Константин ДУШЕНОВ
Руските „балони” похлупиха НАТО
Американските генерали, натовските адмирали и дори сенаторите във Вашингтон признаха военното превъзходство на Русия в Европа
Свръхбързи мечтания на Пентагона
Западът не на шега е тревожен от възраждането на руската военна мощ.
Солидни американски аналитични издания плашат читателите си така: „Мечката се събуди. Путин мобилизира повече от милион военнослужещи. Хиляди руски танкове и самолети чакат своя час по границите на Европа. Стотици военни спътници ни следят от Космоса. Оръжието от ново поколение увеличава многократно военния потенциал на Москва.
Ако всичко върви по план, към 2020 г. руската армия ще бъде изцяло оборудвана с високо мобилни части за бързо реагиране, ще има 70 % въоръжение от свръхсъвременна техника. Дотогава 2300 нови танка, 1200 бойни вертолета, 50 големи кораба и 29 подводници ще попълнят руските арсенали.” (“The National Interest”: “Thebearawakens”).
Министърът на отбраната Аштън Картър заяви на 20 юни, на ежегодната конференция на Центъра за нова американска сигурност, че военно-политическото ръководство на САЩ „редактира своите планове за водене на бъдещи войни в съответствие с новите оперативни концепции”, които в пълна мяра отговарят на нарасналите заплахи за националната сигурност на Америка от страна на „реваншистка” Русия. „Ние ревизирахме всичките си планове за водене на бойни действия” – заяви Картър.
В частност, той подчерта, че САЩ ще имат главна роля за организирането на новото формирование на Въоръжените сили на НАТО – „Обединени сили за свръхбързо реагиране” (Very High Readiness Joint Task Force), чиято численост ще бъде 40 000 военнослужещи. Войсковите части, влизащи в структурата, ще се развръщат в течение на 48 часа по всяка точка на евроатлантическия театър на бойни действия.
Американският министър заяви, че: „Това е действителна новост. Тя е базирана на задължението на повечето членове на алианса да подсигурят отговор на възникналите кризи. Така че САЩ предоставят уникални възможности за тази цел, включително транспортна авиация и други подобни, което ще позволи на войските на Обединените сили за свръхбързо реагиране да действат ефикасно където и да е”.
Повечето военни аналитици обаче се съмняват, че американците ще съумеят да осъществят плановете си на дело. Западните експерти се страхуват най-много от това, че Русия е в състояние бързо да изгради високо ефективни „зони на закрит достъп”. На Запад ги наричат зони А2/ AD (Anti-Access / Area-Denial). Американските генерали се оплакват на всеослушание, че „коварната” Москва надува непроницаеми защитни „балони” над своите войскови групировки, чийто диаметър е стотици километри. И прави това, където й хрумне, без да пита който и да било и благодарение на уникалните руски технологии за блокиране на проникването на всякакви оръжия, все едно дали въздушни, наземни, надводни или подводни, в охраняваната зона.
Генералски слова, адмиралски сълзи
На 29 юни т.г. ген. Филип Бридлав, бивш командващ силите на САЩ в Европа, държа трогателна реч в американския Център за стратегически и международни изследвания (Center for Strategic and International Studies). „Ние явно не разполагаме с достатъчно инструменти за унищожаване на такива зони на закрит достъп. Сега времето, необходимо за неутрализиране на системите за ограничаване и възпиране на достъпа и маневрите, почти изцяло зависи от авиацията. Но тя е недостатъчна в случая. Нека напомня: ако не преодолеем руските ограничения, няма да можем да разполагаме войските си. А ако направим своя система за ограничаване и възпиране на достъпа и маневрите, подобна на руската, е наистина голям въпрос...”
