На 6 юли т.г., в рамките на Международния кинофорум „Златен витяз”, Руският културно-информационен център в София бе домакин на творческа среща с известния руски актьор, режисьор и поет, народен артист на Русия Николай Бурляев. Срещата бе организирана от представителството на Россотрудничество в България със съдействието на фондация „Устойчиво развитие на България” и лично на г-жа Станка Шопова, както и на кинофорума „Златен Витяз”.
След творческата среща бе представен филмът „Лермонтов”, чийто режисьор и изпълнител на главната роля е самият Николай Бурляев. Филмът представя основните етапи в живота на Михаил Лермонтов, като акцентира на образа на поета-страдалец за Русия, одухотворен и страстен борец. Във филма звучат и откъси от различни произведения на поета – „Демон”, „Смъртта на поета” „Панорама на Москва”, „Пророк”, „Завещание” и др. „Лермонтов” излиза на екран в Русия през 1986 г. и може да се нарече крайъгълен камък в творчеството на Николай Бурляев, посрещнат с отзиви в черно и бяло от творческата гилдия, най-вероятно поради тезата на режисьора, че Лермонтов е убит в резултат на заговор от чуждестранни и най-висши кръгове в тогавашното руско общество... Самият Бурляев заявява по повод на филма – „Дори само това, че осъществих „Лермонтов”, изпълва със смисъл живота ми”.
Не това обаче е най-важното за творческия профил на Николай Бурляев. Най-важното се оказва дейността му като създател и ръководител на „Златен витяз”, международен всеславянски форум на изкуствата, мотивиран в най-дълбочинната си същност от патриотичния дух на режисьора, от заявения категорично приоритет на славянското, духовното, православното начало. Трябва да се добави и че след „Лермонтов” Николай Бурляев е буквално заличен като име от „либералната” филмова общност и задълго остава в изолация. В своя дневник Николай Бурляев отбелязва много подробности от случилото се през годините, но като че ли най-впечатляващи са думите му, че у него се породило „желанието да накара Пушкин да говори на бала (във филма „Лермонтов” – бел. ред.) и да произнесе истинска реч за забравената душа и за настъплението на „златната орда на търгашите”...
През 1992 г. Николай Бурляев поставя основите на международния кинофестивал на славянските и православни народи „Златен витяз”, дейност, която по своеобразен начин изравнява „температурата” на творческото начало и идеята на патриотизма.
В разговор с Владимир Бондаренко, в един селски храм, Бурляев споделя вълненията си за спасението на човешката душа чрез култура, изкуство, религия, което се превръща и в негово творческо, духовно и хуманистично кредо. За най-голямото дело в своя живот Бурляев смята форума за театър и кино “Златен витяз”, в който вече участват повече от 55 страни, а идеята е активно да се бори с комерсиализацията на изкуството.
„Когато се появи кинофорумът “Златен витяз” през 1992 г., казва Бурляев, ние вървяхме срещу течението, защото идеите за нравствеността, за патриотизма не бяха на мода. ... И ни “разстрелваха” именно за това, че не искахме да се влеем в “новия световен ред”. ... Един ден обаче идва време да се осъзнаят патриотичните и нравствените ценности, въпреки липсата на поддръжка от държавата. ... Нашият народ обича да гледа нормално, истинско национално изкуство. Но до телевизията допускат само пошли сериалчета и сатанински псевдопримадони. Защото ни управляват колониални надзиратели. ... Русия се нуждае от национална, християнска и славянска културна идеология, а не от пазарна политика, насочена към умъртвяване на истинното изкуство. ... Само полуколониалните страни нямат своя национална културна политика” – твърди Бурляев в свое интервю.
И със сигурност може да му се вярва, защото “Златен витяз”, с неговите патриотични, славянски и православни идеи, с неговите традиции за реалистичен театър вече има висок фестивален рейтинг. „Не е като останалите театрални фестивали на дехуманизиращо изкуство, на авангардни и радикални експерименти, разрушаващи човешката душа. Нали трябва да има и някой, който да я спасява... А многообразието на руската православна култура винаги е привличало към нашия форум участници от множество славянски страни. И това е добре, защото днес антихристиянството се насажда с потресаваща сила” – убеден е Николай Бурляев.
