България в Европейския съюз. Социална Европа? – Световната банка
След 2007 г. дейността на Световната банка се разширява. Институцията се превръща в нещо като професионален консултант във всички области на управлението. Европейската комисия ни препоръчва да ползваме експертизата на СБ, за да усвояваме по-ефективно средствата от европейските фондове.
За тази експертиза България плаща хонорари в размер на милиони левове, а насоките са ясни – най-доброто управление е... концесията.
След влизането ни в Европейския съюз взаимоотношенията със Световната банка също претърпяха промени. Все още има проекти, по които ни отпускат кредити, но основната роля на институцията е да осигурява „експертна и техническа помощ“. Това става по препоръка на Европейската комисия. За тази помощ държавата плаща немалки консултантски хонорари, част от които се покриват със средства от европейските фондове.
И това е само единият начин, по който финансираме Световната банка с публични пари. По-голямата вреда е свързана с подходите, които експертите ни препоръчват – усвояване на евросредства за изграждане на различни обекти, които след това в общия случай се предвижда да бъдат отдадени на концесия. Така европейските (т.е. и наши) инвестиции носят приходи не за националните бюджети, а за частни компании.
Експертна консултантска помощ на Световната банка – няколко сектора, в които в последните години банката оставя ярък отпечатък:
1) Изпълнението на проекти за рехабилитация и реконструкция на пътната мрежа
съвместно със Световната банка започва още през 2006 г. Последният публичен проект датира от 2013 г. Разработена е Система за управление на пътните активи. Изготвени са пилотни договори за поддръжка, базирани на производителността. Банката смята, че разходите за поддръжка и опазване на пътната инфраструктура могат да бъдат намалени с 15-40 %, ако:
- пътното ведомство разполага с технически системи за наблюдение на състоянието и степента на използване на пътната инфраструктура и
- ако са въведени договори за поддръжка, базирани на производителността.
След като изградихме стотици километри магистрали, част от разходите за които дойдоха от българските данъкоплатци, а магистралите бяха пръв приоритет на две от последните правителства (тези на ГЕРБ) и бяха ползвани като аргумент за орязване на всякакви други разходи за обществени услуги и пенсии, сега се изготвя предложение за събиране на тол-такси. Т.е., изстраданите магистрали да бъдат отдадени на концесия (според част от проведените проекти – за 30 години), а таксите ще бъдат събирани от частни фирми.
2) Водоснабдяване и канализация
– беше изготвена „Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България“, за която българското правителство плати 3,5 млн. лв. на консорциум от консултанти.
Сред тях е и организацията Public-Private Infrastructure Advisory Facility (PPIAF), която работи в тясно сътрудничество със Световната банка и е финансирана от нея. PPIAF лобира за разширяване на частното участие в инфраструктурни проекти, включително във водоснабдяването.
Консултантската помощ на PPIAF за реформиране на водния сектор в България е широко отразена в сайта на Световната банка. Самата водна стратегия е презентирана на сайта на българското Министерство на регионалното развитие и благоустройството от г-н Ивайло Колев, експерт на Световната банка. Следователно няма съмнение чия линия следва изготвената национална стратегия.
Основният проблем, който посочват анализаторите, е ограниченият брой и обхват на пречиствателните станции за отпадни води. Поради което препоръчват да се създадат асоциации, в които да се прехвърлят всички активи на ВиК дружествата, понастоящем публична собственост. Целта е по-лесното концесиониране на целия ВиК сектор.
Разработени са и вариантите за отдаване в частни ръце. Стратегията подчертава, че това ще доведе до създаване на големи групи хора, които няма да могат да си плащат сметките за вода, поради което трябва да се предвидят социални помощи за водно-бедни, по подобие на помощта за енергийно бедните.
Авторите на стратегията пропускат да уточнят очакваното увеличение на цената.
Ръстът на цените в някои области ще бъде почти 4 пъти (например София-град – от 1,764 лв. на 6,50 лв., която била социално поносимата цена към 2011 г.). Въпреки това дори не е разработен сценарий, при който България да изгради пречиствателните станции – без значение със собствени или със заемни средства.
В потвърждение на „правилните“ си оценки за по-ефективното управление на ВиК дружества от частни компании, авторите на стратегията сочат като добър пример единствената концесия засега в България – тази, която развива дейност в София. Имаме натрупан дългогодишен лош опит от концесията на „Софийска вода“, който не е споменат: Цената многократно надвиши заложената в договора максимална цена. Загубите не намаляха, а инвестициите в отчитания от концесионера обем са спорни.
С хонорари на консултанти по 8500 евро седмично се прикрива източване на фирмата. Общински съветници многократно се опитваха да прекратят договора, поради недоволството на жителите на града.
Всъщност, ако експертите на Световната банка погледнат собствените си анализи от 1994 г., ще разберат, че средните загуби на вода за страната тогава са достигали 40 %, което към онзи момент е прието като безотговорно разхищение. В София, след дълги години концесия, загубите на вода са 60 %. Такива са резултатите от ефективното управление на частните инвеститори.
Междувременно през 2014 г. беше подписано поредното споразумение със Световната банка за предоставяне на консултантски услуги за водна реформа, което е финансирано от оперативните програми. На стойност 3,5 млн. лв.
3) Образователни реформи
– активното лобиране на Световната банка доведе до затваряне на стотици български училища.
Само за десет години, между 2001 г. и 2011 г. са затворени около 800 учебни заведения в малките населени места. Отпадането от училище се превърна в сериозен национален проблем. Това се отчита и в направения преглед на ефектите от реформата от експерти на финансовата институция. В един и същи документ Световната банка отбелязва със задоволство броя на затворените училища, намаляването на броя на учителите и фактът, че е осигурен транспорт за децата, които учат извън родното си място – по-евтино е да плащаме за транспорт, вместо да поддържаме местни училища. Всичко това е повече от добра новина за съкращаването на разходите...
Същевременно банката отбелязва и някои съмнения относно социалната и образователната ефективност на промените, тъй като проучвания сочат, че закриването на училищата води до отпадане на учениците с по-нисък социален статус от затворените учебни заведения. При тях се наблюдава засилено отпадане между 5% и 8% още в първата година след „реформата“. Негативните последици се открояват най-ясно при ромското население. Намалява и коефициентът на записване в училище, което вероятно също е следствие от ограничения достъп до образование.
В последните години представители на Световната банка проведоха редица срещи с представители на Министерство на образованието, в които предлагаха да се въведат иновации, тествани в Третия свят. Вероятно след като отчита пораженията, нанесени с предишните реформи, Световната банка предлага, отпуска кредит и вече провежда проекти като „Ранно детско развитие“ например. Чудесна инициатива, но не компенсира вредите от предишната реформа, средствата за която сме върнали. С лихвите!
