Процесът на депопулация, предизвикан от разрушаване на семейството, води към измиране на коренните европейски народи и бялото население на САЩ. Неконтролираната миграция прави възможна замяната им с хора от страните на Азия, Африка и Латинска Америка.
В 1960 г. само 16 млн. американци не можеха да се похвалят с европейски предци. В началото на 2000-ата броят на тези американци нарасна до 80 милиона. Нито една нация на света не е преживяла толкова мащабна трансформация за толкова кратко време.
Неуправляемата имиграция заплашва да унищожи страната, в която американците са израснали, и да превърне Америка в хаотично струпване на народи, нямащи фактически нищо общо един с друг - нито история, нито фолклор, нито култура, нито вяра, нито предци. Своего рода нова балканизация. Великите европейски нации също се разпадат пред очите ни.
Хората се идентифицират с тези страни, от които са родом, или откъдето са предците им. Транснационалните елити обаче насочват общественото развитие в противоположна посока. Открито се разсъждава по въпроса кога националните правителства ще отстъпят властта на едно световно правителство. И в тези дебати участват много „властелини на ума“ – от Уолтър Кронкайт до Строуб Талбот, от Световната асоциация на федералистите до ООН.
Америка също е подложена на сепаратизъм. Сред нашите сънародници чувството, че страната се разпада на етнически групи, става все по-силно. Освен това неотдавна преживяхме културна революция, в резултат на която господстващите позиции зае нов елит. Този елит създава на практика нова нация, овладявайки средствата за масова сугестия на идеи, образи, мнения и ценности чрез телевизията, изкуството, развлекателната индустрия, образованието. Може да се каже, че не само етнически и расово, но и по култура и етика американците вече не принадлежат „на една нация под божествената власт“.
Милиони хора се чувстват чужденци в собствената си страна. Те не приемат масовата култура с нейния култ към животинския секс и хедонистични ценности. Те виждат как изчезват старинни празници и се забравят предишни герои. Те виждат как от музеите изчезват свидетелствата на славно минало и се заменят с нещо уродливо, абстрактно и антиамериканско. Книгите на тяхното детство не се включват в учебната програма, заменени с такива на нови автори, за които повечето не са чували. Низвергнати са наследените от поколения предци морални ценности. Заедно със страната, в която те са израсли, умира и културата, която ги е създала като американски граждани.
Само за живота на едно поколение на много американци се наложи да наблюдават развенчаването на техните богове, отхвърляне на техните герои, оскверняване на културата, извращаване на моралните ценности. Тези, които изразяват преклонение пред идеалите на предците, биват наричани лъжци и екстремисти и са изтласквани от страната.
Културата на смъртта
Западът умира. Народите на Запада са престанали да се възпроизвеждат и това води до стремително намаляване на населението на западните страни. От времето на „черната смърт” (чумата), покосила една трета от Европа през XIV век, ние не сме се сблъсквали с по-сериозна опасност. Днешната криза заплашва да унищожи Западната цивилизация. Днес в седемнадесет европейски страни смъртността значително превъзхожда раждаемостта. В тях по-често са необходими ковчези, отколкото бебешки люлки. Това са Белгия, България, Унгария,Германия, Дания, Испания, Италия, Латвия, Литва, Португалия, Русия, Румъния, Словакия, Словения, Хърватия, Чехия и Естония. Католици, протестанти, православни – всички са участници в погребалното шествие на Западната цивилизация.
Новият хедонизъм, по всичко личи, не е в състояние да обясни защо трябва да продължаваме да живеем. Неговите първи плодове изглеждат отровни. Нима тази нова култура на „освобождаването“, която се оказа толкова привлекателна за нашата младеж, ще стане на практика най-смъртоносният канцероген? И ако Западът се задушава в хватката на „културата на смъртта“, както един път я нарече римският папа и както потвърждава статистиката, дали Западната цивилизация не я очаква безславният край на Лениновата империя?
Паника в Европа
В 1960 г. европейците заедно с американците, австралийците и канадците бяха 750 млн. души, което представляваше една четвърт от тримилиардното население на земното сълбо. Нещо повече, Западната цивилизация през тези години преживяваше бум на раждаемостта. Излекували раните от войната, западните народи буквално излъчваха жизнена сила и енергия. Но за 40 години земното население се удвои от 3 до 6 млрд., а европейските (в широкия смисъл) народи практически престанаха да се възпроизвеждат. В много западни страни днес смъртността е равна на раждаемостта и дори я надминава. От 47 европейски страни само една, и то мюсюлманска Албания, показва в 2000-ата година ниво на раждаемост, достатъчно за оцеляване на народоа й. Останалата Европа умира.
Прогнозите са доста печални. За периода от 2000 до 2050 г. населението на земното кълбо ще нарасне с още 3 милиарда и ще надхвърли 9 млрд. души. Това е 50-процентно увеличавене на земното население, но само за сметка на страните от Азия, Африка и Латинска Америка. 100 млн. европейци просто ще изчезнат от лицето на Земята.
