Само за 15 години 235 града от 37 страни се отказаха от приватизация и публично-частни партньорства в сектора. Ситуацията у нас: след топлата вода, явно ще трябва да „преоткриваме“ и студената
235 града с население от общо 100 милиона души са си върнали контрола върху водоснабдяването за последните 15 години. Сред тях са мегаполиси като Париж, Буенос Айрес, Йоханесбург, Акра, Куала Лумпур, Джакарта и др. 37 са страните, в които са регистрирани откази от така наречените публично-частни партньорства (ПЧП) във водния сектор.
Очевидно става въпрос за световен процес, лидер в който е Франция, въпреки че тъкмо там са базирани някои от най-големите частни компании в сектора. По брой регистрирани случаи следват САЩ и Испания, които също имат богат опит в приватизацията на водоснабдяването.
Данните съобщи в София Сатоко Кишимото, експерт на световната неправителствена организация TNI и активист на Международното движение за обществено водоснабдяване със седалище в Амстердам. Тя присъства на представянето на доклада „На прицел – общественото водоснабдяване“ с автори Ваня Григорова от сдружение „Солидарна България“ и Георги Медаров от „Колектив за обществени интервенции“, изготвен със съдействието на германската фондация „Роза Люксембург“ - ноември 2015 г..
Анализ на 442 публично-частни партньорства във водния сектор е направила и Световната банка, като само в 12 случая ПЧП са се отразили позитивно върху финансовото състояние на общините, а едва в 9 са оказали положителни социални ефекти. Източник на тези данни е изданието на Световната банка „Уроци от опита ни в страните-наши клиенти“, публикувано през 2014 г.
„Симпатично е, че това признание идва от международна институция, която препоръчва водните концесии и има цял отдел за насърчаване на ПЧП“, констатира г-жа Кишимото.
Друг анализ, от 2015 г., на дирекция „Търговия и развитие“ на ООН, в който са използвани данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), сочи огледални резултати.
От разгледани 128 случая на ПЧП във водния сектор, само в 10 е налице по-добро качество на услугите, в 8 дейността е станала по-ефективна, а
само на едно място е регистрирано благоприятно отражение върху местния бюджет
Според Сатоко Кишимото, обичайните ефекти от концесиите на ВиК се изразяват в повишаване на цените, ниско качество на услугите, неизпълнение на обещаните инвестиции, непрозрачно управление и съкращения на персонала.
Масова практика е и увеличението на несвързани с дейността разходи (например за реклама), отчитани като „инвестиции“. За илюстрация бе посочена Барселона, където едва половината от стойността на сметките е пряко свързана с доставянето и пречистването на вода.
Логично възниква въпросът - защо международни организации продължават да препоръчват решения, които противоречат на резултатите от собствените им анализи?
В докада „На прицел – общественото водоснабдяване“ се припомня, че на 8 септември 2015 г., в отговор на мощна гражданска петиция, подкрепена с подписите на 1.9 млн. жители на ЕС, Европейският парламент призна водата за „ресурс, който трябва да се споделя от човечеството“.
Евродепутатите настояха Европейската комисия да не насърчава приватизацията на водните услуги
Същевременно обърнаха внимание върху формалния отговор на петицията от страна на Комисията и оцениха действията и коментарите й като незадоволителни.
Във всеобхватното споразумение СЕТА (Икономическото и търговско споразумение между ЕС и Канада, което предстои да бъде ратифицирано), обещанията за изключване на водата от обхвата на търговията не са спазени. Единственият текст гласи, че „водата в естественото й състояние не е стока, поради което не е предмет на споразумението“. Но за да могат хората да я ползват, тя почти винаги е вече извлечена от естествената си среда посредством различни съоръжения.
Още през 2008 г. ООН също приема, че водата е човешко право, но водните корпорации се измъкват с това, че те формално не притежават водата, а “само” контролират достъпа.
Каква е ситуацията в България?
Бяха приети две сходни стратегии за развитие на водния сектор, за които държавата ни е платила общо 4.3 милиона лева на външни консултанти, въпреки че с проблемите в сектора са ангажирани цели пет министерства със съответния експертен ресурс.
В стратегия, представена през 2014 г., по силата на споразумение със Световната банка, се препоръчват публично-частни партньорства във водните дружества.
Същевременно се предсказва появата на т. нар. водна бедност, а прогнозите сочат, че държавата трябва да задели от бюджета си 300 млн. лв. до 2038 г. за водни помощи.
Консултантите сочат като добър пример компанията концесионер на столичното водоснабдяване „Софийска вода“, въпреки изключително спорните резултати от дейността й: загубите на вода остават високи, а обещаната пределна цена от 0.44 лв. за куб.м. отдавна е задмината и в момента е 1.76 лв. (с тенденция да бъде многократно повишена, както бе обявено - бел. ред.)
