• И „НОВА ТУРЦИЯ” ЗАПОЧНА С ПРЕВРАТ!
Военните „намеси”, както в Турция наричат военните преврати, са се превърнали почти в национална традиция за нашата южна съседка. И то от момента на въвеждането на многопартийна политическа система, сложила край на монопола върху властта на създадената от Ататюрк Народно-републиканска партия (НРП).
Извършеният в нощта на 15 юли 2016 г. опит за завземане на властта от армията е седмият от 1960 г. насам, и вторият неуспешен. Снимката, на която един гол до кръста гражданин уринира срещу танк, обиколи световните медии и стана символ на некадърността на метежниците и на отношението към тях от страна на цивилното население.
Според „добрата” турска традиция
провалилите се превратаджии отиват в затвора, ако преди това не бъдат убити, докато ръководителите на успелите преврати, които неизменно са началниците на Генщаба, стават президенти. Освен успешни и неуспешни, турските военни „намеси” се различават и по това дали армията заграбва директно властта в страната, или „препоръчва” на правителствата да се коригират или да подадат оставка.
Ето кои са военните „намеси” в Турция след Втората световна война:
1. Превратът от 27 май 1960 г., при който тогавашният началник на ГЩ на Турските въоръжени сили (ТВС) армейски генерал Джемал Гюрсел става президент, а сваленият от него президент Джелял Баяр е отстранен завинаги от политиката. Все е извадил късмет, защото премиерът Аднан Мендерес (от Демократическата партия) и двама от неговите министри – Зорлу и Полаткан, свършват на бесилото.
2. Само две години по-късно, на 22 февруари 1962 г., началникът на Сухопътното военно училище в Анкара полковник Талят Айдемир прави нов, неуспешен опит за преврат, в знак на несъгласие с предприетата чистка в армията на участниците в преврата от 27 май 1960 г. На 20 май 1963 г. следва ново „надигане” срещу чистката на участниците в опита за преврат на Айдемир.
3. На 12 март 1971 г. е извършен първият безкръвен преврат, при който с един меморандум ГЩ заставя правителството да подаде оставка.
4. На 12 септември 1980 г. е извършен „истински” преврат, ръководен от началника на ГЩ армейски генерал Кенан Еврен и командващите на Сухопътните сили, ВМС, ВВС и жандармерията. Като повод за тази „военна намеса” са използвани сблъсъците между леви и десни и най-вече кървавите събития в Кахраманмараш и на площад „Таксим” в Истанбул, предизвикани от „Сивите вълци” на полковник Алпаслан Тюркеш.
Политици, като Бюлент Еджевит, Сюлейман Демирел, Алпаслан Тюркеш и Неджметтин Ербакан са изпратени в затвора на остров Имралъ (в Мраморно море), партиите им са разтурени, а на самите тях е наложена доживотна забрана да се занимават с политика.
През 1982 г. е приета нова Конституция, изготвена под диктовката на превратаджиите, която в своя преамбюл ги обявява за неприкосновени „спасители” на Турция. Учредени са нови политически партии, провеждат се парламентарни избори и председателят на спечелилата ги Отечествена партия (ОП) Тургут Йозал става премиер. След това ВНСТ „избира” за президент генерал Кенан Еврен.
Победителите не ги съдят, но на Еврен му се наложи да отговаря за делата си на преклонна възраст. Той беше изправен пред Темида от ислямистите на Реджеп Тайип Ердоган, но лежа и един ден в затвора. Все пак от времето на военния режим остана доктрината за „турско-ислямския синтез”, с която военните се опитаха да „опитомят” ислямизма, свързвайки го с турския национализъм.
5. Когато ислямистката Партия на благоденствието, начело с амнистирания за политиката Ербакан, спечели парламентарните избори през 1996 г., последва нова военна „намеса”. През февруари 1997 г. той беше обвинен в предателство заради срещата си с ирански дипломат. По улиците на Анкара излязоха десетина танка и ислямистите клекнаха пред тази демонстрация. На 28 февруари 1997 г. Съветът за национална сигурност „посъветва” премиера да подаде оставка и на 27 май той „хвърли кърпата”.
