„Фалшивият в едно е фалшив във всичко”
Римска сентенция
Винаги ни е учудвал мазохизма, който кара най-върлите противници на ДС, като се почне от политолога Антон Тодоров, мине се през Касим Дал и Корман Исмаилов и се свърши с бившия председател на Комисията по разкриване на досиетата на ДС Методи Андреев, да се изреждат на гости в студиото на „Свободна зона” по “Тв +”... защото водещият, Георги Коритаров, е известен и като „агент Алберт”, псевдоним от ДС. През неговата пещера минават леви и десни, либерали и консерватори, центристи и радикали. Но когато срещу един доносник на ДС застане друг и двамата започнат да говорят за „евроатлантически ценности”, сценката напомня за древните римски гадатели, наричани авгури. Когато на едно място се събирали двамина от тях, не смеели да се погледнат в очите, за да не се разсмеят на лъжите, които сервирали на лековерните римляни.
Обаче гостуването при Коритаров (на 8 септември) на лидера на наскоро учредената и узаконена политическа партия „Демократи за отговорност, свобода и толерантност” (ДОСТ) буквално „изби рибата”. Двамата участници в телевизионното шоу си подаваха един на друг топката и водещият се държеше почти като член на третата турска партия у нас. Толкова „либерална” и „евроатлантическа”, колкото оглавяваната до Коледа 2015 г. от него партия ДПС, или НПСД на Корман Исмаилов и Касим Дал. И също толкова далеч от кахърите на своя отруден, беден, отчаян и лъган преди всички избори електорат. Сякаш до края на миналата година не е председателствал и рекламирал ДПС като „най-евроатлантическата партия” в България, Местан или „агент Павел” от ДС, каза, че ДПС е с либерален етикет и недотам либерална същност, докато партия ДОСТ се ръководела от трите принципа на либерализма: отговорност, свобода, толерантност. И отстоявала тези принципи в момент на тежка криза на либералната идентичност, когато било трудно и дори опасно декларирането на принадлежност към либерализма.
Но млъкни, сърце!
Имало криза на идентичността и на левите и десните партии, както и на цялата политическа система. Доказателство за това била появата и засилването на националистическите и дори нацистки и популистки движения в Европа и у нас. Ето защо президентските избори били възможност за реална проява на идентичността на партиите и техните кандидати.
Новоизпечените авгури анализираха речта на почетния председател на ДПС Ахмед Доган, произнесена пред депесарския актив на 17 декември 2015 г., в която той квалифицира като гаф декларацията на Местан, прочетена на 25 ноември 2015 г. от трибуната на НС във връзка със свалянето над Сирия на руския бомбардировач Су-24 от турски Ф-16. Точно преди Коледа, на 24 декември 2015 г., Местан бе натирен от председателския пост в ДПС и дори беше изключен от ПГ на движението и партията като цяло. Коритаров припомни, че изявлението на Доган се възприемало като проруско и противоречащо на членството в НАТО. Естествено, от правоверните дясно мислещи евроатлантици. После запита госта си в каква роля ДОСТ ще участва в президентската надпревара. Отговорът на „агент Павел” беше толкова фалшив, колкото и някогашното му партийно секретарство и членство в БКП: “Ние само на думи ли сме евроатлантическа държава? Президентът трябва да е евроатлантик. Ако е необходимо - да подкрепим кандидат с такъв профил още на първия тур. Да разпознаем евроатлантика. Това не е въпрос на декларация: аз съм евроатлантик. Ако чуете от него, че трябва да се балансира между НАТО и Русия, да се отменят санкциите срещу Русия, очевидно той не е нашият кандидат. Санкциите бяха наложени заради бруталното анексиране на Крим”.
Все едно, че чете мислите на Коритаров, Местан изтъкна, че България не може да си позволи лукса да застане между НАТО и Русия. За баланси можело да се говори само от гледна точка на членството ни в НАТО.
На това място тирадата му бе прекъсната от водещия с напомнянето, че Путин и Ердоган са се прегърнали и това обезсмисля декларацията му по повод свалянето на руския Су-24.