В 1960 г. хората с европейски произход възлизаха на една четвърт от населението на света, в 2000 г. те бяха вече една шеста, в 2010 г. – една осма, а към 2050 г. ще представляват само една двадесета! Това е статистика на изчезваща раса. И разпространяването на тази статистика сред широката публика предизвиква панически настроения в Европа.
Обществената необходимост от семейството
В 2000 г. населението на Европа, от Исландия до Русия, възлизаше на 728 милиона. Ако се запази днешното ниво на раждаемост, без да се отчита имиграцията, европейското население ще се намали до 600 милиона.
Това е прогноза на Демографския отдел на ООН, изложена в доклада „Перспективи за населението на света - ситуация в 2000-ата година“ (28.02.2001 г.). Съгласно едно друго изследване, населението на Европа ще се съкрати до 556 млн. души. Толкова значително намаляване на населението в Европа не е наблюдавано от чумната епидемия (1347-1352 г.).
Въпросът стои ребром. Ако Европа в обозримо бъдеще не намери отговор, европейците ще изчезнат подобно на неандерталците. Наистина ли е толкова сериозно положението? От двадесет нации с най-ниска раждаемост, осемнадесет са европейски. Средният индекс на раждаемостта в Европа е спаднал до 1.4, а за запазване на днешното количество на населението необходимото ниво е минимум 2.1. Ако се запази днешното ниво на раждаемост, към края на 21 век то ще се намали до 207 милиона души, при това половината ще бъдат хора над 60 години. Защо се случва всичко това?
Д-р Джон Уолъс от университета „Джон Хопкинс“ дава следното обяснение: „Ако една жена печели повече, отколкото и е необходимо за да се чувства икономически независима, тя не си търси мъж на всяка цена. Ако освен това може да прави секс за удоволствие, без да се опасява от зачеване, защо да се омъжва и да вдига сватба“. Това днес се наблюдава както в светска Великобритания, така и в католическа Италия.
Освобождавайки мъжете, жените и децата от задължението да създават семейство, европейските социалисти ликвидираха обществената потребност от семейството. Като следствие институцията семейство започна да отмира. В същото време Третият свят всеки 15 месеца дава прираст на население от 100 млн., колкото е населението на Мексико. Към 2050 г. третият свят ще се увеличи с население, колкото 40 пъти населението на Мексико, докато Европа ще намалее с толкова жители, колкото в момента населяват територията на Белгия, Холандия, Дания, Швеция, Норвегия и Германия, взети заедно. Ако не се намеси Бог, и ако европейските жени изведнъж не бъдат обзети от желанието да имат многочислени семейства като своите баби, то бъдещето ще принадлежи на третия свят.
Какво се случи със Запада?
Както е казал християнският мислител Гилбърт Честъртън, „когато хората престават да вярват в Бога, те не престават да вярват изобщо, но започват да вярват в нещо друго“. Религията на народите, тяхната вяра, създава културата им. А културата създава тяхната цивилизация. Когато умира вярата им, умира и тяхната култура, умира цивилизацията им и народите започват да измират. Нима това не е най-новата история на Европа?
Днес западният човек се обръща към по-нови религии: егалитаризъм, социализъм, капитализъм, феминизъм, еднополюсен свят, екология. Тези нови религии също придават смисъл на живота на милиони хора, но и те не могат да станат адекватни заменители на вярата, която създаде Запада. Те не могат да им дадат това, което им даваше християнството – причините не само за живота и смъртта, но и моралния кодекс на живота, с обещанието, че ако прекарат живота си в съответствие с него, ги очаква вечен живот.
Когато след падането на Римската империя Западът приел християнството на Божия син като вяра, превъзхождаща останалите религии, той започва изграждане на съвременната цивилизация, която напусна пределите му и завладя голяма част от познатия свят.
Бел. ред. Патрик Бюкенън посочва четири опасности за Западната, сиреч за християнската цивилизация, свързани с демографския срив в развитите страни:
1. Ниска раждаемост в съответствие със застаряване на населението
2. Масова имиграция, обусловена от необходимостта от работна ръка в развитите страни. Но доколкото преобладаващата част от имигрантите са от други раси и религии, се променя етническият състав на населението и исторически създаденият облик на Запада.
3. Все по-явната тенденция към намаляване суверенитета на независимите държави в угода на глобалистите. Премахването на държавните граници ще стане причина за смъртта на западните нации.
4. Обхваналата Запада в последната третина на 20 век „културна революция“, издигнала в култ насилието, еднополовите бракове, порнографията, безконтролните аборти, моралната разпуснатост.
Ако човек се замисли над тези четири опасности, посочени от Патрик Бюкенън, не би се съгласил с всяка от тях, само ако е сатанист и иска смъртта на България.
Превод
Румен ВОДЕНИЧАРОВ
