В края на март 2016 г. в Народното събрание се внесоха два законопроекта за промени в Закона за вероизповеданията, действащ от януари 2003 г. Една закъсняла стъпка на нашите законотворци, която се надявам да завърши реално. Още преди 10 години във в. „Нова Зора” (23 май 2006 г.), в статията „И какво стана накрая?”, изразих мнение, че законът трябва да бъде променен. Оценявайки, че той подпомогна процеса на преодоляването на разкола в Българската православна църква, изразих мнение, че той не бе прецизиран по отношение на понятието „вероизповедание” и внесе хаос в регистрацията на религиозните общности в страната. Тези слабости на закона се задълбочиха през годините. Какво имам предвид.
Без да се впускам в подробности, ще кажа, че според духа на Конституцията понятието вероизповедание включва в себе си както религиозната общност, така и нейната организационно структура. Принципът на регистрация е - когато дадена религиозна общност изповядва едно общо религиозно убеждение и желае да бъде призната от държавата и да придобие права на юридическа личност, тя може да придобие статут на вероизповедание при условията и по реда на закона. Т.е., една религиозна общност, проповядваща една вяра и култ, не може да се разделя на няколко, та дори и на десетки вероизповедания. А също не може да се регистрират като вероизповедания религиозни общности, които имат едно и също наименование и седалище (чл. 15, ал.2 на Закона за вероизповеданията).
През 2011 г., във връзка с работата ми над книгата „Религиите и сектите в България”, направих подробно изследване на регистрираните вероизповедания в страната. Какво установих тогава? Че от влизането в сила на новия Закон за вероизповеданията, за осем години са регистрирани 113 религиозни общности и групи, което фактически ги определя и като вероизповедания. От тях 31 вероизповедания имаха тези права до приемането на новия закон, а след неговото приемане са регистрирани още 82 на брой.
Да припомним, че на 9 септември 1944 г. в България наред с Българската православна църква провеждат религиозна дейност още 10 религиозни групи, и че на 10 ноември 1989 г. също само 11 религиозни общности имат право на официална религиозна дейност. Този процес на регистрация от съда на всяка религиозна група, която е пожелала да бъде призната за вероизповедание, продължи с пълна сила и след това, за да станат регистрираните изповедания 151 през 2016 г. Излиза, че след приемането на новия Закон за вероизповеданията в България са регистрирани над 13 пъти повече религиозни групи отколкото е имало на 9 септември 1944 г. и на 10 ноември 1989 г. и почти 5 пъти повече в сравнение с регистрираните до приемането на новия закон.
В изследването си през 2011 г. установих:
• Че има регистрирани над 40 религиозни институции на петдесятна основа, 11 на баптистка основа, четири лютерански, три методистки, две мюсюлмански общности, две будистки групи, три адветистко-реформаторски групи.
• Няколко очевидно местни религиозни групи (от няколко села и десетина малки градчета) са регистрирани като вероизповедания.
• От 11-те регистрирани баптистки църкви осем са основани от чужди граждани, които са посочили един и същ адрес за седалище (София, бул.”Евлоги Георгиев” № 111, ет 2, ап. 4 ). Отгоре на това още един чужденец е регистрирал на същия адрес някаква си “Обединена българска християнска църква”.
• Две църкви с почти еднакво наименование – едната е „Християнска църква възкресение Христово”, а другата „Християнска църква възкресение Христово-София” са регистрирани на един и същ адрес (София, кв. Драгалевци, ул. ”Лешникова гора” № 65).
• Две от лютеранските църкви имат едно и също наименование „Евангелска лютеранска църква в България”. Е, има малка разлика – тези в София са написали „лютеранска”, а тези в Шумен „лутеранска”.
• Около 30 чужденци стоят начело на български вероизповедания. Шестима от тях са южнокорейци. При това 12 от тях са посочили ЕГН, започващи с 99, а двама от тях имат абсолютно еднакви ЕГН (ако това са ЕГН).
Вярвам че тези данни ще бъдат още по-фрапиращи, ако се анализират и регистрираните след 2011 г., до настоящия момент, 38 вероизповедания.
Тази либерализация в регистрирането не е признак за демократизиране на нашето общество. Това се върши в противоречие с духа на Конституцията и Закона за вероизповеданията. Убеден съм, че след внимателен прочит на уставите на част от регистрираните вероизповедания и след запознаване с дейността на техните ръководители ще се окаже, че това са прикрития на някои от известните от близкото минало секти.
Какво трябва да се допълни в Закона за вероизповеданията.
