Нова Зора

От момента, в който турската армия подхвана операция „Маслинова клонка”(20.01.2018), нахлувайки заедно с бандитите от т.нар. Свободна Сирийска армия в района на Африн (Северна Сирия), президентът Ердоган и съпартийците му внушават, че Турция не воюва, а води борба с терора. «Да прощават, ама няма да чакаме със скръстени ръце, заяви Ердоган, цитиран от вестник „Миллиет” (28.01.2018). Ще отворим вратата си за този, който ни подава приятелска ръка, но няма да гледаме сълзите на никой, който ни атакува. Ще минем през всички като валяк!». На фона на подобни войнствени изявления, един депутат от управляващата ПСР предложи президентът да бъде удостоен с титлата „Гази”. Наложи се журналисти от „Джумхуриет” и „Йеничаг” да му напомнят, че „газиите” не растат по дърветата, а печелят това звание на фронта, както Ататюрк.
Във връзка с декларацията за мир, разпространена от някои интелектуалци и опозиционни политици, заместник председателят на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Бюлент Туран каза: «Тази декларация ще виси като срамен медал на врата ви. Днес някои казват: „Не на войната!”. За да очернят борбата ни с терора, квалифицират като война онова, което правим в момента. Опитват се да представят PYD (Партия на демократичния съюз на сирийските кюрди) като легитимен играч. Ние не сме в състояние на война, а водим борба с терора. Пазим собствените си граници, съгласно правата, които ни дава международното право. Ние изпратихме армията не на война, а на борба с терора» („Миллиет” 28.01.2018).
Не било война, а борба с терора! И излиза, че турските военни не воюват, а само броят труповете на убитите от тях „терористи”. Как ги различават от цивилното население, след като дори говорителката на „TRT Haber” Тугба Далкълъч, в анонса си за събитията в Африн каза, че Турските въоръжени сили (ТВС) обстрелват и бомбардират цивилни. И въпреки че се извини за „грешката”, срещу нея тече разследване. Турското МВР внесе сигнал за престъпление и срещу Съюза на турските медици  (ТТВ), заради негативните му изявления във връзка  с операцията в Африн.
Напълно противоположна е ситуацията на политическия фронт. Трите турски парламентарно представени партии – управляващата ПСР, „присъдружната” й Партия на националистическото действие (ПНД) и опозиционната Народнорепубликанска партия (НРП), на практика се обединиха в подкрепата си за операция „Маслинова клонка”. Подкрепа за агресията декларираха и лидерите на няколко извън парламентарни партии, като Мерал Акшенер, Мустафа Дестиджи и други. Против нея е само Демократичната партия на народите (ДПН), но нейните депутати намаляват с всеки изминат ден заради арестите на техни колеги. В затвора са хвърлени и съпредседателите на ДПН Селяхаттин Демирташ и Фиген Юксекдаг. Медиите, с незначителни изключения, включително „националните” телевизии у нас, препредават триумфалните комюникета на Турските въоръжени сили (ТВС), според които на 10-тия ден от операция „Маслинова клонка” са били „обезвредени” 597 „терористи”. Два дена по-късно броят на „обезвредените терористи” нарасна на 790. Загубите на ТВС са повече от скромни: 3-4 убити и 16 ранени. Каква война, та това е направо разходка до Африн с перспектива настъплението да продължи към Менбич, въпреки американското военно присъствие там! Генерал Джоузеф Вотъл, командващ Централното командване на САЩ (CENTCOM), заяви, че американските военни няма да се изтеглят от Менбич, както иска Анкара, но кой знае? Тръмп е „стабилен гений”, но е напълно непредвидим като политик. Поради това вестник „Джумхуриет” предупреждава за рисковете от авантюрата на Ердоган. „Аз съм пацифист”, написа Ъшък Йозгентюрк в този всекидневник, а Орхан Бурсалъ сравни външната политика на Бащицата с тази на султан Абдулхамид. И отбеляза самотата, в която е изпаднала страната, благодарение на своята агресия в Сирия.
Наскоро журналистът  Исмаил Тюрк от в. „Йеничаг”, припомни завета на хунския вожд Атила: „Ако по границите ви има проблем, единственият начин да го отстраните е като разширите границите!” („Йеничаг”, 28.01.2018). И изглежда, този принцип никога не е бил забравян в Турция. През 1938 г. Турция анексира сирийския район Хатай; през 1974 г. окупира Северен Кипър, учредявайки там Севернокипърската турска република (СКТР), призната до днес единствено от Анкара. В цялата тази каша, нищо чудно дали Ердоган не се кани да повтори този „подвиг” в Северна Сирия, за да заслужи титлата „гази”?

