Нова Зора

Според легендата Кодексът на Дявола (Кодекс Гигас) е дело на католически монах, който нарушил монашеската си клетва, за което бил осъден да бъде зазидан жив в стените на манастира. За да избегне наказанието, монахът се зарекъл, че само за една нощ ще създаде книга, която ще съдържа цялото човешко познание. Към полунощ монахът осъзнал, че не ще може да изпълни обещанието си, поради което продал душата си на Дявола, който завършил ръкописа вместо него. В знак на благодарност монахът изрисувал Дявола на една от страниците на кодекса.
Неолиберализмът, който е последната уродлива рожба на капитализма и който в момента все още властва над света, също като споменатия монах, в стремежа да запази съществуването си и властта на пазара над всичко, продава душата си на дявола и поема пред него фаталната отговорност да унищожи моралните и цивилизационни норми на европейската култура. Не намирам по подходяща асоциация за Истанбулската конвенция от тази.
В Истанбулската конвенция, която ни натрапиха извратените чиновници от Брюксел, подобно на Кодекс Гигас, под булото на документ, който уж трябва да защитава жените от насилие, вкара дявола под формата на т.нар. джендър-доктрина. Целта й е извращаване на човешкия образ и поведение.

Тази безнравствена доктрина, чийто смисъл е в постулата „моят пол е мой избор“, е дело на Джудит Бътлър, ЛГБТ-активистка от унгарско-руски произход. Според нея „не съществуват мъже и жени, полът е една фантазия”.
Толкова за нея, тя беше разнищена подробно в бурния дебат в обществото ни в последните дни. Това, което е важно да се каже, е, че в момента се води борба между нравствено стойностната и просветената част от обществото, което твърдо се противопоставя на дяволския кодекс. И от другата страна, безпросветните сервилни управляващи, някои от които по признание на министър Павлова, въобще не са чели Истанбулската конвенция, а останалите са я чели както дяволът Евангелието.
Силите засега са неравни. На страната на първите освен науката, знанието и нравствеността, интуитивно застана и по-голямата част от българския народ, чиято природна интелигентност и привързаност към православните ценности и традиции е непоклатима. Чест прави и на БПЦ, че не стана заложник на политиката, а се опълчи на управляващите, като заклейми Дяволския кодекс.
Зад гърба на сервилните ни управляващи стои брюкселската администрация, а в услуга на дявола са впрегнати „независимите”големи медии и висококвалифицирани социални технолози и манипулатори. Както и цялото неолиберално войнство от НПО-та на Джордж Сорос. Натискът и манипулациите от страна на Брюксел са огромни.
По време на посещението си в България на 23 януари първият зам.-председател на ЕК Франс Тимерманс коментира витиевато необходимостта от ратификацията на Истанбулската конвенция, оповестена от сайта на представителството на Комисията в България така:
„Българското Народно събрание е изправено пред важно решение – дали да ратифицира или не Истанбулската конвенция. Това, разбира се, ще бъде напълно суверенно решение. Много неща бяха казани за конвенцията, много от тях, също така, бяха неверни. Искам да съм ясен: тази конвенция защитава жените от насилие – нито повече, нито по-малко“. Вторият по ранг в ЕК обаче, явно разчитайки на непросветеността на българите, йезуитски премълчава останалите вече явни цели записани черно на бяло в Конвенцията:
• „защита от дискриминация, основана на “сексуална ориентация” и “идентичност, основана на пола” (чл. 4, т. 3);
• “задължително изучаване в училищата (“на всички образователни равнища”!) на въпроси като “нестереотипни роли на пола” (чл. 14);
• “задължително предоставяне на статут на “бежанец” “основано на пола”, без право на връщане (чл. 60).
Разбира се, за всичко що се съдържа в този своеобразен Кодекс на дявола, който нашите авторитетни автори разнищиха много подробно, информирахме нашите читатели в миналия брой. Това, за което бегло стана въпрос, бе
как точно действа джендърът и какво точно ще се случи,
ако децата ни в българските училища започнат да се обучават по джендър-доктрината.
Няма шега - нещата вече са много напреднали, въпреки че дяволската конвенция още не е приета от Народното събрание. И не са само трите човечета, които се появиха на тоалетните в редица държавни учреждения, за което писаха журналистите.
