Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ЗА ЕДИНЕН НАРОДЕН ФРОНТ

Е-поща Печат PDF

• Единственият спасителен път е социална национална държава

Това Открито писмо бе написано преди седмица и депозирано в секретариата на 49-ия конгрес на БСП и в деловодството на “Позитано” 20. Много неща вече ще са се случили, докато то достигне до читателите на “Нова Зора”: конгресът ще е приключил, делегатите ще са се завърнали по родните си места, за да се заемат с неговите решения и да осъществят задължителния мобилизационен план на предизборната кампания. Много вероятно е да стане така, че те и да не научат дори за съществуването на този текст. Днес все още е само петък. Много по-голяма е вероятността до вторник и сряда новата коалиционна формула да изпрати ПП “Нова Зора” за самостоятелна регистрация в Централната избирателна комисия. И както се казва, точният адресат да отпадне. Но каквото и да се случи, известно е, че писаното слово не гори. Горят, както в онази песничка, “Все хорошо, прекрасная маркиза”, и мечти, и замъци, и конюшни дори. За което нашенецът в такъв случай по-простичко би казал: “Отиде коня в ряката!” И ще бъде прав, защото са го лъгали неведнъж. И неведнъж реката на последните 27 години е отнасяла пред очите му непрежалими загуби. Няма да припомняме как чужди крале са предлагали половин царство за кон, защото вероятността да загубим България е колкото Ричард Трети да загуби короната си.

Тъкмо затова публикуваме този сноп от думи, от оптимистични надежди, терзания и болка. Все пак Родината е една, а надвисналите смрачени хоризонти над нейното бъдеще засягат всички: и приятели, и съмишленици, и доскорошни партньори... И довчерашни врагове дори. Защото няма и не може да има друг печеливш ход на голямата шахматна дъска на нашата убога действителност освен концентрацията на националната енергия в Единен народен фронт на спасението на всички, за които България и българската земя са били и ще останат дом, хляб и гроб.

Минчо МИНЧЕВ

 

Открито писмо до делегатите на 49-ия конгрес на БСП

 

Уважаеми другари,

Обръщам се към вас като председател на ПП „Нова Зора”, за да изразя от името на моите другари в Централния политически съвет и Централното изпълнително бюро на партията нашите най-искрени другарски пожелания за ползотворна работа на 49-ия конгрес и осъзната отговорност в решенията, които вие ще вземете пред лицето на днешния и утрешен ден на България, на българското бъдеще, на българската държавност и нация.

Надяваме се, 49-ият конгрес на БСП да бъде записан в партийните хроники и в свидетелствата за българската съдба като форум, окрилен от вдъхновяващата победа на българските социалисти и патриоти в подкрепата им за избора на президента Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова. И ние трябва да съхраним огъня на това начало.

Осъществената воля на народа съумя с този избор да възкреси за живот една изпепелена надежда за справедливост, да даде нов импулс на една жадувана мечта и високо отговорна цел – нова социална България, с нов обществен договор, с нови социални ангажименти и нови национални отговорности в името на Отечеството

Тази мечта, тази надежда и цел, не е нищо друго освен концентрираният израз на главната политическа задача, която стои пред всички нас: обединението на хората на социалната кауза и патриотизма, обединението на енергията, волята и болката на българските социалисти и патриоти, които заедно съпреживяваха всяка изгубена в битката с историческото безвремие възможност за съхранение на българщината, за възраждане и просперитет на България. Само в обединението на всички, които строиха и недостроиха онази България, която загубихме, само в съюза на всички, за които България е връх, небе и болка, дом, свяст и място за вечен упокой, сиреч само в единението, което прави силата, наречена социална и национална държава, ние виждаме смисъла на вашата и нашата политическа борба.

Всяка друга форма, извън формулата за концентрация на националната воля и енергия в неотменим съюз за единен народен фронт на промяната, не би била тържество на мъдростта, а път и посока, които водят към пропаст и гибел.

Днес за всеки честен човек, за всеки непредубеден наблюдател, който мери с критериите на здравия разум, са видими и обясними непримиримата ярост към всеки опит да бъдат разхлабени и умъртвяващата примка, и безжалостния експлоататорски хомот около шията на народа. Всеки опит да бъде потърсен и намерен брод в хаоса на безнадеждността, да бъдат свързани разкъсаните социални нишки на традицията и надеждата среща единствено истеричната ярост на страха от възмездие за всички гузни грешници и ненаказани до днес крадливци и предатели.