Не са по-добре и натовските работи в морски план. Американският вицеадмирал Джеймс Фого, оглавяващ 6-и американски флот и едновременно командир на морските сили на НАТО в Европа, в интервю за сп. „The National Interest”, казва: „Руснаците строят почти неуловими дизелово-електрически подводници. Те са елемент от руската стратегия за възпиране и блокиране в зони на бойни действия. Руските зони на закрит достъп сега включват и подводници-невидимки, които са впечатляващи. Предполагам, че те ще усъвършенстват потенциала на подводния си флот, за да постигнат превъзходство. Ние не може да го допуснем. Ако искаме и занапред да сдържаме руснаците, трябва да отговорим на тези предизвикателства. Ние трябва да продължим с изследванията и разработките, трябва да направим почти безшумни и много по-мощни нашите кораби. Трудно е да издирваш руски подводници, все едно да търсиш игла в купа сено. Необходими са допълнителни сили и средства. Необходимо е да се изградят навици и умения за борба с подводниците, така че да превъзхождаме руснаците в това отношение. Руските средства за възпиране на достъпа и стратегията за прилагането им са асиметрични спрямо нашите възможности. Те са прости и евтини. Техните брегови РЛС засичат морски цели на далечни дистанции. А за поразяване на откритите цели използват евтини противокорабни крилати ракети. Най-съвременните руски системи, с името „Бастион”, използват ефикасни свръхзвукови универсални ракети П-800 „Оникс”. Тези ракети са с далекобойност 300 километра и летят ниско над водата, скоростта им надхвърля скоростта на звука 2, 5 пъти...”
В интервюто на адмирал Фого се повтарят ритуалните клишета, че „ние ще се справим с това” и „нашето предимство си остава”, но внимателният читател добре разбира, че такива думи са чисто и просто официална риторика на Вашингтон, задължителна за всеки американски военен чиновник от висш ранг. Всъщност натовските стратези трескаво се озъртат (но засега не го намират) за някакъв отговор, който да е съпоставим по ефективност с предизвикателствата, които се изправиха пред тях като следствие от разполагането на новите руски военни технологии в Европа.
Тези коварни руски мини...
В интернет западните военни анализатори повтарят, че именно с такива технологии, използвайки високоефективни противокорабни ракети и комплекси за ПВО, Русия надува „балоните” „зони на закрит достъп”, в които, ако потрябва, може да унищожи всеки натовски самолет или военен кораб. Такива защитни балони вече има над Балтика, където Калининградска област е превърната в добре укрепена крепост, в Крим, над Черно море, а също и в Източното Средиземноморие край сирийските градове Тартус и Латакия.
Американските адмирали обаче съзират най-голямото коварство на Москва в това, че покрай мощните комплекси С-400 и съкрушителните ракети „Бастион”, руснаците прикриват зоните за закрит достъп и със съвременни морски мини, които на практика са неоткриваеми и не могат да бъдат обезвредени. За американците този метод е истински кошмар. Те нито за миг не забравят, че за последните 75 години повечето американски бойни кораби са потопени или повредени именно от мини. Затова адмирал Фого сериозно е разтревожен. „Лесно може да се разположат подводни съоръжения и управляеми мини, и щом потрябва, да ги активираш. Но те трудно се обезвреждат, не се забелязват и ефикасно ограничават достъпа в района, където са разположени. Затова е повече от очевидно, че там, където морската пехота извършва десант на брега, там не трябва да има никакви мини. И за тази цел трябва да разполагаме с решително превъзходство по въздуха”.
Само че натовската авиация вече не разполага с въздушно превъзходство. Руските комплекси за противовъздушна отбрана са ненадминати - „Фаворит” и „Триумф”, „Бук” и „Витяз”, „Тор” и „Панцир”, могат плътно да запечатат небето над зоната на закрит достъп дори и за американските самолети от пето поколение. Изработени по технологията „стелт” и невидими за другите, такива самолети са съвършено прозрачни - например за руските ЗГРЛС * тип „Слънчоглед”, които прикриват „зоните на закрит достъп” откъм морето. Такива РЛС, работещи в дециметровия диапазон, виждат прекрасно американските „невидимки” дори от 500 км разстояние, използвайки т. нар. ефект на повърхностната вълна. Три такива станции вече са разположени в Каспийско море и в Далечния изток. През 2017 г. още няколко единици ще покрият черноморското, балтийското и северното стратегически направления. Затова натовчетата едва ли ще посмеят да си пъхат носа тук. Едва ли ще посмеят да рискуват скъпоценния живот на своите пилоти и свръхскъпи самолети-невидимки F-22. Та нали всеки от тях струва повече от 300 млн. долара...