6. През 2002 г., обаче, изборите спечели основаната от Реджеп Тайип Ербакан Партия на справедливостта и развитието (ПСР), легално продължение на забранената Партия на благоденствието (“Рефах”) на Ербакан, преименувана после на Партия на добродетелта (“Фазилет”). П
ървата проява на негодувание от страна на генералите беше отказът на началника на ГЩ да присъства на инагурацията на новоизбрания от ВНСТ президент Абдуллах Гюл, бивш министър на външните работи в кабинета на премиера Реджеп Ердоган. Висшият военен беше недоволен от факта, че жената на новия президент е със забрадка.
На сайта на ГЩ беше публикувано остро предупреждение към политиците да не нарушават принципите на Ататюрк. Това в Турция наричат „е-преврат” (електронен преврат), макар властта на ислямистите да остана непокътната.
Злопаметният Ердоган
който беше вкаран в затвора от военния режим заради публичното рецитиране на една религиозна поема на Зия Гьокалп, започна да подменя висшия команден състав на армията, инициирайки съдебни дела по измислените афери „Ергенекон” и „Бальоз”. В затвора бяха хвърлени стотици адвокати, интелектуалци и военни, включително и бившият началник на ГЩ армейски генерал Илкер Башбуу.
Привидноу превратаджийските страсти в армията бяха потушени „завинаги”. Едва през 2015 г. Върховният касационен съд обяви, че не е имало никакви завери „Ергенекон” и „Бальоз”, генерал Башбуу и други бяха пуснати от затвора, но за други реабилитацията закъсня: те бяха починали в затвора.
7. И така, до 15 юли 2016 г., когато бе извършен последният (засега) опит за военен преврат срещу президента Реджеп Ердоган и правителството на премиера Бинали Йълдъръм.
Проведен аматьорски, в разрез с всички учебникарски правила на заговорите, опитът за насилствено завземане на властта се провали за часове. Но преди това, завзети от заговорниците бойни самолети и хеликоптери, бомбардираха парламента, президентския комплекс в Бештепе, сградите на ГЩ, Националната разузнавателна организация (МИТ) и Командването на жандармерията в Анкара.
Според турските медии, бомбардирани били и пистите в базата на щурмовата авиация, за да не могат да излетят верните на Ердоган самолети “F-16”. В мегаполиса Истанбул, в злополучната авантюра са участвали само група офицери от щаба на Първа армия (1 А). Тук военните завзеха мостовете над Босфора, но смаяни от тълпите цивилни поддръжници на Ердоган, тичащи към тях с турски знамена, войниците разбраха, че са били излъгани от своите началници и се върнаха в казармите.
Бунтът в чаша вода утихна за часове, като осем от заговорниците избягаха с военен хеликоптер в Гърция. Те кацнаха на летището в Дедеагач (Александруполис) и поискаха политическо убежище, но бяха изправени пред Прокуратурата по две обвинения: за контрабандно проникване на територията на Гърция и за поставяне под заплаха на приятелските отношения между двете страни. По този повод в. „Миллиет” (16.07.2016) запита: „На тази чета ли е дело свалянето на руския самолет?” Авторът на коментара явно беше забравил, че бившият премиер Ахмет Давутоглу се похвали, че лично е разпоредил свалянето на самолета, докато Ердоган се оправдаваше, че не са знаели, че “Су-24” е руски.
Гръцки медии твърдят, че сред осемте бегълци е и пилотът, изстрелял фаталната ракета „въздух-въздух” срещу руския бомбардировач, но според информация на „Блумбърг” двамата пилоти, свалили руския самолет, били заловени на сирийската граница.
Що се отнася до осемте бегълци в Гърция, те не са войници, както твърдят някои български медии, а офицери и подофицери, част от групата, изпратена с четири хеликоптера от базата „Чигли” (на 278 км от Мармарис) със задача да залови или ликвидира Ердоган, отседнал в един хотел в Мугла.
