Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

СЕКУЛАРИЗЪМ И ИСЛЯМОФОБИЯ

Е-поща Печат PDF

Във Франция ислямофобията е замаскирана с фалшивата претенция, че се защиjавали републиканските „цености“ и секуларизмът (на френски език laicite) - концепция, съгласно която правителството и другите субекти на правни норми трябва да съществуват отделно от всякакъв тип религия. Уго Палета, редактор на списание “Contretemps” и член на новата антикапиталистическа партия, разсъждава за политическата история, значението и употребата на секуларизма и ислямофобията във формирането на съвременния френски национализъм и в сегашното надигане на крайната десница, представена от Националния фронт.

По време на френската окупация на Алжир булото на жените, елемент от традиционното алжирско облекло, се беше превърнало в повод за истинска битка между френската окупационна власт и колонизираното население. Колониалната администрация от 30-те години чрез своите етнолози и социолози полагаше усилия да унищожи всеки културен и религиозен символ, който би могъл да стане част от националната борба на алжирския народ и така булото беше превърнато в голям проблем. Френската република атакуваше колонизираното алжирско население, неговото облекло и религиозни символи под фалшивия претекст, че „освобождава“ това население от архаичните обичаи, но всъщност това беше опит да се разруши неговата култура като част от стратегията за възпиране на съпротивителното национално-освободително движение. Освен че късаха булата на жените, което беше сравнително „мека“ форма на насилие, френските колонизатори извършиха брутални кланета, които отнеха живота на над един милион алжирци. Видният френски социолог Пиер Бурдийо окачестви като форма на империализъм претенцията, че Франция била носител на разума и универсалните ценности. В духа на тази претенция бившият министър-председател Франсоа Фийон, кандидат на консервативната десница в президентските избори през тази година, заяви нещо абсурдно, че колонизацията, т.е. френският колониализъм, целяла да се сподели с други народи културата на Франция. Да причиниш смъртта на един милион души, да ограбваш и потискаш един народ, надали е точно форма на културен обмен.

Четиридесет години след като алжирците извоюваха своята независиост, булото отново стана обект на яростни нападки във Франция под друг фалшив претекст, а именно измислената необходимост да се защители секуларизмът и републиканските ценности.

Уго Палета, редактор на “Contretemps”, посочва един факт, който мнозина не са забелязали – как някъде към края на миналия век и началото на новото хилядолетие настъпи промяна в тълкуването на понятието секуларизъм (laicite) във Франция. Беше забранено носенето на религиозни знаци в училищата, а през 2004 г. бе наложена и забрана за мюсюлманските жени и момичета да носят воал, покриващ главата и раменете, но не и лицето, наричан хиджаб. Преди това идеята за секуларизъм не включваше налагане на религиозни ограничения върху учениците или техните родители.

Разделянето на църквата и държавата, въведено през 1905 г., съдържаше два секуларистки принципа: гаранция за свободата на съвестта и равенство пред държавата. Законът от 1905 г. бе насочен към държавните служители, особено учителите, и касаеше училищната програма, материала в учебниците и наличието на религиозни символи в училищата, но не се отнасяше до самите ученици. Промяната започна да настъпва в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век. След случая в град Крей, през 1989 г., когато три мюсюлмански момичета бяха отстранени от учебни занятия поради отказа да махнат своя хиджаб, в страната възникна разгорещен спор „за“ и „против“ тази мярка. По същото време – посочва Палета – Държавният съвет, който е висшата юридическа власт в страната, постанови, че не е било законно да се отстраняват от училище момичетата заради техния воал. Тоест в този момент Държавният съвет все още застъпва старото схващане, че секуларизмът се отнася до гарантиране на свободата на съвестта, а не до забрани, че е бил замислен като режим на свободата, а не като режим на ограничението. Но през 2004 г. комисията Стаси наложи забрана за носенето на хиджаб в училищата. Както посочва видният историк Жан Боберо, специалист по проблемите на релиигиите и секуларизма, единствен член на комисията, противопоставил се на това решение, забраната беше свидетелство, че се налага нова, напълно ислямофобска, версия на секуларизма.

