Докато лидерите на ЕС се чудят как да „купят” управляващите в Анкара и да ги накарат да озаптят бежанската истерия, трафикантите на хора в нашата южна съседка привеждат в изпълнение своя план „Б”. Според една публикация на турския всекидневник „Миллиет” (4.03.2016), контрабандистите на хора започнали да продават „пакети” за 7 хиляди евро, срещу които предлагали да прекарат нелегалните имигранти през Албания и Черна гора до Италия. Понеже страните по „балканския маршрут” затворили границите си с мрежи от бодлива тел, охранявани от полиция и армия. Една от основните спирки на каналджиите бил град Мерсин, на средиземноморското крайбрежие на Турция.
Естествено, властите в Анкара са ослепели и оглушали за тази новост в тактиката на контрабандистите на хора. А корабите на НАТО, които патрулират в региона, дори да заловят или спасят от удавяне бедстващи в морето нелегални имигранти, ги стоварват на гръцките острови, вместо да ги върнат на Турция – „сигурна страна”, според германския канцлер Ангела Меркел. На свой ред Брюксел даде ултиматум на Гърция до 12 май да регистрира всички бежанци – към 32 хиляди, според правителството в Атина, от които над 10 хиляди души чакат при ГКПП Идомени-Гевгелия, за да влязат в Македония и оттам да продължат за Германия. Целта на регистрацията е ясна: ако някой незаконно пребиваващ в Германия или друга страна от Западна Европа, бъде заловен от тамошните власти, да може да бъде върнат на страната, която първа го е регистрирала. В конкретния случай на Гърция, която хем е „сигурна страна”, хем е определена за „гореща точка”, или „депо за души”, както казва Алексис Ципрас. В Турция наричат „горещата точка” с друго име – концлагер за бежанци и нелегални имигранти. Ципрас не е съгласен и плаши да наложи вето на решението за „Брекзит” (излизане на Великобритания от ЕС) и на споразумението с Турция за разрешаване на бежанската криза, което се очакваше да бъде подписано на срещата на високо равнище ЕС-Турция, на 7 март в Брюксел. Такава беше неговата реакция срещу затварянето на границите от страна на България, Македония, Сърбия, Словения, Хърватска, Унгария и Австрия. И Атина, и Виена настояват Германия, която „покани” бежанците в Европа, да си ги вземе директно от Турция, докато Анкара се пазари като брадат циганин за цената на своята „услуга”. Както каза президентът на Чехия Милош Земан, ако ЕС даде на Ердоган 3 млрд. евро, той ще поиска още не 6, а 9 млрд. евро. И като нищо ще ги получи.
Преди срещата на върха в Брюксел, еврокомисарят по дигиталната икономика Гюнтер Йотингер направи нещо, което показа, че изобщо не познава Ориента. Пред списание „Дер Шпигел” той заяви, че ЕС може да плаща на Турция за справяне с миграционната криза не 3 милиарда евро, а по 6-7 милиарда на година. Все едно да гониш куче с кренвирш!
При такива нагласи в ЕК, ясно беше как ще завършат преговорите ЕС-Турция, представлявана от премиера Давутоглу. Относно предложената на Турция помощ от 3 милиарда евро, авторът на „Стратегическа дълбочина” каза, че това било само началото и изкопчи още 3 млрд. евро до края на 2018 г.
Явно Анкара е решена да доведе рекета докрай - има твърдения на дипломати, че Турция е готова да поиска 20 млрд. евро. Давутоглу заяви още, че е крайно време да престане да се говори за бежанската криза, а да започне да се говори за членството на Турция в ЕС. Не е луд този, който изяжда два зелника... А бежанската криза ще продължи да разтърсва Стария континент.
След като плановете на Меркел и Оланд за квотно разпределяне на бежанците между страните членки на ЕС пропаднаха, френският министър на икономиката Еманюел Макрон заплаши, че ако Великобритания излезе от ЕС, бежанският лагер край Кале, наречен „Джунглата”, може да се изнесе на британските острови. На всичко отгоре британският „Индипендънт” съобщи, че за последните шест месеца там са били изнасилени 7 деца на възраст от 14 до 16 години, като 4 от тях се нуждаели от операция. Горките „бежанци”!
Срещата на високо равнище ЕС-Турция (Брюксел, 7 март 2016), не донесе нищо добро, особено за Балканите: Западът ги пожертва за пореден път, заради собственото си спокойствие и благополучие. Страните, които най-малко са виновни за новото „велико преселение на народите”, ще трябва да спират тълпите, стичащи се от Азия и Африка, понеже Турция ще продължи да ги „изпуска”, въпреки милиардите евро за възпиране на бежанския поток.
В Брюксел Давутоглу успя да издейства срещу всеки двама имигранти, които й бъдат върнати от Гърция, ЕС да взема по един сириец от нейната територия. На което унгарският премиер Орбан реагира с думите: „Ако одобря този план, да ме обесят на стълба!”.
