ИЛИ КАКВО ЩЕ НАПРАВИ ХИЛЪРИ КЛИНТЪН СЪС СВЕТА, АКО ДОЙДЕ НА ВЛАСТ
Хилъри Клинтън „преработва” даренията на американските бизнес гиганти със силни корупционни връзки в политическите кръгове (тези дружества наричам корпорации) в дарения, подкрепящи медиите.
Напоследък тя ярко демонстрира националистически настроения, които допреди не бяха характерни за либералите, към които причислява и себе си. Ето един цитат от изявление на Хилъри пред активисти на Американския легион: „Съединените щати са уникална нация. Според мен ние сме онези, които Линкълн нарече последната и най-добра надежда на Земята. Ние сме уникална нация и защото сме необходимата нация. Всъщност, единствената необходима нация. Народите от цял свят ни гледат и ни следват като лидери”.
Защо „необходимите” не ги обичат
Фактите обаче не съответстват на последното твърдение на г-жа Клинтън. Защо все пак тъкмо Русия, съпротивляваща се на агресията на т. нар. демокрации успява в най-неочаквани алианси, в енергийни и икономически съюзи по всички кътчета на света (договорите с Китай, с Индия, дори с далечната Южна Африка и т. н.)?!
А пък оценката за САЩ в международни допитвания за общественото мнение намалява - все повече хора намират, че тази страна е най-голямата заплаха за мирния живот. Това е печален, дори позорен резултат за Америка - нали американците изиграха важна роля за освобождаването на човечеството от немския и японския милитаризъм? Ами как може такова нещо?
Разбира се, че това не се случи в един миг, пък и деградацията засегна не само Америка, но и Евросъюза. През първите 25 години след края на Втората световна война Западна Европа преживя период на успешно мирно развитие. „Икономическото чудо”, постепенното ускоряване на демократичните принципи в Стария свят, помиряването на стари врагове – всичко това бе резултат от осъждането на фашистките държави и от свободната търговия между страните (която не бива да се бърка с днешната „глобализация”). Обаче между 1970 и 2016 г. Европа бе овладяна от процеса на т. нар. европейска интеграция. През 90-те години, въз основа на този процес, се роди Европейският съюз, организация, която разчиташе на помощта на военния блок НАТО, и така Европа се преобрази в нещо, което съвсем не бе мечтата на европейците. Много части на Стария континент се преобразиха в пустиня на масова безработица, в други части, именно след победата на ЕС и НАТО, започнаха етнически чистки (например Босна и Косово). След безработицата дойде разрушаването на обществените структури, а после и депопулацията – младите тръгнаха да търсят работа по чужди краища (знаем за проблемите на Балтийските държави, за множество полски региони, за Гърция и Португалия, които буквално стовариха своите безработни в ГФР и в Британия). Като резултат „евроинтеграцията” на Италия и Испания мина през деиндустриализация. И така от ЕС получихме безработица, но няма да дочакаме развитие на промишлеността. Многонационалните държави (Чехословакия, Югославия) бяха разделени. Но пък в много страни се възроди фашисткото движение, а като цяло Германия, внезапно усетила вкуса на „натискът на Изток”, стана доминиращият фактор в ЕС. И ето че сега този натиск прие нови форми, а мнозина немски империалисти, създали нацисткия тоталитаризъм, но отдавна предали богу дух, само биха аплодирали подобно развитие.
Алиансът между корпорациите и феминизма
Деградацията по двата бряга на Атлантика бе продукт на действията на елита. Една част от него бе открито корпоративистки (виж описаната по-горе симбиоза между едрия бизнес и държавата), а друга част – с т. нар. ляво либерален характер. Лявото на тези именно либерали се прояви в т. нар. мултикултурализъм, феминизъм, разрушаване на християнския морал и на традиционното семейство. Що се отнася до корпоративистката част на елита, нейната аморалност е видима в пренебрегването на т. нар. обикновени граждани, на семейството, на предприемачите и на етническите групи. Корпоративистите усъвършенстваха своя псевдоинтелигентски слугинаж. Тези „учени”, финансово напълно зависими от корпорациите, са в състояние да обосноват всякакви „реформи” в угода на корпорациите – те наричат уволненията „повишаване на еластичността на трудовия пазар”, изсмукването на евтина работна ръка от бедните страни – „либерализация на имиграционната политика” и т. н. Неопитният читател едва ли ще забележи веднага, че зад думата „либерализация” (която означава „освобождаване”) се подразбира робство.
Преди „обикновените” граждани имаха правото да гласуват. Днес корпоративисткият истаблишмънт лиши избирателя и от тази възможност, тъй като философията на корпоративната обслуга овладя и десния, и левия и центристкия сектор на политиката. Така се получава, че избирателят има глас, но няма избор!
Похищението на Британия
От 1970 г. насам 90 % от гражданите на САЩ отбелязват понижение на реалните си доходи. Процесът е типичен и за управлението на републиканците, и за периодите, когато на власт са демократите.
