Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2016 Брой 10 (2016) БЪЛГАРИЙО, ОХ!..

БЪЛГАРИЙО, ОХ!..

Е-поща Печат PDF

• Комисия за разделителната линия между народ и елит

„Животът, правата, свободите и имотът на гражданите са в опасност, докато заседава законодателният орган”

Марк Твен

 

„Ваше благородие госпожа удача, для кого ты добрая, а кому иначе...” Тази песен по текст на Булат Окуджава звучи в знаменития съветски филм „Бялото слънце на пустинята”. Последното излъчване по БНТ на този шедьовър на съветската филмова школа почти съвпадна със странната приумица на Българския парламент да сформира временна комисия, която да разследва дали Турция и Русия се намесват в нашите вътрешни работи. Сиреч зарад „наш Илия” (Турция), депутатите решиха да ни смразят и със „Свети Илия” (Русия).

Уж всички разбират, че разследването на каквато и да било чужда намеса в политиката на „евроатлантическа” България е задължение на изпълнителната власт, а депутатите от „управляващо-опозиционното” мнозинство, включително „независимите” (независими от България) от новоучредената партия ДОСТ, се наеха да изпълнят една прищявка на „известен извършител” - ДПС. След като гафът бе сътворен и НС предпочете за пореден път да ни скара с Русия, за да не разсърди „приятелите” на Бойко Борисов – „Реджеп” (Ердоган) и „Ахмет” (Давутоглу), - самият премиер изрази съжаление, че парламентът е саботирал неговите усилия „да оправи” отношенията с Русия и Турция. В навечерието на двудневния форум на ГЕРБ в Сандански той каза: „Нищо добро няма да произлезе от комисията. Тъкмо успях да балансирам отношенията и да вървим към подобрение с двете страни, и дойде създаването на тази комисия”.

Санким, Борисов няма нищо общо с тази скверна инициатива, която говорителят на руското МВнР Мария Захарова нарече нелепа, а названието на комисията – абсурдно. Председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов също се разкая заради „подвеждането” по медийните публикации и намекна, че би могло да се вземе разумно решение, което да не застрашава двустранните отношения с Русия и Турция.

За Турция, иди-дойди. Но защо към нея прилепиха и Русия? Отношенията с Турция се обтегнаха още в края на 2015 г., когато почетният председател на ДПС Ахмед Доган се обяви срещу прочетената в НС от Местан „проатлантическа” (разбирай, протурска) декларация. Под прикритието на „евроатлантизма” той подкрепи „суверенното право” на Турция да защитава своята територия и националното въздушно пространство, сваляйки над Сирия руския бомбардировач Су-24, прибиращ се към ВВС базата Хмеймим (до Латакия) след изпълнение на бойна задача срещу терористите на „Ислямска държава”. На рождения си ден, 24 декември, Местан беше изключен от ДПС и като намърсувал котарак се скри в турското посолство в София, за да гарантира личната си сигурност. По-късно, придружен от турския посланик Сюлейман Гьокче и консулите на Турция в Пловдив и Бургас, отиде на възпоменателен митинг в Могиляне по случай 30-годишнината от „възродителния процес”.

Продължението на сагата „Местан” е известно: Ердоган и Давутоглу, според думите на Борисов, го потърсили по телефона в полунощ, за да се намеси в подкрепа на техния човек, а той им отговорил: „Пред Доган и Местан избирам България!” Щяхме да му кажем браво, ако това беше истина, но за съжаление истината се оказа друга. Нейсе, свикнали сме да ни лъжат!

Министърът на външните работи Даниел Митов се опита да успокои обществеността, твърдейки, че е връчил протестна нота на турския посланик.

Нямаше кой друг да потвърди и това „геройство”, но след като турският вестник „Сабах” съобщи, че на Доган, Пеевски и други активисти на ДПС е наложена забрана да влизат в Турция, българското МВнР прояви нечувана храброст. То обяви за персона нон грата аташето по „социалните” въпроси в бургаското консулство на Турция Угур Емироглу... понеже той обикаляше джамиите и регионалните мюфтийства в Североизточна България, приканвайки имами и мюфтии да подкрепят Лютви Местан. Сиреч, действаше като открит агент на турския Диянет (Управлението по религиозните въпроси) и прикрит шпионин на Турската национална разузнавателна организация (МИТ).

