На 16 юни 2016 г. ни напусна нашият приятел Никола Радев – един голям българин, човеколюбец и майстор на художественото слово.
Изпратихме го скромно от Ритуалната зала на Централните софийски гробища в неговия звезден път – така скромно, както той живя и „когато Господ ходеше по земята“. Съюзът на българските писатели, на който Никола Радев бе председател, прочете неравно и накъсано един некролог, а до тленните му останки бе поставено букетче, на което добре се вижда името на Вежди Рашидов...
Човек е това, което оставя след себе си, гласи народната мъдрост! А Никола Радев ни остави много повече, отколкото можеше да побере Ритуалната зала.
Роден на 23 декември 1940 г. в с. Левски, Варненско, през 1968-1973 г. учи и завършва Литературния институт „Максим Горки“ в Москва, където е бил в семинара по проза на Сергей Залигин. През 1973-1977 г. служи във Военноморския флот и “Параходство „Български морски флот“ като първи помощник-капитан на корабите „Люлин“, „Васил Друмев“, „Вежен“ и „Христо Ботев“. Плавал е във всички райони на Световния океан, посетил е 49 морски държави. След това работи като журналист и книгоиздател. Десет години е директор на „Профиздат“ и осем години на „Земя“. От 1999 до 2003 г. е председател на Съюза на българските писатели.
Никола Радев е автор е на 14 книги, претърпели общо 29 издания, някои от които са преведени на немски, руски и унгарски език. Между тях са шедьоври като „Маримани“, „Море на вторите бащи“, „Седем ключа на вода“, „Истина без давност“, „Залезът на морските вълци“, „Седмото весло“ и др. Венецът на неговото литературно творчество е второто допълнено и преработено издание на книгата му „Когато Господ ходеше по земята“, издадена в края на 2015 г. от ИК ”Жанет 45”, Пловдив (400 стр.).
Никола Радев е носител на престижни награди, между които Международната награда „Атлант на славянството“ на Славянската литературна и артистична академия, Международната литературна награда „Михаил Шолохов“, Националните литературни награди “Академик Людмил Стоянов“ и „Станислав Сивриев“, Голямата литературна награда „Варна“, орден „Кирил и Методи“ и др.
Нямам право да оценявам цялостното литературно творчество на Никола Радев, тъй като не притежавам необходимата за това квалификация. Това са направили неговите колеги – писатели и литературни критици, участвали в присъждането на престижните негови международни и национални литературни награди. Затова тук си позволявам да цитирам само част от казаното в предговора към последната му книга от един доказан специалист в тази област – Никола Иванов, а именно: „Несъмнено Никола Радев е превъзходен прозаик. Той е сред малцината ни национални белетристи, които определят облика и създават престижа на съвременната българска проза през последните десетилетия (...). В „Когато Господ ходеше по земята“ Никола Радев е постигнал най-важното – намерил е мярката, което прави и превръща автора в Писател. С малко думи ни казва много неща, с минимум слово постига максимум внушение и въздействие (...).
Колкото и да сме професионално подозрителни, колкото и да сме обръгнали от литературата (...), „Когато Господ ходеше по земата“ властно и неподкупно ни грабва от първата си страница, защото усещаме първичната сила на Словото – онова Слово, за което много по-често копнеем и мечтаем, отколкото срещаме (...). И ни се иска да продължава, да не свършва (...). Това е една от редките книги, която ако си прочел, няма как да не я прочетеш отново (...). Мястото на тази харизматична книга несъмнено е по рафтовете за най-стойностната и представителна българска литература“.
Прочел съм почти всичко, написано от Никола Радев. Като добронамерен читател, запознат и с творчеството на много други наши и чуждестранни автори, твърдя, че всяка негова страница заинтригува, приема се с интерес и желание да не спираш четенето. Неговата проза носи духовна наслада, от нея лъха неподправен реализъм, заставя те да мислиш, да отделяш Доброто от Злото, да извличаш поуки, да уважаваш Другите и се съизмерваш с тях. С учудване научаваш някои нови неща за събития и личности, за които си мислиш, че знаеш всичко.
В началото на 2007 г. , когато във фоайето на СУ „Св. Климент Охридски“ изпращахме в неземния му път един друг голям български писател, Никола Радев произнесе следните прощални думи: „Той беше добър син и добър баща. Добър стопанин и глава на семейство. Добър приятел и изключителен българин. Жив, сърдечен, топъл човек. Мъж на честта (...). Той преживя живота си достойно и полезно. Живя за България. Писа с любов за нея (...), той я премери с редица държави и народи и ни накара да се гордеем, че сме българи (...). Книгите му се търсеха и четяха. Хората го разпознаваха и отделяха от калабалъка заради храбростта му да казва истината в очите, да я казва със сълза. Невероятен бе контактът му с читателя. Припламваха искри. Те сякаш го зареждаха за нови и нови текстове, които попиваха като мехлем върху ожулената народна душа. Той носеше мощна слънчева дарба и неизтощима работоспособност (...), имаше нещо възрожденско, мащабно, нещо захаристояновско и ботевско. Тази закваска, обогатена, оплодена и развита в неговите книги (...) го нарежда до духовните първенци на нацията.
Всъщност стигам до главното: всичко онова, което Марко Семов стори през живота си, стори го за Отечеството. Такъв кръст съдбата не отрежда всекиму.“
Думи, казани с „вдървена уста“ за неговия духовен брат и приятел, и които изцяло важат за самия Никола Радев. По-добре синтезирана характеристика на Човека и Писателя Никола Радев не бих могъл да направя.
Ще добавя само: нашето приятелство няма давност! То датира от 1977 г., когато по стечение на обстоятелствата аз съдействах за назначаването му на работа в „Профиздат“. И той не ме подведе. Ето равносметката за дейността му в това издателство, написана от самия Никола Радев на последната му книга, която ми подари (виж факсимилето).
И още нещо: Кольо беше верен приятел и интересен събеседник. Нашите срещи продължиха близо 40 години. Те бяха истински извор на духовност. Последната му среща с „верните приятели“ Васил Стоянов, Георги Карауланов, Екатерина Маринова и Георги Евгениев беше на 16 март 2016 г.
Ето и една снимка от нея – последната снимка с Никола Радев:
Благодарим ти Кольо, че бяхме заедно през последните четири десетилетия. Ти продължаваш да живееш в нашите сърца!
И ако из небесата,
пак отново срещнеш Господ,
разкажи му, ти умееш,
че освен много тегоби
и приятелството наше
по Земята още ходи.
