В ПП „Нова Зора” се получи писмо № КИ-К-16 / 6475 от 08.06.2016 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА). Като правно основание се посочва чл. 3, ал. 2, т. 5 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Обн. ДВ. бр. 102/19.12.2006 г.), добил гражданственост в публичното пространство като „Закон за досиетата”. Съгласно посочената разпоредба партията следваше да представи на Комисията в 14-дневен срок „списък с трите имена, единния граждански номер, длъжността на лицата и периода на заемане на длъжността за лицата, извършвали или извършващи тези публични дейности от 10.11.1989 г. до настоящия момент, както и своевременно да бъде информирана за всички настъпващи кадрови промени, каквото е законовото изискване”.
Искането е изпълнено. Санкцията за неизпълнение от съответното длъжностно лице (председателя), съгласно чл. 33, ал. 1 от закона е глоба от 15 000 до 30 000 лева.
Малко предистория
През 1997 г. се приема първият закон за достъп до документите на бившата ДС и Разузнавателното управление на ГЩ. Създадената специална комисия се оглавява от Богомил Бонев, тогава министър на вътрешните работи. Комисията огласява имената на 23-има политици и държавни служители, които са работили за бившата ДС. От тях 14 души са депутати в Народното събрание. Законът няма „лустрационен” характер. През 2001 г. законът е допълнен и с него се създава т. нар. Комисия Андреев. За краткото си съществуване тя проверява молбите на около 23 000 граждани, както и миналото на около 44 000 кандидати за кметове и общински съветници, а също така и 1504 лица, кандидати за висши ръководни постове в държавата. На 14.04.2002 г. Народното събрание приема Закон за защита на класифицираната информация, с който се отменя Закона за достъп до архивите на ДС и се прекратява дейността на „Комисията Андреев”. Но след настъпилото затишие и успокоение в обществото, по време на управлението на т. нар. тройна коалиция, която по същество е затворила „Кутията на Пандора”, след настъпилите политически промени, страстите отново се нажежават.
През 2006 г. в Народното събрание се внасят няколко отделни законопроекта от: Иван Костов (ПГ на ДСБ); Петър Стоянов (ПГ на ОДС) и Касим Дал. В резултат на обединяването на законопроектите, 40-ото Народното събрание на 06.12.2006 г. приема т. нар. Закон за досиетата, непосредствено преди приемането на Република България за член на Европейския съюз - 1 януари 2007 г. Съгласно закона Комисията се отчита два пъти годишно пред Народното събрание – до 20 юли и до 20 декември. Тя се състои от 9 души, вкл. председател, зам.-председател, секретар и членове. Естествено, тя разполага с администрация, помещения и бюджет, а охраната се осъществява от органите на МВР. Мандатът на комисията е със срок пет години. Преизбиране на член се допуска само един път. Сега тя се оглавява от Евтим Костадинов, бивш офицер от Народната милиция.
Мандатът на сегашната комисия завършва през 2017 г. От приемането на закона досега той е изменян и допълван общо 22 пъти! Задължителната проверка на лицата обхваща периода 9.09.1944 г. – 16. 07.1991 г. На проверка не подлежат родените след 16 юли 1973 г.
Основните промени в закона се дължат на постоянното разширяване на периметъра на неговото приложение относно проверките на лицата, които заемат „публични длъжности”, изброени в 29 пункта по чл. 3, ал. 1 (допълван през 2008, 2009, 2010 и 211 г.) и съответно в 14 пункта, по чл. 3, ал. 2 (допълван през 2007, 2012 и 2015 г.) от закона. Така по същество не остава незасегната нито една значима сфера на обществените отношения, където законът и комисията да не действат, защото се засягат както всичките стотици висши държавни длъжности, като се започне от президента и се премине през професионалните, синдикалните, обществените, религиозните, научните и други организации и сдружения и пр.
Писмо като горепосоченото са получили и останалите около 400 политически партии, съгласно регистъра в Софийски градски съд. Някои от тях отдавна са прекратили съществуването си, а други не разполагат с точен и достоверен архив! Какви ли наказателни постановления, със съответни санкции, ще бъдат издадени от комисията и какви ли жалби ще последват в Административен съд София-град?!.. Но след тази вълна вероятно ще последва и нова, защото съгласно чл. 3, ал. 2, т. 5 от Закона (изм. ДВ бр. 103/2012 г.), като „публични длъжности” се определят и заеманите длъжности освен в политическите партии и „тези на синдикални организации или организации на работодатели или на други юридически лица с нестопанска цел, както и учредителите на юридически лица с нестопанска цел”.
