Нова Зора

На рубежа 2017-2018 г. драматичните вести от Сирия следват една след друга, като от кутията на Пандора.
Катастрофата на руския въртолет в провинция Хама, двете атаки срещу авиобазата “Хмеймим”, тежките боеве между сирийската армия и терористите в Харасте (провинция Дамаск), възобновилите се обстрели от “умерената опозиция” на жилищни квартали на столицата на Сирийската арабска република (САР), новата атака от страна на Израел...
На фона на всичко това се изострят противоречията между Русия и САЩ, а така също с Турция, която сякаш е забравила кой спаси нейния режим по време на опита за преврат през юли 2016 г..
Най-обсъжданото в Русия събитие стана нападението срещу авиобаза “Хмеймим”, на 31 декември 2017 г., в хода на което, по данни на Министерството на отбраната, загинаха двама военнослужещи. Известният със своята пролиберална позиция в. “Коммерсант” или се опитва да сгъсти боите и да посее паника, или наистина е получил информация от някакъв източник, че уж в хода на тази атака са унищожени седем руски военни самолета.
Министерството на отбраната на Руската федерация в свое изявление опроверга предадената от „Коммерсант” информация: “Съобщението от “Коммерсант” за “фактическото унищожаване” на седем руски военни самолета в авиобазата “Хмеймим” - това е фейк (фалшива новина). Руската авиогрупа в Сирия е боеготова и продължава да изпълнява всички задачи”. При това обаче, министерството беше принудено да съобщи и трагичната новина: двама руснаци действително са загинали в резултат на „внезапния минохвъргачен обстрел от мобилна диверсионна група бойци”.
Без достатъчно данни е невъзможно да се каже кой е прав: Министерството на отбраната или в. “Коммерсант”. Пък и няма защо да гадаем - не това е най-важното. Ясно е само, че “Коммерсант” в текущата ситуация (особено във връзка с предстоящите президентски избори) не просто публикува своя материал: едва ли този вестник са го движили такива мотиви, като отдаването на уважение към  загиналите. Предходните публикации на това издание по сирийската тема говорят за съвсем друго.
От своя страна, смятам за нужно да почета паметта на тези, които загинаха, изпълнявайки своя интернационален дълг, без да доживеят новата 2018 година. И да изразя съболезнования на техните роднини и близки. Съгласно наличните данни, имената на падналите на 31 декември са Артем Кулиш, Валерий Матвеев (загинали заради катастрофата с въртолета в провинция Хама), Тимур Давлятов, Ренат Гимадиев (станали жертви на обстрела на авиобазата “Хмеймим”). Тези момчета се присъединиха към онези герои, които по-рано отдадоха живота си по далечните рубежи на нашата Родина, чест и хвала на тях.
На 6 януари 2018 г. последва нова атака на “Хмеймим”. Този път - с помощта на безпилотни летателни средства. Нападението нямаше тежки последици - то беше отразено. Но предизвика нови спорове между Русия и САЩ по вечната тема “кой е виновен”. А и Турция предприе явно неприятелска по отношение на Русия стъпка. Режимът на Ердоган отново демонстрира лицемерие и седене върху два стола, явно участвайки в играта на американците с тяхната “любима играчка” - “умерената опозиция” в Сирия. Сякаш по поръчка, именно в момента на изострянето на ситуацията в самата САР и между Москва и Вашингтон, турското МВнР извика за обяснения посланиците на Русия и Иран.
Недоволството на Турция е свързано със ситуацията в провинция Идлиб. Сирийската армия и нейните съюзници ги обвиняват в “нарушаване на зоните на деескалация”. Струва си да се напомни: върху територията на Сирия сега действат четири зони на деескалация, създадени след грижливи преговори. Една от тях е провинция Идлиб, заедно с част от провинция Хама; другата се намира в провинция Хомс; третата е районът на Източен Гута (провинция Дамаск); четвъртата - част от провинция Дераа, в южната част на страната.
Министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу твърди, че сирийската армия воюва не с терористите, а с “умерената опозиция”. Именно това обвинение стана повод да се извикат посланиците на Русия и Иран.
При това обаче, режимът на Ердоган предпочита да премълчава, че в района на Източен Гута същата тази “опозиция” скъса споразумението, поради което се изостри ситуацията в Харасте.
В нощта на 1 януари боевиците обкръжиха базата на сирийската армия, която понесе тежки загуби. Загинаха четирима бригадни генерали. Понастоящем военнослужещите пробиха блокадата на базата и боевете се развиват в полза на Въоръжените сили на САР.
Що се отнася до провинция Идлиб, съгласно последни данни, именно оттук е тръгнала атаката на авиобаза “Хмеймим”, а така също на пункта за материално-техническо осигуряване на “Тартус”.
“Пускането на дронове се осъществява от района на населения пункт Муаззара, разположен в югозападната част на зоната за деескалация “Идлиб”, контролирана от въоръжените формирования на така наречената умерена опозиция”, заяви Министерството на отбраната на Русия.
Ето ти на тебе “зона на деескалация”!
Много експерти споделят мнението, че е било невъзможно без поддръжката на САЩ да се осъществи подобна атака.Вашингтон обаче категорично отрича своята причастност към нападението, заявявайки че такива дронове може да сглоби всеки любител, като си купи запасни части на китайския пазар.
Обаче експерти на МО подчертават, че за да се програмират контролерите на управлението на безпилотниците, трябва да имаш “прилична инженерна школа на една от развитите страни”. Освен това трябва да се знаят и точните координати. Съдейки по всичко, “някой” е предоставил на боевиците данни от космическото разузнаване. При това, по странно съвпадение, по време на нападението над “Тартус” и “Хмеймим” е бил забелязан американски разузнавателен самолет.
Така или иначе, привикването на посланиците в турското МВнР, разбира се е неприятно. Но дипломатите си знаят работата, а руските военни  знаят какво да правят с терористите дори и в така наречената зона за деескалация. Такива нападения не трябва да минават безнаказано. Не напразно върху една от бомбите бяха написали: “Ще горите в ада заради нашите момчета”.
km.ru, 10 януари 2018 г.