Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2016 Брой 27 (2016) КРИЛА ИМАТ САМО ТИЯ, ДЕТО СЪРЦЕ ИМ ИСКА ДА ЛЕТИ...

КРИЛА ИМАТ САМО ТИЯ, ДЕТО СЪРЦЕ ИМ ИСКА ДА ЛЕТИ...

Е-поща Печат PDF

На 30 юни 2002 г. си отиде последният класик на българската литература – Николай Хайтов. Три дни след това внушителна процесия от колеги, журналисти, приятели, близки и граждани от всички краища на България премина бавно в нетърпимата жега по бул. „Руски”. Пред Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” бе мястото за последно „сбогом”.

Измерено по календара, времето оттогава до днес не е нито много, нито малко. Но да беше само календарът... Николай Хайтов остави след себе си един изключително дълъг литературен, обществен и творчески живот, чиито измерения едва ли ще заглъхнат, освен ако наистина България не изчезне от картата... Войводата Хайтов бе писател и човек – гръмоотвод за всяко българско изпитание. Енергичната му творческа мисъл и гражданската му съвест реагираха със  светкавица и грохот на всяко попълзновение над българина и българското. Перото му не миряса в нито една важна битка не само преди „промените” от 1989 г., но особено много след това. Гражданската му позиция сякаш окриляше и творческите му цели и Николай Хайтов до края си остана непримирим, страстен и кръвожаден борец за опазване на българската култура. А това включваше всичко. Дори и особено, специално, споровете за гроба на Левски.

Слава богу, съдбата го погали и днес всеки българин, българо- мохамеданин или просто български гражданин, който не е затънал до темето в демократичната и евроатлантическа тиня, може да си поеме жива глътка въздух, четейки незабравимите му „Диви разкази”, „Бодливата роза”, „Троянските коне в България”, „Който има ухо, да чуе”, Дневниците и още няколко дузини творби, които биха били гордост за всяка просветена нация.

Огромният талант на Хайтов нямаше как да потъмнее с времето. Напротив. Повечето от публицистичните и народопсихологически текстове написателя звучат като откровение за днешния ден. Затова редакцията на в. „Нова Зора” си позволява да публикува фрагмент от последното – засега – изследване за Николай Хайтов, двата тома на една от най-близките му сподвижнички и сътруднички – Любка Захариева, журналист, писател, редактор, педагог и всичко останало със знак плюс.

Темата за образованието и последиците от диктата на институциите на Вашингтонския консенсус е огромна, но и в нея Хайтов съумява да внесе ред с огромните си познания за механизмите на властта, на новия световен ред. Да не забравяме, че именно Николай Хайтов започна в България неравната битка с октопода на Джордж Сорос - „Отворено общество”, и наистина успя да спечели няколко големи шлема... Но за жалост, мръсният заговор срещу България, и като цяло срещу националните и суверенни държави, постигна своите цели. Достатъчно е да погледнем наоколо, за да се убедим. И да имаме ухо, за да чуем.

И все пак, сякаш отнякъде долита коравият глас на Войводата Хайтов, който изповядва: “На мене в живота ми слади само онова, което съм извоювал в борба. Аз идвам от гората, където са ме кастрили с брадва”. Какво да кажем днес, когато дори „кастренето с брадва” изглежда твърде милостиво пред мъртвата хватка на новите господари на света. Но Хайтов бе борец – и сигурно щеше да ни упъти така - Крила имат само тия, дето сърце им иска да лети...