Пронатовската и антируска декларация на Местан го прави
съучастник на превратаджиите
прикриващ се зад евроатлантически лозунги. За да намери правдоподобно обяснение на това противоречие, Местан изтъкна, че в заключителната част на декларацията бил призовал към възобновяване на диалога с цел да се свали напрежението. “...Въпросът за Крим трябва да се извади пред скоби”, каза той. За връщане на окупираната през 1974 г. от Турция северна част на о. Кипър – нито дума! Както и за анексирания чрез формален референдум през 1937 г. сирийски район Хатай... Десантът на турската армия на о. Кипър през 1974 г. бе разпореден от тогавашния министър-председател и лидер на управляващата тогава Народнорепубликанска партия (НРП) Бюлент Еджевит. Иначе, и Коритаров, и Местан не виждат друга „анексия” освен тази на Крим, нито друга „агресия”, освен тази на Русия в Източна Украйна и Сирия.
Водещият цитира американски оценки, според които намесата на Русия в Сирия е влошила ситуацията.
А нима турската военна операция „Щитът на Ефрат” не усложнява нещата още повече? На 10 септември министрите на външните работи на РФ и САЩ постигнаха съгласие за прекратяване на насилието в Сирия и Анкара приветства това.
Нашите евроатлантически авгури за пореден път се издъниха.
Исторически враг или партньор
Любопитен детайл беше изявлението на Местан по повод на неговата и на премиера Борисов визити в Турция. Коритаров предположи, че двете визити не са били изолирани, с което предизвика нечувано по своята наглост изявление на госта: “Визитите ни бяха във връзка с откриването на 26 август на Третия мост над Босфора. Не турчинът Местан, а български политик беше на посещение в Турция. Нямам намерение да обяснявам защо бях на визита там... Какво виждаме в лицето на Турция? Исторически враг или добронамерен партньор, от който можем да извлечем полза? Отношението към Турция е исторически обременено. Ако България има специална стратегия за развитие на двустранните отношения, тя може да извлече полза. България обаче има националистическа, а трябва да има национално отговорна позиция” - опяваше Местан.
Не пропусна да похвали Борисов, който стигнал до извода, че с оглед на риска от нова бежанска вълна решението е в партньорството с Турция: не само на България, а и на целия ЕС. “Бях достатъчно коректен, за да информирам премиера Бойко Борисов. В Турция живеят близо половин милион български граждани, които бяха принудени да се изселят от мракобесния „възродителен процес”. Те носят в себе си любовта към България, имат тук имоти, плащат данъци. Трябва да се промени манталитетът. Има злобни коментари за обстановката в Турция след опита за преврат на 15 юли” - отбеляза лидерът на ДОСТ.
Намекът за манталитета на българите е буквална заемка от фразата на Симеон Сакскобургготски за повредения чип. Сякаш единствено у нас има негативни коментари за масовите арести и чистки на военни, полицаи, съдии, прокурори, учители, журналисти и други, провеждани в Турция в условията на извънредно положение!
По повод исканата от Местан „национална позиция”, Коритаров препоръча към прилагателното „национална” да се добави и „демократична”. Но щом спомена за критиките към Анкара за непропорционалност при овладяването на кризата, Местан моментално се превърна в адвокат на дявола... не на „евроатлантизма”, а на азиатщината и авторитаризма, олицетворявани от Реджеп Ердоган. Доказателство за демократичността на Турция било отношението към преврата на турската опозиция: “НРП и ПНД не могат да бъдат упрекнати в конформизъм - каза Местан. - Вече два месеца няма пробив в техните оценки за преврата. Отношението към преврата е като към държавен, а не правителствен проблем”.
Либералният „евроатлантик” обаче пропусна, че в турския Меджлис има още една опозиционна партия, прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) със съпредседатели Селяхаттин Демирташ и Фиген Юксекдаг. Според ДПН превратът е бил предизвикан и използван от Ердоган за разправа с политическите му опоненти и критици. И Демирташ, и лидерът на НРП Кълъчдароглу не приемат правителствените репресии като борба с терора, нито опитите за подчиняване на правосъдието на диктатора Ердоган.
