Договореното с толкова усилия прекратяване на насилието в Сирия не изтрая и седмица: въоръжените бандитски групировки на „умерената” антиправителствена опозиция извършиха над 300 провокационни нападения срещу армията на Дамаск. А на 17 септември, два дни преди откриването в Ню Йорк на 71-вата сесия на Общото събрание на ООН, американски бойни самолети бомбардираха военна база на сирийската правителствена армия в провинция Дейр-ез-Зор, в Източна Сирия. В резултат на вероломната атака загинаха 62 сирийски войници и над 100 бяха ранени. От Пентагона и Централното командване на САЩ (Centcom) заявиха, че са помислили сирийските военни за джихадисти от „Ислямска държава” (ИД). Извиняваме се, значи, за грешката и толкоз! Но когато два дена по-късно „неидентифицирани” самолети бомбардираха конвой на ООН и Сирийския Червен полумесец с хуманитарна помощ, предназначена за обсадените „бунтовници” в източните квартали на Халеп (Алепо), вариантът „грешка” бе изключен от речника на Вашингтон. Нещо повече, вината за нападението моментално бе приписана на сирийската и руската авиация, а постоянният представител на САЩ в ООН Саманта Пауър напусна залата, когато на трибуната застана постоянният представител на Русия Виталий Чуркин. Отивайки при журналистите, Пауър обвини Москва и Дамаск във варварство и извършване на военни престъпления (при бомбардировката на конвоя загинаха 16 души, т.е. 4 пъти по-малко, отколкото при американската „грешка” в Дейр-ез- Зор).
Факторът липса на доверие
След като по вина на Вашингтон споразумението за преустановяване на насилието в Сирия беше фактически скъсано, продължаването на диалога „глухи и слепи” става безсмислено. Очевидно САЩ са гледали на споразумението като на нещо временно, което по всяко време могат да нарушат, затова и не благоволиха да публикуват текста. Обаче руската страна публикува в превод извадки от него, както и преди това постигнатите съгласия със САЩ относно Сирия. Така Москва парира „утечките” и спекулациите в западните официози и им противопостави аргументи, които не могат да бъдат отхвърлени априори.
Първо, че бомбардировката на хуманитарния конвой е станала привечер, когато сирийската авиация по принцип не лети, а за полет на „неидентифицирани” руски бомбардировачи Пентагонът няма никакви доказателства. Ако имаше, щеше да ги покаже. Второ, че керванът от тирове е влязъл в Сирия от Турция без разрешението на правителството в Дамаск. Трето, че редом с конвоя с хуманитарна помощ се е движил пикап на джихадистите от фронта „Ал-Нусра”, преименуван неотдавна на „Фетих ел Шам” („Завладяване на Дамаск”), за да покаже, че се дистанцира от „Ал Каида”. И най-вече, за да бъде изваден от списъка на терористичните организации на Вашингтон.
На видеокадрите се вижда, че в каросерията на пикапа има минохвъргачка. Ерго, или джихадистите са използвали конвоя като прикритие, за да влязат необезпокоявани в Халеп (Алепо), или са възнамерявали да провокират някого, така че да нападне конвоя. При всички случаи те и Пентагонът (посредством летящия над района американски безпилотен самолет или дрон) са имали представа за движението и местоположението на конвоя. Нещо повече, дронът „Predator” („Хищник”) тежи един тон и струва 3,8 млн. долара, и може да носи на борда си ракети „Хелфайър” („Адски огън”), значи може той да е бомбардирал конвоя. Факт е, че половин час след нападението, при което от близо 70-те тира 18 бяха унищожени, дронът и минохвъргачката са изчезнали от местопроизшествието. Защо? Не е известна и съдбата на оцелелите тирове: възможно е да са се върнали обратно в Турция.
Правителството в Дамаск имаше всички основания да не допусне конвоя на сирийска земя, имайки предвид как преди две години в подобни тирове на Турската национална разузнавателна организация (МИТ), задържани и претърсени от турската прокуратура и жандармерията в Адана, редом с хуманитарната помощ бяха намерени оръжия и боеприпаси, предназначени за „братята туркмени” в Баир Буджак. В. „Джумхуриет” публикува видеозапис от тази операция, но главният редактор Джан Дюндар и шефът на офиса в Анкара Ердем бяха обвинени в политически и военен шпионаж, издаване на държавни тайни, поддръжка на терористична организация и дори в опит за сваляне на правителството. След това бяха осъдени на 5,5 и 5 години затвор.