Официална Атина обяви, че е започнала процедура за връщане на бегълците обратно в Турция, която процедура щяла да приключи за 15-20 дни или най-много за месец.
Превратът завари президента Ердоган
на почивка в Мугла
По същото време премиерът Бинали Йълдъръм се е намирал в къщата си в Тузла, а силовите му министри – в Самсун, на вечеря в ресторанта „Фейзи Баба”.
Такова спокойствие буквално крещи, че има нещо нагласено във версията за преврата. Въпреки получената разузнавателна информация за готвения преврат и планираното покушение срещу държавния глава (разузнаването е засякло телефонни разговори на участници в групата за ликвидиране на Ердоган), директорът на Националната разузнавателна организация на Турция (МИТ) Хакан Фидан не е уведомил министър-председателя Йълдъръм, на когото е пряко подчинен, а е потърсил президента Ердоган.
Известен предварително от директора на МИТ, Ердоган напуснал хотела, в който бил отседнал и с ВИП самолет ТС-АТА, излетял от Даламан, за да кацне на истанбулското летище „Ататюрк”. Според самия него, ако се бил забавил 15 минути, щял да бъде мъртъв.
Странно е все пак, че два самолета “F-16” са прелетели над президентския самолет, без да се опитат да го приземят или свалят.
Странно е и това, че началникът на ГЩ армейски генерал Хулуси Акар е бил предупреден за преврата в 17,00 часа на 15 юли, но не напуснал сградата на ГЩ.
Междувременно, по социалната мрежа „туитър-муитър”, която се беше заканил „да изкорени”, Ердоган призова народа да излезе на улиците и площадите и да „защити демокрацията”. Същата демокрация, в името на която бе извършен опитът за преврат; и която Ердоган тълкува, както дяволът тълкува Евангелието.
Върховният главнокомандващ на ТВС отказа да напусне района на летището в Истанбул, докато обстановката не се „нормализира”. От там се закани, че извършителите на преврата скъпо ще се платят за стореното. В. „Миллиет” (18.07.2016) написа, че Ердоган бил предупреден за заговора и от командващия на 1 А армейски генерал Юмит Дюндар веднага след като в 21,00 ч на 15 юли заговорниците му предложили да се присъедини към тях. Той отхвърлил предложението и се обадил на президента, препоръчвайки му да кацне в Истанбул, вместо в Анкара. За награда генералът бе назначен временно за началник на ГЩ, понеже титулярът армейски генерал Хулуси Акар беше взет за заложник.
„Нормализирането” на обстановката започна още на 16 юли с уволнението на 1 500 военни и 2 700 съдии и с ареста на 6 000 участници в преврата, от които към 3 000 военни и 300 съдии. Според “Ройтерс”, арестувани са били и двама съдии от Конституционния съд, гласували за това журналистите от в. „Джумхуриет” Джан Дюндар и Ердем Гюл да бъдат съдени без задържане.
От 18 до 19 юли бяха уволнени 8 777 полицаи в Анкара и Истанбул, към 1 500 служители от системата на Министерство на финансите, 399 души от социалното министерство, 257 от администрацията на Министерския съвет, 492 от системата на Управлението по религиозните въпроси (Диянет) и дори 25 работещи в Комисията за регулиране на енергийния пазар (EDOK).
На 20 юли стана ясно, че броят на арестуваните и уволнените е достигнал цифрата 50 000 души, в това число 15 200 от системата на националното образование. На 21 000 учители са били отнети лицензите, от Съвета за висше образование са поискани оставките на 1577 декани. Ако цифрата изглежда на някого голяма, трябва да се каже, че в страната работят 1176 държавни и 401 вакъфски университета. Отнети са лицензите и на 24 радио- и телевизионни станции.
