РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОПИТА ЗА ВОЕНЕН ПРЕВРАТ В ТУРЦИЯ, РАЗГЛЕЖДАНИ КАТО ТЕЗИС.
1. Най-общо, изглежда, че причините за преврата са предимно вътрешни, но е съвсем възможно да предполагаме, че заговорниците са се консултирали най-малкото със задгранични опозиционери като например Гюлен (макар че засега няма факти за съществуването на такава пряка връзка), както и с представители на чужди държави (което също трябва да бъде доказано).
Според мен превратът е замислен сериозно и целта е свалянето на Ердоган. Конспирологии от рода на „всичко е организирано от Ердоган”, колкото и различни да изглеждат, са равнозначни на това да се каже например, че провалът на заговора на Щауфенберг през 1944 г. е постановка на Хитлер, за да укрепи властта си, и че заговорниците опитвали да отвлекат вниманието от истинските организатори.
Добре известно е недоволството на военната върхушка от политиката на Ердоган, периодичните чистки в армията бяха естествена реакция на генералската фронда, но недостатъчни, за да предотвратят опита за преврат.
Причините за недоволство са тривиални – генералитетът не одобрява външната политика на Ердоган, която днес е във всеобхватна разруха, има недоволство от ислямизацията на турското общество, а също и субективното недоволство на отделни генерали по повод кариерното им бъдеще.
Мисля, че сега вече ще бъде по-разбираемо защо в СССР от края на 20-те години (на 20 век – бел. ред.) органите на държавната сигурност правеха арести сред командния състав на РККА (1) но въпреки това се случи заговорът на Тухачевски, понеже политическото ръководство недооцени заплахата от страна на военните. В този смисъл и Ердоган допусна същата грешка, която и съветското партийно ръководство, и за малко да си плати скъпо.
Събитията не се развиват по план
2. Известните досега факти говорят, че Ердоган е трябвало да бъде ликвидиран в началото на преврата (турският Щауфенберг бил длъжен да „взриви своята бомба”). Атаката срещу хотела, където Ердоган вече го нямало, се оказа удар в празното и това на мига обърка плановете на заговорниците, които няколко часа след преврата фактически контролираха върхушката на армията, авиацията и флота, бяха завзели сградата на Генералния щаб и се подготвяха да овладеят офисите на големите медии и да завладеят „мостовете, пощата и телеграфа”, както са ни завещали класиците. Прословутите „майори” и „полковници”, представяни като „организатори на преврата”, всъщност бяха прикритие за действията на висшия генералитет, който трябваше да излезе на сцената, когато Ердоган е вече убит, а пучистите изцяло владеят положението.
От такава гледна точка техните действия са съвсем логични и затова превратът в Турция най-много напомня „заговора на Щауфенберг”, където за гърба на непосредствените извършители невидимо стоели фигурите на фелдмаршалите. Препоръчвам ви да прочетете описанието на заговора на Щауфенберг (2) за да се разберат по-добре причините на подобно някак „странно” поведение на заговорниците. За някои може би изглежда „странно”, но всъщност поведението им е съвсем човешко, като на хора, осъзнали, че събитията не се развиват по план.
Няма да има „турски Ас-Сиси”
3. Чак едно денонощие след потушаването на пуча изникна информация, че Хулуси Акар, началникът на Генщаба на Турция, е съпричастен в организирането на преврата. Командирът на ВВС в оставка Акин Азтюрк открито заяви, че е действал заедно с Акар, от което следва, че приказките за „заговор на полковниците” са просто димна завеса, прикриваща главните действащи лица в етапа на подготовката и осъществяването на преврата, което им давало възможност да заявят „че нищо не знаят” в случай на неуспех, че „нас ни държаха насилствено” и „ние никога не сме подкрепяли заговорниците”.
Обаче докато службите, верни на Ердоган, се занимават с непосредствените заговорници, има въпроси, които се множат, и те са по повод военната върхушка. Сега Акар бе фактически предаден, има и въпроси по повод „пленяването” на командващите ВВС и ВМС на Турция.
Има въпроси и по командването на 2-ра армия в Малатия, където също възникнаха стълкновения.