В отговор на неговото изгонване Анкара обяви за персона нон грата секретаря в българското консулство в Истанбул Зорница Апостолова. Все едно, че тя е тръгнала да назидава шепата българи християни и православните свещеници в Турция, които са основно в Истанбул?! Надявахме се Анкара да санкционира (изгони) българския посланик в Турция Надежда Нейнски, та да спре да дърдори глупости, че Турция не насочвала бежанската вълна към Европа. Тогава и българското правителство щеше са се осмели да натири турския посланик в София Сюлейман Гьокче. Но не би. Вместо това той продължи да обикаля телевизионните студиа, уверявайки, че Турция не се намесва в нашите вътрешни работи. Дори уличи Борисов в лъжа, опровергавайки твърденията му, че Ердоган и Давутоглу са му звънели посред нощ, за да защити любимия им Лютви Местан. Ако безпардонното поведение на Гьокче в подкрепа на един провален политик като Местан не е намеса във вътрешните ни работи, не знаем какво е намеса! Може би посланикът гледа на България като на Дунавски вилает на Османската империя, в който всичко случващо се е под юрисдикцията на падишаха?

И така, след лондонския „катарзис” Борисов разбра, че отново е стъпил на горещи въглени, конфронтирайки се с Путин и Ердоган. И веднага се опита да се измъкне с най-малки щети от ситуацията, в която трябваше да избира между Москва и Анкара. Така че хем да изпроси едно „хъбче” и руска газ, хем да не развали достлука с „Реджеп” и „Ахмет”. Но и депутатите се застраховаха срещу евентуални обвинения от страна на Анкара, прибавяйки Русия към предмета на въпросната парламентарна комисия. С много по-голямо основание можеха да добавят САЩ и Франция, но дори не си помислиха за такава дързост. Ех, как щяха да изреват, ако руски депутати се бяха обявили против американските ТЕЦ! Или ако бяха споменали за „гнилите ябълки” в българското правосъдие! Но тъй като няма такива факти, палят сухото, та да изгори суровото. Или бият самара, понеже не могат да набият американското или френското магаре... При това, приемат като обида всеки намек от страна на Кремъл за липсата на държавен суверенитет и благодарност към Освободителката.

Марк Твен казва, че животът, правата, свободите и имотът на гражданите са в опасност винаги, когато заседава законодателният орган. Решението на Българския парламент специална комисия да разследва дали Турция и Русия се месят в нашите вътрешни работи, потвърждава написаното от големия писател. Защото вместо да се скараме с една регионална сила, потънала в гражданска война и заплашена от разпад, се скарахме с една глобална сила – Русия. А лично Ахмед Доган каза, че тя се връща на световната политическа сцена и ще отстоява, включително с военна сила, своите интереси.

Думите на Доган се оказаха пророчески: Путин и Обама се споразумяха за прекратяване на огъня в Сирия, а Съветът за сигурност на ООН прие резолюция по въпроса. И въпреки резервите на Анкара, примирието влезе в действие от полунощ на 27 февруари т.г. При това, от прекратяването на огъня бяха изключени не кюрдите на PYD (Партия за демократично единство на сирийските кюрди) и YPG (Формирования за народна самоотбрана), за които Анкара твърди, че са свързани с „терористичната” Кюрдска работническа партия (ПКК), а джихадистите на „Ислямска държава” (ИД) и свързания с „Ал Каида” фронт „Ал Нусра”. По този повод блогърът Исмаил Хаккъ Дженгиз пише: „Русия разгроми Запада не с война, а със „споразумение!”. В друго свое писание той пита: „Добре ли познаваме Русия? Какво е Сирия за нея?” И отговаря, че след като през 70-те години на 20 век е основала базата Тартус, Русия гледа на Сирия като на своя територия, която ще защитава с цялата си мощ. „Приемаме или не – продължава той, - на юг от границите ни с цялата си тежест е Русия. Външната политика не може да бъде по-силна от военната мощ, на която се опира... Путин, Медведев, Лавров и другите един ден ще си отидат, но руската армия ще остане. Дори режимът (в Русия) може да се промени, северният ни съсед да се сдобие с по-демократично управление. Но и при това условие „непроменимият елемент” ще бъде „военната машина”, армията на държавата Русия”. (27.02.2016, “Миллиет”).