Сред арестуваните военни са 118 генерали и адмирали от всички видове въоръжени сили и родове войски. Между отведените с белезници висши военни бяха бившият командващ на ВВС армейски генерал Акън Йозтюрк, командващият и началник щабът на 2 А (Малатия) армейски генерал Адем Худути и бригаден генерал Авни Ангун, началник щабът на 4-та Егейска армия дивизионен генерал Мемдух Хакбилен, началникът на щаба на Сухопътното командване на НАТО дивизионен генерал Салих Севин, началникът на гарнизона в Мерсин, той и началник на Средиземноморския район бригаден генерал Неджат Атилла Демиркан, командирът на 3-ти армейски корпус (3 АК) корпусен генерал Ердал Йозтюрк, командирът на Северния морски район на Истанбул и редица командири на авиобази, бригади „командос”, щабни офицери и др.
Арестуван беше дори турският командир на авиобазата „Инджирлик” бригаден генерал Бекир Ерджан Ван. Според в. „Ню Йорк Таймс” той поискал убежище в САЩ, но от Европейското командване на НАТО в Германия дошло указание да бъде предаден на турските власти.
Бригаден генерал Салих Терзи беше убит при опит с 20 души да завземе Командването на специалните сили.
Чистката на „гюленисти”
в армията и правосъдието не спира и придобива ужасяващи размери.
Очевидно властите са имали вече готови списъци на лицата, които да бъдат отстранени или арестувани. Това потвърди пред „Нова тв” (18.07.2016 г.) турският посланик в София Сюлейман Гьокче, подчертавайки, че пучът е предотвратил ареста на набелязаните съдии. Той бил организиран не толкова от армията, колкото от съдиите, свързани с „терористичната” организация на Фетхуллах Гюлен (FETO).
Изпаднал в противоречие с Ердоган, на 19 юли посланик Гьокче се яви в БНТ, за да отрече, че съдиите са автори на преврата. Но допусна по-голям гаф, заявявайки, че арестуваните са само 1/5 от предвиденото. Тоест, арестите тепърва предстоят...
Излиза, че Ердоган и правителството са имали предварителна информация за готвения преврат, но са позволили той да се извърши, за да се разправят окончателно със своите опоненти.
Другата възможност е нескопосният бунт да е бил инсцениран от самото правителство с цел Ердоган да получи подкрепа за промяна на Конституцията и въвеждане на президентско управление. И тъй като САЩ отказват да обявят за терорист и умуват дали да предадат на Ердоган бившия му съдружник, сега враг №1 Фетхуллах Гюлен, турският президент почти ги обяви за съавтори на преврата: „Обръщам се към Барак Обама. Предайте ни този човек. Нали сме стратегически партньори?”, крещеше Ердоган от трибуната на свикания по негово искане антипревратаджийски митинг.
Стигна се до там държавният секретар на САЩ Джон Кери да умолява Ердоган да не раздухва антиамерикански настроения, които ще доведат до атаки срещу американските дипломатически представителства и американските граждани в Турция.
В. „Ню Йорк Таймс” наля масло в огъня, публикувайки съобщение, че арестуваният заради участие в преврата турски командващ на авиобазата „Инджирлик” бригаден генерал Бекир Ерджан Ван е поискал политическо убежище в САЩ, но искането му било отхвърлено. Факт е, че базата беше затворена временно и там бяха изпратени прокурори и жандармеристи.
По-прозаичните причини
Дългите ръце на Ердоган стигнаха и до имението на Фетхуллах Гюлен в Пенсилвания. Там се събраха „протестъри” със забрадки, които удряха с тояги и камъни всяка кола, излязла от имението и призоваваха „паралелния терорист” да се върне в Турция. Последният заяви, че осъжда преврата, че сам е страдал в миналото от военните „намеси”, но кой да чуе!
На сайта на Белия дом започна събиране на подписи за предаването на Гюлен на Турция. „Паралелната структура” или „дълбоката държава” на Гюлен, – това е универсалното обяснение за всички лоши неща в Турция!
Има и по-прозаични причини за преврата.
През август трябваше да се събере Висшият военен съвет, който да извърши редовните кадрови разстановки в ТВС. Но още в началото на юли турските вестници пишеха, че се очаквало той „да прочисти” армията от симпатизанти на „паралелната структура” на Фетхуллах Гюлен.
