В навечерието на 74-ата годишнина от разстрела на поета антифашист Никола Вапцаров, на Гарнизонното стрелбище (зад НДК в София), където е лобното му място, бе организиран митинг-поклонение от столичната организация на БСП, Българския антифашистки съюз, Съюза на българските писатели и вестник “Моята вяра”. Митингът беше открит от поета Лъчезар Еленков, гл. редактор на в. “Моята вяра”. Акрисата Джуни Александрова изпълни стихове на Никола Вапцаров.
Множество граждани на София, писатели, общественици, представители на Социалистическата партия, сред които заместник-председателят на Народното събрание Янаки Стоилов, председателят на Градския съвет на столичните социалисти Калоян Паргов, председателят на БАС Симеон Игнатов, Борис Цветков, областен съветник и председател на ГО на антифашисткия съюз, както и главният секретар на Съюза на писателите Христо Ганов, народните представители Красимир Янков, проф. Румен Гечев, Жельо Бойчев, Георги Свиленски, почетоха с минута мълчание паметта на разстреляните антифашисти. Същия ден, привечер, в 17 часа, пред паметника на Никола Вапцаров, в градинката зад Националната художествена галерия в София, се проведе литературна вечер, на която младежи от БСП – София изнесоха рецитал по стихове на Вапцаров, а идеята за тази възпоменателна вечер бе на Съюза на българските писатели.
Отзвукът, който получи словото на проф. Ваня Добрева по повод годишнината от гибелта на Вапцаров и неговите другари, ни дава повод да го публикуваме в този брой на в. “Нова Зора”.
Зора
• Слово на проф. Ваня ДОБРЕВА, зам.-председател на ГС на БСП
Преди 74 години тук, на това място, бяха разстреляни великият български поет революционер Никола Вапцаров и неговите бойни другари, герои от съпротивата срещу фашизма през периода на Втората световна война, видни дейци на Българската комунистическа партия – Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов.
Чрез разстрела българският фашизъм искаше да ликвидира тяхната вяра. Но не успя. Да срази човешкото им достойнство. Но се провали. Да сложи край на надеждата за по-справедливо устроен свят. Но се препъна. Разстреляни, Вапцаров и другарите му остават светъл пример за родолюбие и хуманизъм, за отстояване на социалната кауза.
Посочвам тези известни истини, тъй като през последния четвърт век враговете на човечеството пак надигат глава. Забравили урока на историята, те подготвят клади за човешкия дух, оковават във вериги поривите на личността и народите да правят живота по-хубав и по-добър, с по-малко мрак и насилие.
У нас вече станахме свидетели на гаври с паметта на загинали антифашисти, на разрушени паметници и на публично афиширани декрети, с които антифашизмът се приравнява с тероризъм. Държавната власт, медиите и образователната система работят всекидневно, за да фалшифицират смисъла на антифашистката съпротива. Унизяват се публично останалите живи участници в антифашистката борба, цинично, от съзнанието на младите поколения се зачерква дори и беглата следа, че в България, само преди около седемдесет години, беше извършен социален и духовен подвиг, повторил саможертвата на героите, които сътвориха величието на Националното ни възраждане.
Днес сме длъжни да заявим: съживяването на българския фашизъм представлява част от съживяването, възвръщането на опасността от фашизъм в Европа и на цялата планета. Най-опасният рецидив в съвременна Европа се появи и разви в Украйна върху почвата на бесния антикомунизъм и русофобията. През последните две години там неофашизмът реанимира наследствата на нациста Бандера, придоби държавни протекции, за да разгонва народните протести и манифестации.
За да опустошава масово паметниците на героите антифашисти. За да вкарва в затвори и концлагери другояче мислещите. За да убива журналисти, обявили се срещу държавния терор. За да забранява партии и да слива национализма с ксенофобията, антисемитизма и расизма. За да води война срещу собствените си граждани в Донбас и Луганск.
Отгласи от манталитета на фашизма откриваме във външната политика на страните, които извършиха военни агресии в Ирак, Либия и Сирия, които организираха цветните революции в Близкия изток и в Европа, които хвърлиха бомби над Белград. В новите исторически условия се множат ускорено метастазите на фашизма най-вече там, където със зъби и нокти, с цената на милиони невинно унищожени хора глобализмът налага своята власт и своята тотална хегемония.
Бъдещето ще осъди този поход срещу човечеството и прогреса, тъй както в Нюрнберг беше издадена историческа присъда над Хитлеровия нацизъм от времето на Втората световна война.
Ако можеше сега да възкръсне Вапцаров, той отново би внесъл светлина в този „черен човешки живот”, отново би нахранил децата с хляб и вяра, отново би вървял към „непознат завод”, отново би заявил, че иска честно да умре „като работник в боя ни за хлеб и свобода”. Но той би казал също, че „сега не е за поезия”, че историята е „с кървава мутра”, че „в ушите ни бръмчи гласът на тъп и злостен агитатор”, че понеже и „хлябът е от мъката по-чер”, лозунгът е един: „Съюз със СССР”. Би призовал нас, своите сънародници, със словата на своя събрат по идеи и мъжество, чеха Юлиус Фучик: „Хора, бдете!”
Каквото и да правят днес враговете на прогреса, каквито и усилия да полагат за масовото манипулиране и заробване на човечеството, подвигът на антифашистите, разстреляни тук, на Гарнизонното стрелбище, на 23 юли 1942 г., ще остане светъл пример за всеки, който няма да падне на колене.
И ние сме тук, за да се поклоним пред саможертвата на героите, които в най-тежки исторически мигове защитиха с кръвта си каузата на свободата, на справедливостта, на човешкото достойнство и и на България.
Пред светлата памет на героите, на всички, за които думата Отечество е свята и неизличима - поклон!