„Аз имам много приятели, колкото по-отдалеч, толкова повече. Та ние създадохме творчески съюз, международно обединение на кинематографисти от славянските и православните народи, което има 12 000 членове от 15 славянски страни. ... А творците трябва да се опазят от суетата и напастите, да разберат своето време и да живеят в него така, сякаш винаги са готови да се представят пред Бога с чисти души... изкуството може да бъде опит да се достигне Бог, и художникът не трябва да воюва, а да стане творец на вечни ценности и да бъде пределно искрен. Дори театърът може да е богоугодно дело, ако се занимава с просветлението на душите... Спаси се сам, и хиляди ще бъдат спасени около теб. Вярата е лоцман за творчеството на човека” – твърди Николай Бурляев. И продължава - „още Достоевски казва, че да си русин, значи да си православен. И аз по принцип съм съгласен с него, защото за православния няма елини, няма юдеи, вярваш, спасяваш се. И за времето, откогато се занимавам със „Златен витяз”, видях, че по принцип ние събираме уникална славянска субкултура и тя наистина съществува. И удивлява останалия свят. Към нея спадат и Тарковски, и Бондарчук, и Шукшин, и Михалков, и Анджей Вайда, и Кшищоф Зануси, и Емир Кустурица, и православният Тео Ангелопулос, и нашите потресаващи грузинци... А светът наистина е удивен. Впрочем, световни режисьори, най-добрите, например Бертолучи, с когото общувах, ми казваше същото. Така Бертолучи, Тео Ангелопулос, Анджей Вайда, Зануси, Кустурица, смятат, че Тарковски е режисьор №1. Но защо? И аз направих анализ на мнението им. Да, така е, защото Тарковски бе вярващ човек, търсещ Бога, и утвърждаваше тази тайна на екрана. Докато останалият свят, западният, е дехристиянизиран. И затова Бергман и други като него не успяха да пробият, и не биха могли...”
Всъщност, с дейността на международния славянски форум на изкуствата „Златен витяз” се потвърждава и една друга стара истина, че когато по Земята тръгне онази, черната, от преданията, най-добрата защита е да се хванем за ръце и заедно да проправим път сред бурите. Иначе историята е пълна със славни и светли примери, които обаче рядко служат за извор на мъдрост и проникновение.
Президентът на международния славянски кинофорум “Златен витяз” Николай Бурляев прави първите си стъпки в киното още като юноша, на 13-годишна възраст участва в късометражния филм на Андрей Кончаловски “Момчето и гълъбът”, отличен на международния кинофестивал във Венеция през 1962 г. с “Бронзов лъв на Св. Марк”. По-късно главният режисьор на театър “Моссовет”, народният артист Ю. Завадски, ангажира Бурляев в постановката “Ленинградски проспект”, на И. Щок, където главната роля е поверена на знаменития Николай Мордвинов, а ролята на неговия внук - на Бурляев. Пиесата е играна 150 пъти.
През 1962 г. Андрей Тарковски снима “Иваново детство”, а Николай Бурляев е избран за главната роля във филма, спечелил първа награда на кинофестивала във Венеция. По повод образа на Иван големият френски творец Жан-Пол Сартр пише: “Малката жертва знае какво й е необходимо: кръв, отмъщение. Пътеката на любовта е завинаги затворена за него”...
Следват ролята на Бориска (1966 г.) във финалната киноновела “Камбана” от кинофреската “Андрей Рубльов” на режисьора Андрей Тарковски. После през 1972 г. Бурляев пресъздава Алексей Иванович в екранизацията “Играчът на рулетка” от Ф. М. Достоевски, а през 1984 г. играе Саша Нетужилин, киномеханик, във филма “Военно-полеви роман” от Пьотр Тодоровски, филм, удостоен с десетки международни награди, в Югославия ролята на Бурляев (като Нетужилин) е обявена за най-добра мъжка роля. През 1986 г. Николай Бурляев завършва авторския си филм “Лермонтов”, където е режисьор, сценарист и изпълнител на главната роля.
От 2001 г. Николай П. Бурляев е художествен ръководител на киностудията „Отечество“, член е на управата на Съюза на кинематографистите на Русия, на Съюза на писателите на Русия, председател на Славянския творчески съюз, член на президиума на Обществения съвет на Министерството на културата на Руската федерация. Удостоен е за член на Патриаршеския съвет по култура на Руската православна църква.
За активната му гражданска позиция Николай П. Бурляев е носител на „Орден Почета“, кавалер е и на ордените на Свети апостол Андрей Първозвани и Преподобния Сергей Радонежки, а от Сръбската Православна църква през 2010 г. му е присъден Орден „Свети Сава“ I степен.