Между застрашените от предстоящата „чистка” се оказа бившият командващ на ВВС армейски генерал Акън Йозтюрк. Той беше назначен на този пост през 2013 г., след многобройните арести на военни по делото „Бальоз”(„Чук”), а през 2015 г. сдаде длъжността на армейски генерал Абидин Юнал. Тъй като му оставаше една година до края на срока за престой в звание, милостиво го оставиха да служи като член на Висшия военен съвет с намерението да го пенсионират на 30 август тази година. Ако опитът за преврат беше успял, генерал Йозтюрк щеше да стане началник на ГЩ. След провала на некадърната му акция се разкри, че още преди една година група офицери са предупредили ГЩ, че Йозтюрк е „гюленист” и потенциален извършител на военен преврат.
След потушаването на пуча, вече в ареста, той побърза да натопи началника на ГЩ армейски генерал Хулуси Акар, твърдейки че е действал заедно с него. Нищо ново под слънцето!
Отказът на Акар да напусне сградата на ГЩ, въпреки предупреждението за преврата, може да се тълкува и като съучастие със заговорниците. Но тъй като Акар беше взет за заложник от метежниците и откаран в авиобазата Мюртед край Анкара, той получи алиби.
Между временно правителството назначи за и.д. началник на ГЩ командващия на 1 А армейски генерал Юмит Дюндар. Армейски генерал Акън Йозтюрк, зет му подполковник Хакан Каракуш (командир на 141-ва ескадрила от 4-та авиобаза на щурмовата авиация) и корпусен генерал Метин Ийдил (началник на учебното командване за свръзки и поддръжка към Командването за обучение и доктрина на Сухопътните сили), са обвинени, че са „натиснали бутона” на опита за преврат. Акцията е започнала с вдигането на “F-16” и самолетите цистерни във въздуха в 22,00 ч по заповед на армейски генерал Йозтюрк.
По това време целият висш команден състав на турските ВВС, начело с командващия армейски генерал Юнал бил на сватбата на дъщерята на корпусен генерал Илхан Шанвер, командир на ударната авиация и ПРО. Сватбеното тържество се провеждало в морския клуб на модата в Истанбул. От него отсъствал само армейски генерал Йозтюрк. Един военен хеликоптер кацнал до морския клуб и цялото командване на ВВС било парализирано. Дотук всичко вървяло по план. Дали отново не става въпрос за съучастие, а не за обикновена небрежност от страна на командването на ВВС?
Кой защитаваше демокрацията?
Обаче малките успехи на превратаджиите са съпроводени от толкова нелепости, че сериозните анализатори започват да се съмняват дали наистина са възнамерявали да свалят правителството на Бинали Йълдъръм и президента Реджеп Ердоган. Фетхуллах Гюлен допуска дори, че превратът може да е инсцениран от самия Ердоган. Защо превратаджиите не са го арестували по-рано в курорта Мармарис, където е бил почти без охрана, а са го оставили да прелети до летище „Ататюрк”? Нали е могъл да избяга в чужбина и от там да организира контрапреврат?
Правителството, начело с Бинали Йълдъръм също не е пипнато. С малки изключения, не са били овладени и медиите, включително социалните мрежи, чрез които посланията на Ердоган стигнаха до неговите поддръжници. Последните се изсипаха с десетки хиляди по улици и площади, за „да защитят демокрацията” и нейното турско превъплъщение Реджеп Ердоган.
Не е била потърсена и подкрепата на опозиционните политически партии. Напротив, бомбардирана е сградата на ВНСТ, докато то заседава, вследствие на което четирите парламентарно представени партии, включително про юрдската Демократична партия на народите (ДПН) на Селяхаттин Демирташ и Фиген Юксекдаг, подписаха обща декларация, осъждаща преврата.
Поведението на ДПН е обяснимо: същите военни избиха 7000 кюрдски „терористи” и разрушиха редица кюрдски градове и села в Югоизточен Анадол. Освен това депутатите на ДПН и част от депутатите на другите опозиционни партии са без имунитет и могат всеки момент да бъдат задържани.