Последните два инцидента в Сирия показват, че между уж стратегическите партньори в борбата срещу „Ислямска държава” – САЩ, Турция, Русия, Иран, Саудитска Арабия, Катар и режима в Дамаск, няма грам доверие. Москва и Дамаск изтъкнаха, че бомбардирането от САЩ на сирийската армия е косвена подкрепа за ИД, а Белият дом и западните му съюзници ореваха света заради загиналите 16 души при бомбардировката на хуманитарния конвой. От ООН дори прекратиха временно изпращането на хуманитарна помощ за Сирия.
А какво прави Турция
другият участник в „разрешаването” на сирийската криза? В речта си пред Общото събрание на ООН президентът Ердоган „интернационализира” проблема с Терористичната организация на Фетхуллах Гюлен (ФЕТО), обявявайки я за заплаха срещу сигурността и демокрацията в целия свят. А на връщане от Ню Йорк, в самолета, отговори напоително на придружаващите го журналисти. Всъщност най-вече защити Саудитска Арабия по повод приетия от Камарата на представителите към Американския конгрес закон, даващ право на пострадалите от атентатите на 11 септември 2001 г. американски граждани да съдят пустинното кралство и да искат обезщетения от Рияд. “Не приемаме решението за 11 септември... Саудитска Арабия е обезпокоена. Говори се, че Обама няма да одобри решението. Може да го одобри, или да не го одобри, но ние никога няма да приемем едно такова решение. Основен принцип в правото е личната отговорност. Затова, че няколко саудитци са извършили престъпление, не може да държите отговорна Судитска Арабия като държава. Главатарят на ФЕТО е в САЩ. Налице е и терорът, извършен от него. Трябва ли да накажем САЩ? Можем ли с решение на Меджлиса да искаме обезщетение от САЩ? Спрямо Саудитска Арабия се допуска сериозна грешка. Ако САЩ продължат с това си отношение, аз ще съм първият, който в качеството си на президент ще се противопоставя” („Миллиет”, 25.09).
Жонглирането на Ердоган с принципа на личната отговорност в правото е чисто лицемерие. Нали след опита за преврат на 15 юли, с укази - не със закони, бяха уволнени над 100 000 души, включително учители, съдии, прокурори, университетски преподаватели, военни, полицаи и дори служители на Диянета (Министерство по религиозните въпроси). Почти 30 000 от тях бяха арестувани и осъдени на различни срокове затвор само въз основа на подозрения, че симпатизират на движението на Фетхуллах Гюлен. Но в Турция, с малки изключения, не останаха журналисти, които да припомнят това противоречие на Ердоган.
Въпреки взаимните уверения в съюзнически и приятелски чувства, отношенията на САЩ не само с Русия, а и с Турция остават заредени с недоверие. Ердоган директно обвини Вашингтон и западните му съюзници, че въоръжават ИД и сирийските кюрди с оръжия. Включително с противотанкови управляеми ракети от типа ПТУР „Тоу” и „Милан”, които поразяват турските танкове от операция „Щитът на Ефрат”. “Да стрелят не по моите танкове, а срещу PYD (Партия на демократичния съюз на сирийските кюрди), изригна Ердоган. За да се свърши тази работа, оръжията на коалицията, начело със САЩ, трябва да стрелят не по моите танкове, а да се насочат срещу ИД, PYD и YPG (кюрдски формирования за самозащита на населението в Сирия). Виждате обаче, че германски оръжия „Милан” в ръцете на терористите бият по моите танкове. Противно на разпространяваната дезинформация, Турция е единствената държава в света, която води ефикасна борба с ИД!”
По повод нежеланието на САЩ да предадат на Турция Гюлен и да прекратят въоръжаването на сирийските кюрди, Ердоган каза, че когато попитал вицепрезидента на САЩ Джо Байдън в Ню Йорк дали знае, че два самолета с оръжие са отишли при кюрдите от YPG, той отвърнал, че няма хабер. В същото време държавният секретар по отбраната на САЩ Аштън Картър заявил, че САЩ дават и ще продължават да доставят оръжие на сирийските кюрди. Във връзка с Гюлен и ФЕТО Ердоган казал на Байдън: “Тук (в САЩ, б.р.) арестуват по подозрение, но за Гюлен не се прави необходимото, въпреки конкретните документи, които ви предоставихме... Това не съответства нито на стратегическото партньорство, нито на приятелството. Трябва да се дистанцирате от ФЕТО”.