Това не означава, че трябва да се идеализира ранният френски секуларизъм. Законите Фери от 1881-1882 г., предвиждащи въвеждането на безплатно, задължително и светско начално образование, съдържаха мерки, които бяха важна съставна част от формирането на френска национална идентичност, неотделима от проекта за колониализъм и класова дисциплина. Идеалът за секуларизъм винаги е бил в служба на капитала, но днес, когато и части от френската левица изпадат в ислямофобия в името на този идеал, е важно да се види как възникна новата представа за секуларизъм в неговата ислямофобска интерпретация, както и да се разбере ролята, която той играе за френската капиталистическа класа и нейните политически представители.

В началото на новото хилядолетие, в условията на надигаща се ислямофобия, проявявана главно от интелектуалци и политици, във Франция започна да се наблюдава ново сближаване на Социалистическата партия и десницата около Жак Ширак и Никола Саркози. Представителят на десницата Франсоа Бароен заяви, че е необходим нов секуларизъм.Той поне беше честен, посочва Палета, за разлика от останалите, социалисти и десни, които твърдяха, че се придържат към традиционните схващания по въпроса. Всъщност от 2004 г. концепцията за секуларизма се промени и стана основание за различни действия на властта, някои от тях абсурдни. През 2012 г. министърът на образованието издаде заповед да не се разрешава на родители да придружават децата си по време на училищни мероприятия, например посещения в музеи или на публични места, ако тези родители изразяват религиозни вярвания или носят очевидни знаци за религиозна принадлежност. Тази забрана беше насочена към мюсюлманските майки, които носят хиджаб. Разрази се спор за дългите черни поли, които някои мюсюлмански момичета обличат и имаше случаи такива момичета да бъдат отстранени от учебни занятия, защото полите им се считаха за религиозен знак. Разногласия възникнаха и във връзка със забрадките, които момичетата носят, а в някои училища дори се измерва дължината й, за да се провери дали има религиозно значение или не. Също така абсурден беше дебатът за храната в училищните столове. В своя реч през миналата година Саркози каза, че учениците – особено учениците-мюсюлмани, - които не ядат свинско, трябва да получават втора порция пържени картофи. Или безумните забрани мюсюлманските жени да носят на плажа покриващи краката и ръцете бански костюми, наречени буркини, при което полицейски патрули кръстосваха по плажовете и дори имаше случаи принудително да карат „провинилите се“ да се разсъбличат. Все пак съдът прояви здрав разум и отмени тази забрана.

Докато през миналия век крайната десница беше все още яростен противник на секуларизма в неговата традиционна трактовка, сега нейният представител, партията Национален фронт на Льо Пен, подкрепя новия секуларизъм, защото е насочен против мюсюлманите. Главните партии - посочва Палета - създадоха този секуларизъм, който подсилва Националния фронт, защото му предоставя нови „аргументи“ против мигрантите и техните потомци от бившите колонии на Франция.

И ако ислямофобията заема централно място в новия секуларизъм, каква функция изпълнява тя всъщност? Работата е там, че преди забраната на хиджаба от 2004 г. правителството на Ширак-Рафарен беше отслабено поради мобилизацията на работническата класа за борба против посегателствата на властите спрямо пенсионната система. Ето защо управляващите кръгове разработиха антиислямското говорене за секуларизма, защото знаеха, че въпросът ще внесе политическо разединение сред левицата. Така и стана. „Той (новият антиислямски секуларизъм) разедини Социалистическата партия. Той разедини Комунистическата партия. Той разедини крайната левица“ - казва Палета. - “Той разедини всичко в ляво, всяка партия, всяка организация, всеки профсъюз, дори антирасистките асоциации и дружествата за защита на човешките права. Всички бяха разединени по този въпрос. Това беше стратегически ход. И те (управляващата десница) знаеха, че това разединение ще е трайно. Те го направиха и то проработи много добре за тях“.