Ердоган получи подкрепа и от лидерите на САЩ, Русия и Германия, както и от институциите на ЕС. Те заявиха, че стоят зад демократично избраните турски институции. Той и Хитлер е бил демократично избран, но управлението му едва ли може да се нарече демократично... До опита за преврат Ердоган беше за тях диктатор, авторитарен тип, който погазва човешките права и свободата на медиите. И който играе двойна игра: символично се бори, а фактическа подкрепя джихадистите от организацията „Ислямска.държава” и фронта „Ал-Нусра”. Това, че е „демократично избран” не го прави по-малко авторитарен. Ако мислеше за народа, нямаше да изправи невъоръжени хора срещу танковете. Според Андрю Финки от в. „Гардиън „Не армията, а Ердоган прави отдавна преврат в Турция”...
Ами ако превратаджиите бяха избили десетки хиляди, а не „само” 295?!
Ако ранените не бяха 1500, а десет пъти по толкова? Впрочем, никъде не видяхме кадри с убити и ранени противници на преврата. Въпреки това тълпите скандираха името на фюрера, наред с „Аллах акбар”.
Ако турците трябва да избират между ислямистите на Гюлен и тези на Ердоган, по-добре да забравят за демокрацията. Все едно е на кого са симпатизанти пилотите, които ще хвърлят бомби върху тях. Когато изтрезнеят от възторга, ще разберат, че са били използвани като жив щит срещу един комплот, чийто проектант може да е бил самият Ердоган. Не е възможно МИТ да не е следила „гюленистите” далеч преди да тръгнат да свалят правителството. В противен случай шефът на МИТ Хакан Фидан трябваше незабавно да бъде отстранен и арестуван.
Какви са последиците за България
Вместо да гадаем, дали опитът за преврат в Турция е автентично дело на „военната хунта”, или е инспириран отвън - да не говорим за вероятността да е режисиран от самия Ердоган, - нека да си отговорим на въпроса „Кому е изгодно това?”. Отговорът на тази питанка води както към някои среди в САЩ, които не харесват помирението на Ердоган с Путин и Нетаняху, така и към самия Ердоган, който укрепи своята диктатура, играейки си с антипревратаджийските настроения на масите. Ако някой ви каже, че зад преврата не стоят хора на Държавния департамент, Пентагона и ЦРУ, а Владимир Путин, можете да му се изсмеете. Вярно е, че Ердоган получи подкрепа от президента Обама, но САЩ отдавна нямат единна външна политика, а няколко такива, водени от различни лобита и властови центрове.
Преди време 51 служители на Държавния департамент осъдиха външната политика на Обама и настояха САЩ да бомбардират Дамаск. Да сте чули някой от тях да е бил уволнен? Веднага след началото на опита за преврат държавният секретар на САЩ Джон Кери каза, че САЩ очакват да има „приемственост”, което предполага, че се е надявал заговорниците да успеят да свалят Ердоган. Така че напълно е възможно метежниците в Турция да са получили уверения и насърчения за подкрепа отвъд Атлантика. Без гаранции от САЩ армейски генерал Йозтюрк не би предприел рискованото приключение. Сега вместо пенсия, ще получи затвор, ако не и смъртна присъда. Другата възможност е да е подозирал, че и без друго ще бъде осъден като „гюленист”, та е решил да изпревари събитията.
Какви ще са последиците за България от злополучния опит за преврат, станал повод премиерът Йълдъръм да обяви 15 юли за „Ден на турската демокрация”?
Първо, поради разюздания реваншизъм на властите, възможно е към турско-българската граница да се устремят хиляди кемалисти и гюленисти, заплашени от отмъщението на Ердоган. Той обяви, че стара Турция е останала в миналото и вече ще се строи нова Турция. Нова по отношение на какво? На кемалистката светска република ли? Каква ще е тази нова Турция, чието начало е поставено с поредния опит за военен преврат? Нали пострадалите от суровите мерки на Ердоган ще търсят отмъщение и реванш? Значи, гражданската война в Турция няма да свърши скоро.