Едно влизане в сайта на Комисията на 8 юли показва колко решения се публикуват ежедневно и за илюстрация само ще посоча, че с Решение № 2-680/07.07.2016 г. за община Русе са проверени 339 лица по чл. 3, ал. 1, т. 18 от закона – кметове, зам.-кметове, секретари на общини и общински съветници, а с Решение № 2-676/05.07.2016 г., за община Сливо поле, лицата са 31. За сведение на читателите,
общините са общо 265
В решенията подробно се описват и данните за оперативните работници от МВР, данните за сътрудниците, псевдонимите, събираната информация, поощренията, заеманите длъжности и пр. И това е така, понеже с § 16 от Допълнителните разпоредби на закона „данните за щатните и нещатните служители и на секретните сътрудници на органите по чл. 1 не представляват лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни”. Съответно с § 17 се постановява, че „документите на ДС и разузнавателните служби на БНА, включително и на техните предшественици, специалните архиви на съда и на местата за лишаване от свобода, следствието и прокуратурата и на ТВУ за периода 9.IХ.1944 г. до 16 юли 1991 г. не представляват класифицирана информация по Закона за защита на класифицираната информация”.
Такова законодателство никога не е имало в България от нейното освобождение през 1878 г. от Османско робство!
Ще си позволя да споделя, че като преподавател в Академията на МВР, през 1988 г. имах открита процедура за „доцент”. За целта готвех научен труд за борбата срещу рецидивната престъпност, включително чрез използване на агентурния апарат на органите на МВР, включително преди 9.IХ.1944 г. Поисках с рапорт до ректора на академията, проф. д-р П. Топалов да ми бъде даден достъп до архивите на полицията, които се съхраняваха в МВР. Получих категоричен отказ с нещо от рода на: „Др. Живков е забранил на ген.-майор Н. Серкеджиева да се ровят архивите. Преди няколко години достъп до тях бе отказан и на н-ка на II факултет полк. Сп. Томов. Мотивите са разни, но основното е да не се създава противопоставяне в обществото”.
Считам, че всеки здравомислещ човек, като се запознае отблизо със закона, без да е юрист, вижда пълната му безсмислица, понеже предполага огромен обем от работа без особен видим практически резултат. Но не може да се отрече, че като се има предвид изминалото време и последиците от закона, той способства в значителна степен за продължаващото разединение на обществото и стигматизирането на отделните граждани, за които по различни повод (избори за народни представители, за кметове и общински съветници, или при кандидатстване за различни длъжности) се правят справки и многократно се озвучава публично за принадлежност, което води до стресиране на семействата и произволни журналистически интерпретации. Това води и до деградирането на държавата и ликвидация на държавността, както и за отвличане на вниманието от основните въпроси за просперитета, а вече и оцеляването на държавата ни.
Така по същество се създава един
контролиран хаос
който е скритият замисъл на закона. Архитектите на закона и комисията се прикриват зад твърденията, че законът по своя замисъл не е „лустрационен”, че неговият смисъл е да информира обществото и затова има само морално значение. А с разкриването на информацията се предоставя възможност на всеки от нас да направи сам своята преценка от гледна точка на личните си пристрастия, разбирания и познания за „онова време”. Това бе забелязано още през 2002 г., по време на правителството на БСП, НДСВ и ДПС, и законът бе отменен. Министър-председателят С. Сакскобурготски бе привърженик на испанския модел за помирение в обществото, за да се гарантира просперитета на държавата. В този смисъл преди години и аз поместих статия (в. „Нова Зора”, бр. 36/ 13.10. 2009 г.) озаглавена „В името на България!”.
На 28.01.2016 г., от името на коалиция „БСП лява България”, в Народното събрание е внесен проектозакон за отмяна на закона и закриване на комисията за досиетата, мандата на която изтича през 2017 г. В мотивите справедливо се изтъква, че през изминалите 9 години от съществуването си законът и комисията, освен да внасят раздори в българското общество, за нищо друго не са допринесли. Предлага се архивите да се предоставят на специална агенция, наречена Институт за национална памет, който ще осъществява дейността си в три основни насоки: достъп на лицата, за които са събирани данни от службите; достъп до архивите за научно-изследователска и публицистична дейност и проверка за принадлежност и сътрудничество с тези служби. Намирам, че това предложение следва да бъде разгледано в парламентарните комисии и законът да се внесе за гласуване в Народното събрание.
В подкрепа на идеята за предсрочно закриване на комисията са се изказвали нееднократно и представители на партия АБВ. Затова считам за уместно в политическата платформа на коалиция „БСП лява България”, разширена с предложенията на останалите бъдещи партньори за президентската кампания, да се включи пункт за отмяна на закона и предсрочно закриване на комисията.
Икономическата изгода от това остава на заден план, защото в бюджета за 2016 г. са предвидени 3,4 млн. лева. Но въпросът не е само и единствено в похарчените народни пари. Унищожаването на националната енергия е всъщност най-голямата загуба. А още по-непоносимото е, че така сами финансираме убийството на България...
10.07.2016 г. , София
