Две събития разпалиха познати русофилски и русофобски страсти - традиционният 13-и събор на приятелите на Русия, организиран от НД „Русофили” на яз. „Копринка”, край Казанлък, уважен от близо 13 000 души (по данни на полицията), и който, както всяка година, не мина без някои инциденти. И второто - едно необичайно изказване на руски журналист, телевизионен водещ, праправнук на писателя Лев Толстой и вече депутат в Държавната Дума от партия “Единна Русия”.
Програмата на събора на русофилите включваше срещи на различни групи българи, работили в бившия СССР и впоследствие в Русия, разнообразна художествена програма с участието на творчески ансамбли, музиканти, певци от Русия и България, които винаги с удоволствие вземат участие в празничното мероприятие. Инцидентите обаче се случиха във втората - официална част, когато гостуващи политици и местни общински деятели от управляващата партия изместиха от импровизираната сцена музикантите, певците и танцьорите... Руските гости, уважили събора, бяха президентът на Международната славянска академия за наука Сергей Бабурин, както и представители на посолството на Русия в София, сред които и Роберт Шестаков от сектор „Образование”. В официалната част участва и зам.-председателят на парламентарната група на ГЕРБ и председател на Групата за приятелство с Русия в 43-ото НС Красимир Велчев. Съборът почетоха и лидерът на БСП Корнелия Нинова, председателят на парламентарната Комисия по икономическа политика Петър Кънев, както и кандидатът за президент на коалиция „БСП лява България” генерал Румен Радев. Тук бяха и Явор Нотев, кандидат за вицепрезидент от Патриотичния фронт, и Камен Попов, кандидат за президент от НД „Русофили”.
Съорганизаторите от община Казанлък в лицето на кметицата Галина Стоянова обявиха, че на събора бил поканен и премиерът Борисов, но той учтиво се извинил, че не може да вземе участие заради други важни ангажименти.
В приветствието си председателят на НД „Русофили” Николай Малинов обяви, че организацията вече има свои структури в 221 общини на страната, а на събора край „Копринка” са дошли хора от 147 градове и села, което е ясен знак за обединяването на българските граждани около идеите и програмите на организацията.
Според статистиката на НД „Русофили” „75% от българите се отнасят положително към Русия и гледат в една посока, 36% твърдо са русофили и носят гордо руското знаме, а 90 на сто от събралите се са на мнение, че новият български държавен глава трябва категорично да отстоява суверенитета на страната ни пред ЕС и НАТО”
Цифри и факти, които обаче бяха оспорени още същата вечер от „независимата” от правителството и американските грантове Нова телевизия. „Двама кандидат-президенти, хиляди русофили, освиркан депутат и стъпкани знамена на Европейския съюз. Това е равносметката от традиционния събор ”Приятели на Русия” край казанлъшкия язовир ”Копринка”. Традиционната проява събра край язовира близо 10 000 души. Мащаб, напълно обясним за наблюдателите на външнополитическите настроения сред българите”, съобщи телеграфно и язвително НТВ в своята емисия.
Според логиката на телевизионерите от „независимата” НТВ излиза, че на поляната край яз. „Копринка” трябвало да се съберат поне 4 млн. души... за да се убедят „наблюдателите на външнополитическите настроения сред българите” в истинността на... очевидното.
Инцидентът, който коментаторите настървено отбелязаха, бе свързан със знамената на НАТО и ЕС, демонстративно стъпкани пред трибуната, и предизвика остри реакции и специална декларация от парламентарната група на управляващите, само че едва три дни след случката. Няма да се спираме подробно на съдържанието на специалните декларации на ГЕРБ и Реформаторския блок по повод инцидента, но не бива да се премълчава, че те ги обявиха за български национални флагове, което е не само неправилно, но и невярно. Нещата у нас са толкова напреднали по отношение на социалния и политически дисонанс, че едва ли може да бъдат спасени с елементарна сервилност към господарите отвъд океана и началниците от Брюксел. Също толкова манипулативно е твърдението в декларацията на ГЕРБ, че от 2007 г. насам Европейският съюз е инвестирал безвъзмездно в България почти 25 милиарда лева. Намираме, че такива „факти” подценяват сериозно интелигентността на българите... А и всеки средно грамотен български гражданин може да провери в интернет-сайтовете на ЕС, че съотношението дал-взел съвсем не е в наша полза.
Не е вярно и изнесеното по тв-новините, че русофилите замеряли с бутилки депутата от ГЕРБ Красимир Велчев. Никой от тези, които бяхме до трибуната, не видя подобно нещо. Нито Красимир Велчев, нито кметицата Галина Стоянова пък искаха да видят поругаването на знамената на НАТО и ЕС. Не би искал това и премиерът Борисов. А всъщност кой ли би искал да става свидетел на подобни сцени, или да бъде освиркван от събралите се 13 000 гости от цялата страна?!