В договора между общината и частния воден оператор е включена и арбитражна клауза, която прави развалянето му проблематично.
Авторите на доклада обърнаха внимание, че именно водният сектор илюстрира много добре опасността от т. нар. механизъм за съдене на държави от корпорации (ISDS), който ще залегне в търговските споразумения на ЕС със САЩ – ТПТИ, и с Канада – СЕТА.
В Аржентина например от 18 концесионни договора във водоснабдяването половината са развалени, но 6 от случаите са отнесени към търговски трибунали, които са извън юрисдикцията на публичното правораздаване.
****
На 4 юли миналата година в София се проведе протестен митинг срещу Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС (TTIP / ТПТИ) и Всестранното търговско-икономическо споразумение между Канада и ЕС (CETA). Шествието бе организирано пред представителството на Европейската комисия в България. За този протест оповестиха различни групи в социалните мрежи. В информацията на една от тези групи - „Народът срещу корпорациите“, организатори на протеста заявяват, че “в основата на демокрацията стои прозрачността. Прозрачността обаче не е част от процеса, свързан с ТТИП и СЕТА.“ И още: „...Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между САЩ И ЕС (TTIP/ТПТИ) е най-общо казано, едно бъдещо (все още несключено) международно споразумение за свободна търговия между САЩ и ЕС, но всъщност TTIP води към корпоративно робство. Има подобно споразумение между Канада и ЕС – Всестранно търговско-икономическо споразумение между Канада и ЕС (CETA), което е прието, но все още не е ратифицирано. Очаква се подобни споразумения да се опитат да ни налагат не само с други държави, но и с цели континенти. Механизмът за решаване на споровете „инвеститор-държава” подчинява националните държави на чуждите корпорации и води до блокиране на политики в обществен интерес и ерозия на екологични, санитарни и др. стандарти. ГМО; шистов газ; потребители без защита; трудещи се без права; нарастваща безработица; храни без контрол; лекарства без проверка; здравеопазване в ръцете на корпорации; замърсяване без наказание; държави, осъждани от частни фирми в частни съдилища; общество, лишено от глас; хора, нации, континенти, собственост на частни фирми - всичко това е заложено в TTIP и СЕТА, два документа, чакащи ратификация от Европейския съюз.”
Накратко - “частните фирми ще могат да съдят държавите в частни трибунали (арбитражните съдилища ISDS), които са над държавните съдилища, със скъпо платени частни адвокати, които ще решават в полза на корпорациите. По-този начин корпорациите ще получат могъщо оръжие срещу държавите, с което могат да атакуват всеки закон и политики в обществен интерес, ако те ограничават планираните им печалби”.
Българската позиция по ТПТИ се свежда до безкритично възпроизвеждане на „опорните точки” на Европейската комисия и американската администрация, а не се основава на независим анализ на последиците за България. В частни трибунали корпорациите вече осъдиха някои държави - заради повишаване на минималната работна заплата (Египет), налагане на мораториум върху фракинга (Канада), забрана за екологично опасен златодобив (Салвадор), отказ от развитие на ядрената енергетика (Германия), замразяване на цените на тока и водата, като социална мярка срещу острата икономическа криза (Аржентина) и др. Обезщетенията, които трябва да изплатят държавите са гигантски. Например, подписването на споразуменията ще доведе до 70 % ГМО в българските храни. За сравнение - продуктите в ЕС с ГМО са под 1 %, благодарение на стандартите в Евросъюза.
Почти 1 милиард души от двата бряга на Атлантическия океан ще се озоват в усмирителната риза на неолибералните политики, ако бъде сключено Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции (ТПТИ) между ЕС и САЩ. С уеднаквяването на нетарифните бариери, предвидено в споразумението, Европа ще бъде принудена да отмени съществуващите в момента забрани за внос на обработени с химични вещества месо и храни. Преговорният процес по ТПТИ се води при пълна непрозрачност, без да се спазва основното право на европейския гражданин за достъп до информация. Десетки хиляди демонстранти в цяла Европа се надигнаха срещу планираните споразумения, а петиция с над 2 млн. подписа настоява за премахването им.
У нас монополите на ерепетата, водните концесии, и други стопански дейности, също са поставени в ръцете на чуждестранни компании. По този повод е и анализът на Ваня Григорова и Георги Медаров от организацията „Колектив за обществени интервенции“ във връзка с водните ресурси на страната ни. (Целият текст на доклада “На прицел - общественото водоснабдяване” може да се види в сайта на solidbul.eu).