Но това не е всичко. Днес каквото и да говорим, България преживява неповторим в своята история период. Макар и да е лоялен член на ЕС и НАТО, Родината ни няма нито верни приятели, нито надеждни съюзници. Народът на България измира с незапомнени темпове в нашата над 1300-годишна история. Само държавата Лесото в Африка ни изпреварва по този печален показател. Политическият елит вече 27 години управлява на акорд, но и камъкът, казват, има душа, а какво да кажем за народа! Имотният слой на обществото не се замисля за неговия хал, което значи, че не съобразява, че без народ и държава той ще бъде само лека закуска за транснационалните акули. Армия, служби, индустрия, здравеопазване, наука, образование, железници и пр., и пр., всичко е на доизживяване.

Мизерията, болестите, безнадеждността са всекидневие за огромна част от народа, а ограбената национална енергия на можещите и знаещите, останали без хляб и поминък, пребивава зад граница. Безхаберието и отсъствието на всякакъв ориентир в обществото за трезва оценка на реалностите и бъдещите изпитания и заплахи е само допълнителен указател за тревога. Това не е алармизъм. Това е опит да споделя открито с моите другари, с делегатите на конгреса на БСП, пагубната скоротечност на онези процеси, които остават сякаш загърбени от дребнотемието и тясно партийните занимания с уставни поправки и решения. БСП, на която „Нова Зора” е коалиционен партньор, би трябвало да заложи в своята конгресна платформа двете основни задачи на днешния български ден: спасяване на народа ни от физическо изтребление и съхраняване на неговата държавност и териториалната цялост на България. На политкоректния език на европейските бюрократи тези две задачи могат да бъдат изразени и по-усукано и приемливо, но за народа на България е ясно: промяната, която той иска, е да бъде отхвърлен този геноциден модел на изтребление, обвит в шоколадовата глазура на т. нар. евробюрократично говорене и пагубното неолиберално двуличие; да бъдат назовани ясно заплахите за живота му и за живота на неговото Отечество. Никакви евроатлантически ценности не могат да го стоплят. Никакъв нов цивилизационен избор! Той иска справедливост и равнопоставеност; иска работа, хляб; иска политически водачи, които не само на думи мислят за него; иска справедливост и равенство пред закона; иска България да бъде дом за децата му; иска тази земя, отредена ни от Бог за земя на българите, да остане земя и за неговите внуци и за внуците на неговите внуци. Иска да знае истината как например делегатите, които е изпратил в Европейския парламент, защитават тази земя на конференции, на които еврокомисари четат доклади на тема „България след българите”? И защо мълчат институциите и властта по такива  жизненоважни въпроси на бъдещето, което ни се готви? Ето това е цивилизационният избор на българина.

Обърнете се, драги приятели, с лице към въжделенията на народа ни. Успокойте страховете му. Потърсете в хаоса на това историческо безвремие пътя към нови хоризонти и стари, проверени от историята приятелства. И той ще ви повярва и ще ви подкрепи. Първо, заради себе си, и чак после заради своята удивляваща способност да прощава, да забравя и злини, и грабежи, и предателства.

Уважаеми другари,

Мисля, че няма да бъде честно, ако в това Открито писмо премълча и чисто коалиционните огорчения на хилядите членове и симпатизанти на ПП „Нова Зора”, на читателите на едноименния вестник, на хората, пред чийто съд и преценка стоим вече 27 години. Иде реч за непремерените оценки и изявления на някои фактори и личности в БСП по отношение идейните позиции на ПП „Нова Зора” и нейните приносни възможности в „Коалиция за България” и сега в „БСП лява България”. През годините ние никога не сме били „въображаем съюзник” на БСП. Ние със сърце и душа, открито и честно възприемахме окрилящата идея „Да върнем България на хората”, и работихме за тази идея. Намирахме, че тя се родее с потвърдената от два поредни конгреса генерална политическа задача на ПП „Нова Зора” – изграждането на Единен народен фронт; обединяването на всички патриоти и всички хора на социалната кауза. В този смисъл напълно осъзнато и естествено приемахме да бъдем рамо до рамо с хилядите обикновени труженици, членове и симпатизанти на вашата партия. С тях ни свързва изначалното чувство на любов към Отечеството, свързва ни преклонението пред социалистическия идеал, пред социалистическото минало на България, пред паметта на героите и мъчениците на антифашистката борба, които огромната част от народа ни никога не си позволи да постави в килера на политическата конюнктура и всеядния прагматизъм. И членовете на ПП „Нова Зора” имат честта да бъдат интегрална част от тези идеи и от този народ; да вървят през историята и българската съдба с гордо вдигната глава, натоварени с отговорността за огромния морален капитал на историята, който те пренасят понякога заради и вместо вас.