Гузно и конфузно. Нека припомним обаче, че възмутените общественици много бързо са забравили бездействието на властта, когато бе поругано знамето на Руската федерация пред дошлите да се поклонят на паметника на връх Шипка руски мотористи. А Шипка е паметник, който припомня хилядите руски жертви, дадени за Освобождението на България в Руско–турската война от 1878 г. А нали и паметника на Съветската армия в София соросоиди като Асен Генов редовно оскверняват в навечерието на 9-и септември... Тогава правилните медии дружно определят инцидентите като „високо морален израз на гражданска позиция“, а гаврата с паметта на съветските войни и графитите по паметника на Съветската армия – като „изразяване на политически възгледи с художествени средства“...
Абсурдно е също три дни след инцидента със знамената управляващата партия в своя декларация да настоява ръководството на БСП да осъди и да се извини за нещо, което бе извършено от безотговорни елементи или привърженици на други партии. Има един лидер, който отново заиграва поредния си политически пирует!..
Новото ръководство на БСП и нейният кандидат за президент със сигурност разбират колизията по отношение ценностите на членската им маса и потенциалните им избиратели относно присъствието на България в НАТО и ЕС, което само усилва болезнената им чувствителност по повод заплахите за Русия и руския народ, към които българите винаги са изпитвали обич и признателност. У нас има много хора, които не могат да забравят, че с Русия сме кръвно свързани и в историята ни тя е била единственият гарант за националната ни независимост и държавност. И това е проблем, който ако не получи ясно озвучаване и разрешаване, ще продължава да носи негативи сред привържениците на лявата идея у нас, чийто патриотизъм и енергия са необходими на България.
По повод изказването на руския журналист Пьотр Толстой реакцията на видимия политически спектър у нас може и да е оправдана, тъй като думите звучат непремерено и грубо, и бяха посрещнати с възмущение особено сред приятелите на Русия. Но по-лошото е, че те наляха вода директно в мелницата на русофобията у нас, на която и без това не й трябва кой знае колко, за да изригва врели-некипели по всеки повод. И все пак нека не забравяме, че това е частното мнение на Пьотр Толстой, и едва ли цял парламент трябва да се занимава с анализ на казаното, още повече цитирано извън контекста. Във всеки случай соросоидите от „Протестна мрежа”, за които много отдавна знаем какво всъщност представляват, това изказване се оказа манна небесна. Неслучайно те на мига го окачествиха като „очевидна заплаха за националната сигурност и целостта на България”. Това ни дава право да запитаме защо умишлено пропуснаха да направят аналогия в своята декларация с харизаните от техните патрони български територии за американски бази и продадените на безценица на САЩ, западните олигарси и Турция национални природни богатства на България, тецове, телекомуникации, енергийна и ВиК-система и главно земеделска земя?! Много бързо забравиха протестърите и за своите провокации срещу Русия, когато тъпчеха руското знаме и призоваваха да се убиват с камъни руските мотористи, дошли на поклонение пред паметта на жертвите от Руско-турската освободителна за България война. Думите на руския журналист са осъдителни и груби, но те не представляват официална позиция на държавата Русия. Те не са изречени от държавния глава на Руската федерация, нито дори от неговия говорител, или от говорителя на правителството. И този факт констатира дори външният на България министър Даниел Митов: “Изказването не съвпада с официалната руска позиция и в този смисъл не намирам за необходимо да го коментирам”, заяви Митов ясно. Но какво да кажем за българския държавен глава Плевнелиев, за позицията на същия този Митов, по най-важните европейски и световни форуми! За позицията на министъра на отбраната Николай Ненчев? За одиозни фигури като Соломон Паси и Симеон Дянков? Първият дори издаде брошура като как трябва да се разпадне и на колко части да бъде разделена Русия, а вторият щеше да напляска руснаците. И трябва да имаш наистина търпение със сибирски размери, за да преглътнеш обидата и неблагодарността от страна на управниците на един народ, когото си възкресил от пепелта на историята с неизплатимата цена на живота на своите синове, загинали за брата роб. И след като си оставил планини от костите на същите тези свои синове, си заплатил и 80 млн. златни франка за независимостта на малката братска държава.
Къде бяха възмутените политици, когато не някакъв журналист, а самият президент на Р Турция Тургут Йозал заяви: “Рано или късно България ще е наша, само че този път ще я купим!” И е добре да не си затваряме очите пред фактите.
