• Срещата на върха на НАТО - „преломни” решения, противоречия, задкулисни хватки и обезсилващи фактори
Срещата на върха на НАТО във Варшава приключи. Резултатите от нея не са по-различни от очакваните. Но внимателното сравнение на заявленията, действията и риториката на големите геополитически играчи, на действащи лица и анализатори преди, по време на самата среща и след нея показва, че не всичко се случи така, както бе планирано. И този път динамиката на намеренията отстъпи пред логиката на обстоятелствата. Защо това е така?
На 23 май в интервю за Полското радио генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг категорично обяви: “Юлската среща на върха ще бъде преломна. НАТО ще приеме ключови решения за това как да се адаптира към новата ситуация в сферата на сигурността”. Столтенберг не влезе в подробности за „преломните” решения, които ще се вземат. По-словоохотлив бе бившият зам.-командващ въоръжените сили на блока в Европа Ричард Ширеф, сега вече консултант на Генсека. Той по военному конкретизира:
• Втвърдяване на риториката срещу Русия;
• Обявяване на нови планове за разширяване на зоните за Европейската противоракетна отбрана;
• Увеличаване войските на алианса в Източна Европа и военното присъствие в Черно море.
По-същественото от обявените три цели се случи. Лидерите на страните от НАТО одобриха разполагането през 2017 г. на четири батальона в Естония, Литва, Латвия и Полша. В Румъния пък ще бъде дислоцирана многонационална бригада на НАТО в състав от 5 000 души.
Йенс Столтенберг обяви водещите държави за четирите батальона в балтийските страни и Полша. Канада ще бъде рамковата нация за батальона в Латвия; Германия ще води батальона в Литва; Великобритания - в Естония; а САЩ ще бъдат рамкова нация за този в Полша. Столтенберг обяви, че решението за разширяване на военното присъствие в източната част на Алианса с четирите батальона предвижда то да бъде на ротационен принцип, което на езика на военните специалисти
значи постоянно присъствие с възможност за нарастване
Както можеше да се очаква, руското външно министерство реагира остро на антилогиката алиансът да укрепва източния си фланг при липса на всякаква заплаха и на фона на безпрецедентната реална терористична заплаха от юг. МИД с основание обвини НАТО, че досега организацията не е направила нищо съществено по отношение на тази заплаха. И изтъкна, че се бори не с реални за евроатлантическата общност заплахи, а с измислени.
„Така наречената руска агресия е измислена заплаха. Русия не заплашва нито една страна членка на НАТО, а опитите да се обясни ситуацията в Украйна с действията на Русия - това вече са опити да се създаде изкуствена заплаха”, заявиха от руското външно министерство.
За тестваната чрез президентите-марионетки Йоханис и Плевнелиев идея относно черноморската флотилия, НАТО засега даде заден ход. Тук му е мястото да обясним на читателя опасността от коварната роля, която куклата на конци, Плевнелиев, играе в засилването на напрежението и конфронтацията в Черноморския регион. Въпреки официалното мълчание, наложено от САЩ по въпроса за засилване военното присъствие в Черно море, по време на срещата на върха във Варшава тамагочито Плевнелиев, след като направи изявление, че всяка подробност от позицията му е уточнена с кабинета и парламента (!?), неотклонно следваше зададения му от съответните програмисти алгоритъм: „Присъствието на НАТО в Черноморския регион трябва да бъде засилено. Алиансът е готов да защити всяка една от страните членки. До октомври НАТО ще разработи предложение до страните членки от Черноморския басейн по отношение на предното присъствие на Алианса в региона”, и пр., и пр. Плевнелиев поясни също, че „предложението трябва да адресира притесненията на страни членки, свързани с нарушения баланс в средата на сигурността след анексирането на Крим от Руската федерация”. С това изявление сламеният човек Плевнелиев фактически постави премиера на Р България в позицията на лъжец, защото Борисов заяви в Ст. Загора, че е за демилитаризация на Черно море, а по Би Ти Ви уточни термина като неудачен и се обяви срещу струпването на оръжия.
Но да се върнем на въпроса
защо НАТО засега даде заден ход
за Черноморската флотилия. Ясните причини за това на този етап са две. Първата е, че Русия прие превантивно екстрени и адекватни мерки за гарантиране стратегическия баланс в Черно море, а втората е свързана с предприетите от Турция сериозни стъпки за нормализиране отношенията с Русия, което несъмнено ще доведе до поемане на ангажименти и гаранции от турска страна за спазване договора от Монтрьо, касаещ присъствието на чужди военни кораби в Черно море.
Ако се върнем на предварително анонсираните от Столтенберг намерения за „преломни” решения на срещата на НАТО във Варшава, ще видим, че фактически взетите решения бяха доста противоречиви, а преломността им се сведе до дислокацията на четири батальона по руската граница. Главното противоречие в тези решения според сериозните руски анализатори се заключава в подхода „Русия в 3D“ (dialogue -диалог, defense – отбрана, deterrence - сдържане). Този подход, избран от алианса в отношението му с Москва, е опит да съчетае диалога с политиката на сдържане чрез военни средства и същевременно усилване на военната мощ на НАТО на границите с Руската федерация.
Втвърдяване на реториката срещу Русия нямаше. Напротив, имаше неочаквано за повърхностните анализатори и обслужващите медии смекчаване на тона, а за сериозните това си бе чиста проба притворство.