Що се отнася до НАТО, което Анкара се опитва да въвлече в конфликта си с Москва, Дженгиз припомня казаното от външния министър на Люксембург Жан Аселборн, че ако Турция продължава да провокира Русия, не бива да разчита на НАТО. След това изявление на Аселборн турският вицепремиер Йълдъръм Тугрул Тюркеш се провикнал към Люксембург: „Ти си малък къс земя в средата на Европа. Дори армия нямаш!”.

На 17 февруари друг блогър, Джанмехмет, припомня за „спиращата дъха авантюра” на „руската Хюрем” - Екатерина Велика, която била направила от руснаците народ. Припомняме, че родената в Литва немска принцеса София Фредерика Августа Анхалт Цербст, станала православна руска императрица под името Екатерина Втора, е оставила възторжени редове за добротата, лоялността и човещината на поверения й скитски (руски) народ. Именно при нейното царуване Крим е присъединен към Русия. И съдейки по това, че сред многото си титли тя изброява и „княгиня българска”, стигаме до заключението, че още тогава Русия се е „намесвала” във вътрешните работи на България. Вай-вай... Само че България като държава още не я е имало на политическата карта: още сме „съжителствали” с османлиите.

Благодарение на една такава „намеса” България си връща държавността на 3 март 1878 г. А наследницата на „болния човек на Европа”- ислямистка Турция, днес поставя под съмнение този факт, изпращайки директиви и емисари до всички кътчета на страната ни – от джамиите и мюфтийствата, до трите турски политически партии.

Обаче, благодарение на политиката на Ердоган и Давутоглу, републиката, създадена от Мустафа Кемал Ататюрк, изпадна в такава „стратегическа самота”, че Джъваоглу възкликва от страниците на „Миллиет”: „Моя Турцийо!.. Ох!”.

И има защо. Според проправителствения турски в. „Йени шафак” („Нова зора”), цитиран от „Миллиет” (27.02.2016), САЩ и Русия са одобрили изготвения преди две години “План Б”. Негов автор е Филип Гордън, бивш специален съветник на президента Обама и координатор за отношенията на САЩ с Европа и Евразия (2009-2013 г.) и на САЩ със страните от Северна Африка, Близкия изток и Персийския залив (2013-2015 г.). В момента той е член на Съвета по външните отношения на САЩ.

“Планът Б” предвиждал в случай, че примирието не сработи, Сирия да бъде разделена на три части: едната, под контрола на Башар Асад; другата, под контрола на Партията за демократично единство на сирийските кюрди (PYD) и трета, „заключена в пустинята”, която да се управлява от ИД.

На път е да се сбъдне кошмарът на Анкара: създаването в Северна Сирия на независима кюрдска държава, която ще прекъсне сухопътните връзки на Турция със сунитите от арабския свят и с туркменските племена. И която със сигурност ще стане катализатор на кюрдското национално-освободително движение в самата Турция.

Засега факт е единствено прекратяването на огъня.

Но след като и Саудитска Арабия се съгласи с него, Турция остана в изолация, сама срещу „руската мечка”. Осъзнавайки това, бързо се присъедини към сформираната от 20 страни „Ислямска армия”, която миналата седмица започна голямо военно учение в Саудитска Арабия под кодовото название „Северна буря”. Според „Миллиет”, в него участват близо 200 000 военни и 100 бойни самолета. На фона на примирието в Сирия това е чиста провокация!

Резервите на Анкара към договореното примирие в Сирия си остават за нейна сметка. Други държави, като САЩ, Русия, Иран и ЕС имат резерви относно мерките за сигурност, които турските власти предприемат в Югоизточен Анадол и по границата със Сирия, но какво от това? Давутоглу отговаря: „Границата е турско-сирийска, не е турско-американска или турско-руска!”. Ердоган отива по-далеч, като съветва другите участници в сирийския конфликт да уважават операциите на Турските въоръжени сили отвъд границата.

