„ДА на истината!” е нарекъл сборника си със статии известният публицист и общественик, ветерана Крум Василев. Текстовете са публикувани през последните години във в. „Нова Зора”, в. „Дума” и други леви и тартиотични издания.
С полемична страст авторът отхвърля фалшификациите на близкото ни минало – за същността и целите на антифашистката съпротива; за акта на СССР от 5 септември 1944 г., с който се обявява война на сателитна България; за смъртта на Георги Димитров; за „фараона” Вълко Червенков; за т.нар. 16-а република; и много други – които напоследък заливат грантовите медии, а и националните, издържани с парите на данъкоплатците. При това най-арогантни са писанията на бивши комсомолски инструктори и партийни храненици, продали съвестта и родината си за жалки 30 сребърника...
Освен фалшификации, злополучният български „преход” роди какви ли не аномалии и изчадия, които вгорчават живота на обикновените хора. Авторът въстава срещу практиките на институциите и инструментариума на Сатаната – банки, енергийни дружества, здравни и фармацевтични заведения, рушители на паметници и т. н.
Само за четвърт век, обозначаван с безобидното название „преход”, България деградира като народ и държава и се оказа „сред първите” по такива показатели като бедност, сива икономика, корупция, демографска катастрофа, детска смъртност... Иначе казано, налице са основните съставки на понятието геноцид.
„Среднощните разговори” с Коста Тодоров – както авторът нарича често спохождащите го спомени за неговия съученик, приятел и съпартизанин, загинал в битка с врага, за да спаси другарите си, – е дълбоко затрогващ разказ за героизма на поколенията борци за социална справедливост, както и за ония възторжени градители, които отдадоха силите и живота си на новото социалистическо общество. Читателят се просълзява, когато се докосва до чистотата на вярата и идеализма на борците за свобода. В тези страници перото на автора се родее с най-доброто от българската белетристика...
Значително място в сборника Крум Василев отделя на публикациите си за Китайската народна република. Има защо. През септември-октомври 1958 г. авторът е в състава на българска парламентарна делегация, оглавявана от Вълко Червенков, която в продължение на 32 дни пребивава в Китай, кръстосва надлъж и нашир огромната страна, посещава строителни обекти, заводи, народни комуни, университети, среща се с работници и селяни, както и с ръководството на държавата. Делегацията получава възможност „да пие вода от извора”, да си състави възможно най-точна представа за положението в Китай. И е поразена от видяното, защото размахът на трудовия подем е невероятен.
Шест десетилетия по-късно тази страна продължава да поразява съвременниците. Резултатите й вероятно са най-забележителното икономическо преображение в историята, подобрявайки същевременно живота на близо една четвърт от населението на Земята. Никога преди това светът не е виждал толкова устойчив растеж; никога преди не е имало такова намаляване на бедността. Призивът на ККП „масова предприемчивост, масови иновации” става все по-популярен, насърчава инициативата на младите, пълни с ентусиазъм и жизнени сили китайци; те получават пълноценна политическа и финансова поддържка, за да осъществяват своите идеи и нововъведения в технологиите без бюрократични спънки. В китайската икономика има трудности, но и успехи и надежди; и успехите и надеждите са повече от трудностите.
От висотата на годините и на жизнения си опит авторът съзира много открити въпроси, на които е трудно да се даде отговор. Постигнатото означава ли, че социализмът и капитализмът в Китай са намерили формула за хармонично строителство, нещо като китайско издание на отричаната някога конвергенция? Социализмът с китайска специфика социализъм ли е? Защото не може да бъде социалистическа държава, в която не са излекувани такива язви, каквито са крещящото социално неравенство и корупцията, избуяла до най-високите етажи на властта. Защото има червени линии които, ако се преминат, понятието социализъм в неговото класическо определение губи смисъла си, каквито и прилагателни да стоят пред него.
Тези въпроси именно чакат отговор. Авторът вярва обаче, че при третирането им китайските ръководители постъпват мъдро, системно предупреждавайки, че Китай е още в началото на социалистическото си изграждане и че пълното построяване на социалистическо общество ще изисква усилията на много поколения. Гаранция за това авторът вижда в „желязното правило”: висшето ръководство да се избира за определен срок, като се спазва строго изискването за приемственост. Новото ръководство не може да дойде случайно, то се излъчва измежду доказали своите позиции и възможности партийни и държавни ръководители. И още нещо, което не бива да се пренебрегва: капитализмът в Китай, също както социализмът, има своя „специфика” доколкото е „с юзди”, които се държат от партията и държавата; и не е оставен на „стихията на пазара”.
„Живеем в началото на пълния със загадки 21-ви век – загадки политически, военни, научни, екологически и какви ли още не. Една от най-големите сред тях е за бъдещето на социализма в Китай и в света. Провал, пророкуван и желан от неговите врагове? Или тържество, в което вярват, за което работят и се борят милиони?”, пише авторът. Прегърнал „бетонната си вяра в социализма”, Крум Василев е категоричен: Китай накланя везните на историята към второто...
Авторът не премълчава такива грешки на ръководството на БСП като въвеждането на плоския данък, закона за досиетата и др. И припомня завета на Георги Димитров – популярен след 9 септември: „Допуснал си грешка – признай я и се постарай да я поправиш. Няма по-голяма премъдрост от тази!”
От позициите на годините и опита си Крум Василев ни дава няколко урока – лесни за изброяване, трудни за осъществяване, но съдбовно важни:
• много са формите на борба в рамките на закона; но е нужна борба организирана и решителна; защото без борба нищо не се постига;
• сплотяване на огромната част от нацията в името на позитивна национална цел;
• никога срещу Русия;
• само със способни ръководители България може да се възроди.
Авторът отстоява истината според силите си и от позицията на убеден социалист. „ДА на истината!” е и зов към партийните ръководители никога да не изоставят истината. И да се върнат към каузата, която е изконна за партията. Нарича се социализъм!
