Изминаха 140 години от величавия български Април 1876 г., но все така жив, парещ и грохотен е в сърцата ни онзи чутовен взрив на волята за свобода, чието незаглъхващо ехо люлеят вековете на незатъмимата слава и подвиг на героите. Необяснимата химия от сливането на една сурова решимост с възторжената воля за бъдност раждат експлозията на онзи дух, в който помръкват небесата от страшния лъх на трагична отдаденост в святото дело и съзнанието за саможертва.
„Отечеството ни вика да умрем за него и ние идваме!” – това е волята на един народ, отписан от историята, забравен от Бога и света.
В темелите на своята свобода България влага и вгражда сенките на трийсет и пет хиляди жертви. Толкова са погиналите в пламъците на този бунтовен Април. На следващата година, по време на Руско-турската война, кръвта на още толкова жертви напоява „тази робска земя”. И кой казва, че свободата е дошла даром?
Вслушайте се в гласа на Васил Петлешков, вгледайте се в дима на главните, преди да изгори жив, и ще прочетете отговора: О, българино, ти, който търсиш свобода!.. Многоточието можем да допишем днес.
С Априлското въстание България хваща последния трен за Европа, тогава, преди Вазов да изкове, да измисли и да наложи българската думичка „влак”. Преди да изплаче и изстрада и хубостите на тази земя, и мъките и славата на цял един народ. Тогава – под игото! И наистина, заминавал последният влак на българската възможност за цивилизационно бъдеще. И “лудите глави” на България са разбирали това. Ако да бяха си затраяли, ако да бяха се скатали за по-добри времена, ако да бяха чакали европейските вълци да се налочат с кръв някъде другаде и после благостно да погледнат към нас, нямаше да ни има като народ. Достатъчно е човек да хвърли поглед върху тогавашната етническа карта на родината ни, за да види онази помитаща вълна от гъсти поселения на турци, татари, черкези, казълбаши и всякакви други неканени гости. Но страшен е кръговратът на историята и сякаш се връщат отново позабравените реалности на 19 век. Пак сме в окомера на света, но той отчита единствено нашата слабост: Къде са водачите на този народ? Защото два милиона азиати и африканци са отвъд нашата граница. И както тогава, така и днес тече реката на кръвта. И кланетата си остават повсеместна световна практика.
Има ли воля за България?
През април 1876 г. народът ни сътвори чудо. Той постигна и подписа с кръвта си новата легитимност на своята държава. Възкреси я с изкуплението на своето дълго вековно мъченичество. И днес, пред кръста на паметта и историята, когато свеждаме в поклон глави пред повдига на априлци, небесата сякаш се разтварят и от огъня на рая и ада гръмва страшният глас на Петлешков: О, българино, ти който търсиш свобода!
Чуваш ли този глас, народе?
******
ВЪЗВАНИЕ
Братя българе!
Дойде вече краят на зверските злодеяния, които от пет века търпи нашият народ под омразната турска власт. Всеки от нас с нетърпение очакваше да чуе изгърмяването на първата българска пушка, за прогласяване на общо българско въстание в България, Тракия и Македония. На /.../ май започва вече денят на многоожидаемото въстание. На тоя ден всеки честен българин, в жилите на който тече чиста българска кръв, както е текла в жилите на българските царе Крума, Бориса, Симеона и Асеня, трябва да грабне пушка в ръце, за да въстанем всички като един човек и по тоя начин с първия удар още да смутим неприятеля.
Нашите юнаци, българе, не трябва да се боят от смъртта и разните други опасности. Тие трябва да не се страхуват от това само по себе си изгнило турско правителство, което отдавна очаква своето опропастяване.
Напред, братя! В дадения момент вдигнете пушките си в ръце, да се срещнем един други против неприятеля, за да спасим своето отечество и да придобием свободата си.
Братя! Докажете, че живеете и вие, покажете на дело как знаете да цените скъпата свобода.
Чрез сегашното въстание българският народ ще добие свобода, с бой и със собствената своя кръв. Той ще счупи хомотът, който сече врата му като с трион.
О, българино! Ти, който търсиш свобода, чест и човешки права за себе си, пази също така свободата, честта и правата на оногова, който ви потърси при тебе. Защитавай го. Бъди неустрашим юнак, сражавай се, воювай геройски, но не отказвай благоволението си към роба.
Напред, братя, напред. Бог да ни е на помощ!..
