и редовно е инструктиран от британското Министерство на външните работи.
Човек би се запитал защо подобни операции за завладяване на гранични пунктове не са били извършвани и по-рано. Защо още преди време „бунтовниците” не попречиха на „Ислямска държава” да влезе в Сирия и да действа в същите райони, в които сега се твърди, че действат „умерените бунтовници”?
Отговорът е много прост: Западът въобще нямаше намерение да спира „Ислямска държава”. Всъщност „Ислямска държава” – това са „умерените бунтовници”, а „умерените бунтовници” – това е „Ислямска държава”. Въпреки „завземането” на граничния пункт на сирийско-иракската граница от „бунтовниците”, в Сирия ще продължат да се вливат оръжия, пари и бойци също както това спокойно става в присъствие на натовските войски по протежение на турско-сирийската граница. Единствената разлика е, че сега терористите ще развяват знамето на „Свободната сирийска армия”, което ще ги защищава от руски и правителствени военни удари по силата на примирието, искрено сключено от сирийското правителство и неговите съюзници. Примирието даде възможност, поне временно, на терористичните групи, с които Сирия и Русия влязоха в преговори и може би сбъркаха - да спечелят време и да си поемат дъх в обстановката на относително затихване на руските въздушни удари. Внезапно като птица-феникс „Свободната сирийска армия” възкръсна в териториите, държани досега от „Ислямска държава” и „Ал Каида”. Вестник „Ню Йорк таймс” се опита отчаяно да убеди световната общественост, че в Идлиб и Алепо, които отдавна са в ръцете на „Ал Каида” и „Ислямска държава”, отново се били появили „борците за демокрация”, които развели знамето на „Свободната сирийска армия”. Всъщност истината е, че „Ислямска държава” развява ново знаме.
На 4 март във всички райони, държани от антиправителствените части, станаха улични протести, участниците в които настояха за политическа промяна в Сирия под лозунга „Революцията продължава”. Целта на тази режисирана от Запада кампания е да се покаже на света, че не само управляващите кръгове във Вашингтон, Лондон и Брюксел искат смяна на режима в Дамаск, а и много хора в самата Сирия.
Всъщност терористите, действащи като оръдия на Запада, загубиха войната и сега заемат позата на някаква легитимна опозиция с надеждата да спасят онова, което е останало от техните политически мрежи и терористични фронтове, чрез които се провеждаше тази крайно разрушителна конспирация на Запада, наречена „гражданска война” в Сирия.
Освен това в сърцето на териториите, държани от прозападните терористични сили – град Ракка, обявен за „столица” на измисления „халифат” начело с „Ислямска дължава” – се появиха съобщения за някакви „въстания” на местното население с развети знамена на „Свободната арабска армия” – въстания, уж насочени против терористическата групировка. Тези съобщения неслучайно съвпаднаха с крайно нежеланото от Запада напредване на правителствената Сирийска арабска армия към Ракка от запад, както и на кюрдските отреди от североизток. Трябваше да се покаже на света, че народът се е разбунтувал и че няма нужда правителствените или кюрдските войски да завземат Ракка. А истинската цел е да се предпази от пълен разгром „Ислямска държава”, в която Западът е налял досега милиарди долари.
Очаква се САЩ и съюзниците им и в бъдеще да прибягват към подобни трикове като полезен за тях компонент от т.нар. примирие и „мирни преговори”.
За преживяваните от „Ислямска държава” сериозни затруднения свидетелства един репортаж в лондонския вестник „Телеграф”, според който в условията на недостиг на парични средства „Ислямска държава” е намалила заплатите на служителите в своя „халифат” със „столица” Ракка, поискала е от гражданите да плащат комуналните сметки с купени на черния пазар долари и е освобождавала задържани лица срещу откуп от 500 долара на човек. „Телеграф” обяснява финансовите затруднения на групировката с някакви успешни действия на „коалицията”, обединена около САЩ, но всъщност истинската причина са военните удари на сирийското правителство и Русия по снабдителните конвои, идващи от Турция, с което силно намаляха боеспособността на „Ислямска държава” и нейните възможности да администрира завзетите сирийски територии.
В усилията си да придаде фалшива фасада на терористическите отреди телевизията на Би Би Си излъчи интервю с един джихадистки командир, когото нагизди за целта в униформа на „Свободната сирийска армия”, но същевременно включи в репортажа кадри, от които се вижда, че на бойното поле същият този командир действа под черните знамена на джихада.
По време на първите победи на сирийската правителствена армия, подпомогната от руските въздушни удари, против „Ал Каида” и „Ислямска държава” терористите бягаха от бойното поле, преоблечени като жени. Сега те се преобличат като членове на иначе несъществуващата „Свободна сирийска армия”. Възниква въпросът дали Западът се надява, че Сирия и съюзниците й ще преговарят с тази армия-фантом, действаща под фиктивно знаме? Защото Сирия и съюзниците й не могат да не разбират, че измамническото поведение на Запада е в нарушение на примирието и на предстоящите мирни преговори.
Това поведение доказва, че Западът няма намерение да води борба против тероризма, а се стреми да го използва като оръдие на бойното поле, а също като претекст за военна интервенция в Сирия в случай на неговия военен неуспех. Такава интервенция, която някои наблюдатели очакват да бъде осъществена след американските президентски избори, защото Пентагонът и ЦРУ настойчиво я искат, ще бъде предназначена да спаси терористичните легиони от военен разгром и те да продължат да се сражават за налагането на западните интереси и цели.
Бистра СТАЙКОВА
* Този материал за ситуацията в Сирия е базиран на статията: Tony Cartalucci. Syria: Phantom “Rebels” Return from the Dead, Global Research, March 07, 2016