Заговорът очевидно излиза извън обсега на върхушката на ВВС и на жандармерията. Това, че Акар е съпричастен, подсказва, че висшето ръководство на армията или е било пряко свързано със заговорниците, или най-малкото е знаело за подготвяния преврат и си е затваряло очите. Възможно е и някои „лоялни” към Ердоган генерали също да са знаели за заговора, или да са участвали в него, но в един момент преминават на страната на Ердоган и участват в потушаването на пуча, организиран от техни приятели и колеги, също както през 1944 г. постъпи командващият армията на резерва Фром.
4. Когато става очевидно, че Ердоган е жив и се приземява в Истанбул (преодолявайки своята нерешителност, известно време неговият самолет кръжил в небето южно от града), плановете на заговорниците взели да се срутват, защото онези, които направили първата крачка, останали без тил, някои не ги подкрепили, други се изплашили в последния момент и минали на страната на Ердоган, а някои не направили, каквото било нужно. Пучистите казаха „А”, но не казаха „Б”, поради това целият преврат изглежда смачкан, което на свой ред породи разни конспирологии на тема „САЩ се измъкват” и „това е пиеса на Ердоган”.
Турските военни се държаха като по шаблон и дори бяха готови да повторят опита на египетските военни, които банално разстреляха живия щит, с който се опитваха да се защитят и Морси, и Ердоган. Ако генералите бяха влезли в играта, в Анкара и в Истанбул щяха да загинат незнаен брой граждани, защото сред заговорниците очевидно е имало хора, готови да проливат кръв в името на овладяването на властта. Когато „майорите и полковниците” разбират, че няма да има подкрепа, всичко се срутва още по-главоломно, и по-нататъшното убийство на граждани загубва смисъл. Всички тези тълпи със знаменца – хубави и фотогенични, имат значение до онзи миг, когато неизвестен капитан или майор даде заповед за стрелба на живо и потвърждава заповедта си отново и отново, както в Кайро например, където военните не се смутиха да разстрелят няколко стотин души, включително жени и деца, носещи портрета на Морси и националните египетски знамена. Военните там били сигурни, че сегашният египетски президент Ас-Сиси, заради който бе пролята всичката тази кръв, няма да се изсули и ще подкрепи войниците си. Затова те спокойно разстрелваха хората и не бяха наказани, защото победиха.
Военните в Турция също бяха готови да стрелят и стреляха, обстрелваха от вертолети, тъпчеха живите с танкове, но само до момента, когато стана ясно, че няма да има „турски Ас-Сиси” (както изглежда, Акар в 2-3 часа през нощта забравил темата за преврата и прилазил към групата на „жертвите”, въпреки че в началото пучистите го нарекоха бъдещият ръководител на Турция) и ще се търси отговорен за пролятата кръв; че няма да има победа, която да плати сметката за труповете. Оттук и тоталният разпад на съпротивата на метежниците.
Провалът на метежа
5. Дори ако „майорите и полковниците” бяха готови да отидат докрай, макар че станал ясен неуспехът, ако бяха успели да неутрализират Ердоган, за генералите това би бил своеобразен сигнал, след който те повтарят поведението на фелдмаршалите на Хитлер, когато научили, че Хитлер е оцелял от покушението. И също както фелдмаршалите, това поведение на турските генерали няма да ги опази от разправа.
Провалът на метежа дава на Ердоган необходимите козове, за да отстрани и съпричастните, и непричастните. Сега вече трудно ще се разбере кой от генералите наистина е бил заговорник и кой ще го причислят към заговора, припомняйки за старите му грехове. Гюлен, който е в САЩ, може и да има участие в заговора, но може и да няма. Това едва ли е толкова важно, защото за Ердоган заговорът е удобен повод да си разчисти сметките със старите врагове и едновременно за пореден път да срита САЩ, с които през цялата година досега се ругаеха.
Ердоган наистина победи и сега всички негови вътрешни врагове сериозно ще съжаляват, че военните нищо не направиха.
Армията я чака грандиозна чистка, която най-напред ще удари висшия и средния команден състав, съдийският корпус ще бъде обновен, както и ръководството на спецслужбите (очевидно ръководството на Турция не е подозирало за заговора, или е било недотам информирано, което предполага или некомпетентност на отделни ръководители на спецслужбите, или тяхно пряко или косвено участие в заговора), засилен е контролът върху политическите партии, още по-затегнат е контролът над медиите и интернет.
