Ти закъсняваш понякога, Истино... но винаги идваш при нас..., пееше незабравимият Емил Димитров. Какъв стих, какъв глас!.. Та така и сега. От години надувам главата на вече почетния гражданин на град Шипка полк. Георгиев - „Ще отида при кмета, ще му кажа, ще настоявам...” А той все ме възпираше, известна е скромността и небрежността му към себе си. Докато накрая чух въздишката му - „Те и от мен са криели...” Кметицата на Шипка Веска Панайотова току-що бе прочела: „Кметството на град Шипка удостоява о.з. полк. Георги Й. Георгиев със званието Почетен гражданин на град Шипка”. Де да имаше повече подобни тайни!
Бе Денят на Ботев и на загиналите за свободата. Към галерията на народно читалище „Светлина-1861” се стичаха празнично облечени и в добро настроение шипченци. С готовност и светли очаквания те се отзоваха на поканата на кметството и читалището на представянето на книгите „Орешков и Патрев” от Хр. Милев и „Шипченски мотиви” от Георги Й. Георгиев и със специалното участие на проф. Емилия Друмева, внучка на строителя на Нова България и шипченец по рождение Христо Милев. Като истински съвременен народен будител Георги Й. Георгиев е възкресил за нов живот, написания и отпечатан преди 130 години превъзходен очерк за автора.
Представянето на двете книги и авторите им - дълбоко и съдбовно свързани и преди, и днес със селището Шипка, - библиотекарката към читалището Илиана Данчева завърши със свое стихотворение за полк. Георгиев: „Един Човек из Шипка крачи / със поглед ведър и добър, / с усмивка блага на лицето / и с жар на шипченец в сърцето!”... И звучно, и топло, и точно! Като всичко от и за Шипка.
Чудесното начало продължи проф. д-р Емилия Друмева, внучката на шипченеца участник в Сръбско-българската война от 1885 г., по-късно кмет на Пловдив, областен управител на Старозагорска област Христо Милев. Шипченци с внимание и интерес слушаха разказа на университетската преподавателка по публично право Емилия Друмева и съпругът й Христо Друмев, дългогодишен директор на Националния дворец на културата. С тях като потвърждение за безсмъртието вечно на живота бе и десетгодишният им внук. Един прекрасен, на живо и от първо лице, час по род, чест и история.
После, в импровизиран разказ, полк. Георгиев сподели как пише своите книги, как открива други отдавна написани, но необходими днес, как препрочита протоколите на Народното събрание, какви мисли споделя със съмишленици, приятели и видни личности и как се раждат планове, в които книгите са все още само надежда.
Дойде ред и на кмета на Шипка Веска Панайотова, която с тържествен глас прочете: „Кметството на град Шипка награждава с грамота о.з. полк. Георги Й. Георгиев за всеотдайната му обществена и културна дейност... и го удостоява със званието Почетен гражданин на Шипка.”
Честито и на многая лета, другарю полк. Георгиев! Най-голямата радост е споделената. На вашата радост се радват и събратя по перо и по живот.
