Нова Зора

Чанове, хлопатари, маски и кожи, мъже в женски дрехи... Два дни (26-28 януари) Перник беше Сурва.
В Благоевграско наричат кукерите бабугери, със своите танци прогонват злите сили на първи януари – Васильовден.
В Пернишко ги наричат сурвашкари или мечкари, и те гонят злите сили в навечерието на 13 срещу 14 януари.
На изток са известни под името кукери, а в Гоцеделчевско – старци.
Според древните обичаи само мъже могат да участват в такъв празник, но макар че в Пернишко няма изгледи да приемат Истанбулската конвенция, много жени също се маскират на Сурва.
Млади и стари обличат народни носии, преобличат се в булченски и младоженски костюми или навличат овчи, кози или сърнешки кожи с козината навън. На главите си носят страховити маски, най-често от дърво, украсени с пера, кожа, чанове и всевъзможни пъстри орнаменти...
На пояса им са завързани звънци или чанове, откъдето идва и названието „звънчари“, защото гръмотевичните звуци също гонят таласъми и зли сили... В ръцете си въртят тежки дрянови тояги и не се вижда кое зло ще им излезе насреща!
По време на фестивала в Перник се срещнах с Антонио Георгиев от Благоевград и Людмил Пенев от Перник, които ми разказаха за приликите и отликите в изпълнението на обичаите. В Средна и Западна България „сватбарите“ изпълняват обичая по посрещането на сурвакарите в дома си. Това се случва на Васильов ден – 1 или 14 януари в зависимост от утвърдената традиция по спазването на църковния календар – нов и стар стил. Групата посещава всеки дом в селото, после сурвакарските игри продължават на мегдана, около огъня. Огънят също задължително присъства като чистилище на злото.
В Благоевградско бабугерите се подготвят години, преди първото си излизане на площада. Костюмите се шият от кожата на специална порода калоферски кози. За да стане дълъг и хубав косъмът на козата, са необходими между 4 и 6 години. За един бабугерски костюм са отиват 6 или 8 големи кожи с дължина на косъма до 80 см. Костюмът включва предница, гръб, ръкави, ногавици и сурат (сиреч лице). Това е скъпо удоволствие, изисква много грижи, търпение и мерак, сподели Антонио.
В Пернишко сурвашкарите или мечкарите носят маски, наречени ликове или лици, изработени от криле и пера на домашни птици, прикрепени върху импозантни дървени конструкции. В групата на с. Витановци намерих Людмил, който ми разказа подробно как се правят костюмите в този регион. За да се включи в сурвакарските игри около огъня на 13 срещу 14 януари, на един мечкар са му нужни между 4 и 6 големи овчи кожи, от които се изрязват само определени части.
Маската на Людмил е направена от дърво, покрита е с обработената кожа на яре и към нея са добавени рога. Тоягата е с чимшир на върха, както го изисква обичаят. Чимшир има и на тоягите на сина и на дъщеря му, които са запалени по Сурва от малки.
„Не мога да обясня това вълнение по Сурва, то е някаква особена памет на кръвта и рода, на човешкия стремеж да се противостои на злото. Още от древни времена е тази традиция и трябва да я пазим“, допълва разказа на баща си Габриела.
Два дни Перник бе огласян от песни и пъстри хора, от весели танцуващи хора, а земята се разтрепера под ритъма на звънците. Кръвта ври, подпалена от лютата домашна ракия и сладкия дим на печен суджук.
Духът на доброто надделява над Злото и Сурва тържествува и ликува.
Хората, надмогнали грижи и неволи, пеят, пият вино, веселят се. Те се връщат към традицията в един неустоим порив да съхранят най-съкровеното, което носят в себе си и което не искат да изгубят, и да запазят връзката с предците жива.
Цветовете на шевиците, оплетени по неподражаем начин, представят богатството на традиционните носии от всички краища на България.
Плътни мъжки гласове, хайдушки песни, блеснали очи и ек до небесата, и над всички тях – омагьосващият глас на чановете.
Сурва е магия!
Магията на една традиция, извираща от незапомнени времена, жилава като неизтощимия български корен, впит дълбоко в тази земя, напук на врази и злини.
Тази земя е България. От нине и до века!