Обаче един бивш джихадист от ИД с кодовото име Абу Сайеб, който в момента е еснаф в Истанбул, споделя пред „Джумхуриет (26.09) неща, които са като катран в кацата с медени увещания на турското ръководство. Той казва, че Турция и ИД си разменят пленници и правят пазарлък. Разменени били дори виновниците за терористичните атентати в Турция. А преминаването от Турция в Сирия било съвсем свободно. Според Абу Сайеб, скоро ще има различна и много по-голяма война. Иншаллах! (Дай, Боже!).
Да му имаме на Ердоган борбата с ИД!
Пазарлъкът, за който говори Сайеб, не обяснява ли защо Джераблус беше предаден почти без бой на подкрепяната от Турция Свободна сирийска армия? Но тъй като няма добро ненаказано, една част от формированията на ССА протестираха срещу участието в операцията на военни от специалните американски сили, като ги заплашиха с линч и изгориха американското знаме. Други направо се оттеглиха от операция „Щитът на Ефрат”, обвинявайки американците, че покровителстват сирийските кюрди от YPG. Турските военни трябваше да спасяват американските си съюзници от бандитите, за чието обучение
Пентагонът похарчи 500 милиона долара по програмата „Обучи, екипирай”
Но това не е всичко. През Турция продължават да вървят американски оръжия за джихадистите („Джумхуриет, 28.09). В интервю с Юрген Таденхьофер от германския вестник „Кьолнер Стадтанцайгер”, командир от обсадените в Алепо формирования на фронта „Ал-Нусра” („Фетих Ал Шам”), с кодовото име Абу ел Азз, казва, че Вашингтон им изпратил през Турция ПТУР (противотанкови управляеми ракети) ВGM-71 TOW и други оръжия. И че отново през Турция са дошли много танкове от Либия. “Благодарение на TOW спечелихме много битки и установихме равновесие с режима”. Това не били оръжия, взети от Свободната сирийска армия, а директно дадени на тях. Когато правителството на Асад обсадило „Ал Нусра” в източните квартали на Алепо, при тях имало офицери специалисти от Турция, Катар, Саудитска Арабия, Израел и Америка. “Американците ни подкрепят, но не както трябва, твърди Абу ел Азз. Например за да вземем 47-ма дивизия, саудитското правителство ни даде 500 милиона сирийски лири. Много преди това кувейтското правителство ни беше дало 1,5 милиона кувейтски динара, за да вземем пехотното училище в Мюслимия, а Саудитска Арабия ни даде 5 милиона долара”. „Ал-Нусра” бил получил помощ и от Израел. Обаче разузнавателните служби на САЩ и други страни използвали ИД за собствените си политически цели. Виж ти, ние да не знаем за това!
Цитирани са и признания на високопоставени американски служители, според които съществува голяма вероятност петролните кралства от Персийския залив и Турция да са доставили на джихадистите и преносими зенитно-ракетни комплекси (Manpads) срещу бойните самолети на Сирия и Русия. Според неназован американски представител, донеотдавна ръководството на САЩ пречело на съюзниците си да дават зенитни ракети на въоръжените групировки в Сирия, но разочарованието във Вашингтон от споразумението с Русия за прекратяване на насилието в Сирия променило ситуацията.
Грешката е вярна
Относно „борбата” с ИД на Белия дом кандидат-президентът Тръмп направи страхотно признание. В първия си телевизионен дебат с Хилари Клинтън той заяви, че всъщност администрацията в Белия дом е създала тази терористична организация. На подобно мнение е и турският блогър Исмаил Хаккъ Дженгиз в анализа „Щитът на Ефрат, Свободната сирийска армия и американските игри”. („Миллиет”, 26.09). Дженгиз опровергава оправданията на Пентагона и Централното командване на САЩ, че бомбардировката на сирийската военна база в Дейр-ез-Зор е „погрешка”. “Както знаете, Турция влезе в Сирия, за да прочисти от ИД линията Маре. Едновременно с това, да възпрепятства преминаването на YPG - продължението на РКК, на запад от Ефрат и да осигури връщането обратно на вече преминалите. С кого си взаимодействаше за да постигне тези цели? Със Свободната сирийска армия (ССА)!