Турската инвазия в Сирия се разгърна след десетилетия разрушителни империалистически войни, водени от САЩ в Близкия изток. След разпадането на СССР през 1991 г. и премахването на съветската военна сила Вашингтон се почувства с развързани ръце да води все по-кръвопролитни войни в Ирак, Афганистан, Сирия и другаде, подпомогнат от някои от своите натовски съюзници.
Но сега става все по-ясно, че засилващите се международни конфликти, предизвикани от тези войни, включително гнева на Анкара от това, че САЩ - съюзник от НАТО- се опират на кюрдските сили, са достигнали един съвсем нов етап. Турция се стреми да разруши главния инструмент на американската политика в Сирия, в Европа и в света – военнополитическият съюз НАТО. В голяма степен Вашингтон е в положение на засилваща се изолация. Все по-мощна е коалицията от опоненти на САЩ в Близкия изток, която се ползва с подкрепата дори и на някои европейски съюзници на Вашингтон. В тази обстановка неотдавна САЩ обявиха своята военна доктрина, която визира подготовката за тотална война против две ядрени сили - Русия и Китай.
Преди десетина дни Пентагонът оповести Стратегия за национална отбрана, която провъзгласи, че „войната против тероризма“ вече е заменена с необходимостта САЩ да се подготвят за война против съпернически велики сили. Конкуренцията между великите сили. Сиреч съперничеството между великите сили, а не тероризмът, е вече главният фокус на националната сигурност на САЩ, и това бе заявено от министъра на отбраната Джеймс Матис, който представи документ, където Русия и Китай са посочени като главни заплахи за американското глобално господство.
Това показва и друго, че Вашингтон проявява загриженост по повод на турската инвазия, защото тя може да се окаже причина да бъде загубен важен съюзник в региона. Което допълнително би отслабило американските позиции. Показателна е също и позицията на Германия, водещата европейска сила. Има признаци, че Берлин, подобно на Русия, е дал зелена улица на турската военна операция. Само преди дни, докато турската артилерия обстрелваше позициите на кюрдските отряди YPG, а Съветът за национална сигурност на Ердоган заплашваше с все по-мощна инвазия, делегация от високопоставени турски служители от сферата на сигурността се озова в Берлин за приятелски разговори. И докато пресата в Германия говореше за „новото обръщане“ на Берлин към Турция, германският външен министър Зигмар Габриел посочи, че Берлин възнамерява да води „по-добри преговори“ с Анкара, което ще е „от полза за Турция, Германия и Европа“. Берлин обяви, че ще се вземат нови строги мерки спрямо дейността в Германия на партията на турските кюрди PKK, с която Анкара е във война от десетилетия, а главната прокуратура разпореди 130 разследвания на кюрдски активисти. От което става ясно, че Турция ще продължи да се радва на германската военна подкрепа дори и след като напада кюрдите, коит са американските доверени бойци в Сирия. На този фон не буди никакво съмнение, че ще бъде удовлетворена по спешност молбата на Турция за модернизация на притежаваните от нея германски танкове „Леопард“.
Както пише „Шпигел“, Берлин ще одобри възлизаща на много милиони евро оръжейна сделка с Анкара. Тези прояви на германска подкрепа за Турция в момент когато тя бомбардира свързаните със САЩ кюрдски бойци в Сирия, свидетелствува за дълбоките и нарастващи противоречия, които раздират НАТО, както и за ескалиращата опасност от пряк сблъсък между световните големи сили.
Старанията на Меркел и Борисов да укротят президента на Турция, предлагайки му среща на върха във Варна, много приличат на опитите на балканските владетели през 14-ти и 15-и век да спрат османското нашествие, давайки дъщери и сестри на султаните, за да ги оставят на мира. Резултатът от тази политика е известен: петвековно „османско присъствие”! Това, че и политици, и народи не се учат от историята, е нещо, което не се нуждае от доказване. И все пак има още две минути до полунощ, както отбелязват учените от американския Център за ядрени изследвания. Дано това е достатъчно време разумът да надделее.
„Зора”
(По материали от международната преса)