В началото на май т.г. делегация на Австрийско-Беларуското дружество участва в конференция на тема „Австрия, Беларусия и Европейският съюз”. Домакин на форума бе Беларуският държавен университет в Минск. Сред гостите от Австрия, които изнесоха специално подготвени доклади, бе и проф. Петер Бахмайер, доктор по полически науки, който дълги години бе автор на в. „Нова Зора”, съмишленик и приятел на интелектуалния кръг „Зора”.
Публикуваме доклада на проф. Бахмайер – „Източната политика на ЕС”, който описва в десет тезиса положението на източноевропейските членки на НАТО и ЕС, тъй като текстът не само е пределно лаконичен предвид сложността на историческите промени, но и пределно точен за рамката на еврочленството на България.
В този текст се изяснява технологията, приложена към страните от бившия Източен блок и която доведе до огромната разруха и бедност в България специално, поради спецификата на „човешкия материал”, и поради низкопоклонството на редица управляващи екипи. В „българския случай” се намесват и няколко дузини специално подбрани „персонажи” на т. нар. преход, които вярно и дълбоко користно обслужват новата метрополия на България, осъществила и продължаваща да прилага откровения геноцидно-изтребителен модел над българското население. Едно от тези „лица” е настоящият просветен министър, дълбоко уважаваната метреса на „новия световен ред”, сиреч на МВФ и Световната банка, г-жа М. Кунева. Всички нейни публични изяви имат един дебело подчертан и безподобно сив знаменател – следване на всевъзможните „демократични” практики и инициативи, които „се спускат от горе”.
Още едно потвърждение за верността на наблюденията на проф. Бахмайер стана референдумът за т. нар. Брекзит от 23 юни т.г., който недвусмислено показа, че британците твърдо настяват за излизане от Евросъюза. Според окончателните резултати от проведения референдум 51,9% от избирателите подкрепят излизането. Резултатите станаха повод да бъде поискана оставката на премиера Камерън, за което твърдо настоява Найджъл Фарадж, лидер на Британската партия на независимостта. Резултатите от референдума отвориха процес на нестабилност на финансовите борси, който някои анализатори сравняват с рухването на паунда през 1992 г., когато Джордж Сорос заложи капан на британската лира и спечели огромни пари от спекулацията. Процесът на „излизане” е с продължителност две години, според законодателството на ЕС, и е свързан с доста технически, юридически и политически процудери. Освен това парламентът не е длъжен да одобри стъпката, нещата са в пряка зависимост от резултатите на предстоящ парламентарен вот и квалифицирано мнозинство на гласувалите.
От другата страна на Ламанша референдумът за Брекзит бе приет с овации във Франция, Марин льо Пен, лидер на Националния фронт, призова за аналогичен референдум, а нейната кандидатура се смята за сериозна заявка в президентските избори през следващата 2017 година. Същото е отношението и в Холандия. Геерт Вилдерс, лидер на Партията на свободата, също призова за референдум в Холандия. „Холандският народ заслужава референдум. Партията на свободата иска референдум за „Некзит... Искаме да отговаряме за нашата собствена държава, за нашите пари, нашите граници и нашата имиграционна политика“, заяви Вилдерс. Въпреки че в Холандия не се предвиждат избори до следващата година, социологическите проучвания показват засилена подкрепа за Партията на свободата, чиято популярност се дължи и на кризата с бежанците.
Възниква въпросът достатъчно ли беше времето за действие, за отработване на механизми и дали това решение бе оправдано по отношение на поставените цели. Защото Европейската икономическа общност (ЕИО) бе създадена с Договора от Рим (1957 г.). Обединението трябваше да доведе до икономическа интеграция, и впоследствие до общ пазар между шестте основателки: Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия и Западна Германия. След влизането в сила на Договора от Маастрихт през 1993 г. Европейската икономическа общност смени името си на Европейска общност или Европейски съюз. Оттогава изтече доста вода, падна Берлинската стена, „студената война” уж приключи, за да роди чудовищата на нови, сякаш регионални, ама не съвсем, „горещи войни”, Евросъюзат взе да разпростира пипала по цялата територия на Стария континент, но въпросът с икономическите, социалните и хуманитарните кризи вследствие на неолибералния модел и диктатурата на центъра в Брюксел, не само не се реши, а се разгоря. Благодарение, разбира се, и на Големия брат отвъд Атлантика...
Специално за България въпросът с членството в ЕС е многократно разискван, но позицията на верните на новия световен ред евроатлантици от несвършващото време на „демократичния преход” е категорична. Да, да и да! Каквото кажат „началниците”, това става!
Да, ама не. Защото членството на една изпусталяла държава като България (но не беше такава само преди 26 години!) едва ли има фундаментално значение за „големите”, все едно дали Г-8 или Г-20, Г-30 и т.н. И твърде много прилича на икономическия и битов терор, наложен у нас от т. нар. ЕРП-та, ВиК-ата т.е. „палачите” на икономиката и жизнения стандарт от топлинните, водните и електроцентралите. Да, прилича, защото за да се измъкнеш от примката им, трябва със собствени ръце да „обезглавиш” физически инсталацията, и да се освободиш от игото на плащане за този, дето духа...
В следващите дни анализът и дискусиите по повод Брекзит ще ни помитат като вълна. И въпреки всичко, една е ясно – зелникът свърши. И сигурно ще трябва да се посочи кой кум, кой брат...