На пресконференцията след първия ден на срещата на НАТО във Варшава генералният секретар Йенс Столтенберг все пак призна, че Русия не трябва и не може да бъде изолирана. Нещо повече, в заключителното комюнике от срещата на върха на НАТО във Варшава, макар и лицемерно, съществува запис, че „НАТО е готово да обсъди с Русия своята система за противоракетна отбрана, ако Москва е готова за това”. В документа се подчертава също, че ПРО не може да устои на руското стратегическо възпиране. НАТО също така декларира, че не възнамерява в бъдеще да прави промени в системата, така че тя да получи такава възможност. В знак на „добра воля” и „прозрачност” Столтенберг обяви, че на 13 юли, първата среща след дълго прекъсване на Съвета на НАТО-Русия, в присъствието на руски военни експерти, ще запознае руската страна с взетите решения. Това се случи, но на срещата нищо ново не бе казано. Според официалните съобщения по време на заседанието на Съвета НАТО-Русия е „имало честни и откровени дискусии”. На езика на дипломацията това означава, че двете страни, ако не са се хванали гуша за гуша, поне са си казали открито какво мислят един за друг. И всеки е държал на своето.
САЩ и НАТО не обявиха и новите си планове за разширяване на зоните за Европейската противоракетна отбрана, както бе анонсирал Ширеф. Вместо това бе обявено намерението им да разгърнат няколко комплекса за ПРО – THAAD, в Източна Азия, и по-конкретно в Южна Корея. Това лукаво решение с основание силно раздразни Москва и Пекин, които заявиха, че отново става въпрос за търсене на измислени заплахи и противници и че с тази стъпка САЩ подкопават съществуващия стратегически баланс в региона.
Сега, след като срещата на върха на НАТО във Варшава приключи, и стана ясно, че тя не е историческа, както пророкуваха инженерите и политолозите отвъд океана, е редно да си зададем въпроса
какво се бе случило преди срещата и зад кулисите
за да се получи този резултат. А той е ясен: срещата бе най-противоречивото и объркано сборище на блока, и „преломните” решения се сведоха до хилавата дислокация на четири батальона до руските граници и на една бригада в Румъния.
Според редица наблюдатели главната причина за тази обърканост и противоречивост на НАТО е, че Германия, Франция и Италия все повече се отдалечават от антируския курс на алианса през последните години, те разчитат на нормализация в отношенията с Русия и открито демонстрираха това във Варшава. Брожението в този смисъл е все по-видимо и заразително. Красноречиво доказателство е смелата позиция на малка Гърция. В електронното си издание на 12 юли десният гръцки вестник „Катимерини” писа: „Гръцкият премиер Алексис Ципрас успя да развали настроението на американския президент Барак Обама по време на тържествената вечеря на лидерите на страните-членки на НАТО във Варшава, след като се обяви за партньорство с Русия за разрешаването на кризата в Сирия и призова лидерите на страните в алианса да прекратят конфронтацията с Москва”.
При такова стечение на обстоятелствата ще е все по-трудно за САЩ да мобилизират и настройват своите съюзници от Западна Европа срещу Русия. Те все още имат инструментите за въздействие дори срещу лидерите на големите западни страни. Хегемонът не се шегува и не обича да губи. Видяхме как завършиха опитите за демонстрация на суверенитет от страна на Берлускони, Меркел и Оланд. С марионетките като България, Румъния и Гърция нещата са по-лесни и груби: съществува мрежа от НПО и оръжието на „цветните революции” и майдани. В комбинация, те бързо могат да сменят непослушните режими. И това все пак не е достатъчно. И не е единствената причина, поради която САЩ и НАТО са объркани до степен, че са и принудени да сменят своята риторика по отношение на Русия. Но истината е в думите на Екатерина Велика: силата не се нуждае от посредник. А САЩ се съобразяват само със силата. Обаче Русия напоследък доказа, че е голяма военна и геополитическа сила и ако се обедини с икономическия азиатски гигант Китай, вече трябва да се внимава както с реториката, така и с действията. След идването на Владимир Путин на власт и затоплянето на руско-китайските отношения в света на геополитиката възникнаха нови реалности. Китай изостави изчаквателната си позиция в противоборството САЩ –Русия от времето на „студената война”, която китайските лидери обясняваха образно така: „Когато се борят мечката и тигърът, хитрата маймуна наблюдава от дървото и ги чака да се уморят”. След разпада на СССР САЩ засилиха своята геополитическа и военна експанзия по отношение и на Китай. „Хитрата маймуна” разбра, че идва и нейният ред и промени своята тактика.
Китай вече даде сигнал, че е готов да помогне на Русия в случай на евентуални военнополитически усложнения на отношенията й със Запада. Предполагам, че инженерите отвъд океана и експертите от ръководството на блока НАТО не са пропуснали да забележат казаното от китайския президент Си Дзинпин на 1 юли по случай 95-годишнината на комунистическата партия на Китай. Той направи анонс и реверанс към Русия, които вероятно объркаха всички геополитически планове на империята и ястребите от НАТО, включително и тези преди срещата във Варшава. Ето само пет знакови изречения от речта на китайския президент, която списанието за политическа култура a-specto публикува с известни съкращения: „Светът се намира на границата на радикалните промени. Ние виждаме как постепенно се разрушава Европейският съюз, как икономиката на САЩ претърпява крах, и всичко това ще завърши с ново пренареждане на света. След 10 години ни очаква нов световен ред, в който ключов фактор ще се окаже съюзът между Китай и Русия.”... „Сега ние наблюдаваме агресивните действия на САЩ както по отношение на Русия, така и по отношение на Китай. Смятам, че Русия и Китай могат да създадат съюз, пред който алиансът НАТО ще бъде безсилен и това ще сложи край на империалистическите амбиции на Запада”.
Коментарът едва ли е нужен, защото за провала на историческата среща на върха във Варшава, това е най-убедителната причина.