Какъв е едномесечният баланс от тази операция, която вашият покорен слуга окачестви като „най-сериозната операция срещу ИД”? За съжаление, едно голямо разочарование най-малко от три гледни точки!
В началото на операцията САЩ, които твърдяха, че са „заедно с нас” и дори провеждаме „съвместна операция”, първо взеха под своя закрила терористичната организация YPG. Осуетиха настъплението на Турция към Менбич, който бе в ръцете на YPG. Това беше първото разочарование...”
Второто е по-тежко. “С американска помощ ИД си върна обратно селата около превзетия от ССА Чобанбей” (Ахмет Такан).
Третото разочарование се предвиждаше още от самото начало от тези, които следят събитията... Че ССА, “за която казвахме, че е „структура, събрана оттук-оттам”, ще продаде Турция”...
Може ли операцията да продължи, въпреки САЩ?
“Както се вижда, нашата операция в Сирия се задържа умишлено от „великата сила”, която твърди, че е наш „съюзник”. Америка взема под закрила не само терористичната организация YPG, а и ИД, с която уж „води борба”. От друга страна, ССА, която използвате като „пехота”, се разпада и дори арабските съединения се присъединяват към ИД. Как при тези условия ще продължите операцията?
Погрешка ли удариха САЩ сирийската войска?
Докато Турция предлага на САЩ „Да влезем заедно в Ракка”, САЩ удариха сирийската войска, която се бие с ИД в Ракка. При продължилото един час въздушно нападение загинаха 62-ма войника. САЩ казаха, че са извършили това „погрешка” и са готови да платят обезщетение.
“Тази „погрешка” беше изгодна за ИД: тя завзе отново териториите, които й бяха отнели силите на режима.
Сега, вземайки предвид и горните сведения, да запитаме: „Америка наистина ли удари погрешка силите на режима?”. „Великата сила” играе велика игра. Държи в ръцете си хем конците на ИД, хем на YPG. На ИД казва „.бягай”, а на YPG „дръж “!
...Могат ли САЩ „погрешка” да ударят и турския аскер? Защото не е нещо, което да не е ставало по-рано... Беше точно през този сезон на 1992 г. И нямаше никаква война... По време на тактическо учение, от ракета на САЩ беше „ударен погрешка” нашият разрушител „Муавенет” и твърде много наши войници загинаха. Кой знае защо този вид грешки ги правят все „велики сили”! Досега не сме чували нито една малка държава да е удряла „погрешка” войската на някоя голяма държава”.
Войната в Сирия и Ирак ще продължи, понеже оръжейните производители и търговци се нуждаят от пазар
Поради това някои „умиротворители” като САЩ и Турция поддържат хем ИД, хем част от местните сили, които воюват с нея. И най-вече онези, които се бият срещу Асад.
Петролът и природният газ на Близкия изток също влизат в уравнението. Ето защо руско-американското споразумение за Сирия беше скъсано и захвърлено. Възобновяването на диалога е необходимо, но да се преговаря с една американска администрация, която си отива, е просто губене на време. Още повече, когато вътре в самата нея има два лагера – на „ястребите” и на „гълъбите”. Поради тяхното противоборство Белият дом се прави на сляп и глух за всички разумни предложения на руската страна. На всичко отгоре, бои се да не допусне грешка, която да провали президентската кампания на Демократическата партия, излъчила днешната администрация. Затова обвинява Русия за причинените от САЩ трагедии.
Русия не участва нито в нахлуването през 2001 г. в Афганистан, нито в „смяната на режима в Багдад” през 2003 г., нито в операцията срещу Кадафи в Либия и „Арабската пролет”. Не по нейна вина започна и гражданската война в Сирия, която погрешно се идентифицира с бежанската криза. Сирийските бежанци са само 20 % от бежанския поток, останалите са мигранти от Афганистан, Пакистан и Северна Африка. Те заради Путин ли са поели към Европа? Или може би заради Башар Асад? Не! Добър, лош, той беше гарант на спокойствието за всички малцинства в Сирия.
Що се отнася до военните конфликти, историята на войните е показала, че те спират в два случая: когато противоборстващите страни са се изтощили взаимно толкова, че не могат повече да се бият, или когато едната страна капитулира и се остави на милостта на победителите. Европа познава и 30-годишни, и 100-годишни войни. Войната в Афганистан навърши 15 години, тази в Ирак е на 13 години, а войната в Сирия кара „едва” петата си година. И както се казва, Чичо Сам е готов да я води до последния арабин...