Във Великобритания процесът на деградация се ускори от началото на 90-те години, когато премиерът консерватор Джон Мейджър отстъпи място на „ляво либералния корпоративист” Тони Блеър. Доскорошният премиер Дейвид Камерън, самонарекъл се „наследникът на Блеър”, се коалира с еврофилите-корпоративисти от либерално-демократичната партия, чието название е съответно на ЛДПР на Жириновски примерно. Резултатът бе скок на данъците, които ужилиха 90 % от британците, т.е. почти толкова, колкото пострадаха от „реформите” в САЩ. В Британия се опазиха само привилегированите държавни служители, включително и политиците, които незнайно защо са причислявани към „средната класа”. Та точно тях изцяло ги заобиколи икономическият упадък, последица именно от техните действия.
Фашистите са от ляво, от дясно и от центъра
Ще попитате защо употребявам като равнопоставени прилагателните „корпоративистки” и „фашистки”? Нека си припомним кое е типичното за фашизма.
Фашизмът винаги се стреми към експанзия, той унищожава демокрацията, той разделя населението на „непълноценни”, подлежащи на дискриминация, а оттук и на унищожение.
Всички тези черти са присъщи и на корпоративизма.
Първо, по определение корпоративизмът се стреми към експанзия, простичко казано – към завладяване навън. Ако у дома успешно си закрепостил собственото си население, защо пък да не наложиш чудесните си рецепти на целия свят? В крайна сметка, чрез ЕС и НАТО на цял свят се налага и агресивният феминизъм, и унищожението на традиционното семейство, и лицемерната „ислямофобия”. Някакви държави попадат под ударите на западното нападение отвън (като Ирак), другаде се установяват марионетни режими чрез вътрешни въстания (Украйна, Босна).
Второ, корпоративизмът е враждебен на демокрацията. Днес ЕС и слугите му във Великобритания проклинат решението си да дадат шанс на британците с гласуването за излизане от Евросъюза. Тази година „глупавите” английски избиратели разгромиха британските корпоративисти и тяхната кампания в подкрепа на оставането в ЕС – и това стана първият конфуз за господата от ЕС, тези терминатори на „ограничената национална демокрация”. И сега тези господа имат твърдото намерение да не допускат грешката „Брекзит”, т. е. да позволят на народите да се изкажат чрез референдум – или поне дотогава, докато масовата миграция не размие изцяло старомодната „буржоазна демокрация” (а помните ли колко я мразеха и фашистите?!).
Трето, корпоративизмът проявява крайна нетърпимост към чуждото мнение и с лекота лепи етикети на другите. Например неотдавна лидерът на британските „либерали” Пади Ашдаун * нарече хората, гласували за „Брекзит” „кафяви ризи” (Brownshirts – английското прозвище на нацистите). Обаче единственият либерал-премиер в историята на Англия, мистър Лойд Джордж, навремето описа Хитлер като „най-величественият от съвременните немци”. И така, след епитетите, идва и физическото наказание – пълното равнодушие на ЕС и САЩ към съдбата на населението в Донбас, унищожавано от украинската армия, е доста ярък пример за това.
Узаконената корупция
Корпоративистите обичат да обвиняват враговете си в корупция. Но те самите дали са толкова честни? Немските нацисти неслучайно нарекоха идеологията си „национал-социализъм”. Днес виждаме съвсем същата фатална смесица между държавата („социализъм”) и големия бизнес. Семейство Клинтънови в САЩ и семейство Блеърови в Британия въплъщават именно тази форма на корупция. И двете фамилии станаха неприлично богати, защото през годините във властта натрупаха добри връзки с корпоративния елит – все едно дали отляво или отдясно. Десетките милиони, които получиха Тони Блеър и Хилъри Клинтън, - всички тези пари не бяха заработени лично от тях, това бяха рушвети, които им дадоха бизнесмените. И това са пари, които получиха (де факто) или докато бяха на власт, или с надеждата да дойде на власт „обектът на инвестициите” (като в случая на Хилъри Клинтън).
Затова фашизмът, уви, днес не е крайно дясна идеология. Той се е притаил във всяка част на политическия спектър и чака своя час. Антифашизмът също се оказа „размазан” върху целия политически спектър. Нещо от рода на дясната немска „Алтернатива за Германия” или лявата „Сириза” в Гърция, десният Тръмп в САЩ и протестното движение „Пет звезди” в Италия – това са все резултати от „оттласкването” от корпоративизма, обхванало голяма част от западното общество. Така че ни предстои още борба и нека хората в Русия знаят това.
Родни Аткинсън е британски политолог и икономист, бивш съветник на британското правителство
https://www.nalin.ru
22 септември 2016 г. “На линии” - оперативно-аналитично издание
* бивш командос и настоящ дипломат - Политик и военен, свидетел на най-тъмните босненски времена – бел. ред.