Модни интелектуалци като Режи Дебре, който стана яростен националист, след като някога беше теоретик на партизанската борба, разпалваха морална паника и настояваха за забрана на носенето на хиджаб в училищата.

Националната иденичност сега се предефинира във Франция и ислямофобията е част от нея. Ислямофобията е важно оръжие, използвано от управляващата класа, за да задълбочи разделенията в обществото чрез налагането на структурна дискриминация в училищата, здравеопазването, жилищната политика и спрямо трудовата сила. Според Палета целта еда се изгради нов съюз, нов блок между управляващата класа и някои фракции на работническата класа“. Става дума за някакъв въображаем съюз между капиталистите и хората, които страдат от капиталистическата експлоатация - съюз, който е създаден на основата на омразата към мюсюлманите.

Палета свързва спецификата на ислямофобското потисничество с класовите отношения във френското общество. Това е важно, защото не е достатъчно да се гледа на ислямофобията само като на явление, свързано единствено с някакъв по-ранен империалистически проект от периода след деколонизацията, когато се дамгосваше чернокожото и северноафриканското население от бившите фенски колонии, а трябва да се вземат под внимание и сегашните потребности на управляващата класа, както и нейната неолиберална програма. Яростта на ислямофобските нападки и расистката офанзива на управляващата класа се обяснява с това, че тя не успя напълно да наложи на обществото своите неолиберални цели, както това стана във Великобритания при Тачър и Блеър или в Германия при Шрьодер, обяснява Палета. Този неуспех се дължи на масовите борби, разразили се във Франция главно между 1995 и 2010 г. При това положение единственият начин, по който управляващата класа можеше да създаде някаква своя нова хегемония, беше да се опре на националистическите и расистки идеи. Расизмът зае важно място в политическата стратегия на управляващата класа, която предефинира националната идентичност на базата на ислямофобията, оказала се главното оръжие на нейно разположение. „Има парадокс в това, че поради силата на социалните борби макар че те не бяха дотолкова силни, че да се превърнат в алтернатива на остеритета и неолиберализма, но все пак бяха достатъчно силни, че да забавят налагането на неолибералната програма – Франция се превърна в столица на реакцията в Европа“, отбелязва Палета. Ето защо е крайно наложително да се води борба против ислямофобията, която да се свърже с по-широката класова борба. Атаките против мюсюлманите се засилват – от нападенията по улиците над момичетата и жените, които носят хиджаб, до стотиците момичета, които не могат да ходят на училище поради забраната върху воала. Според Палета приоритет на борбата е да сложи край на нападките, да защити мюсюлманите, да се слее с усилията на мюсюлманите да защитят себе си от една специфична форма на потисничество, която наранява милиони хора.

Върху вълната от ислямофобия се насложи и извънредното положение, въведено след терористичните нападения в Париж през ноември 2015 г. То даде изключителни пълномощия на президента, а също така засили атаките срещу хората, които живеят и работят в работническите квартали и особено срещу мюсюлманите от сегрегираните работнически и населени с цветнокожи райони. Новият национализъм се характеризира с наличието на всяващата в обществото страх идея за вътрешния враг, за петата колона, която представлявала опасност за националното единство. Романите на Мишел Уелбек и Ерик Замур, превърнали се в бестселъри, са израз на разпалваната националистическа паника. Сега във Франция офанзивата се осъществява от широк кръг сили - крайната десница, десницата и републиканската левица. Всичко това създава сериозни трудности за борбата на демократичните сили против ислямофобията.

* Текстът предава анализ на австралийското издание на Darren Roso. Liberty, Equality and Bigotry in France, 24 January 2017