Второ, да не забравяме и 20-милионното кюрдско население, което се бори за автономия или независима държава. То няма как да бъде победено с военни средства, а Ердоган показа, че „процесът на решаване” (на кюрдския проблем) е бил само една мимикрия. Затова преди изборите на 1 ноември 2015 г. нареди на ВВС да възобновят бомбардировките на обекти на Кюрдската работническа партия (ПКК) в Северен Ирак.
Не кюрдите започнаха гражданската война в Турция, а Ердоган. Нещо, което превърна Турция в несигурна страна.
Позицията на Б. Борисов – премерена и адекватна
Трето, тази година Ердоган обеща турско гражданство на сирийските бежанци, които са към 2,5 милиона, от които 300 000 в бежански лагери. Впоследствие обещанието, направено с предизборни цели, се сведе до около 300 000 бежанци с образование и квалификация.
Ако ЕС премахне визите за турски граждани, тези хора ще поемат към Европа с легални турски документи за самоличност. Останалите ще продължават да се стремят към обетованата Европа по най-безопасния маршрут – през България.
Обаче ако гражданската война приеме неконтролируеми мащаби, Турция няма да е длъжна да възпира новите бежански потоци от Близкия изток, Азия и Африка. Тогава на пътя им се изпречва България и като първата „сигурна страна” ще бъде задължена да ги устрои на своя територия. Както и да приема върнати от ЕС нелегални имигранти и бежанци, които е имала неблагоразумието да регистрира. Наскоро ни препратиха една такава група... Така че, подкрепяйки „демократично избрания диктатор” Ердоган, българският „политически елит”, начело с президента Росен Плевнелиев и министрите на външните работи и отбраната, „хранят гаргата, която ще ни изкълве очите”.
Много пъти сме критикували премиера Борисов за импровизациите му във външната политика, но реакцията му на преврата в Турция е съвсем премерена и адекватна. Защото визира и реваншизма, и евентуалното отмъщение на Ердоган, което ще увековечи насилието. Особено ако се върне смъртното наказание и участниците в преврата бъдат екзекутирани показно.
Според Джон Кери връщането на смъртното наказание в Турция ще постави на изпитание членството й в НАТО, а според Федерика Могерини то ще направи невъзможно членството й в ЕС. Въпреки това Анкара отмени Европейската конвенция за правата на човека, а Ердоган предостави на ВНСТ да върне смъртното наказание със закон, който той с удоволствие ще утвърди.
Достатъчно е и това, че офицери бяха съблечени голи и хвърлени на пода в някакъв физкултурен салон. А генерали бяха водени от цивилни полицаи с белезници на ръцете, сякаш са служили на друга държава. Подобни унижения турските военни не са преживявали и като военнопленници! Притиснати до стената, те непременно ще потърсят реванш в следващ, може би успешен преврат. Което не означава, че България има някакъв интерес от това. Ако превратът на 15 юли беше успял, единственото добро за нас щеше да е отзоваването на нахалния посланик Гьокче от София.
Така че внимателно с подкрепата към Ердоган! Съболезнования към близките на загиналите и към ранените – да! Безусловна подкрепа на един диктатор, макар и избран „демократично” – не!
А пък призивите на Плевнелиев към Анкара на недемократичните действия да отговори с повече демокрация, са повече от нелепи. Защо не приложи същата рецепта и спрямо Русия в Черноморския регион, а настоява за засилено военно присъствие на НАТО?
Ердоган толкова се впечатли от препоръката на българския президент, че веднага след заседанието на Съвета за национална сигурност обяви 3-месечно извънредно положение. Тогава президентът и правителството ще могат да приемат закони, без да искат одобрението на ВНСТ. Жалко, че в Анкара на практика нямаме посланик, та трябва турският посланик в София Гьокче да информира българските власти за случващото се в Турция. Май нямаме и министър на външните работи, а ретранслатор на указанията на Вашингтон и Брюксел...
