Западът посрещна с възторг руско-американското споразумение за прекратяване на огъня в Сирия. Надеждата бе то да доведе до установяване на мира, но явно на Запад забравиха защо започна тази война и не разбират какви са истинските й цели. Ето някои от тях.
Режимът за спиране на огъня в Сирия се задържа само една седмица. Той съвсем не бе първият подобен опит след подписването на споразумението между САЩ и Русия за установяване на мир в Сирия. Така че и сега спирането на огъня продължи не повече от друг път.
Нека припомним някои факти. На 12 декември 2003 г. Джордж Буш-младши подписа декларацията за война срещу Сирия (Syrian Accountability Act). След поредица от неуспешни опити да се отвори война в региона (срещата на Арабската лига през 2004 г., убийството на Рафик Харири през 2005 г., войната срещу Ливан през 2006 г., създаването на Фронта за спасение през 2007 г. и т.н.), специалните сили на САЩ минаха в настъпление през 2011 г. под предлог да подкрепят “революцията” в страната. След ветото и на Русия, и на Китай в Съвета за сигурност, на 30 юни 2012 г. в Женева, в отсъствието на сирийски представители, САЩ подписаха споразумение за мир.
Бележка първа:
Онези, които твърдят, че днешният конфликт не представлява външна агресия, а е продължение на гражданската война, не могат да обяснят нито последиците от войната срещу Сирия, обявена от президента Буш през 2003 г., нито факта, че споразумението за мир от 2012 г. бе подписано от великите сили, но нито един сириец не сложи подписа си под него.
Четири години след подписването на мирното споразумение войната продължава въпреки опитите за урегулиране, осъществени тет-а-тет от държавния секретар Джон Кери и руския му колега Сергей Лавров.
През всичките тези четири години аз внимателно следих конфликтите в Държавния департамент на САЩ (маневрите на Джефри Фелтман и генералите Давид Петреус и Джон Алън срещу президента Обама, както и проблемите на CentCom, т.е. Централното командване). Днес, по данни на американската преса, ЦРУ и Пентагонът водят в Сирия ожесточена война, министърът на отбраната Аштън Картър публично заявява, че подчинените му не възнамеряват да спазват споразумението, подписано от колегата му Джон Кери, а самият Джон Кери е скептично настроен, че неговият подпис изобщо означава нещо в родината му.
Бележка втора:
Президентът Барак Обама не е в състояние да овладее нито различните групи в собствената си администрациия, нито да ги помири. Всяка група преследва собствените си политически цели, насочени и срещу другите групи, и срещу външните врагове.
САЩ няколко пъти променяха целите си в тази война, затова е трудно да се квалифицира политиката им.
• През 2001 г. Вашингтон се опита да установи контрол върху нефтените и газовите ресурси по цял свят, защото реши, че светът влиза в период на дефицит на енергоресурси. Това беше мотивът му да потърси съюзници срещу Сирия. Но в края на 2000-ната година изостави теорията за “нефтения пик” и се обърна към тезата за енергийната независимост.
• През 2011 г. Вашингтон организира в гр. Дераа масови вълнения, като разчиташе да смени светското правителство с “Мюсюлмански братя” чрез народно въстание. Това беше един от етапите на “Арабската пролет”. Но през 2013 г., след свалянето на Мохамед Морси в Египет, установи, че експериментът е неуспешен и се отказа от идеята да издигне ислямисткото “братство” на власт в арабските страни.
• През 2014 г. войната продължи и Вашингтон реши да я използва, за да стопира проекта на Си Дзинпин за възстановяване на “пътя на коприната”. Затова Вашингтон трябваше да преобрази Ислямската държава в Ирак в Ислямска държава в Ирак и Леванта (т.е. ИДИЛ).
• През 2015 г. военното присъствие на Русия в Сирия се засили. Така освен антикитайските цели, които преследваше, Вашингтон добави още една – да не допусне Москва да се утвърди като световна държава и да сложи край на еднополюсната организация в международните отношения.