Ние не сме онаследявали нито организационни структури, нито историческата инерция на един вековен социален идеал. Родихме се в зноя на изпитанията на българската нация и държава, във времето на изпитанията за идеята за справедливост и светло бъдеще. Не бяхме продукт на политическо инженерство, зад нас не стояха и не стоят банки, централи, фирми и корпорации. Ние нямаме зад гърба си 120 години организационен живот. Не сме пропилявали ни майчин труд, ни бащино имане. Да, малки сме, но сме ядрени. „Единство, православие, Отечество” и “България над всичко” бяха нашият девиз. И с тухлите на тази алхимическа сплав от мъдрост, духовност, традиция и патриотизъм, осенени от сенките на велики предци, се стремихме и се стремим да изграждаме новите български убежища в мрака на модерното людоедство, на новото Средновековие, сред които живеем. И сме горди, че нищо даром не сме получили и безразсъдно нищо не сме пропилели.

Днес отровният връх на пиката на мракобесието е насочен отново към голото топло сърце на правдата и истината. И отровата е стара като тайната на всяко отровителсто – шаблонен, див и варварски антикомунизъм, една гърмяща смес от лъжи и полуистини. И ние, в ПП „Нова Зора”, сме давали и даваме своя решителен отпор на тези манипулации, на този път заникъде. Но вместо противоотрова и помощ, но вместо другарство и идейна близост, ни застигат понякога по пътя себичните стрели на късогледата лична неприязън и отмъстителност. Не сме се молили за коректност до днес. За милост – още по-малко. Не се молим и сега. Търпели сме, за да няма раздори. Но бихме казали с думите на историята – това е политическо късогледство. Такова отношение, не е просто вредителство. То е по-лошо от престъпление. То е грешка! И бихме добавили от свое име: не се страхуваме, че себичните стрели на такова политическо късогледство ни застигат. Страхуваме се единствено да не заразят кръвта ни с дяволска нечист от мазни бакалски тефтери, сметкаджийство и неискреност. И да станем и ние като тези, които стрелят в доверчивия ни гръб.

Уважаеми другари,

На 49-ия конгрес, на 4 и 5 февруари, вие ще вземете важни решения. От името на моите другари още веднъж ви пожелавам мъдрост, ясен поглед и сърце за тревогите, тъгите и надеждите на многострадална България. На вашия нов председател, г-жа Корнелия Нинова, която вече вкуси от радостната сладост на политическата победа, пожелавам да я отмине горчилката на политическите реалности. Пожелавам й политическо дълголетие, нови върхове за покоряване и ако съумее, нека да аранжира нов, светъл акорд в химна на единението на патриотичните и левите сили. Това е химнът на спасението и победата.

Пожелавам на всички вас да постигнете и запазите необходимата широта на възприятията и оценката по отношение на онзи политически съюзник, който и да мисли по-различно от вас, винаги ще има доблестта честно да декларира своята позиция. И най-вече ще отстои огневата линия на общия фронт в битката за България.

Уважаеми другари,

големият съветски писател Александър Бек свидетелства в своята знаменита книга „Волоколамското шосе”, че легендарният червеноармейски командир ген. Панфилов, в онези времена на жестока схватка с нацистките завоеватели, често повтарял пред своите офицери: „Ние сме различни хора, но посоката на погледа ни е обща. И тя ни прави другари, съратници и братя. И това наше триединство е гаранция за победата”.

Към победа, братя!

Към неминуема победа на единението и вярата в Бог, правдата и бъдещето на България!

Минчо МИНЧЕВ,

председател

на ПП „Нова Зора”