Оказва се, че при визитата си в Турция Местан не е успял да се срещне с Кълъчдароглу, понеже срещу него бе извършен атентат. За среща със съпредседателите на ДПН дори не спомена. Очевидно е отишъл само за да целуне етека на новия падишах Реджеп Ердоган и неговия велик везир Бинали Йълдъръм. Успял е обаче да научи, че в „демократична” и „атлантическа” Турция е основана Османска партия с лидер Ибрахим Юние. Емблемата на 91-вата партия в Турция е полумесец, върху който са изписани арабските букви „елиф” (А) и „вав” (V), а девизът й е: „Турция – лидер!”.
Местан нарича нацистки ПФ и ПП „Атака”, позовавайки се на оценки на Еврокомисията, но с какво наследниците на „Сивите вълци” от ПНД са по-различни от нацистите? Или национализмът е опасен само когато не е турски?
Проблем с оценката
Сравнението, което нашият „евроатлантик” и „либерал демократ” направи между военния преврат от 12 септември 1980 г. и този от 15 юли 2016 г. заслужава специално внимание. Защото лидерът на ДОСТ буквално оправда репресиите на днешните турски власти, жонглирайки с цифри. След преврата на генерал Кенан Еврен били уволнени 2 млн. души, имало 650 хиляди бежанци и 50 човека с изпълнени смъртни присъди. А след 15 юли 2016 г. били уволнени и арестувани „едва” 80 000 души. Ердоган направо пипа с кадифени ръкавици! Защо тогава се наложи да бъдат освободени 38 000 затворници, за да се отворят места за нови? И то кой от кой по-опасни „терористи”: учители, журналисти, писатели, съдии и прокурори! Вярно е, че след преврата на Еврен в продължение на 3 години в Турция имаше извънредно, а някъде и военно положение, докато сега извънредното положение ще трае само три месеца. Ами ако Ердоган реши да го удължи?
“В турското общество има консенсус както за военния преврат, така и за мерките за овладяване на кризата - продължи да лъже Местан. - Имаме проблем с оценката”. Според него твърденията, че превратът е инсцениран от самия Ердоган, за да затвърди своята авторитарна власт, са преднамерени. Защото в опита за преврат участвали над 240 танка и 45 изстребители Ф-16, което било военен ресурс, по-голям от цялата военна мощ на други държави. Под „други” очевидно имаше предвид България, чиято военна (не)мощ и Коритаров дори не смее да сравнява с военния ресурс на превратаджиите.
Водещият обаче прояви невежество, като обяви за командващ на турските ВВС превратаджията армейски генерал Акън Йозтюрк. Дори го сравни с превратаджията от 12 септември 1980 г. армейски генерал Тахсин Шахинкая, който наистина беше командващ на ВВС.
Ако превратът от 15 юли бил успял, генерал Йозтюрк щял да стане президент. Само че към момента на пуча генералът не беше командващ на ВВС, а от август 2015 г. беше само член на Висшия военен съвет, включен в списъците за пенсиониране.
Не е нужно да си чел книгите на Дженгиз Харков, за да знаеш каква позиция си бяха извоювали турските военни преди години. Началникът на ГЩ беше на четвърто място в държавния протокол - преди военния министър. Когато Коритаров спомена за книгата на Дженгиз Харков, си спомнихме за една рецензия, в която пишеше: „Тази книга не може да бъде подобрена с корекции, а трябва да бъде написана наново”. Оставаше да се добави „от друг автор”.
Съдружници в дезинформацията
Що се отнася до правото на намеса в политиката на турските военни, то беше фиксирано в един член на Закона за вътрешната служба, а в преамбюла на Конституцията, приета с референдум през 1982 г., бе предвидена ненаказуемост за извършителите на военния преврат. Този особен статут на военните бе премахнат по настояване на Еврокомисията като условие за започване на преговори за членство на Турция в ЕС.
След като защитиха Ердоган за разправата му с хиляди военни и цивилни „гюленисти”, Местан и Коритаров подхванаха бежанската криза.
Враждебността към Асад и любвеобилното отношение към Ердоган – това са нещата, което правят двамата събеседници „съдружници в престъплението”, наречено дезинформация.