Огромна част от българската земеделска земя вече е собственост на турски фирми, земята по долините на реките Марица и Тунджа и в Добруджа, както и навсякъде из България. Къде бяха тогава “умните и красивите”, къде бяха пишман патриотите, когато единствено “Нова Зора” публикува писмото на председателя на американската търговска камара Кенет Левковиц, адресирано до зам.-председателя на НС Камелия Касабова, същата и председател на комисията за промяна на Българската конституция през февруари 2005 г.? Тези, които протестират сега, защо разрешиха граждани на страни нечленки на ЕС да закупуват българска земеделска земя? Това същото писмо беше адресирано и до “главните заподозрени” - посланиците на САЩ, Израел и Турция. Мила ли им беше тогава България, както сега я оплакват? Щели да ни изкупят руснаците! Трябвало дипломатически демарш, нота на външното министерство и прочее нелепости. Още веднъж ще кажем – не му прави чест на Пьотр Толстой да говори по този начин. Осъждаме всеки опит да бъде накърнена българската чест. Със същата строгост, с която осъждаме и авторите на всичките ония 135 публикации в руския нет и печата от началото на 2016 г., които приписват на народа ни неприсъщи грехове, най-малкото защото цял един народ лош няма. Осъждаме г-н Толстой заради неразумността му да петни името на великия си прародител. Не искаме да издевателстваме над него с думите на писателя, охарактеризирал приемствеността в неговия род кратко и категорично: “Иногда природа отдыхает”. Дали пък наистина тя в случая не си почива?
Ще попитаме обаче г-н Толстой дали знае цената на думите. Защото словото може да бъде и топор, и казашка сабя, и змийски зъб. Въпросът е връз чия глава и душа стоварваш отровните думи. Защото и ние можем да питаме дали правилно се е изразил, дали Русия ще “купува” или ще “откупува” обратно България, която търговците от първа гилдия Горбачов и Елцин продадоха? И предадоха! Известно ли му е на г-н Толстой какво означава за един народ да се чувства като сирак на вечността? За българския народ ни е думата. Цял един народ, стоял като плоча от непробиваема броня над сърцето на Русия. И още, кое му дава право да обезценява усилията на хиляди труженици за българо-руско приятелство? Какво, ние полезни идиоти ли бяхме през тези 27 години, че днес с лекота той ни превръща едва ли не в търговска кантора и търговски агенти, проправящи пътя на руските “закупчици”?
Не, няма кой в България да изрече думи, като тези, прозвучали от върха на самия Кремъл, като в пиянско бълнуване: “Возьмите всю заграницу”.
И защото е реч за вихрещата се вече в Русия българофобия, като реципрочен отговор на разрастващите се и поливани с чужди пари изстъпления на русофобите в България, пътем ще попитаме и уважавания депутат от Държавната Дума Константин Затулин, който неотдавна в една своя статия заяви, че ние, българите, сме се изхитрили през Втората световна война да създаваме велика България с гръцки и сръбски земи! Ето това е каиновски удар, стоварен с казашки размах върху правдата, върху истината, върху изстраданата и изплакана българска участ в историята. Но млъкни, сърце, защото нямат умора мелничните камъни на враждата. Все някой ден ще отрезвеят и хора като г-н Толстой и г-н Затулин, все някога помътнялата река на времето ще спре да върти сатанинската мелница на братоотричането и омразата. Нали брат брата не храни, но тежко му, който го няма.
Нейсе, думите на Пьотр Толстой може би бяха твърде полезни само по отношение легитимирането на кресливата и страхлива общо взето “национално отговорна” риторика и пустословна истеричност. Така всички, които разпродаваха България, получиха шанс да залъже собствената си съвест, пък и народа. Възвеличиха се в собствените си очи колко са самопожертвувателни и как бранят родината от посегателства. И тъкмо заради това, и заради тях, Пьотр Толстой не биваше да си позволява особения “хумор”, който бил вложил в думите си. Защото те отместват погледа от разграбването на България, от онази, от истинската, от другата продажба - на БГА “Балкан”, на Мариците и на Булбанк, и скриват сатанинското дело на “демократичното правителство” на Иван Костов и безчинствата на всичко негови наследници. За техните дела протестърите и всички останали пишман русофоби остават слепи и глухи до днес. Тези думи замъгляват очите за главната опасност, която идва от това, че благодарение на поредица от продажни управляващи елити у нас вече има три фактически чисто етнически партии, и те, благодарение на своите “спонсори”, работят за стратегическата дълбочина, в която се канят да удавят православна и традиционно русофилска България.
Съвършена заблуда е, че нашата идентичност и оцеляването на държавата България могат да бъдат гарантирани чрез новия цивилизационен избор на българската туземна колониална администрация. Цивилизационният избор на българите е определен от историята. Той е православният и славянски Изток, чийто лидер е Русия и никой друг. А всичко друго е от лукавия. Носи само беди и страдания за народа ни.
И е гибелно за Отечеството.