Същественото е, че след „либийската пролет”, при която беше убит американският консул в Бенгази Кристофър Стивънс, САЩ се страхуват, че след Асад властта в Сирия може да заграбят групи, противни на Америка и Израел. Не е тайна, че сред стотината бунтовнически опозиционни групи, не малко са свързани с ИД и „Ал Каида”. Това обяснява промяната в сирийската политика на Вашингтон и подкрепата на САЩ, включително с оръжие, на воюващите срещу ИД активисти на PYD и бойците на кюрдските отряди за защита на населението (YPG). Докато Анкара инатливо продължава да ги нарича „терористи, свързани с ПКК”.

В тази обстановка Турция попадна в полезрението на Българския парламент като страна, която се намесва във вътрешните дела на България. Подведено от медийните публикации и „нахалните и прекалено шумни болонки” на Радан Кънев и „независимите” депутати от партията на Местан ДОСТ, Народното събрание се намъкна в един кьорсокак, от който не може да излезе, без да причини щети на България и на кабинета на Бойко Борисов. Защото гласувалите „за” тази комисия смесиха безспорното с предполагаемото: турската бруталност с внушаваната от „лаборанта” Костов „руска зависимост”. Нямаше защо говорителката на МВнР Бетина Жотева да реагира на изявлението на руската си колежка Мария Захарова, тълкувайки го като „потвърждение на съмненията”. На чии съмнения?

Нима руският посланик броди из страната като странстващ проповедник, подобно на турския си колега Сюлейман Гьокче и консулите на Турция в Пловдив и Бургас? Най-голямото потвърждение на казаното от Мария Захарова ще бъде разтурването на тази комисия, за което извести електронният вариант на в. „Стандарт”. Надяваме се това да е факт към момента на излизането на този брой на „Нова Зора” (който приключваме на 2 март).

Но след като 43-ото НС обяви Турция и Русия за „еднакво намесващи се” в нашите вътрешни работи, възниква въпросът защо не се създаде комисия, която да разследва и влиянието на слънчевия вятър? Понеже е научен факт влиянието на слънчевите изригвания върху Земята и хората... Някои политици даже „слънчасват” и правят неща, от които и внуците им ще се срамуват. Ако според логиката на „евроатлантиците” като Лютви Местан и Радан Кънев партньорите ни в НАТО имат право да ни „съветват”, а Русия – не, значи суверенитетът ни е само за пред не-членове на НАТО и ЕС. Тогава и Румъния да вземе да ни се меси, та белким направим реформата в правосъдието! Зер, гръцките фермери вече ни намериха цаката, блокирайки за повече от месец трите ГКПП с България. На призивите и „ултиматумите” на Борисов, Ципрас отговаря: „Не контролираме ситуацията!”. Калимера, кирие!

На учредителната сбирка на ДОСТ беше окачен лозунг „За евроатлантическа България”. Хубаво, ама Турция като не е европейска, а само атлантическа, какво да я правим? Тя има ли право да ни се меси? Ще запази ли това си право, ако един ден се разпадне и свие до един анадолски вилает с център Анкара?

На този въпрос не отговаря и Ахмет Давутоглу в своята „Стратегическа дълбочина”. Само препоръчва Турция да се стреми да получи гаранции за правото си на намеса по въпросите на мюсюлманските малцинства. Що се отнася до Русия, нейната „намеса” се осъществява чрез братските чувства, които обикновените българи, не политиците, хранят към Освободителката. Понеже е премахнала робството, което някои се опитат да представят като „присъствие” или „съжителство”.

Вълците и зайците в гората също „съжителстват”, но това не пречи последните да бъдат изяждани от първите.

Комисията, която депутатите създадоха, а Б.Б. прозря, че само разваля достлука ни с Русия и Турция, може да посочи единствено разделителната линия между народ и т. нар. елит: народът обича Русия и русите, а елитът обича “Реджеп” и “Ахмет”.

Ние сме на страната на народа.

Българийо, ох!..