Проблемът с геополитическите фактори
7. Естествено, не бива да се заобикаля темата за участието на САЩ в подготовката на преврата. Извън излишната риторика, няма преки доказателства, че САЩ имат пръст в преврата, с изключение на факта, че Гюлен, който е враг на Ердоган, живее в САЩ. Обаче само по себе си това не е доказателство. Спомням си обаче, че няколко дни преди преврата във „Форийн полиси” излезе любопитна статия (3) , в която американците осветиха контактите на турски генерали в оставка с Москва и с Асад в противовес на политиката на турското ръководство.
На фона на случилото се, статията може да се разбира двояко – може да е била предупреждение за Ердоган, че генералите му действат зад гърба, а от друга страна, може да е елемент от информационната подготовка, насочена към изграждането на политически субект в лицето на генералите, които трябва да дойдат на власт и да променят политиката на Турция.
Не е изключено някои държави да са били в курса на замисляното от генералите срещу Ердоган по разузнавателни канали, обаче са имали някакви причини да не предупредят Ердоган за опасността. Лесно е да се предположи, че ЦРУ, Мосад, СВР (4) може да са знаели, че турските военни са недоволни от Ердоган и че е възможно изостряне на ситуацията.
Също така е възможно турските генерали от запаса, които имат контакти със заговорниците, с представители на чужди държави, да са обсъждали с тях въпросите за бъдещето на Турция без Ердоган. Но по всичко изглежда, че заговорът е назрявал отвътре, а външните сили, дори и да се намесят, е било за по-късен етап, когато заговорниците трябва да сондират въпроса за легитимацията на преврата в случай на успех. Но тук фактите са недостатъчни и може само да предполагаме с кого конкретно са общували заговорниците и какви обещания са получили (ако въобще са им били дадени). Според мен, по този въпрос ни чакат още разкрития, още повече че Ердоган демонстрира незаинтересуваност да направи връзка между опита за преврат и действията на външни сили, на първо място САЩ, които биха имали обективни мотиви да искат смяна на Ердоган с военните. Обаче същото може да се каже и по линия на Германия, Израел, Сирия, Иран и Русия.
Ердоган успя да си създаде много врагове зад граница, затова и мнозина биха могли да имат интерес вместо непредсказуемия Ердоган, в Анкара да е на власт предсказуема военна хунта, която не е склонна на авантюрите, в които периодично участва Ердоган.
8. Победата на Ердоган и очевидната му сила след потушаването на метежа не решава в дългосрочна перспектива стратегическите проблеми, свързани с продължаващата турско-кюрдска война и заплахата от създаването на Кюрдистан; не се променя и губещата политика на територията на Сирия, да не говорим за икономическите проблеми, свързани с кризата в туристическия сектор. Няма как да изчезнат от само себе си и терористичните акции на Халифата и ПКК (5) От една страна, властта на Ердоган ще укрепне, но това пък не решава проблема на Турция като държава, защото фактът е простичък – повечето стратегически проблеми на Турция са резултат от действията на самия Ердоган. Затова при по-нататъшно укрепване на едноличната му власт, мечтите му за нова Османска империя и пантюркистки свят, още по-явно ще изплуват проблемите, родени от такива геополитически фантазии. Преди те бяха свързани най-вече с влошаване на отношенията с държави, които, меко казано, не бяха във възторг от картината на бъдещето в главата на Ердоган. Сега тези проблеми все по-явно изникват вътре в самата Турция, а неуспешният заговор на военните е още едно свидетелство за нездравата ситуация в държавата.
18 юли 2016 г.
1. Рабоче-крестьянская Красная армия, РККА, въворъжени сили, формирани в РСФСР в периода 1918-1922 г. – Бел. ред.
2. http://rushist.com/index.php/toland-adolf-gitler/1266-zagovor-shtauffenberga-protiv-gitlera Заговор Штауффенберга против Гитлера, Глава 28, Армейский заговор (ноябрь 1943 – 21 июля 1944 г.
3. http://colonelcassad.livejournal.com/2844832.html Тайные каналы турецкой дипломатии)
4. Службата за външно разузнаване на Руската федерация. – Бел. ред.) или БНД (5) (5. от нем. Bundesnachrichtendienst, BND, Федералната разузнавателна служба на Германия, службата за външно разузнаване на Германия, която е под контрола на ведомството на федералния канцлер на Германия. – Бел. ред.)
5. от кюрдски Partiya Karkerеn Kurdistan – PKK, от тур. Kurdistan Isci Partisi, KIP. – Бел. ред.)