Обяснението може да е само едно: една и съща ръка ги храни! Каква файда, че Коритаров има в библиотеката си книги на турски писатели като Аслъ Ердоган? Не само тази писателка е арестувана и хвърлена в затвора – наскоро арестуваха и братята Ахмет и Мехмет Алтан. А екипът на „Дойче веле”, воден от Михаел Фридман, от предаването „Конфликтна зона” беше заставен от служители на министерството да им предаде направения видеозапис.
Демокрация, та дрънка! Но според Местан, Турция е напълно пригодна за член на ЕС... понеже вече е изхарчила 8 млрд. долара за издръжка на бежанците. Само че от 3-те милиона, едва 250 хиляди сирийски бежанци са в бежански лагери.
Нещо повече, сирийски девойки масово биват омъжвани за старци и се подвизават при тях като „кума”, тоест втора жена. Защо ЕС не превежда обещаните 3 + 3 милиарда евро на Турция? Защото Анкара иска да ги харчи безконтролно!
“Изходът (от бежанската криза – б.р.) е в партньорството, в разширяването на зоната за сигурност чрез разширяване на ЕС - каза Местан. - Ние изведохме тази теза преди две години – към Югозападните Балкани, Украйна и Турция. Това е правилното противодействие на кризата. Това беше сторено с нарочно писмо до лидерите на либералните партии и влезе в резолюцията на АЛДЕ (Либералният алианс, б.р.).
Явно Местан е бягал от часовете по алгебра, иначе щеше да знае, че когато в едно уравнение или математически израз има скоби, първо се извършват действията в тях!
“Най-опасната тенденция - продължи той, - е навлизането в българската политика на националистически и дори нацистки партии. Точно първият кабинет на Борисов стъпи на едно управляващо мнозинство, в което влизаше и ПП „Атака”. А в последната година и половина – в явна коалиция с „Атака”. На напомнянето, че и кабинетът „Орешарски” се крепеше на „златния пръст” на Сидеров, Местан отвърна, че това било заради кворума: “Атака” осигуряваше кворума в НС, косвено участваше в управлението. Днес ПФ отново е в управлението на страната, независимо дали с министри или заместник-министри.”
Когато Коритаров подхвърли, че дори президентът да не е от ГЕРБ, пак може да направи такъв формат, Местан заговори за „метаморфозите” в политическия образ на премиера. През 2009 г. той дошъл на власт с обещанието да бъде алтернатива на омразната политическа система, а днес бил готов да управлява с цялата политическа система. Местан илюстрира Бойковите метаморфози с факта, че правителството му е осигурило финансова подкрепа за общините в Кърджалийско, чиито кметове са от ДПС, дискриминирайки община Джебел, чийто кмет се присъедини към ДОСТ. “За държавна политика ли става въпрос, или за сделка с ДПС?”, запита той. „А когато пихте турско кафе с Борисов, оти не ревахте?” - би запитал шопът.
Някои казват, че противоположностите се привличат, но у нас се привличат и някои еднаквости.
Местан и Кориторов очевидно целуват едни и същи кунки: на Ердоган или на Джордж Сорос – все тая! Няма да се учудим един ден да видим „агент Алберт” в ръководството на ДОСТ. Само ще напомним, че освен „приятел”, думата „дост” в турския език има и значение на „любовник / любовница”...
На 9 септември в „Свободна зона” гостува политологът Антон Тодоров и двамата с Коритаров нищиха морала на Корнелия Нинова и БСП. Предаването завърши с „Шумете, дебри и балкани”, сякаш двамата „достове” се канеха да хванат гората с пушки на рамо.
Но понякога има и по-лошо. В “пещерата” гостува Тома Биков и разярен от неговите коментари, един зрител запита: “Толкова ли ви е акълът прост, та сте поканили съветника на Румяна Бъчварова да анализира РБ?!”.
След всичко това като жестока ирония звучи ежедневното обръщение: “Добър вечер, драги зрители, вие, които имате привилегията да гледате предаването „Свободна зона”.
Голяма привилегия, няма що!..
