Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 2 (2018) Отговорност пред истината!

Отговорност пред истината!

Е-поща Печат PDF

• Слово по повод 140 години от Освобождението на София
• Слово по повод 140 години от Освобождението на София

Днес, ние, софиянци, отбелязваме светъл юбилей: преди 140 години руските войски, предвождани от генерал Йосиф Гурко, влизат в София, за да сложат край на петвековния гнет! Освобождението на София е един от онези възлови моменти, след които подписването на договора в Сан Стефано – легитимирал свободното развитие на България – става реален факт!
На 4 януари 1878 г. камбаните на църквата „Св. Крал” (днешната „Св. Неделя”) радостно огласяват влизането на ген. Йосиф Гурко в София! След тежкия преход през скованата от дълбок сняг Стара планина, след щурмуването на София и околностите й, пълни с отряди от турската армия, пълчища башибозук и черкези, след предотвратяването на опожаряването на града и спасението на населението, благодарение на  европейските консули на Франция - Леандър Леге, на Италия - Вито Позитано, на Австро-Унгария – Йозеф Валдхарт, софиянци посрещат първия ден на свободата!
И днес, 140 години по-късно, камбаните на църквата „Св. Неделя” отново радостно звънят, за да възвестят Великия ден на освободена София! Великият ден, в който всички ние, жителите на града, свеждаме ниско глави в знак на дълбока признателност пред безкористния подвиг и саможертва на хилядите руски воини и стотиците български опълченци. Поднасяме цветя пред паметника на великия генерал Гурко, пред паметника на Цар Освободител, пред Паметника на българския опълченец.
4 януари 1878 г. поставя началото на свободното развитие на София като модерен български град, столица на новата българска държава. За изминалите 140 години София извървя дълъг път – превърна се от малък османски град (70-те години на 19 в.) в европейска столица със съвременна инфраструктура. Тук са съсредоточени възловите институции за функциониране на държавата – Народното събрание, Българската академия на науките, Софийският университет „Св. Климент Охридски”, Народният театър, училища, театри, изложбени и концертни зали, болници, предприятия, университети, тук се намира Светият Синод и храмовете на православната ни единосъщност, и т.н., и т.н. Ясно е, че без 4 януари, без Освобождението на София и България, без подвига на националните ни герои и революционери, без Руско-турската освободителна война, без саможертвата и себеотрицанието на руските воини, нито България, нито София щеше да има своя свободен разцвет и независим национален развой.   
4 януари е повод да си припомним завета на прадедите - да пазим България, свободна и независима! Да помним, че свободата на Отечеството е най-висшата ценност. Свободата на Отечеството не е раболепно обслужване на чужди интереси. Не е разделение и омраза, не е резултат от конформизъм и предателство на родовата памет. Свободата на Отечеството не е удобна забрава на историческите истини в името на примамливи, но чужди на кръвта идеи. Не е самолюбие или властнически егоизъм. Свободата не се дава даром и има висока цена – саможертвата, безкористния подвиг и пролятата кръв в името на човешкото достойнство, на човешката ни способност да не падаме на колене!
Казвам всичко това, защото днес повече от всякога е необходимо да носим отговорност за всяко свое действие и за всеки свой помисъл. Да носим отговорност пред истината за националната ни история, културна идентичност и съдба. Пред истината за петвековното робство, но и за трудния път към свободата. Пред истината за „волското” търпение, но и за героизма на Батак, Перущица и Брацигово. Пред истината за робския нрав, но и за висините на националния дух и самоотверженост, вплетени в бесилото на Апостола в София,  в гроба на Ботев на Околчица, в подвига на българските опълченци на Шипка. Пред истината, че Русия е нашата освободителка, че пролятата кръв върху олтара на Отечеството ни е свята и животворна!
Иска ми се да вярвам, че и през следващите десетилетия и векове ние, жителите на София, българските граждани, ще пренасяме обичта и признателността на съвременниците към руските братя, към българските опълченци, към всички знайни и незнайни герои, които извоюваха свободата на България! Ще учим децата си, а те – техните, че националното самосъзнание, служенето на Татковината, е свързано и със съхраняването на спомена за освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г.!
Да ни е честита 140-ата годишнина от Освобождението на град София!  
Поклон пред подвига на героите!

***

На 4 януари 1878 г.
след разгрома на армията на Осман Нури паша и по чудо неизпепелената София, в църквата „Св. Крал” (днес “Св. Неделя”) е отслужен благодарствен молебен.
Някъде в тези часове хронистите на войната са записали думите на командващия тежкия зимен преход на руските войски през Балкана ген. Йосиф Гурко: „Вероятно нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват пъртина през преспите и чудовищния студ”.
Оттогава са изминали 140 години. Но тази дата благодарните граждани на София почитат, Българската православна църква отслужва благодарствен молебен за падналите руски войници и офицери, а едно литийно шествие от митрополитската църква „Св. Неделя” стига винаги до паметника на обичания и незабравим Цар Освободител - на площад „Народно събрание”. Там, пред конната статуя на император Александър Втори, под звъна на празничните камбани на патриаршеския храм „Александър Невски”, и небе, и земя съпреживяват едно от чудесата на българското освобождение.
И тази година в своето празнично слово към благодарното паство Патриархът на Българската православна църква и Софийски митрополит Неофит определи 4 януари като „едно от най-паметните събития в хилядолетната и изпълнена с превратности история на този град – деня на неговото освобождение от вековното иноверско иго и органична част от голямата победа на руското оръжие, увенчана със сиянието на приснопаметния ден на българската свобода – 3 март”.
По-късно, пред многолюдното тържество, организирано пред Паметника на опълченеца, говориха зам.-кметът на София Тодор Чобанов, посланикът на Русия Анатолий Макаров, и от името на ГС на БСП проф. Ваня Добрева.

***

 

Да помним и пазим
нашата обща победа

Анатолий МАКАРОВ, посланик на Русия в България

За мен е голяма чест да представлявам Русия на днешните тържества, посветени на 140-годишнината от освобождението на София от османско иго. Събитията от преди 140 години не са били подарък, а заслуга – резултат от дълга и кръвопролитна борба за свобода, за правото на България сама да определя своята съдба. Тази борба не би била възможна както без българските будители и опълченци, така и без самоотвержените руски воини, поставили на карта най-скъпото си – своя живот, заради бъдещето на братския български народ. Днес понякога може да се чуе, че не бивало да се живее с миналото, че е крайно време да се зареже благодарността към руските освободители и да се премине към нови идеали. Но какво би представлявала съвременна България, ако не бяха решителните действия на император Александър Втори?! Нали въпреки масовите настроения в полза на поробените славянски народи, в Европа, през 19 век, само Руската империя намери смелостта да обяви открита война на Османската империя. Тази война е била благородна и съзидателна, а победата в нея се е превърнала в наша обща победа.
Да помним подвига на нашите предци, не означава да живеем с миналото. Това означава да бъдем благодарни потомци, достойни за свободата и щастието, извоювани с цената на многохилядни скъпи жертви.
Нека бъдем грижливи към нашата обща история, скъпи приятели. Нека всяка година пред този монумент се събират хора, за да почетат паметта на загиналите войници. Нека вечно живее българо-руското приятелство.