Сталинградската епопея. Две думи, които при всяко произнасяне ни напомнят за картина от Армагедон, където животът и смъртта водят решителната си битка, в която животът побеждава смъртта.
Сталинградската битка е началото на края на Втората световна война, когато над Райхстага ще се развее знамето на саможертвата на милиони хора, вдъхновени от великата идея на всички времена, чиито семена са посети половин век преди това, през 1917 г., с победата на ВОСР. Това е победоносният марш на универсалния разум, който запалва заревото на нова епоха в човешката история и дава мощен тласък на всепобеждаващия революционен устрем на милионите, за да се разчисти Земята завинаги от отровата на злобата.
Накратко военните историци описват Сталинградската битка така: на 23 юли 1942 г., под командването на генерал фелдмаршал Фридрих Паулус, 6-а немска армия вероломно напада града със задача да го завладее и да се укрепи на Волга. Защитниците на града са въвлечени в неравен бой с превъзхождащия ги в материална сила агресор. Въпреки това врагът остава зашеметен от невиждания масов героизъм и жертвоготовност на хиляди хора, които нанасят неотразим удар на немската войска и тя е принудена да отстъпи. На 2 февруари 1943 г. генерал фелдмаршал Ф. Паулус се предава в плен. С това започва победоносното настъпление на Червената армия срещу фашисткия агресор и представлява прелом в хода на Втората световна война.
75 години след тези знаменателни събития военни стратези, приятели и врагове на Съветска Русия продължават да се вълнуват от историческия подвиг на духа, вдъхновен от любовта към Отечеството и към една безсмъртна и непобедима идея. Изказват се най-различни и противоположни мнения и заключения, изписват се милиони страници. Силата на подвига е толкова мощна и впечатляваща, че дори победените и техните днешни пропагандисти с късна дата се опитват да представят поражението си за победа...
Онова, което предизвиква дълбоко недоумение, се състои във факта, че докато победителят осмисля своята победа от позициите на здравия разум, като поука за всички времена, то победените продължават да подклаждат нови военни огнища в различни краища на планетата, които оставят след себе си милиони човешки жертви, несметни разрушения и неописуеми страдания и мизерия на цели поколения.
За да се разбере що за безумие е това, достатъчно е да се помни, че само през последните хиляда години на Земята били погребани, изгорени и разложени под небето един милиард тона човешка плът, че само за периода от началото на новата ера до 1980 г., в 14 550 малки и големи войни, между които и две световни, са загинали милиарди човешки същества.
Една от причините за този исторически феномен навярно се корени във
все още неосмислената докрай загадка
на величието на Сталинградската епопея. А това може да се постигне като се вникне в смисъла на две думи – апотеоз на духа.
Това е духовна сплав, в която изчезва границата между разум и вяра, убеждение и съвест, подвиг и саможертва, живот и смърт, която се превръща в непреодолима могъща енергия, пред която смъртта се превръща в безсмъртие. Тази сплав аз наричам съветски дух.
Независимо от различните тълкувания, в този термин се разкрива генетичната връзка между хуманистичната идея и дълбоките корени на една универсална вяра, чиито ценности и копнежи по Рай на Земята се допълват взаимно. Който пренебрегва тази истина, е обречен да се сблъсква с тежки предизвикателства по пътя към социалния си идеал. Това е една от поуките на Великата Отечествена война и разгрома на германския фашизъм във Втората световна война. Това е доказателство за всепобеждаващата сила на съветския дух, който променя хода на световния революционен процес. На този дух принадлежи светлото бъдеще на човечеството.
Съветският дух е събирателен термин,
чрез който се обозначава една уникална духовно-идеологическа матрица, формирала се след 1917 г. и до днес.
На стр. 11
От стр. 12
Въпреки превратностите на съдбата този процес продължава да се задълбочава. По своя обединяващ, облагородяващ и мобилизиращ потенциал той превъзхожда всички индивидуални, специфични форми на колективно съзнание като национална, класова, конфесионална, етнокултурна принадлежност и т.н., но не ги отхвърля, а ги обединява в единен енергетичен поток с ядрена сила. В това се състои и духовната парадигма на ноосферата, която Карл Маркс определя като надличностен разум, като сфера на духа, разума, като концентрация или сублимация на обществената мъдрост на развиващата се интелектуална енергия с универсално съдържание.