Бележка трета:
Промяната в целите на войната бе посрещната на нож от страните, които инвестираха в нея – Катар преследваше енергийни цели, “Мюсюлмански братя” търсеха начин да свалят властта. Но и двамата играчи разполагаха с мощна подкрепа в САЩ; най-голямата транснационална корпорация “Ексон мобил” и фамилия Рокфелер поддържат Катар, а ЦРУ и Пентагонът – “Мюсюлмански братя”.
В сраженията в Сирия Русия използва нови въоръжения, което бе еднозначно свидетелство за превъзходството й над НАТО.
Бележка четвърта:
За началник-щабовете и оперативното командване на Въоръжените сили на САЩ (CentCom, EuCom, PaCom и т.н.) краят на доминацията в сектора на конвенционалните оръжия не накърнява с нищо статуквото им на първостепенна военна сила в света. Затова се разминават с ЦРУ по казуса за използването на “Мюсюлмански братя”, обаче са единни по въпроса за опасния ръст на влияние на Китай, и следователно и за ИДИЛ.
Споразумението между САЩ и Русия от 9 септември цели да сепарира някои групировки от джихадистите, чиито лидери са свързани и с двете страни. (1) След това трябва да се подсигури военната координация и с общи усилия да се приключи с джихадистите. В крайна сметка трябва да се сформира правителство на националното съгласие, в което да влязат лидерите на групировките, сепарирани от джихадистите, какъвто е принципът на марионетните правителства, наложени през 19 век от западните империи на територията на Османската империя.
Пентагонът е съгласен с такова споразумение, но при две условия. Най-напред да бъде затворен пътят на коприната. Затова бяха ударени от въздуха правителствените войски, разположени в Дейр-ез-Зор (2) за да не се допусне обкръжаването на ИДИЛ откъм долината на Ефрат. И едва след това може да се говори за сътрудничество с Русия, но не като с равен. Първото условие е фактически акт на война срещу Сирия въпреки прекратяването на огъня, което е оскърбително за международната общност. Второто пък е очевидно неприемливо за Русия.
За да потули престъплението на Пентагона и Обединеното кралство в Дейр-ез-Зор, британската служба Ми-6 изобрети случая с руската „бомбардировка” над хуманитарния конвой.
Всъщност този конвой бе проверен от Сирийската арабска армия, не бе намерено оръжие у него, разрешено му бе да премине след влизането в сила на режима за спиране на огъня. Конвоят бе пренает от сирийския Червен полумесец, свързан със сирийското правителство, и пренасочен за сирийски граждани, обитаващи териториите, завзети от джихадисти. Т.е., тъкмо обратното на новините в западните средства за информация, че е бил бомбардиран от въздуха, за което свидетелстват снимките, разпространени от Ми-6, работещо под прикритието на „Белите каски” (3) . Изображенията, получени чрез руски безпилотник, показват в момента на атаката джихадисти, въпреки че зоната се смята за демилитаризирана.
Въпреки това САЩ упорито игнорират фактите и обвиняват Русия в нарушаване на режима за спиране на огъня, което тя не е допуснала, а самите САЩ го нарушиха, бомбардирайки позициите на сирийските войски в Дейр-ез-Зор.
На 21 септември англосаксонската дезинформация бе подета от министри и президенти на западните държави, от Джон Кери, от Петро Порошенко, от Жан-Марк Еро (Франция) и Борис Джонсън (Обединеното кралство).
Забележка последна:
Преговорите между Джон Кери и Сергей Лавров са подновени.
Целта им не е за пореден път да се подпише мирно споразумение, за което вече достатъчно бе говорено. Целта на преговорите е да се помогне на Държавния департамент на САЩ да приключи със съпротивата, която среща в собствената си страна.
http://www.voltairenet.org
26 септември 2016 г.
Тиери Мейсън е политически консултант, президент-основател на интернет-изданието Rеseau Voltaire и конференцията Axis for Peace
1. [1] “Russian-US Agreement on Syria”, Associated Press (USA) , Voltaire Network, 9 September 2016.
2. Град в Североизточна Сирия – бел. ред.
3. Отрядите на сирийската гражданска защита – доброволци, са популярни с названието „Бели каски” и са спасили хиляди хора от началото на войната в Сирия. – Бел. ред.