За апостолите: „под.“ Васил Петлешков
(Възванието е дадено по спомените на учителя Ат. Мишев от Брацигово)
Хронология
• 1875, декември 11-12/23-24. Гюргевският комитет взема решение за въстание и разделя България на революционни окръзи.
• 1876, януари 9/21. Панайот Волов и Георги Бенковски първи преминават от река Дунав, между Бекет и Оряхово.
• 1876, март 6/18. Най-късно преминава през Дунава за България Иларион Драгостинов – главен апостол на Сливенски революционен окръг.
• 1876, януари 15/27, Волов и Бенковски възстановяват Клисурския революционен комитет.
• 1876, януари, след 15/27. Възстановяване на Копривщенския революционен комитет.
• 1876, началото на февруари. Възобновяване на Панагюрския революционен комитет.
• 1876, февруари. Определяне на Панагюрище за център на 4-ти революционен окръг.
• 1876, февруари. Възобновяване на Пазарджишкия революционен комитет.
• 1876, февруари. Образуване на революционен комитет в Брацигово, Батак, Перущица от Панайот Волов.
• 1876, март 14/28. Възобновяване на Сливенския революционен комитет.
• 1876, април 13-16/25-28. Заседания на Народното събрание на революционните представители в местността Оборище.
• 1876, април 25-26/7-8 май. Заседание на окръжния революционен комитет в Г. Оряховица.
• 1876, април 20/2 май. Обявяване на Априлското въстание в Копривщица, Панагюрище, Клисура. Сформиране на Хвърковатата чета.
• 1876, април 21/3 май. Обявяване на въстанието в Брацигово и Батак.
• 1876, април 29/7 май. Епични боеве на четата на поп Харитон и Бачо Киро при Дряновския манастир.
• 1876, 1 май/13. Обявяване на въстанието в Севлиевско от дядо Фильо Радев, на вр. Бабан, до село Кръвеник.
• 1876, 2-9 май/14-21. Боевете на въстаниците от Ново село, Кръвеник и махалите при Граднишкия и Дебневския боаз.
• 1876, май 5/17. В Букурещ започва излизането на вестник „Нова България“, като само първият му брой е редактиран и писан от Христо Ботев. След гибелта му се редактира от Рашко Блъсков и Ст. Стамболов.
• 1876, май 5-17/17-29. Кланетата в Батак.
• 1876, май 6-9/18-21. Бойни действия на четата на войводите Христо Патрев и Тодор Кирков.
• 1876, май 7-12/19-24. Сражения на четата на Иларион Драгостинов, Стоил войвода и Георги Обретенов в Сливенския Балкан.
• 1876, май 16-16/28-29. Четата на войводата Таньо Стоянов преминава Дунава източно от Тутракан за България.
• 1876, май 17/29. Ботевата чета слиза на Козлодуйския бряг.
• 1876, май 18/30. Сражение на Ботевата чета на Милин камък.
• 1876, май 19/31. Опит за въстание във Враца.
• 1876, май 18/30. Обявяване на Сръбско-турската война, участието на българските доброволци.
• 1876, май 20/1 юни. Христо Ботев загива във Врачанския Балкан.
• 1876, юли 12/24. Четата на войводата Сидер Грънчаров преминава от Сърбия в България.
• 1876, лятото. Излизат дописките на Дж. Макгахан във вестник „Дейли нюз“ за турските зверства в България.
• 1876, септември 5/17. Уилям Гладстон издава брошурата си „Българските ужаси“.
КОЙ ПОВЕДЕ ЗА СВОБОДА НАРОДА?
Те са редица, излъчени от хилядите. Дела и имена вечни, свети... Кой и къде бяха водачите народни, повели векове страдалите от жестоко и разрушително турско иго българи в щурм за свобода или смърт?
В Първи революционен окръг с център Велико Търново (подир започване на практическата подготовка за провеждане на въстанието, установен в Горна Оряховица) главен апостол е Стефан Стамболов с помощник апостоли Георги Измирлиев и Христо Караминков–Малкия. Подгласници (помагачи) били Христо Иванов–Големия и Тодор Кирков.
Втори революционен окръгс център Сливен се ръководи от Иларион Драгостинов с помощник-апостоли Георги Икономов (до идването на Драгостинов в края на март изпълнява длъжността главен апостол, а по-късно – от 10 април – става помощник-апостол в Четвърти окръг) и Георги Обретенов. Помагач бил Стоил войвода.