Наскоро стана ясно, че държавата в лицето на регионалния инспекторат по образование, инициира конкурс за столично „Училище без насилие и стереотипи, определени от пола”.
Лично шефката на инспектората Ваня Кастрева на 12 януари е разпратила уведомителни писма до директорите на училищата в столицата.
Според информация от сайта ПИК инициативата се провежда съвместно с фондация “Джендър образование”. Много от родителите с основание приемат на нож тази идея.
„Не знам коя е тая фондация. Само чакам някой джендър или инспектор да припари до училището на моя син и да се опита да просвещава за „стереотипите на пола”. Ще го посрещна... с уважение, подобаващо. Ще го телепортирам директно в един по-хубав ЛГТБИ-свят”, пише в мрежата възмутен родител от мъжки пол.
И сега за самия дявол и как се реализират неговите идеи в най-напредналите в джендър обучението страни - САЩ и Канада, както и в редица страни от старата Европа в т.ч. и консервативна Германия.
Ето какво ни казват на сайта на асоциация „Общество и ценности”:
• В Канада, която по този въпрос е отишла много далеч спрямо Съединените щати, трансекстремизмът вече е класифицирал ученията на най-големите религии в света (както и основните научни факти) като наказуеми изявления на омраза.
• В някои училища в западната канадска провинция Алберта децата се обучават относно „транссексуалността” чрез фигура, наречена The Genderbread Person, комбинация от думата „gender” - пол, и „Gingerbread Man” – медено човече, което същевременно е вид бисквита и герой от приказка. Genderbread Person учи децата, че „половата идентичност”, „изразяването на пола”, биологичният пол и сексуалната ориентация са четири различни реалности, които съставляват човека.
• В училище в Едмънтън е организирано четене на история, водено от драг куинс - мъже, облечени като жени, които дават „име на драг куин” на всяко дете въз основа на рождената му дата.
• В статия, публикувана на 19 август 2017 г. в ежедневника „Калгари Сън”, в най-големия град Алберта, щата Калгари, Асоциацията на преподавателите в Алберта (АТА) има политика, според която учителите нямат право да издават сексуалната ориентация или „половата идентичност” на даден ученик на неговите родители или на свои колеги, без изричното разрешение на ученика/чката.
Такъв е случаят, в който родителите откриват едва след една година, че учителите са се обръщали в мъжки род към тяхната дъщеря-аутист в предпубертетна възраст и са я наричали с мъжко име. Едва когато момичето започва да развива мисли за самоубийство, училището най-накрая решава да информира родителите.
В Университета на Алберта през 2004 г. е създаден летен лагер, наречен Camp fYrefly. Според дефиницията на уебсайта това е „единственият канадски лагер за развиване на лидерски умения за лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални, транссексуалисти, междусексуални, странни, съмнителни и други обединени младежи”.
Според публикации на разтревожени граждани в туитър, съгласно модела на този лагер, следва да се организира и работилница (workshop) за транссексуалността и свързани с нея теми в училищата в Алберта, ръководени от канадския гей-хетеросексуален съюз (Gay-Straight Alliance - GSA), а родителите не трябва да бъдат уведомявани за такива семинари.
Съдейки по съобщенията в туитър, подобни събития са лишени от медийно внимание в Канада, а родителите, които се противопоставят, че малките им деца, без тяхно знание, се запознават с термини като „транссексуалност”, „травестизъм” и „трансполова идентичност”, полагат неимоверни усилия да бъдат чути.
За това
как стоят нещата в Германия,
научаваме от едно преуспяващо семейство, което поради невъзможност да спаси своето дете от джендъробучението търси политическо убежище в Русия.
Ето какво споделя майката в мрежата:
„В Германия детето е защитено от всякакъв натиск. Неговите желания са преди всичко останало. Това се прави, за да не живее живота, наложен от родителите му или от обществото. Звучи красиво, на практика това означава, че детето остава без надзор и възпитание. Видях в детската градина на моето дете четиригодишно момиче в мръсни памперси. То спи и се крие под стълбището. Никой не го докосва, вероятно, за да се избегне насилието срещу личността.
Също така се изисква психиката на детето да бъде защитена от тъга и страх. Това означава, че дори приказка като тази за „Червената шапчица” може да разстрои детето, да го накара да мисли. Всички стари приказки са отречени и забранени, защото травматизират психиката. И няма значение, че в зряла възраст децата ще се натъкнат на болести, смърт, предателство. Никой няма да ги подготви за тези тестове на живота.