1. Изрично да се посочи, че ще се отказва регистрация на дадена религиозна общност, когато има вяра и култ и когато посочва наименование или седалище, с които вече е регистрирана друга религиозна общност. Това означава, че на няколко десетки регистрирани сега вероизповедания трябва да им се отнеме статута на юридическа личност.
2. Да се посочи, че дадена религиозна общност (група) може да се регистрира като вероизповедание само при условие, че има определен брой свои членове. Например минимум 50 души. Както е в редица европейски страни, където тази цифра е много по-висока.
3. Софийският градски съд задължително да изисква експертно заключение от дирекция “Вероизповедания” към Министерския съвет при всяка регистрация на религиозна общност. Заключение, което Дирекцията ще направи съвместно с Експертна комисия по проблемите на вероизповеданията, изградена към нея и включваща представители на различни държавни органи и обществени организации. Да припомня, че преди приемането на новия закон имаше подобна комисия, която се наричаше Постоянна работна група по религиозните въпроси и в нея влизаха представители на МВнР, МОН, МО, МВР, Министерството на правосъдието, Министерството на здравеопазването и Комитета за младежта и спорта. Този начин на регистриране е по-демократичен и отговорен. Още повече, че от съдиите не може да очакваме да бъдат специалисти в областта на религията и да дават компетентни и обективни мнения в тази насока.
4. Местните поделения да бъдат регистрирани в съответната община не само по заявление на централното ръководство. Те са затова местни, защото религиозно вярващи от дадено, регистрирано вече вероизповедание, живущи в определено населено место изявяват желание да се обединят и извършват съвместно религиозни обреди. Тази своя воля те трябва да я заяват пред кмета, като му покажат и документи от учредителното им събрание. И тук може да се сложи една ограничителна бройка от примерно 20-25 души вярващи. А не както е сега 2-3 души да регистрират не само местно поделение, но дори и централно вероизповедание.
5. Да се забрани чужди граждани да оглавяват български вероизповедания. А доколкото се допускат чужди граждани да извършват богослужебна дейност в страната, то те трябва да знаят български език, за да могат да го използват при общуването и проповядването.
Тези поправки в закона ще въведат по-добър порядък в регистрирането на религиозните общности в страната и няма да допускат нахлуването в нашата страна на чужди мисионери и регистрирането на религиозни групи със съмнителна репутация и дейност. Това е в интерес и на нашето общество.
Обществено-политическите промени, настъпили в света, в Европа и в България през последните години и конкретно разрастването на ислямския фундаментализъм и тероризма и провежданата агресивна неоосманска политика от страна на Турция изискват да се въведат и нови допълнения към Закона за вероизповеданията. Без да се впускам в подробности, ще спомена някои от тях.
1. Да се забрани публично носенето и ползването на религиозни дрехи и атрибути, които са свързани с прояви на радикалния ислям (бурки и др.)
2. Помощите, които се дават на отделните вероизповедания от задгранични центрове и организации, да става само по легален начин – със знанието на дирекция „Вероизповедание”.
3. Да се отзоват десетките турски имами, които са изпратени от Турция в България. Да припомня, че около 450 български младежи получиха образование в задгранични ислямски училища, което означава, че мюсюлманското изповедание има достатъчно свои подготвени кадри и няма нужда от пребиваването на чужди мисионери в страната.
Накрая, ще повторя нещо, което съм казвал много пъти. Че всяка толерантност, включително и религиозната, има своите граници. Ние сме в Европа, на която американският либерализъм в областта на религията не е познат. Не може да сме толерантни към секти (култове, нови религиозни движения ), които действат за сметка на правата и свободите на другите. За сметка на здравето и дори живота на хората. И които рушат традицонната нравствена ценностна система и моралните устои на обществото. Тук всяка държава преценява своето отношение към религиите и сектите и от позициите на своите национални интереси. Ето защо, ако тези секти се разрастват в мащаби и действат по начин, който руши етническата самобитност на българския народ, той е длъжен да реагира и да пази своята същност като национален организъм.
Българският народ оформя своя светоглед, бит, душевност, начин на живот под влиянието на православната религия. Православната вяра е един от белезите на неговата народност и оказва важно значение в оформянето му като народ, а след това и като нация. Само като православен, българският народ може да съществува и в следващите векове като наследник на самобитния народ, който вече четиринадесет века живее в центъра на Балканския полуостров. В противен случай на това място в Европа ще живее вече друг народ, с друг светоглед, друга вяра, обичаи и традиции.
