• Да бръкнеш с пръст в раната
На 8 септември в Торонто започна 41-вият Международен филмов фестивал (TIFF), където бе представен „Сноудън”, филм на режисьора Оливър Стоун. Творческата и обществена биография на трикратния носител на „Оскар” и множество други награди Оливър Стоун е ярка и изпълнена с особени събития и епизоди.
През 2012 г. Стоун представи нашумялата документална поредица „Премълчаваната история на САЩ”, която поставя под въпрос множество митове от обществен и политически характер, като например в епизода „Бомбата” режисьорът изследва решението на Хари Труман за атомната бомбардировка над Хирошима и Нагазаки.
Творческата дейност на Стоун е толкова открито и последователно насочена в служене на истината и отхвърляне на официалните доктрини, лишаващи човека от присъщото му достойнство и хуманни добродетели, че съвсем естествено няма как да бъде наречен “вътрешен човек” във “фабриката за илюзии” “Холивуд”. Казват, че там се съобразяват с него, но го “държат на разстояние”... Но Стоун и не се е стремил никога към това. Както става ясно от разговори и интервюта с режисьора, той гледа на поредния проект като на възможност да бръкне с пръст в раната, да разтревожи презадоволеното и навикнало да си затваря очите общество. И не би могло да е другояче. След филми като “Убийци по рождение” (1994), който е сурово обвинение към медиите, че превръщат в национални герои най-садистичните маниаци; като яркия политически филм “Никсън” (1996) с Антъни Хопкинс в главната роля; като “Среднощен експрес”, режисиран от друг изключителен талант - Алън Паркър, е ясно, че Стоун ще остане „незабелязван”. Толкова по-зле за „незабелязващите го”.
Оливър Стоун с възхита говори за своята професия - записва се в киноколежа към Нюйоркския университет в класа на величествения Мартин Скорсезе. “Невероятно ми провървя.
Марти бе влюбен в киното и заразяваше с тази любов всички наоколо. Той ни убеждаваше, че сме талантливи, съветваше да се учим не само от другите, но и да търсим в себе си - личния си стил, собствените теми. Благодарение на него станах режисьор”, споделя Стоун. Рядко признание на голям към голям, за което се изисква не само върховен професионализъм, но и благородно човешко отношение и самооценка.
Оливър Стоун осъди безусловно „Покемон Гоу” (Pokemon Go), защото играта би могла да доведе до “тоталитаризъм”, ако се разбере „нивото на проникване” в личния живот. Премиерата на Покемон бе на 6 юли т.г. в Сан Диего, а Оливър Стоун я определи като елемент от културата на “капитализма на контрола”.
В тази връзка, а и по повод премиерата на „Сноудън”, Оливър Стоун отбелязва пред АФП, че “се изследват данните на всички хора, които са в залата например, за да се знае какво биха си купили, какво обичат и преди всичко какво е поведението им”... Pokemon Go впоследствие бе обвинена, че е отговорна за вълна от престъпления, нарушения на движението по пътищата и оплаквания от цял свят. “Вие ще присъствате на нова форма на - искрено ви го казвам, - общество на роботи... Това се нарича тоталитаризъм”, цитира думите му агенция Франспрес.
Преди две години Оливър Стоун заяви, че снайперистите на майдана са хора на ЦРУ. Американският режисьор сравни протестите на майдана, които започнаха в края на 2013 г., с протестите във Венецуела през 2002 г. Според него ЦРУ създава хаос и сваля легитимни правителства и дава за пример Иран през 1953 г., Чили през 1973 г. и други. „Това е американската технология „Промяна на режима 101”, обяснява Стоун. Режисьорът стана популярен и с много документални филми, посветени на „социализма на 21 век” в Латинска Америка и най-вече с филма си за Боливарианската революция във Венецуела и Уго Чавес.
В плановете на Оливър Стоун е и филм за президента на Русия Владимир Путин. За първи път той споделя желанието си да снима филм за руския лидер през 2014 г. Казва, че иска да покаже на западния свят „алтернативната гледна точка” на Владимир Путин, както и истината за редица политически събития. През 2015 г. между Стоун и Владимир Путин бяха осъществени няколко срещи, появиха се и съобщения, че Стоун събира материали за мащабен проект.