Трети революционен окръг с център Враца се ръководи от Стоян Заимов с помощник-апостоли Георги Апостолов и Никола Обретенов. Подгласници (помагачи) били Иваница Данчов, Никола Славков и Спас Соколов.
В Четвърти революционен окръг - център Пловдив (след започване на практическата подготовка за провеждане на въстанието установен в Панагюрище) главен апостол е Панайот Волов с помощник-апостоли Георги Бенковски и Захари Стоянов, привлечен от Волов в Харманли, а от 10 април и Георги Икономов. Като помощник-апостол работи също Тодор Каблешков, привлечен от Волов при срещата им в окръга.
Апостолите, величави, всеотдайни и смели, почти всички геройски загиват... Заловен в Горна Оряховица и обесен бил първият помощник-апостол и военен ръководител Георги Измирлиев, също Тодор Кирков, както и войводите Бачо Киро и поп Харитон. В сражение край с. Нейково пада геройски Иларион Драгостинов, а в Котленската планина първият помощник-апостол и военен ръководител Георги Обретенов, след което е убит Стоил войвода. От засада при с. Рибарица е убит Георги Бенковски. Преследван, в река Янтра се удавя Панайот Волов. Падат Георги Икономов, Тодор Каблешков, водачите на Батак, Брацигово, Клисура, Перущица...
Живи остават малцина предводители: Заимов (Трети революционен окръг не въстава), Стамболов и някои други – Бобеков, Величков.
Вестите по обстоятелствата за оцеляването на Стефан Стамболов, изпъкващи с мъглявата си непрозрачност, досега са премълчавани или пренебрегвани. Но обективното им разглеждане, което трябва да се прави, за да се стигне до историческата истина, води към изненадващи положения и прояви. Например той „прехвърлил почти цялата организационна и агитаторска работа върху своите помощници“ (Х. Гандев, „Априлското въстание“). Повечето от времето той престоява в осигуреното си убежище в с. Самоводене, откъдето след погрома на въстанието в Горнооряховски окръг, което поради предателство избухнало преждевременно, се укрива във Влашко.
Изглежда ясно, че съхраняването на Стамболов не е божие благоволение, а човешко самоопазване. И интересното е, че почти същото се случва с него през септември 1875 г. - по време на несполучливото Старозагорско въстание.
Апостоли безсмъртни, вдъхновени родолюбци, повалени от тирана в неравна бран! Образи и съдби, неизказано свидни! През изпитания и премеждия се спасява председателят на Привременното правителство Павел Бобеков, завършил жизнения си път подир година в Освободителната война (1877 г.) и оставяйки на потомците достоен пример.
При жестокото потушаване на националната революция съпътствано с масови арести на българи, които биват откарвани мъченически в Одрин, Цариград и по-далеч, в многочислените групи оцелява младият двайсетгодишен апостол на Татар Пазарджик Константин Величков. Спасява се по-късният автор на „В тъмницата“ и „Неотдавна“, почти забравени сега, но които наред с „Под игото“ на Иван Вазов и „Записките...“ на Захари Стоянов, са между най-хубавите преживени книги, имащи документална стойност за българските страдания през турското робство. Същият този Константин Величков, който при по-добри възможности, след като завършил Цариградския лицей, предпочита учителското поприще. Но и въстаническите редици и обета пред Отечеството, даден лично на водачите Волов и Бенковски като бранител на града.
„Братя българи!
Дойде краят на зверската тирания, която от пет века насам търпим под турската насилническа власт. Всеки от нас очакваше това от нас с нетърпение. На 1 май настъпва денят на народното въстание на всички българи в България (Мизия, Тракия и Македония...)
О, българино, докажи, че си жив, покажи, че знаеш да цениш свободата си. Въставайки днес, спечели свободата си с бой и със собствената си кръв!.. От днес, от името на нашия народ ние обявихме на целия цивилизован свят: Пълна свобода или смърт!“
(Из възванието на апостолите от Четвърти революционен окръг)
„Братя!
Вчера пристигна в село Неджиб ага из Пловдив, който иска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищенското събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме, и убихме мюдюра с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!.. А вие, братия, ако сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище!..
Копривщица, 20 Априлий 1876 г.
Т. Каблешков“
Отдолу на писмото стоеше следната бележка: „Бях очевидец, когато се извърши сичко гореказано в писмото на Тодора. Тръгвам за Клисура, за да направя същото.
Н. Караджов“
(“Кървавото писмо“, от „Записките по българските въстания“, З. Стоянов, С., 1952, с. 339)