В това заключение намира потвърждение истината, че духът е енергия, която изправя разбитата и изтощена физика на човека, за да продължи борбата, чието величие придава смисъл на нашата непреклонност пред насилието и унижението.
Духът, това е
светът на нашите идеи, ценности, възгледи и чувства,
амбиции и страсти, мечти и идеали, стремежи и воля, любов и благородство.
Духът е нашата вътрешна светлина, онова, което ни кара да понасяме нечовешки болки и страдания в името на своите идеи и възгледи, мечти и идеали. Духът е онова, което обезсилва болката от преследванията и мъченията, които понасяме, за да победи истината.
Най-гордите мечти са достояние на силния дух. В човека и чрез човека духът е деен и става безсмъртен. Както казва У. Пакстън, идеите гърмят в цял свят по-силно от оръдията, идеята за победа е по-силна от армиите. Принципите са удържали повече победи отколкото конницата и колесниците.
Бунтът на духа винаги предшества бунта с оръжие в ръка.
Духът е, който остава на бойното поле, след като земята е покрита с трупове и е напоена с кръвта на хиляди жертви. Той остава да търси смисъл пред разрушените крепости, унищожените градове и села, превърнати в купища желязо и стомана, пред разхвърляни като играчки оръдия и ракетни установки. Краят на всяка битка е край на тържеството на бездуховността и началото на разума. Армиите на духа са неговите идеи и творения. Духът превръща убежденията в съвест.
Историята на духовната еволюция на човечеството е история на подвизите на духа. Защото има загинали хора, изчезнали от лицето на Земята градове и села, но няма победени идеи.
В световната литература съществуват многобройни образи на неизтребимостта на човешкия дух. Но за мен Сталинградската епопея има силата на неунищожим жив огън, искрица от който носи всеки, искрено вярващ в безсмъртието на човешкия дух. Много са силите, които правят духа непобедим. Идеалът, вярата, надеждата, любовта, истината, свободата, благоразумието, мъдростта и волята за победа са само някои от тях. Те са постоянният и неизчерпаем източник на онази духовна енергия, която подхранва човешките амбиции и стремежи. Непреклонността на духа се дължи едновременно на силата на ума и убеждението, на вярата и надеждата. Във и чрез тях духът осъществява своята мисия.
В същото време същият този дух формулира най-мъдрите поуки от Сталинградската епопея не само за себе си, но и за цялото човечество. Те имат световно историческо значение за победата на разума над безумието.
През изминалите 75 години руският народ се отдава на съзидателен труд, за да изведе страната от развалините на Втората световна война и да сътвори нова могъща Русия. Тези гигантски усилия са съпроводени с предотвратяване на враждебни провокации и опити за отклоняване от цивилизационния избор, направен преди 100 години с победата на ВОСР. Тези провокации продължават и днес. Но Русия все повече се утвърждава като непобедим великан, към който са обърнати погледите на миролюбивите сили в съвременния свят, застрашен от непреодолените имперски амбиции на САЩ и техните европейски съюзници.
Някои от тези поуки заслужават специално внимание:
1. Историческият опит на СССР и световната социалистическа система начело на Руския авангард доведе до заключението, че дори и най-светлите идеи са обречени, когато осъществяването им се приватизира от хора, недорасли до висотата на тяхното величие.
2. Една социална революция винаги има по-големи шансове за победа, когато нейното осъществяване се основава на съчетаването на духа на революцията с революцията на духа.
3. Крайната победа на социалистическата революция е застрашена, когато в нейното осъществяване са нарушени обективните закони на прехода от по-нисша към по-висша фаза.
4. Собствената история на Русия потвърждава мисълта на Стефан Цвайг, че „Една идея, която не е осъществена, не е победена, нито пък опровергана. Една необходимост, дори отложена, не става от това по-малко необходима. Тъкмо напротив, само идеали, които не са се изхабили или компрометирани, въздействат на всяко поколение като елемент на нравствено издигане. Само те, все още неосъществените, се възраждат непрестанно”.
5. Сталинградската битка и безпримерният подвиг на съветските народи за победата над германския фашизъм и неговите вдъхновители потвърждават историческата истина, че великата победа е плод на общо споделена велика социална идея, вдъхновила милиони хора за саможертва.
Това са уроци, които съвременна Русия следва неотклонно. Тези уроци имат висока теоретична и практическа стойност за световния революционен процес с ярко потвърждение в примера на десетки страни от Азия, Африка, Южна Америка...