Разходите по връщането на нелегалните имигранти в Турция ще се поемат от ЕС. Освен това Евросъюзът се съгласи до юли, вместо до октомври ноември 2016 г., да премахне шенгенските визи за турските граждани; както и да отвори нови пет глави от преговорите за европейско членство на Турция.
Не търсете логика в ЕК: тя хем ще закрива „балканското направление”, хем ще плаща на Турция за устройването и обучението на намиращите се на нейна територия пришълци и за реадмисията на стигналите до Европа нелегални имигранти, хем ще дава пари на Гърция, за да развърне допълнителни приемни центрове на островите в Егейско море. Мирише на шизофрения...
Управляващите в София, които проспаха зараждането на урагана и оставиха границата с Турция наполовина незащитена, а тези с Гърция и Македония – съвсем открити, се сетиха най-накрая, че покрито мляко котките не го лочат. Отчитайки неспособността на ръководеното от Румяна Бъчварова МВР да се справи с охраната на границите, решиха да изпратят там армейски сили. По нареждане на премиера Борисов на 5 март бе проведено учение по прикриване на границата край Петрич, а министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова си беше взела отпуск. Върховният главнокомандващ на Въоръжените сили, президентът Плевнелиев, отказва да свика КСНС. Направи го със същата упоритост, с която преди време твърдеше, че не може да изпращаме армия на границата с Турция, понеже отсреща нямало армия. Има, и още как! Но за да види това, Плевнелиев трябва да свали розовите си „евроатлантически” очила!
На 4 март, когато председателят на Съвета на ЕС Доналд Туск посети Анкара, за да убеди Давутоглу в необходимостта Турция да предприеме енергични мерки за намаляване на бежанския и имигрантския натиск върху Европа, той лично призова имигрантите: „Не идвайте в Европа!”.
Това ли е „великолепното” решение на кризата според ЕС?
„Независимите” български медии известиха, че дори било изкопчено „съгласие” от страна на Турция да приема обратно върнатите от Европа нелегални имигранти. От ЕС се похвалиха, че вече са върнали на Турция 300 такива, докато турските медии съобщиха за едва 70 души (алжирци, тунизийци и мароканци), които Гърция е върнала през митническия пункт Ипсала. За сметка на това ЕК преведе на Анкара 95 млн. евро - първата порция от обещаните до края на март 3 млрд. евро помощ за справяне с бежанската криза. Но на какво споразумение с Турция се позовав външният ни министър Митов, отричайки опасността за бежанска вълна от юг? Споразумение за реадмисия е имало, но според Давутоглу то било договорено от Турция с Афганистан, Ирак, Пакистан и страните от Северна Африка. Що се отнася до новото споразумение за реадмисия, подписано в Брюксел, финансовата тежест по неговото изпълнение ще поемат страните членки на ЕС. Колко ли милиарда евро ще плати още Европа за новата „голяма екскурзия”? Ако за 300, или 70 души, Анкара получи 95 млн. евро, колко ли ще поиска за реадмисията на 1 млн. нелегални имигранти?
В политиката на Анкара всяко съгласие е придружено с едно „ако”. На същия този 4 март турският министър за ЕС и главен преговарящ Волкан Бозкър беше цитиран от „Миллиет” да заплашва: “Ако през октомври-ноември не бъдат премахнати визите, по силата на едно разпореждане, съдържащо се в него, имаме право да анулираме споразумението за реадмисия”.
Всекидневникът „Джумхуриет” започна да публикува на порции (2 март т.г.) записи на телефонни разговори, доказващи, че турските военни сътрудничат с представители на ИД на турско-сирийската граница. Преди година вестникът публикува и видеозаписи, разкриващи, че в тирове на МИТ, задържани от прокуратурата, полицията и жандармерията в Адана, под формата на „хуманитарна помощ” са били натоварени оръжия за „бунтовниците” в Сирия. За тази дързост главният редактор на вестника Джем Дюндар и шефът на офиса на „Джумхуриет” в Анкара Ердем Гюл бяха арестувани и хвърлени в затвора в Силиври. Обвиниха ги за две „престъпления”: събиране на секретни държавни документи и информация за целите на политическия и военен шпионаж, и опит за сваляне на правителството. Впрочем, самият Ердоган призна косвено, че тировете са возели оръжия, като заяви: “Какво щеше да промени това, дали е имало или е нямало оръжия?”.
След като журналистите на „Джумхуриет” прекараха три месеца в затвора, Конституционният съд уважи молбите им за освобождаване и жалбите им за нарушени човешки права. Тогава се случи нещо нечувано и при тоталитарните режими: президентът Ердоган заяви, че не признава и не уважава решението на КС. Наложи се лично председателят на КС Зюхтю Арслан да му напомни в реч пред Конференцията в подкрепа на правото на индивидуални жалби до КС: “Демократична и правова държава е тази, чиито юридически норми са задължителни както за управляваните, така и за управляващите!”.