Сега за училището. Класовете са декорирани по свободен начин. Децата обикновено седят около кръгли маси, обърнати един към друг и с гръб към учителя. Уроците като такива не са по същество никакви уроци. Децата се занимават с нещо, докато не се отегчат, и започват да шумят. Това е признак на умора и изисква промяна в дейността. Тъй като такава атмосфера не допринася за концентрация и не позволява мислене, децата трябва да научат азбуката за... две години.
Една година учат да събират и изваждат в рамките на 20. Оценки не се пишат, децата пишат това, което чуят на слух, и не се коригират грешки, за да не се травмират.
Родителите не могат да влязат в училището, дори в двора. Учебници не се препоръчва да се носят у дома. Домашна работа не се дава по същите причини. За сметка на това обаче сексуалното обучение и възпитание започват още във втори клас. На вашето дете четат странни книжки, които не предизвикват нито радост, нито сълзи. За звяра от средния пол, за една неразбираема порода, за две майки, за един смешен поп. Нищо чудно, че един ден детето ви, след като се прибере в къщи, ще попита какво е всъщност – момиче, момче или нещо друго. Така беше с моето дете. Децата копират едно от друго и приемат модели на поведение”.
За щастие в Германия все още има католически детски градини и училища, в които всичко е традиционно. Но дори и те не могат да бъдат напълно изолирани от общите тенденции.
Такова е положението в Германия. Не е необходимо следователно да ходим до Канада или Германия, за да разберем какво ни очаква нас.
Румъния, където Конвенцията се промуши, вече е осъдена да признае граждански брак, сключен в Белгия между румънски гражданин и неговия американски съпруг, и да им позволи да живеят в страната, това ни съобщава сайтът ДиР.бг на 11 януари.
„Страните членки на ЕС не трябва да ограничават правото на пребиваване на гражданин на ЕС, като отказват да предоставят право на постоянно пребиваване на неговия или нейния съпруг от същия пол”, посочва генералният адвокат на Съда на Европейския съюз, някой си Мелхиор Вателет, цитиран от ДПА и БТА. „Европейските правила дават свобода на движение на гражданите на ЕС и техните съпрузи, без да се уточнява какъв е полът на партньорите им. Като се има предвид засилващата се тенденция за признаване на еднополовите бракове в страните членки на ЕС, по-ранният закон, определящ брака като съюз между мъж и жена, “вече не може да бъде следван”, отбелязва Вателет.
С това, което отсъжда за Румъния, ЕСПЧ слага кръст на всички импотентни обяснения от нашите управляващи как конвенцията не можела да принуди държавата да разрешава еднополови бракове и да приучва децата към педофилия, инцест и хомосексуализъм. За това именно в Румъния сега ври и кипи и вече са събрани 3 милиона подписи за анулиране на приетата дяволска конвенция.
Пак по тези причини конвенцията не е ратифицирана от Великобритания, Чехия, Словакия, Унгария, Литва, Латвия, Естония и др. От съседите на България не са я ратифицирали Македония и Гърция. В много от страните, които са приели конвенцията, като Сърбия, Турция и Румъния, тежките дебати продължават и не се очертава тенденция да стихнат.
Заплахата, пред която сме изправени сега, не е военна. Врагът не е пред портите ни, той е у нас.
Този „вътрешен враг” е собственият ни неолиберастки елит, който в услуга на тъмните брюкселски сили преднамерено ни тласка към културна и социална деградация, след като икономически тя е отдавна факт. „Вътрешният враг” е наясно, че нашето поколение не може да бъде отровено и морално и затова се посяга на най-уязвимите. В името на бъдещето на България сме длъжни да спасим нашите деца и внуци.
Тези, които толкова желаят да живеят според кодекса на Дявола, да си намерят друга държава. Това се отнася и за онзи, дето изпраща есемеси на депутатите с препоръки да гласуват „за”.
Лично аз подкрепям напълно думите на отец Дионисий пред Нова телевизия на 23 януари: „Що се отнася до народното представителство, тези, които си позволят да гласуват подобно нещо, би следвало веднага да бъдат отлъчени от църквата”.
Това обаче трябваше да каже не отец Дионисий... Гръцкият Свети синод вече го стори.