Изводът е простичък – днес никой не е в състояние да прекъсне нарастващата руска военна мощ – нито НАТО, нито Вашингтон, нито Брюксел, нито Пентагонът, нито техните съюзници вкупом. Москва ще разгръща въоръжените си сили там, където прецени за необходимо, и така както диктуват националните интереси.
Хем им се иска, хем не им стиска...
Макар и неохотно, дори в Сената на САЩ признават очевидното предимство на Русия в редица ключови военни технологии. Разбира се, това се прави негласно.
Иначе, реалното си отстъпление американците най-често гарнират с гръмки победни речи за „тоталното лидерство” на САЩ и „безспорното превъзходство” на американските въоръжени сили.
Но фактите, ах, тези упорити факти... Те говорят друго.
Ще дам само един пример. На първи май 2014 г. в Американския сенат имаше две предварителни четения на проектозакон № 2277, наречен „Акт за предотвратяване на агресия от страна на Русия” (Russian Agression Prevention Act of 2014). В този доста обемист документ – почти 60 страници, подробно е разписано всичко онова, което миролюбива и велика Америка трябва да стори, та да усмири най-накрая злата и агресивна Русия. За да „се преустанови по-нататъшното придвижване на нейните военни части в Украйна” и „да се предотврати руската заплаха за други суверенни държави в Европа и Евразия”.
В първия раздел на документа често се говори за необходимостта от засилване на американската помощ за въоръжените сили на съюзниците им в Европа и в Азия. Категорично се потвърждава необходимостта САЩ да положат по-големи усилия за укрепване на Северноатлантическия алианс. Законът предвижда и разширяване на политическата и военна подкрепа за Полша и Балтийските държави, които са „на първата линия в борбата с руската агресия”.
Освен това се посочва нуждата от ускоряване на усилията на Вашингтон и НАТО за създаване на противоракетна отбрана в Европа. Предвижда се също и укрепване на военното сътрудничество между САЩ и Германия – не само в Европа, но и в други региони на планетата, „в областта на регионалната и глобалната сигурност”.
Във втория и в третия раздел на проектозакона се разглеждат конкретните „мерки по сдържане на по-нататъшни агресивни действия на Русия в Европа”, а също и „мерки за разширяване възможностите на Украйна и на други европейски и евразийски държави “за противодействие на руската агресия...”
Всъщност закон № 2277 не е нещо друго, освен манифест за нова, ожесточена „студена война” на Запада срещу Русия. Досега обаче на сайта на конгреса на САЩ няма данни, че законът е приет и влязъл в сила. След две четения той бе пренасочен към Комитета по външните работи, и изглежда там безславно е издъхнал, потъвайки в бюрократичния хартиен водовъртеж. И ако трябва да наричаме нещата с истинските им имена, те стоят по следния начин: размишлявайки в свободното си време, американските законодатели стигнали до извода, че е по-добре да не дразнят залудо злата руска мечка.
Още повече че мечката, по един непонятен начин, удивително бързо оздравя от смъртоносните наглед рани, които й нанесоха западните кучета от различни породи при разпада на СССР и в епохата на „славните деветдесет”... Научи се да създава за натовчетата в Европа обширни зони на закрит достъп, които, макар не докрай, но доста значително ограничават и девалвират военната мощ на алианса на евроатлантическия театър на военни действия.
И освен това, както става ясно, тази руска мечка гледа отвисоко на всички ония ритуални заклинания на американските политици за „тоталното лидерство” на САЩ и „безспорното превъходство” на натовските въоръжени сили...
8 юли 2015 г.
* От рус. - загоризонтная радиолокационная станция - ЗГРЛС; от англ. Over-the-horizon radar, OTHR) - радиолокационна станция, осъществяваща наблюдение на въздушното пространство на големи разстояния, дори до хиляда километра (отвъд хоризонта – „за горизонтом” – Бел. ред.