Речта на Арслан, според „Джумхуриет” (1.03.2016), била изпратена с аплодисменти. Въпреки това от Нигерия, където беше на посещение, Ердоган се провикна: “Личните молби не са обвързващи!”. А правителството запретна ръкави за ограничаване на „вредния” навик гражданите да се обръщат директно към КС. Много лесно е всяка една жалба да бъде представена като обида към президента Ердоган. Според министъра на правосъдието Бекир Боздаг досега са заведени 1845 дела за оскърбление на държавния глава. Някои от обидите министърът дори не можел да прочете, изчервявал се от срам. („Миллиет”, 2.03.2016).
Но Анкара изобщо не се изчерви, закривайки медийната група „Ипек холдинг”, телевизиите „Канал Тюрк”, „Биргюн” и „Миллиет ТВ”, и радио „Канал Тюрк”. Преди това лично Ердоган закриваше периодично фейсбук и туитър.
Последното посегателство срещу свободата на медиите беше нахлуването на полицията в редакцията на вестник „Заман” в Истанбул и назначаването на синдик на мястото на ръководството на опозиционния орган. Събралата се навън тълпа протестиращи срещу този произвол бе обгазена и обстреляна с водни оръдия. В. „Джумхуриет” публикува думите на един от протестиращите: „Това и руснак не би го направил, бе!” А след излизането си от затвора, Дюндар написа в туитър: „По-добре хиляда пъти да бъдеш угнетен, отколкото хиляда пъти да бъдеш тиранин!”.
Въпреки репресията, на другия ден „Заман” излезе с едро заглавие на първа страница: „Конституцията е отменена!”. Следващият брой, обаче, уведомяваше „политически правилно” с едро заглавие на първа страница за вълнуващото тържество по случай откриването на третия мост над Босфора. На което (не)случайно присъстваше президентът Ердоган. На нас тези сцени са ни добре познати...
И това се върши, докато турската армия обстрелва с гаубици позиции на кюрдските отряди за защита на населението в Северна Сирия и бомбардира с авиация кюрдски села в Северен Ирак. А в Югоизточен Анадол се води истинска гражданска война, представена като „борба с терора”. Освен това при артилерийски обстрел срещу Сирия, дошъл от турска територия, бяха ранени 4 чужди журналисти (китаец, руснак, българин и канадец), беседващи с жители на градчето Кинсаба, на север от Латакия. Според руското Министерство на отбраната, от турската територия са били произведени 8 изстрела с оръдие. Тоест, Турция нарушава договореното примирие, а се оплаква, че руснаците продължават да бомбардират „умерената” опозиция. А в сформирания от САЩ Център за приемане на сигнали за нарушаване на примирието в Сирия, няма нито един, който да знае арабски, според „Миллиет” (05.03.2016). Нима се приемат само сигнали на турски и английски език? Вероятно поради това светът научи от руските медии, че разбунтувалите се срещу ИД сирийски опозиционери в Ракка са се обърнали за помощ към руските военни, вместо към САЩ и Турция.
Въпреки че официално отрича възможността едностранно да се намеси с войски в Сирия и предлага там да се построи цял град за бежанци, Анкара подготвя общественото мнение за военно нахлуване, тиражирайки твърдения за някакви планове за разделяне не само на Сирия, но и на Турция. Тези планове предвиждали създаването на независима кюрдска държава. Само че съюзниците на Анкара от оглавявания от Саудитска Арабия „Ислямски съюз” не вдъхват у нея особено доверие. Да не говорим за състоянието на демокрацията и човешките права у някои от тях, което напомня, че Средновековието изобщо не си е тръгвало... Турски блогър съобщи на 1 март, че в Рияд се е провел семинар на тема „Жената човек ли е?” (23 февруари). Пустинното кралство – главният спонсор на ИД и ислямската инвазия и тероризма в Европа, е известно с това, че забранява на жените да работят, да карат кола и да излизат на улицата, без да бъдат съпровождани от мъж. Неотдавна им разрешиха да се кандидатират за членове на Консултативния съвет, но без да се срещат очи в очи с избирателите. В същата тази Саудитска Арабия секат глави и крайници на мегдана, а жените прелюбодейки биват убивани с камъни, за да не види палачът голия им врат. Ето това са съюзниците на Ердоган, който напира за турско членство в ЕС. Но на него Юнкер още не е казал, както направи с украинците, че въпросното присъединяване към ЕС е възможно чак след 20-25 години.
Меркел и Оланд настояват, че трябва да се възстанови безвизовият режим в Шенгенското пространство, но ако от юли 2016 г. бъдат вдигнати визите за турски граждани, това ще бъде истинска награда за една тирания. Защо тогава България и Румъния трябваше да чакат да бъдат приети в Шенген, при положение, че нямат проблеми със съседите и пазят източната граница на ЕС?
Ние само граничари ли ще бъдем на ЕС, или ще ни удостоят и с честта да станем и „гореща точка”?!
